РЕШЕНИЕ
Номер 626 14.11. Година
2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ХIIІ търговски състав
На шестнадесети
октомври през 2019 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 783 по описа за 2018 година
намери за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът - „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД
твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008
г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи
се на 638 578 лв., осъществени с парични преводи по разплащателната сметка
на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД. Твърди, че предоставените
средства не са върнати до момента. Сочи, че съгласно представен от управителя
доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г.,
задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на
680 000 лв., както и че с получените
средства „СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти, за което е съставен договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 132,
том IX, дело № 1732/2007 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх.
рег.№ 28784/ 11.10.2007 г., акт №
40, том 97, дело № 23116/2007 г., а именно:
- самостоятелен
обект с идентификатор 56784.511.1912.1.3 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ апартамент тип „В“, с
административен адрес: ****, разположен на втория етаж на жилищен модул „АГ‘,
със застроена площ от 59.13 кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и лоджия, при граници: ул. „Атон“, улица,
ст.клетка, ст.площадка и апартамент тип „Б“, ведно с избено помещение № 8,
разположено в сутеренния етаж, със ЗП 14.17 кв.м., при граници: от три страни
външен зид, избено помещение № 9 и коридор, които обекти са разположени в жилищната
сграда, обозначена като жилищен модул „А1“ в гр. Пловдив в УПИ №ХП-913 от кв.10
по действащия план на кв.“Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, целият с площ от
345 кв.м., при граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот № 9537,
заедно с 6.774% ид.ч. от УПИ №ХП-913;
- 4.796 % ид.ч. от УПИ ЛГ&ХН-913 от
кв.10 по действащия план на кв. „Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, с
идентификатор 56784.511.1912 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009
на ИД на АГКК, с административен адрес ****, целият с площ от 345 кв.м., при
граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот № 9537.
Ищецът твърди,
че до м.11.2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало придобития апартамент под наем, а след
това го е продал, заедно с описаните идеални части от имота, с договор за
покупко - продажба от 24.11.2014 г.,
обективиран с нотариален акт № 39, том III,
рег. № 7833, дело 427/2014, вписан в
СВ-Пловдив, акт № 138, том 95,
дело № 16970/2014 г. на ответника Б.Й.Б.. Сочи, че продажната цена е в пъти
по-малка от заплатената при придобиването, както и че имота е продаден на лице,
което е близко на управителя на дружеството-длъжник. Твърди, че сумата от
продажбата веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и
прехвърлена „на каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му
разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на
заетите суми. Твърди също, че през месец юни 2018 г. от името на „Чироланца“
ООД - съдружник в „СОУЛ“ ООД, когото дружеството-ищец представлява, ищецът е
поискал свикване на събрание на съдружниците на дружеството - длъжник, за
получаване на отчет за състоянието на последното. Узнавайки за искането за
свикване на отчетно събрание, другият съдружник и управител на „СОУЛ“ ООД е
предупредил купувача на цитираните по-горе имоти и с цел допълнително да бъде
затруднена бъдещата претенция на кредиторите на дружеството, на 20.08.2018 г.,
с нотариален акт № 194, том I, peг. № 3961,
дело 180/2018, вписан в СВ- Пловдив, акт № 38, том 76/2018 г., същите са препродадени
от Б.Й.Б. на ответника М.Д.М.. Сочи, че сделката е извършена от участващите в
нея лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор
на „СОУЛ“ ООД. Затова и настоява, съдът да постанови решение, с което да се обяви за
относително недействителни по отношение на ищеца, сключената с нотариален акт №
39, том III, рег.№ 7833, дело №427/2014 г„ вписан в СВ - Пловдив, акт № 138,
том 95, дело 16970/2014 г. на 24.11.2014. сделка между ответниците „СОУЛ ООД“ и
Б.Й.Б., както и тази, сключена с нотариален акт № 194, том I, рег. № 3961, дело
180/2018, вписан в CB-Пловдив, акт № 38, том 76/2018 г. на 20.08.2017 г. сделка
между Б.Й.Б. и М.Д.М..
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на
кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба
вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Оспорва твърдението за наличието на сключен
договор за заем между него и ищеца. Евентуално, прави възражение за погасяване
на вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Твърди също, че
продажбата е станала с помощта на посредник, ангажиран от купувача, като същата
е била разгласена чрез обяви. Претендира разноски.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Б.Й.Б., с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор
на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания
на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по
отношение вземанията на ищеца към длъжника „СОУЛ“ ООД. Твърди, че в резултат на
извършената между нея и „СОУЛ“ ООД сделка, не е настъпила вреда за ищеца, като
в тази връзка посочва, че имотът е продадена за 70 410 лв., при данъчна
оценка за същия - 53 316 лв. Оспорва твърдението за наличие на знание у
нея за увреждане на кредитора на съконтрагента ѝ. Претендира разноски.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответниците М.Д.М. и *** С.Р.,
конституиран като задължителен другар по чл. 216, ал.2 ГПК, с който същите
оспорват иска като неоснователен. Оспорват твърдението на ищеца, че е кредитор
на ответника „СОУЛ“ ООД. Оспорват и твърдението на ищеца, че сделката,
обективирана в НА № 194/2018 г. и представляваща договор за покупко-продажба е
сключена от тях, в качеството им на купувачи със съзнанието и намерението за
увреждане на ищеца като кредитор на „СОУЛ“ ООД. Претендират разноски.
В депозираната
по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор на „СОУЛ“
ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени от
„СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на
недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр. Пловдив и частично
плащане по предварителни договори за други два обекта в процес на строителство.
Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се
отпускат като инвестиционен заем, но съществува договореност между „Конжелатс
дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД,
представлявано от управителя К.Д., за отпускане на посочения заем/и за
инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да се приеме, че между
ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане в размер на общо
преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които в тази хипотеза
подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание сумите
да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че по
сделката между „СОУЛ“ ООД и Б.Б., в действителност не е постъпила сумата по
продажната цена в ответното търговско дружество, като сочи, че банкова сметка в
предварителния договор от 17.11.2014 г. не е на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че на
ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че
отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като
дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на
същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл.
23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване. Твърди,
че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на
дружеството в Търговския регистър, на ответниците е било известно наличието на
задължения на „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД.
В депозирания
по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията
и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Признава факта на извършените
в негова полза от страна на ищеца банкови преводи на суми и поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност. По сделката с Б.Б. твърди, че
по-голямата част от цената на имота е платена с банков кредит, като всички
плащания са извършени по сметката на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че и двете атакувани сделки
са извършени със знанието на ищеца, тъй като същият към датата на сключването им е представлявал
по пълномощие другия съдружник в „СОУЛ“ ООД - „Чиароланца“ ООД, а всички сделки
са извършени със знанието и на двамата съдружници в ответното дружество. Уточнява,
че ищецът е свързано лице със съдружника „Чиароланца“ ООД, доколкото
собственикът на дружеството ищец - А.О.В. е *** на трите съдружнички в
„Чиароланца“ ООД.
Ответникът
Б.Й.Б. ЕГН ********** с адрес *** също е депозирала допълнителен отговор в законоустановения
срок, в който поддържа вече направените възражения срещу иска. Оспорва
твърденията, наведени в допълнителната искова молба.
В депозирания
по делото допълнителен отговор от ответниците М.М. и С.Р. се оспорва
твърдението на ищеца, че уговорената в договора за покупко-продажба от
20.08.2018 г. цена на имота в размер на 52 000 евро е по-ниска от
пазарната цена. Поддържат твърденията и
възраженията, изложени в първоначалния отговор. Оспорват твърденията в
допълнителната искова молба.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от НА №
132, том IX,
рег. № 8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за
покупко – продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими
имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775
лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено
отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия –
заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.
На
24.11.2014г. „СОУЛ“ ООД се разпоредил
възмездно в полза на Б.Й.Б. с един от
придобитите с НА № 132, том IX, рег. № 8787, н.д. № 1732 от 2007г. недвижим
имот, ведно със 4.796% идеални части от
ПИ с идентификатор 56784.511.1912 за
сумата от 70 410 лв., от която 45410 лв. платени по банков път, а сумата
за остатъка от 25 000 лв. е уговорено да бъде изплатена по сметка на
дружеството продавач чрез банков кредит, предоставен на купувача от „ОББ“ АД.
Приобретателят
по коментираната сделка Б.Б. на 20.08.2018г. е продала придобития от нея имот
на М.Д.М. за 52 000 евро, видно от приложения НА № 194, том 1, рег. №
3961, н.д. № 180/2018г., цената по която е платена по банков път, видно от
удостовереното в нотариалния акт.
Представено е
по делото банково удостоверение от Мора Банк Сау, от което се установява
превода на посочените в исковата молба суми от сметката на ищеца по сметка на
„СОУЛ“ ООД; в същото не се съдържа основание за извършените преводи.
Управителят на
ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК като е заявил, че
средствата за закупуване на осем самостоятелни сгради в гр. Пловдив са
дружествени такива. К.Д. признава превода на средства в посочения в исковата
молба размер, но отрича наличието на уговорки между ищеца и „СОУЛ“ ООД във
връзка с тези преводи.
Основателността на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД предполага наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор;
ответникът - длъжник да е извършил правно действие, увреждащо кредитора;
вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване увреждащото действие
извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом
действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите на кредитора.
По отношение на първата
предпоставка ответниците оспорват качеството на кредитор на ищеца, като „СОУЛ“
ООД твърди, че не е сключван договор за заем за преведените по негова сметка
парични суми от ищеца, нито, че е налице друго правоотношение между страните и
по повод, което да са преведени посочените суми. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на длъжника - ответник. Съгласно разясненията,
дадени в ТР № 2 от 09.07.2019г. на ОСГТК по тълк.д. № 2/2017г. в производството по
павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Страната, предявила иска по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да
провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен
интерес. Така, качеството кредитор е налице,
ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от
твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е
необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила
съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само
ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. Т.е.
правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, не става предмет
на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали това правоотношение
съществува, респ. да разглежда възражения погасяващи вземането по същото, тъй
като не е предявен иск за вземането. Ако впоследствие качеството на кредитор на
ищеца бъде отречено /напр. поради порок на сделката, погасяване чрез плащане
или на настъпването на друг погасяващ същото факт/, непротивопоставимостта на
извършеното от длъжника действие спрямо кредитора губи смисъл.
По делото не са ангажирани доказателства, посредством които
да се установят твърдяните в исковата молба факти – сключен договор за заем, по
който заемодател да е ищеца, а заемател „СОУЛ“ ООД, вземането по който да не е
удовлетворено, поради което и съдът приема, че ищеца не е установил качеството
си кредитор на това основание.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил още едно
основание при условията на евентуалност, на което се счита кредитор, а именно,
че сумите са недължимо преведени. От приложеното банково удостоверение се установява превода на сумата от
327 187.25 евро от ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД, който не се и оспорва,
без да е посочено основание за извършения превод, нито такова се твърди и установява
от ответника. Затова и съдът приема, че с тази сума ответникът се е обогатил,
съответно превелият се е обеднил без да има основание за това. Казаното е достатъчно да обоснове качеството
кредитор за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Спорно между страните е и
обстоятелството налице ли е увреждане интереса на кредитора. Релевантният
момент за настъпване или не на факта на увреждане следва да се свързва с
датата, на която е извършено оспореното разпореждане с имущество. По правило,
всяка сключена разпоредителна сделка обективно намалява имуществото на
длъжника, а увреждане е налице и когато се затруднява удовлетворяването на
кредитора, посредством трансформация на имуществото на длъжника, която прави
невъзможно насочване на принудително изпълнение върху това конкретно имущество /вж. решение № 320 от
05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на успешно
проведеното производство по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е излезлия от
имуществото на длъжника актив да бъде отново част от същото имущество и
кредиторът да има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното
производство, което в случая не би могло да бъде сторено, предвид
недобросъвестното поведение на длъжника /вж. Решение № 261 от 25.06.2015г. на
ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение № 322 от 29.10.2015г. на ВКС по
т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./. Без значение за увреждането е обстоятелството, че сделката е
сключена, след като управителя на длъжника, който е и съдружник е бил упълномощен от другия съдружник в дружеството
да сключва сделка при каквито условия намери за добре, както и че съдружникът –
упълномощител и представляващия дружеството ищец са свързани лица, с което се
мотивира извод за съгласие на кредитора с извършеното разпореждане, тъй като
упълномощаването е към 2013г. – вж. 138, а наличието на увреда се преценява към
датата на разпореждането, респ. не опровергава същата.
Извършените от
длъжника разпореждания са правни действия, по отношение на които законодателя е
предвидил възможност да бъдат отменени по реда на чл.135 ЗЗД, като при
възмездното разпореждане е необходимо установяване на знание у лицето, с което
длъжника договаря. Приобретател по сделката е трето лице, по отношение на което
презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД е неприложима, а доказателства за знанието за
увреждане на кредитора, посредством сключената сделка не са ангажирани от
ищеца, в чиято тежест стои за установяване този факт, поради което и съдът
приема, че не е налице втората от предпоставките, предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД. Липсата на знание за увреждане у третото лице приобретател Б.Б. се
потвърждава и от събраните гласни доказателства и конкретно показанията на ***,
които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като подкрепени
от събраните по делото писмени доказателства – л. 235-237 и 262-277. Така
свидетелката заявява, че *** завършила дентална медицина в Пловдив и след като
спечелила конкурс за асистент, решили да се установи в града, като си закупи и
жилище, за което й съдействали родителите. Уточнява, че процесния имот ***
намерила по обява, залепена на общежитието, както и че с г-жа К. се видели чак
при подписване на предварителния договор. Твърди, че след финализиране на
сделката са живели, заедно с *** 4 години в процесния имот и след като договора
на *** не бил подновен решили да напуснат гр. Пловдив и да продадат закупеното
жилище, за което ангажирали брокер, а купувачите били напълно непознати за тях
лица.
Не са
ангажирани никакви доказателства при доказателствена тежест за ищеца за
установяване твърдението, че Б.Б. е лице, близко до управителя на дружеството
длъжник, а твърдението, че същата се е разпоредила с процесния имот, след като
разбрала, че другия съдружник е инициирал провеждане на ОС на съдружниците в
„СОУЛ“ ООД през юни 2018г. звучи повече от нелогично, предвид липсата на
доказателства за свързаността на посочените лица, респ. знанието за увреждане у
третото лице Б.Б.. Не е вярно, че знанието за увреждане следва да се предполага
предвид оповестителното действие на обявените по партидата на дружеството
длъжник обстоятелства, тъй като в същите не се съдържат данни нито за конкретни
задължения, нито за кредитори на същото това дружество.
Изложеното е
достатъчно предявения иск да бъде отхвърлен, при все, че е налице поредица от възмездни
правни сделки, при които липсват данни приобретателя по тях да е бил
недобросъвестен. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, ал. 1, изр. трето ЗЗД, недействителността не
засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписването на исковата молба за обявяване на недействителността.
Добросъвестността у последващия приобретател на имота М.М. се предполага и по
делото не е установено отсъствието й. От представените договор за обслужване на
купувач от 24.07.2018г. и договор за гаранция с купувач от 01.08.2018г.,
сключени между М.Д.М. и „АДРЕС НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ се установяват твърдяните от ответниците обстоятелства, че
оспорената сделка е сключена с посредничеството на агенция за недвижими имоти,
на която М.М. е платила съответната гаранция, а цената по сделката е платена с
банков превод, видно от приложените платежни нареждания – л. 132. Коментираното
до тук не позволява да се приеме, че приобретателя по посочената възмездна сделка,
сключена преди вписване на исковата молба е бил недобросъвестен, респ.
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 135, ал.1, изр. трето ЗЗД.
Изводът е, че
предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
ответниците се дължат разноски, които съдът констатира да са, както
следва: за „СОУЛ“ ООД сума в размер на 3200 лв., представляващи възнаграждение
платено на адвокат; за Б.Б. в размер на 2645 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат и държавна такса за издадено съдебно удостоверение,
съгласно представен списък на разноските; за М.М. сума в размер на 1500 лв.,
представляващо възнаграждение за адвокат, съгласно приложения списък на разноски,
съгласно чл. 80 ГПК и за С.Р. сума в размер на 1500 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, за които
суми следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на
Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 срещу „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6, Б.Й.Б. ЕГН
********** ***, М.Д.М. ЕГН ********** *** и С.Р. *** искове да бъдат признати
за относително недействителни по отношение на ищеца на сключения на
24.11.2014г., обективиран с НА № 39, том III, рег. № 7833, н.д. № 427
от 2014г. договор, с който „СОУЛ“ ООД ЕИК
********* продава на Б.Й.Б. ЕГН ********** следните собствени, недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1912.1.3 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на
АГКК, представляващ апартамент тип „В“, с административен адрес: ****,
разположен на втория етаж на жилищен модул „АГ‘, със застроена площ от 59.13
кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
антре и лоджия, при граници: ул. „Атон“, улица, ст.клетка, ст.площадка и
апартамент тип „Б“, ведно с избено помещение № 8, разположено в сутеренния
етаж, със ЗП 14.17 кв.м., при граници: от три страни външен зид, избено
помещение № 9 и коридор, които обекти са разположени в жилищната сграда,
обозначена като жилищен модул „А1“ в гр. Пловдив в УПИ №ХП-913 от кв.10 по
действащия план на кв.“Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, целият с площ от 345
кв.м., при граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот № 9537,
заедно с 6.774% ид.ч. от УПИ №ХП-913;
4.796 % ид.ч. от УПИ ЛГ&ХН-913
от кв.10 по действащия план на кв. „Кишинев-Смирненски“
на гр. Пловдив, с идентификатор 56784.511.1912 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с административен адрес ****, целият с площ
от 345 кв.м., при граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот №
9537, както и
сключения на 20.08.2018г. договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № 194, том I, рег. № 3961,
н.д. № 180 от 2018г.,
с който Б.Й.Б. ЕГН ********** продава на
М.Д.М. ЕГН ********** следния собствен,
недвижим имот:
самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1912.1.3 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на
АГКК, представляващ апартамент тип „В“, с административен адрес: ****,
разположен на втория етаж на жилищен модул „АГ‘, със застроена площ от 59.13
кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
антре и лоджия, при граници: ул. „Атон“, улица, ст.клетка, ст.площадка и
апартамент тип „Б“, ведно с избено помещение № 8, разположено в сутеренния
етаж, със ЗП 14.17 кв.м., при граници: от три страни външен зид, избено
помещение № 9 и коридор, които обекти са разположени в жилищната сграда,
обозначена като жилищен модул „А1“ в гр. Пловдив в УПИ №ХП-913 от кв.10 по
действащия план на кв.“Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, целият с площ от 345
кв.м., при граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот № 9537,
заедно с 6.774% ид.ч. от УПИ №ХП-913;
4.796 % ид.ч. от УПИ ЛГ&ХН-913
от кв.10 по действащия план на кв. „Кишинев-Смирненски“
на гр. Пловдив, с идентификатор 56784.511.1912 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с административен адрес ****, целият с площ
от 345 кв.м., при граници: ул. „Атон“, улица, УПИ № XI-913 и поземлен имот №
9537
ОСЪЖДА
„КОНЖЕЛАТС
ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес
Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на „СОУЛ“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202,
вх. В, ет. 6 сума в размер на 3200 лв., представляващи направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА
„КОНЖЕЛАТС
ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес
Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6
да заплати на Б.Й.Б. ЕГН ********** *** сума в размер на 2645 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат и държавна такса за издадено съдебно удостоверение,
съгласно представен списък на разноските.
ОСЪЖДА
„КОНЖЕЛАТС
ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес
Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6
да заплати на М.Д.М. ЕГН ********** *** и на С.Р. *** сума от по 1500 лв. за всеки, представляваща
направени разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат, съгласно приложен
списък на разноските.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: