Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на „Т. Г.” със седалище и адрес на управление: В. Д. А., В., И., чрез пълномощника адв.К.Генова, срещу „К. - Валя П.” Е. - гр. В. Т.. В исковата молба ищецът твърди, че на 18.06.2009г. е сключил с ответника договор за продажба на товарен автомобил марка и модел VOLVO FH 12 42 за сумата 12000 евро, като са се договори цената да бъде заплатена от купувача в срок от три години, считано от подписване на договора. Излага, че договорът е оформен с нотариална заверка на подписите от зам.нотариус Запрянов, при нотариус Татяна Братванова, както и че срокът за заплащане на цената е изтекъл на 18.06.2012г. и купувачът не е изпълнил поетото задължение по договора да заплати цената на автомобила и до момента. Ищецът твърди и че с фактура № 31 от 18.09.2010г. е продал на ответника камион марка и модел „Ивеко Страсилис” за сумата 25000 евро, и че купувачът не е заплатил и до момента цената на МПС, посочена във фактурата.Ищецът твърди и че с фактура № 18 от 01.06.2010г. е продал на ответника камион марка и модел „Ивеко” за сумата 25000 евро, и че купувачът не е заплатил и до момента посочената във фактурата сума за закупуване на МПС. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата общо 62000 евро, представляваща задължеÝие на ответника към ищеца по договор за покупко-продажба на МПС от 18.06.2009 г., по фактура № 31 от 18.09.2010г. и по фактура № 18 от 01.06.2010г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника "К. П." Е.-гр.В.Т. чрез пълномощника адв. Караколева. Заема становище за допустимост на предявените искове, но за неоснователност на същите, като се прави възражение, че цената и на трите МПС е напълно заплатена от ответника. Излага, че управителят на ищцовото дружество към 2009г. бил зет на управителя на ответното дружество и по договора от 18.06.2009 г. между тях е съществувала договореност още преди 18.06.2009г. за закупуване на описаното в договора МПС, като във връзка с това управителят на ответното дружество В.П. заплатила задатък на 03.05.2009г. и на 03.06.2009г.-по 1000 евро. Твърди, че с разписки, предоставени от продавача на управителя на ответното дружество Валя П., тя изплатила на ищцовото дружество договорената цена както следва: от 03.05.2009 г. до 03.05.2010г.- по 1000 евро ежемесечно, на 03.06.2010 г.- 920 евро, като така за периода от 03.05.2009 г. до 03.06.2010 г. е изплатена изцяло цената по договора 12000 евро и 1920 евро ДДС, която сума съответства на издадената от ищеца фактура № 25 от 10.06.2009г.-преди сключения договор, и осчетоводена в счетоводството на ответника. Възразява срещу исковата молба, като сочи, че цената на другите две МПС също е заплатена от него напълно и в брой, което обстоятелство е отразено в двата договора за окончателното оформяне на отношенията на страните по търговската покупко-продажба, представени на ответника от ищеца, от 18.09.2010г. и 01.06.2010г. Сочи, че с подписването на двата договора страните по него са удостоверили съответните факти: с подписа си на договора продзавачът е удостоверил, че вече е получил уговорената продажна цена, чието волеизявление е изрично написано и в двата договора, а с подписа си и печата купувачът е удостоверил, че е изплатил изцяло продажната цена и че е получил МПС, предмет на договора, като и двете покупко-продажби са отразени в счетоводството на ответника. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която се поддържат изцяло всички искови претенции. Оспорва се твърдението на ответника, че е заплатил на ищеца в брой продажните цени по договорите, за които са съставени фактури от 01.06.2010 г. и от 18.09.2010 г. на два броя МПС с продажна цена от по 25000 евро за всяко едно от тях. Твърди се, че ответникът никога не е заплащал посочените във фактурите продажни цени и че ответникът не е плащал в брой и ищецът не е получавал в брой или по какъвто и да било начин продажните цени на двете МПС на обща стойност 50000 евро. Излага, че такива парични суми не са постъпвали в дружеството-ищец и не са заплащани от дружеството-ответник, нито в брой, нито по какъвто и да било друг начин. Сочи и че в двата договора липсва волеизявление на продавача, че е получил уговорената цена, както и волеизявление на купувача, че е заплатил в брой именно на продавача цената.По отношение на първия договор от 18.06.2009 г. с предмет продажба на МПС товарен автомобил VOLVO FH 12 42, ищецът оспорва твърденията на ответника, че продажната цена в размер на 12000 евро е платена от ответника на вноски и с представените разписки с дати в периода и отпреди сключване на договора-от 03.05.2009г. до 03.05.2010г. Оспорва приложените към отговора разписки и твърди, че не касаят плащания от ответника на ищеца по договора за продажба на посоченото МПС, а касаят плащане на наем на МПС /не се конкретизира дали това е някое от процесните/, като посочените разписки са приложени и в друго производство ч.гр. дело № 1238/2012 год. по описа на ВТОС.Твърди, че ответникът не е плащал на ищеца нито в брой, нито по друг начин, изцяло или на вноски цената и на това МПС.Заема становище, че фактът, че описаните в исковата молба МПС са осчетоводени от ответното дружество, по никакъв начин не доказва, че са платени от ответника на ищеца. Освен това сочи, че ответното дружество е вписано в търговския регистър през месец април 2009 г. и не е имало финансовата възможност още през първата една година от създаването си да заплати покупка на два броя МПС на обща стойност 37000 евро. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който се оспорва твърдението на ищеца, че ответникъ‗ не е заплащал и ищецът не е получавал сумите за процесните три броя МПС. Твърди се отново, че е заплатил на ищеца уговорените продажни цени на описаните в исковата молба МПС. Поддържа се твърдението, че ответникът е заплатил на ищеца напълно продажните цени по фактурите от 01.06.2010 г. и от 18.09.2010 г. и че ищецът е получил тези суми. Поддържа се и твърдението, че е заплатена на ищеца уговорената продажна цена по първия договор от 18.06.2009 г. Направено е изявление от ответника във връзка с направено от ищеца оспорване на приложените към отговора на исковата молба 12 броя разписки, че не желае да се ползва от тези разписки като доказателства по делото. Оттеглено е искането, направено с отговора на исковата молба за приемането на тези разписки като доказателства по делото. Отново се посочва, че през периода 2009г.-2010 г. с представляващия ищцовото дружество били в близки родствени отношения по сватовство, като същият бил в брак с дъщерята на управляващата ответното дружество Ц. Т., поради което в отношенията им имало доверие. Твърди, че никога между ответника и ищеца не е имало наемни отношения на МПС /вкл. и на процесните/ по никакъв повод. Твърди се и, че през посочения период дъщерята на управляващата ответното дружество Ц. Т. многократно, лично, в полза на В.П., управител на ответното дружество, е превеждала суми по сметката на ищеца за твърдяните периодични плащания, които е извършвала в испанската Банка „Ла Кайша” по банковата сметка на ищеца.В съдебно заседание ответникът е направил конкретизация на възраженията си за извършени плащания, а именно: по договора от 18.06.2009 г.- че същите са извършвани от ответника и от дъщерята на представляващата ответното дружество Цветелина Трифонова за периода, посочен в отговора на исковата молба, и по начина, посочен в отговора на исковата молба-на месечни вноски от по 1000 евро, но това е извършвано както в брой, така и по банков път. Направена е конкретизация и за плащанията по двата договора от 18.09.2010г. и от 01.06.2010 г., че цената по същите е заплатена в брой, но както от ответника, така и от дъщерята на представляващата ответното дружество Цветелина Трифонова, от нейно име и за нейна сметка-на ответника. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът намира за установено следното: Не се спори от ответника и се установява от приложените по делото договор от 18.06.2009г., договор от 01.06.2010г. и договор от 18.09.2010г., фактура № 25 от 10.06.2009г., фактура № 31 от 18.09.2010г. и фактура № 18 от 01.06.2010г., че ищецът и ответникът са били в договорни отношения, съгласно които ищецът е извършил продажба на три броя товарни автомобили на ответника, като последният е получил същите. Не се спори от страните и че към момента на сключване на договорите представляващият ищцовото дружество е бил съпруг на дъщерята на представляващата ответното дружество. Спорен по делото е въпросът: заплатена ли е продажната цена на закупените от ответника три броя МПС на продавача-ищеца по делото. Видно от приложения договор от 18.06.2009г. с нотариална заверка на подписите е, че ищецът като продавач и ответникът като купувач са се съгласили първият да продаде на втория, който да закупи, товарен автомобил марка и модел VOLVO FH 12 42 за сумата 12000 евро, в която не е включен ДДС, и която сума ще бъде изплатена от купувача на продавача заедно с дължимия данък в срок до три години от подписване на договора. В договора е записано изрично, и този факт не се спори от страните, че автомобилът е предаден на купувача. По делото не са налице доказателства, установяващи извършено от ответника-купувач плащане на уговорената продажна цена и то за периода и по начина, посочени от него, а именно: от 03.05.2009 г. до 03.05.2010г.- по 1000 евро ежемесечно, на 03.06.2010 г.- 920 евро, с разписки, предоставени от продавача на купувача. Представените от него като доказателства 12 броя разписки са оспорени от ищеца, след което е направено изявление на ответника, че не желае да се ползва от тези разписки като доказателства по делото и е оттеглено искането за приемането им като доказателства по делото. Предвид на това същите не се ценят в настоящото производство, тъй като не представляват приети по делото писмени доказателства. Липсват други доказателства, ангажирани от ответника, установяващи извършено от него плÓщане на ищеца на продажната цена на товарния автомобил. Приложена е фактура № 25 от 10.06.2009г. за сумата 13920 евро-12000 евро основа ДДС и 1920 евро ДДС, издадена от ищеца, с получател ответникът, с основание за издаването-продажба на камион Волво с цена 12000 евро. Като доказателство по делото са приети два договора за покупко-продажба на испански език, с легализиран превод на български език, от дати 01.06.2010г. и 18.09.2010г. Видно от договорите, продавач и по двата е ищецът, а купувач-ответникът, и са с предмет продажба на МПС-по първия от тях-на камион марка и модел „Ивеко Стралис” с дата на регистрация 17.12.2007г., и по втория-също на камион „Ивеко Стралис” с дата на регистрация 06.03.2008г. Уговорената продажна цена и на двата товарни автомобила е по 25000 евро за всеки един от тях. По двата договора са издадени фактури-№ 18 от 01.06.2010г. и № 31 от 18.09.2010г. И двата договора са конструирани по един и същи начин в три раздела: страни, заявления на страните и условия на договора. В т.втора от раздела „условия” на договора от 01.06.2010г. е посочено, че цената на описаната покупко-продажба, като се има предвид характеристиките на превозното средство, състоянието, в което се намира, годините на експлоатация и километража, се определя по взаимно съгласие в размер на 25000 евро, с включени данъци и е изплатен в брой. В т.втора от раздел „условия” на договора от 18.09.2010г. е посочено, че цената от 25000 евро с включени данъци се определя по взаимно съгласие, като се има предвид характеристиките на лекия автомобил, състоянието, в което се намира, годините на експлоатация и километража, и е изплатена в брой. Доказателства за реално извършени плащания по двата договора ответникът не е ангажирал. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД. От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, безспорно се установява, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по три валидни договора за продажба на МПС-от 18.06.2009г., 01.06.2010г. и 18.09.2010г., по които страните са договорили всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, както и че ищецът е изпълнил задължението си по тях да продаде на ответника процесните три товарни автомобила, които са предадени на ответника, и че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на продажните цени на закупените от него автомобили и по трите договора. Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая само с договора от 18.06.2009г. е уговорено друго между страните, а именно-цената на закупения товарен автомобил да бъде заплатена в срок до три години от подписване на договора, който срок е изтекъл на 18.06.2012г. Ответникът не е ангажирал годни доказателства, от които да се установява изпълнение на задължението му и по трите договора за заплащане на уговорената цена. По договора от 18.06.2009г., както бе посочено по-горе, представените от него като доказателства 12 бр. разписки не подлежат на обсъждане като доказателства по делото, тъй като същият след направено оспорване от страна на ищеца, е оттеглил искането си за приемането им като доказателства по делото и разписките не са приети като такива. Обстоятелството, че е налице издадена от ищеца фактура от 10.06.2009г. за сумата 13920 евро, с получател ответника, не установява извършено от него плащане. Дали фактурата е заведена в счетоводството на ответника, или не, е факт, ирелевантен досежно извършено от ответника плащане, който освен това не е и доказан. По отношение на двата договора от 01.06.2010г. и 18.09.2010г. и по-конкретно посоченото в т.втора от раздел „условия” и на двата договора, в които е записано, че цената е изплатена в брой: Съгласно чл.20 ал.1 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Предвид тази разпоредба, недопустимо е клауза от договор да се тълкува изолирано от другите клаузи. С оглед на това, т.втора от раздел „условия” и по двата договора следва да се тълкува като се има предвид както наименованието на раздела-„условия”, така и съдържанието на останалите шест точки от раздел „условия”. От систематичното място на т.втора е видно, че същата не се намира в раздела „заявления” на страните, а в раздела „условия”, което означава, че посоченото в т.втора е уговорка между страните по договора за размера и начина на плащане на цената-в брой, а не изявление на която и да е от тях за заплащане и получаване на цената на двете МПС, предмет на двата договора. Ако това беше изявление на страните за заплащане и получаване на продажната цена, както твърди ответникът, то тази клауза от договора би се намирала в раздела „заявления” на страните, а не в раздела „условия”. Освен това, същият извод-че точка втора представлява уговорка между страните по договора относно съществените негови елементи, а не техни изявления за плащане и получаване на продажната цена, се налага и тълкувайки посочената клауза във връзка с т.седма от раздел „условия”. В същата е посочено, че за изпълнението или неизпълнението на по-горе договореното, страните по взаимно съгласие, се отказват от правата, които им се дават от съда. Т.е. страните приемат, че при неизпълнение на някоя от посочените в раздел „условия” клаузи, вкл. и т.2, в която е уговорена цената и начина на плащане, те се отказват от правата си, предоставени им от съда. След като се допуска от страните неизпълнение на някоя от тези клаузи, то логично е да се приеме, че към момента на сключване на договора изпълнение, вкл. и на задължението за плащане, все още не е налице, което налага отново извода, направен по-горе, че т.втора е клауза, обективираща постигнатото съгласие на страните относно съществените условия на договора, а не обективираща изявления на страните за извършено и получено плащане. За да се приеме категорично, че е налице извършено плащане по двата договора на продажната цена на двете МПС, е необходимо страните изрично да са манифестирали ясна и несъмнена воля: купувачът-за извършване на изпълнение на задължението за плащане и продавачът-за получаване на изпълнение на задължението за плащане, т.е. следва да съществуват две насрещни волеизявления на страните по договора, каквито в случая липсват. И в двата договора няма изрични волеизявления на страните за извършено и съответно-получено изпълнение на задължението за плащане. Посоченото в т.втора от раздел „условия” и по двата договора очевидно е уговорка между страните за размера и начина на плащане на цената, а не волеизявления и то две насрещни такива на двете страни по договорите за извършено и получено плащане. Липсват ангажирани от ответника други доказателства, а нему принадлежи доказателствената тежест за това, установяващи реално извършено от него плащане на продажната цена по двата договора. Както бе посочено по-горе, издаването на фактурите не установява такова извършено плащане, а задължение на получателя на фактурата за плащане. В случая това задължение-за заплащане на продажната цена на закупените две МПС, описани по-горе, и по двата договора и приложените към тях фактури не е изпълнено от ответника. А съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да поиска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. С оглед изложеното, съдът счита, че предявените искове за сумата общо 62000 евро, представляваща незаплатена цена на три броя МПС, както следва: 12000 евро-продажната цена на товарен автомобил марка и модел VOLVO FH 12 42 по договор от 18.06.2009г.; 25000 евро-продажната цена на камион марка и модел „Ивеко Страсилис” по договор от 18.09.2010г. и фактура № 31 от 18.09.2010г.; 25000 евро-продажната цена на камион марка и модел „Ивеко” по договор от 01.06.2010г. и фактура № 18 от 01.06.2010г., са основателни и доказани и следва да се уважат в пълния им претендиран размер. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху главницата от 62000 евро, считано от датата на завеждане на делото-05.11.2012г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски-общо 7850,46лв. за държавна такса и адв.възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „К. П.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Л.К.” № 63, .7, А.25, ЕИК ..., да заплати на „Т. Г.” О. със седалище и адрес на управление: В. Д. А., В., И., ул.”С. В.” № 34, регистрирано в търговския регистър на В., с данъчен идентификационен номер В-97.996.615, сумата общо 62000 евро /шестдесет и две хиляди евро/, представляваща незаплатена цена на три броя МПС, както следва: 12000 евро-продажната цена на товарен автомобил марка и модел VOLVO FH 12 42 по договор от 18.06.2009г.; 25000 евро-продажната цена на камион марка и модел „Ивеко Стралис” по договор от 18.09.2010г. и фактура № 31 от 18.09.2010г.; 25000 евро-продажната цена на камион марка и модел „Ивеко Стралис” по договор от 01.06.2010г. и фактура № 18 от 01.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 62000 евро, считано от 05.11.2012г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „К. П.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Л.К.” № 63, .7, А.25, ЕИК ..., да заплати на „Т. Г.” О. със седалище и адрес на управление: В. Д. А., В., И., ул.”С. В.” № 34, регистрирано в търговския регистър на В., с данъчен идентификационен номер В-97.996.615, направените по делото разноски в размер на общо 7850,46 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |