О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 82 08.02.2022г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ
състав, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 613 по
описа за 2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК
/Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
е по молба от гл.юрисконсулт Т.Т., подадена в качество й на процесуален
представител на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с
която е направено искане за допълване на постановеното определение № 617 от 23.11.2021г. по адм. дело № 613/ 2021г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, като бъде присъдено в полза на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Ответникът
по молбата, чрез процесуалния си представител адв.П.К., изразява становище за
неоснователност на искането. Твърди, че
на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се дължат на ответника само когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата си. В случая не била налице никоя от
предвидените от законодателя две хипотези, тъй като производството по делото е
прекратено поради неотстраняване на нередовностите на жалбата по см. на чл.158,
ал.1, вр. с ал.3 от АПК. Ето защо моли искането за допълване на Определение №
617 от 23.11.2021г. в частта за разноските, да бъде оставено без уважение. В
условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение до минимално предвидения в чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С
Определение № 617 от 23.11.2021г., постановено по адм. дело № 613/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, е оставена без разглеждане, поради неотстраняване на нередовностите в
срок, жалбата на „Пчеларски
център - Южен“ ЕООД, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-317-0003661/ 13.09.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК
обхваща случаите, при които съдът при постановяване на съдебният акт не се е
произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на разноски. При втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на
претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт
в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на
съда.
Направеното от процесуалния представител на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП искане за допълване на постановеното по делото
прекратително определение в частта за разноските, се основава на първата
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Същото е депозирано в срок, от легитимирано
лице /страна в производството по административно дело № 613/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора/ и като такова се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, е частично основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК /изм., ДВ.бр.15 от
2021г/, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
При
тази нормативна регламентация неоснователно се явява направеното от
пълномощника на жалбоподателя възражение за липса на предвидените в закона
предпоставки при прекратяване на производството по делото на основание,
различно от оттеглянето на жалбата, в полза да ответника да се присъждат
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Подобно разрешение
законодателят бе възприел преди изменението на чл.143, ал.3 от АПК /обн.ДВ,
бр.15 от 2021г./.
Правото
на разноски на ответника, в хипотеза като настоящата, при която производството
е прекратено поради нередовност на жалбата, е обусловено единствено от
отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба /по идентичен
начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно – ответникът с поведението си да е
дал повод за завеждане на делото.
Спрямо
настоящия ответник – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, издател на оспорената
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-317-0003661/ 13.09.2021г., това условие не е налице,
тъй като образуването на настоящото съдебно-административно производство не е
обусловено от поведение на ответника, различно от това, представляващо
проявление на обичайните му законови функции и компетентности по издаване на
индивидуален административен акт. Ето защо не може да се приеме, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото и следователно изключението относно
дължимостта на разноските, предвидено в чл.143, ал.3 от АПК в настоящия случай
е неприложимо.
С оглед на изложеното административният орган – ответник
има право на разноски за защитата
му, осъществена от юрисконсулт чрез изготвеното и представено по делото писмено
становище по жалбата на „Пчеларски център – Южен“ЕООД, в което е направено и
изрично искане да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно приложения списък на разноските /л.13-15 по делото/. Поради
което в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен в съответствие с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8
от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ДОПЪЛВА
определение № 617/ 23.11.2021г, постановено по адм.дело № 613/ 2021г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, като ОСЪЖДА „ПЧЕЛАРСКИ ЦЕНТЪР – ЮЖЕН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Страра Загора,
ул.“Хан Тервел“ № 34, да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: