Р Е Ш Е Н И Е №260040
гр.Кюстендил, 30.07.2021г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря
Виолета Здравкова, като разгледа докладваното от съдия Савова т. дело №2 по
описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе,взе предвид:
И.М.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и А.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,чрез адв. Р.М., съдебен
адрес:***, са предявили срещу: ЗД „Бул Инс" АД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 50 000 лева
за всяка от ищците, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на
техния брат И.М.Г., вследствие на настъпило на 05.09.2017 г. пътно-транспортно
произшествие на път KNL 1056, на територията на община Дупница със застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество лек
автомобил „А.Р.“, с рег.№*********, управляван от водача Г.В.Б. , ведно
законната лихва за забава върху главниците, считано от предявяване на претенциите
пред застрахователя – 08.07.2019 г. до окончателното изплащане.
B
исковата молба се излагат следните твърдения:
На
05.09.2017 г., на път KNL 1056, на територията на общ. Дупница, водачът на лек
автомобил марка и модел „А.Р.", рег.№ ********* Г.В.Б., поради нарушение
на правилата за движение по пътищата, навлиза в лентата за насрещно движение и
се блъска челно с движещия се там мотоциклет „Я.", управляван от И.М.Г..
Водачът, предизвикал с поведението си описаното ПТП - Г.В.Б., е
признат за виновен с влязла в сила Присъда № 14 от 12.09.2019 г., постановена
по НОХД № / 2019 г. на ОС-Кюстендил .
Починалият мотоциклетист И.М.Г. е брат на ищците И.М.Г. и А.М.Б..
Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за смъртта на близък, който е посочен в Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. Между ищците И.Г. и
А.Б. и починалия И.Г.имало силна, емоционална и духовна връзка, като към
настоящия момент ищците търпят значителни морални болки и страдания от загубата
на своя брат, които са с продължително проявление във времето и подлежат на
обезщетяване.
Към момента на ПТП за посочения
лек автомобил „А.Р.", рег. № *********, е имало сключен с ЗД „Бул
Инс" АД валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите Във връзка с това, на 08.07.2019 г. от ищците
е отправена претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Бул Инс" АД с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като застрахователят
неоснователно е отказал изплащане по заявената извънсъдебна претенция.
Ответникът оспорва исковете по основание и
размер.
Намира, че не са налице неимуществени вреди,
поради липса на предпоставките по
Тълкувателно решение № 1/2016 г., сочещо, че само по изключение се
обезщетяват възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само
при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди, при което
поддържа, че не са налице доказателства, че е съществувала твърдяната в исковата молба изключителна и
дълбока емоционална привързаност между ищците и лицето, починало в ПТП.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като се
поддържа, че приносът на починалото лице е значителен, поради което на
основание чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, неговият размер
възлиза на не по-малко от 90% поради следното: починалият е управлявал
мотоциклет, който не е бил регистриран, нямал е право да се движи по
републиканската пътна мрежа, като, заедно с това, не бил оборудван със
задължителните за ППС светлини. Починалият е управлявал мотоциклетът извън
светлата част на денонощието, като е направил възприемането му от другите
участници в движението изключително трудно, почти невъзможно,
т.е.пострадалият е управлявал ППС в
противоречие с императивни изисквания на ЗДвП.
Претенциите се оспорват и по размер, който се сочи,
че не са в съответствие с изискванията
на чл.52 ЗЗД- с оглед степента и интензитета на вредите, както и останалите
релевантни обстоятелства.
Поддържа се освен
това, че евентуално обезщетение следва да се определи в рамките на §96 ал,1 от
КЗ, доколкото ищците твърдят да попадат в кръга лица по чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
Оспорва се
претенцията за забава както поради неоснователност на главните искове, така и
поради това, че претенцията на ищците до застрахователя не е съдържала всички
посочени в закона реквизити, в това число банкова сметка *** - аргумент от чл.
380, ал.1 КЗ.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното
дружество за лек автомобил „А.Р.", с рег. № ********* , който е управляван
от водача Г.В.Б. при посоченото ПТП.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено е, че
пострадалият И.М.Г., роден на ***г.,
починал на 05.09.2017г., е брат на ищците А.М.Б. и И.М.Г. - срвн. приложените към исковата молба удостоверения за родствени
връзки , издадени от Благоевград - №№22/22.05.2020г. и 49/26.05.2020г.
На 05.09.2017г.
пострадалият И.Г., след като през деня управлявал кросов мотор "Я.",
без регистрационен номер, без фар и светлинна сигнализация, към 20,00 часа
потеглил по пътя за с. Червен бряг.По
същото време свид.Г.Б. се движел с л.а. м. „А.Р." с рег.№********* в
дясната половина на платното за движение от с. Червен брег към с.Крайници, със
скорост на движение около 99 км/ч. Свид. Б. застигнал движещи се пред него
мотопеди /скутери/, при което с цел да изпревари същите, се отклонил вляво и
навлязъл в пътната лента за насрещно движение, по която в обратна посока в този
момент се движел мотоциклетът, управляван от пострадалия Г.. Мотоциклетистът не
могъл да спре преди мястото на последвалия удар.
При навлизането си в насрещната пътна лента свид.
Б. също не успял да предприеме каквито и да е действия за спиране или за
избягване на сблъсъка с насрещно движещия се мотоциклетист. Последвал челен
удар между лек автомобил „А.Р." и кросовия мотоциклет "Я.",
вследствие на който мотоциклетистът получил увреждания, несъвместими с живота,
и починал.
От заключението на
вещото лице инж.Н.В. по назначената съдебна авто-техническа експертиза с
вх.№261878/09.03.2021г. се констатира, че в момента на навлизане на автомобила
в лентата за насрещно движение, мотоциклетистът се е намирал на 30 метра от
мястото на удара ; респ.при навлизането си в насрещната пътна лента управлявания
от свид.Б. лек автомобил се е движел със скорост от 99 км/ч.
Същевременно,
в заключението на в.л.Н.В. е посочено, че с оглед специфичното си
предназначение, с цел да се получи
по-голяма стойност на съотношението
мощност / тегло - фактор за по-добрите им динамични качества, кросовите мотори
се олекотяват максимално и по тази причина не разполагат с осветителни тела (в
т.ч. фар), арматурни
прибори, огледала и пр. Не се
изисква свидетелство за правоуправление и по тази причина могат
да бъдат управлявани и от лица под 16 г. При това, категорично не се допуска
движение на тези мотори по пътища, отворени за обществено ползване.
Придвижването им от едно място на друго може да става само по терени, без
такива пътища или след натоварването им на подходящи товарни автомобили.
Кросовите мотори не се регистрират и поради това няма изисквания към
техническите им характеристики.
С влязла в сила
Присъда №14/12.09.2019 г.по НОХД №330/2019г.на КнОС водачът на лекия автомобил Г.Б. е признат за виновен в това, че на
05.09.2017 г. около 20.17 часа на пътя между с.Червен брег и с.Крайници, община
Дупница при управление на лек автомобил марка „А.Р.“ с регистрационен № *********
в посока от с.Червен брег към с.Крайници е допуснал нарушение на чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.М.Г.,
движещ се с кросов мотоциклет марка „Я.“.
От приложената справка в
база данни на Гаранционен фонд се
установява, че за посочения лек автомобил е налице застрахователна полица № ВG/02/117001557083,
по сключена с ЗД „Бул Инс" АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 02.06.2017 г. до 01.06.2018 г. , респ.от
ответника не се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищците са депозирали
писмено претенция пред ответника на 08.07.2019г. /срвн.л.21 от делото/,
съответно налице са откази на застрахователя, постановени на 25.07.2019г.,
поради липса на основание / л.24 и л.25/
От показанията на
свидетелите Р.Г.,Б.Д.и В.Д.се установява, че ищците и техният брат били в изключително
близки отношения, били близки по възраст /разликата между И. и сестра му И.
била само една година и дори ги мислели за близнаци/ .След смъртта на съпруга
на А., И.Г.бил морална и финансова опора за нея и за другата си сестра, тъй
като и баща им починал рано /1997г./ и пострадалият, макар и на млада
възраст, се стремял да поеме неговите
функции /свид.Г. сочи, че И. бил за сестрите си “като баща“, въпреки, че не бил
по-голям от тях/ .Той ходел на работа и
в чужбина, за да ги подпомага и се грижел за детето на А. .Тримата живеели заедно
за дълъг период преди И. да заживее на съпружески начала със свид.Р.Г./от около
три години/.Ищцата И.Г. била бременна, когато узнала за смъртта на брат си,
което изключително я разстроило, постоянно плачела и не говорела, изпаднала в
депресия , чувствала се отпаднала, а два месеца след това направила спонтанен
аборт.Въпреки че сега има дете, което й е утеха, свид.Г.поддържа, че И.Г.
продължава да страда за брат си, тъгува за него и има промяна в характера и
държанието й, в психическото й състояние, няма настроение, а преди била с весел
характер, усмихната; и досега двете
сестри при срещите си плачат за тази загуба.
Свид.Д. също сочи за близките
отношения между И. и сестрите му, конкретно наблюденията са му досежно А., която въпреки, че е по-голяма, е
чувствала брат си като опора, а предвид загубата на баща им – и като мъжът в
семейството им, но и като приятел, с който да споделя.Свидетелят сочи, че И.
бил“заместител на баща им“ .Братът имал и добра комуникация с дъщерята на А./ към момента на смъртта му момиченцето
било на 7 г./, за което дете също
полагал големи грижи предвид ранната смърт на съпруга на А., когато дъщеря й
била още бебе .За смъртта на брат си , А. научила по телефона по време на
работа и „почти загубила съзнание“, а след това около месец не ходела на работа
и била на успокоителни.Била уплашена и за това, че губи подкрепата
му.Продължавала да плаче и сега, будела се нощем , сънувала кошмари, като макар и да са намалели с времето тези
епизоди, вече не била ведър човек,както преди катастрофата.
В показанията си свид.Д.
посочва, че тримата /братът и двете сестри/ живеели продължително време
съвместно- първоначално в с.Червен брег, а после учили в Благоевград, където първоначално били на
квартира, но И. работел още от ученик, за да се издържат.Тримата изцяло
разчитали един на друг, нямало на кого другиго.Свидетелят сочи, че също има
брат, с когото е в добри отношения, но според наблюденията си намира, че връзката между ищците и брат им
приживе на последния била по-близка .
От приетото по делото
заключение с вх.№263295/21.04.2021г. по назначена съдебно-психологична
експертиза на вещото лице Е.В., се установява, че резултатите от психологичното
изследване, данните по делото и свидетелските показания дават основание да се
приеме,че обстоятелствата, свързани със злополуката, представляват несъмнено
психотравмено за ищците събитие, стоящо извън техните твърдения, което ги е
поставило в състояние на силен стрес и фрустрация, с персистиращи интензивни
негативни емоционални преживявания /яд,гняв,чувство за
несправедливост,възмущение,безсилие пред обстоятелствата/. Тези негативни
емоции са довели до поява на тревожност, персистиращо напрежение, потиснато настроение,главоболие,чувство
на умора,раздразнителност.
Психичното състояние към момента на
изследването на двете ищци има ясни симптоми , припокриващи критериите на
посттравматично стресово разстройство, което страдание е в пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата: остра стресова реакция – преходно
разстройство със значителна тежест в отговор на силен стрес / катастрофата, в
която са загубили своя брат/. Създалата се ситуация е възприета като
застрашаваща; водеща емоция през цялото това време е отчаяние и безизходица. Налице
е паника, пасивна подчиняемост и безперспективност – при И., респ.симптоми като
понижена самооценка,мисли за безполезност ,обреченост,виновност след
преживяното травмиращо събитие- при А. .Вещото лице сочи, че личностовия профил
при двете ищци се определя като невротичен,
за който са свойствени свръхчувствителни реакции, напрегнатост , тревожност,
недоволство от себе си и от околния свят, а това често води до трудна приспособимост,
самоподценяване, съпровождани от общо напрежение и соматични оплаквания, с
безпокойство и тревога.
В заключението се
констатира, че към момента на психологичното изследване
след загубата на техния брат , събитието е променило
начина на живот на ищците в негативен
аспект, като към настоящия момент не е
напълно преодоляна психичната травма от случилото се, но не се наблюдава
задълбочаване на проблема.
Въз основа на
гореописано вещото лице приема, че
обстоятелствата са довели до формирането на мощна негативна емоционална
доминанта, което се отразява на способността на двете ищци за ефективно
житейско справяне и до появата на тревожно състояние. Злополуката им е
причинила субективен дискомфорт, като е повлияло субективно на психичното им
равновесие, довело до затрудняване на
ежедневната адаптация, но не патологично.
Предвид
горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на
разпоредбата на чл.432 от КЗ. Касае се за пряк
иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
По делото няма спор по следните установени в
производството факти: че водачът на моторното превозно средство, причинил
увреждането, е имал качеството на застраховано лице по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието; че застраховател
по сключения договор за застраховка е било ответното дружество ; че
по отношение на водача на соченото МПС Г.Б. е постановена влязла в сила
осъдителна присъда, с която същият е признат за виновен в извършването на
престъпление, съставляващо осъществяването на процесния инцидент; че в резултат
на деликта е настъпила смъртта на И.Г.Ищците
са сестри на починалия И. Г..
За да се прецени
дали ищците са материално легитимирани
да получат обезщетение следва да се съобрази задължителната съдебна практика в
тази насока, да се обсъди приложимостта й към настоящия казус и да се изследват
конкретно установените по делото факти.
Относимо за спора е
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според
което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.V.1961г. и Постановление №5
от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР е разширен кръгът от лица, които имат право да получат
обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице, като в този кръг са
включени и бабите и дядовците, братята и сестрите на починалия, както и други
правни субекти. Право на обезщетение тези лица имат по изключение, само в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Приема се, че
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, то
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение се сочи, че
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено с посочените по-горе предходни
постановления на ВС.
По делото е установена чрез гласни
доказателства и заключение по назначената съдебно-психологична експертиза
съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка между ищците от една страна, и техния брат, който е починал
при процесното ПТП, както и причинените продължителни душевни болки и страдания
от смъртта на последния. Съдът намира за установена съществувалата особена близост, надхвърляща
обичайните отношения между този вид родственици, породена от факта, че ищците и
техния брат са израснали без баща ,
поради ранната му смърт, и са били в непрестанна връзка, ищците разчитали в
значителна степен на финансовата подкрепа на своя брат, който се е нагърбил със
задачата да компенсира липсата на баща в семейството, което е сторил и спрямо
детето на по-голямата си сестра А., също загубила без време своя съпруг
.Малката разлика във възрастта с другата сестра И. наред с горните
обстоятелства и отделяне на тримата за обучение в друг град в общо
домакинство също е довела до по-близки
от обичайните отношения брат-сестра, а внезапната смърт на брат й и дълбоката емоционална болка и психическа
травма освен това е станала в момент, когато е било особено деликатно по
принцип състоянието й предвид нейната бременност .
Предвид посоченото, съдът приема за доказано
по делото, че ищците са понесли морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават наличието на предпоставките за изключение от разрешението,
залегнало в ППВС №4/1961г. и № 5/1969г. и същите са активно материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния брат, при наличие на предпоставките за това, залегнали в ТР
№1 от 21.06.2018г.
Относно размера на обезщетенията, които,
според съда следва да се дължат по равно за всеки от ищците, съдът приема
следното: обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените
вреди са във формата на болки и страдания преимуществено от емоционално и
психическо естество, понесени от ищците, като последица от настъпилата смърт на
техния брат.
Ответното дружество твърди, че е налице лимит
на евентуално дължимите обезщетения – до 5 000 лева, предвид разпоредбата
на чл.493а от КЗ във вр. с пар.96 от ПЗР на КЗ. Действително в § 96 ал.1 от ПЗР
на КЗ е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат братята и сестрите на починало лице. Тази норма
обаче, съдът намира за неприложима към настоящия казус.
Довод за неприложимостта на § 96 от ПЗР на КЗ
във вр. с чл.493а от КТ е визираното в
практиката противоречие на тази разпоредба с правото на
ЕС, доколкото в КЗ е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1 параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“, чиито чл.9 ал.1 предвижда, следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1000000
EUR за пострадал или 5000000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1000000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите / в този смисъл - Решение от
24.10.2013г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, задължително за
българските съдилища, на основание чл.633 от ГПК/.
Ето защо, при определяне на обезщетенията приложение
намира разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид характера и тежестта на вредите,
търпени от ищците, установени на база събраните по делото доказателства, съдът
намира, че справедливи обезщетения за претърпените вреди биха били суми в
размер от по 45 000 лева за всеки от тях, определени от съда като адекватни с оглед проявлението на вредите във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица и с оглед кръга
родственици, които ищците се явяват спрямо пострадалия. В разглеждания казус
неимуществените вреди са във формата на болки и страдания преимуществено от
емоционално и и психическо естество, понесени от ищците, като последица от
настъпилата смърт на брат им
Относно възражението за съпричиняване съгласно
чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът приема следното:
Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, което подлежи на установяване във всеки конкретен случай-
установяване на конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът обосновава възражението си за
съпричиняване с твърдения за
противоправно поведение на И. Гюргин, способствало за настъпване на смъртта му ,
предвид допуснати от пострадалия
нарушения . Съдът намира, че
възражението на ответника, че смъртта на И.Г.е настъпила и в следствие на
допуснатото от него нарушение , е основателно. Включително в мотивите на
присъдата по НОХД №330/2019г.на КнОС е посочено, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат със
собственото си поведение чрез движението си
с кросов мотоциклет, по път, за който последния има забрана за движение
и при липса на светлинна сигнализация.Налице е противоправно и свързано с това
- рисково поведение от негова страна, довело до поемането на предвидим риск,
респ. до неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
В настоящия случай , изхождайки от данните по
делото – конкретно – от заключението на
в.л.инж.Н.В. по назначената САТЕ и от поясненията му в съдебното заседание
става ясно, че с управлението на кросов мотоциклет по платното за движение, без
светлинна сигнализация и без фар по път от републиканската пътна мрежа, по
който същият няма право да се движи, И.Г.е допринесъл за настъпилия вредоносен
резултат. Той е управлявал МПС в нарушение на ЗДП и чл. 1, ал. 4,
т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, освобождаващи от задължение собствениците на определена категория
моторни превозни средства да регистрират същите именно поради предназначението
им за състезания, осъществявани по затворен маршрут. С оглед предназначението
си, тези превозни средства не могат да бъдат да бъдат управлявани по отворен за
обществено ползване път, а нарушението на забраната за движение на превозно
средство, използвано само за състезания по затворен маршрут, по път от
републиканската пътна мрежа е довело до създаване на опасност за движението и
допринасяне за настъпването на ПТП.
В обобщение може да се посочи, че настъпилата
вреда е резултат както от противоправното поведение на застрахования при
ответника водач на лекия автомобил, по отношение на който има влязла в сила
осъдителна присъда, задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, така и от противоправното поведение на самия пострадал.
При определяне на степента на съпричиняване,
следва да бъде извършена съпоставка между тежестта на нарушението на
делинквента и това на увреденото лице, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
При отчитане на горните факти, съдът приема,
че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде
оценен на 1/2 части от цялостния механизъм на причинно - следствената връзка,
довела до вредоносния резултат.
Посоченото налага извод, че определените от
съда обезщетения, които да възмездят вредите на ищците, следва да бъдат
намалени с 1/2, а именно – от 45 000
лева на по 22 500 лева.
Съгласно чл. 497, ал.
1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ. Доколкото е налице обективиран отказ, като не са изисквани
доказателства, то съдът намира, че приложение следва да намери първата
хипотеза, при която срокът / с оглед депозиране на претенцията на 08.07.2019г./
изтича на 29.07.2019г., т.е.лихва се дължи от 30.07.2019г.
По разноските:
Ищците са били освободен от заплащането на
държавни такси , като са сторили разноски в размер на 100лв. за
съдебно-психиатрична експертиза /срвн.посоченото в списък по чл.80 ГПК,
депозиран от ищцовата страна и претенцията за обща дължимост/, от която сума /
с оглед изхода на делото/ им се следва такава в размер на 45лв.
Към исковата молба са приложени договори за
правна защита и съдействие, сключени между И.Г. и А.Б., от една страна, и адв.Р.И.М.
от САК , от друга, с които е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ
по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Претендирано е присъждане на
възнаграждение на адв.М. , с начисляване на ДДС, поради качеството й на
регистрирано по ЗДДС лице. Ответникът възразява срещу начисляването на ДДС. По
делото е представено доказателство за регистрацията на адв.М. по ЗДДС .
Съдът намира, че са налице предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
при съобразяване частичното уважаване на исковите претенции и съобразно техния
размер. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде
същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и
съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона,
при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото.
Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от
05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от
02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г., определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по ч.гр.д.№2266/2016г./. От
представените в конкретния случай договори за правна защита и съдействие е
видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ, следователно, искането за
присъждане на разноски се явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
При сключване на два отделни договора за
правна помощ и уважаване на исковете им по 22 500 лева, дължимото
възнаграждение е определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – по 1205 лева.
Върху тази сума, на основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли
ДДС, тъй като се установи, че адв. М. е регистирано по ЗДДС лице. Според
посочената разпоредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Така, адвокатското възнаграждение, което ответникът ще следва да заплати на
процесуалния представител на ищците, е в размер на общо 2892лева, с ДДС.
Ответникът е сторил разноски, които
претендира, както следва: за вещи лица – 200 лева, за призоваване на свидетели
– 10 лева; за адвокатско възнаграждение с ДДС - 4236лв. /при представено
доказателство за регистрация по ЗДДС на пълномощника, с когото ответното
дружество е сключило договор за правна защита и съдействие-л.86 и л.87 от
делото/. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението, което
съдът намира за неоснователно, предвид размера на предявените искове /по
50 000лв./ и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., както и
обема на извършените процесуални действия , включително провеждане на три
съдебни заседания.
Така, общият размер на сторените от ответната
страна разноски възлиза на 4446 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата от 2445,30лева, дължима по равно всеки от тях, или
по 1222, 65 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковете 1800 лева държавна
такса
Воден от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж Д А ЗД „Бул Инс" АД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да
заплати на И.М.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.М.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, суми в размер на по 22 500лв./ по
двадесет и две хиляди и петстотин лева/ на всяка от тях, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени
вреди , причинени от смъртта на техния брат И.М.Г., вследствие на настъпило на
05.09.2017 г. пътно-транспортно произшествие на път KNL 1056, на територията на
община Дупница със застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество лек автомобил „А.Р.“, с рег.№*********,
управляван от водача Г.В.Б. , ведно законната лихва за забава върху главниците,
считано от 30.07.2019г., както и разноски –
общо 45лева /по 22,50лв./, като исковете за присъждане на
обезщетения за разликата над присъдените по 22 500лв.до претендираните- по
50 000 лева и на законна лихва за
периода от 08.07.2019г. до 29.07.2019г. включително , О Т Х В Ъ Р Л Я.
Сумите да бъдат платени по посочените банкови
сметки : BIC: ***, IBAN: ***, с титуляр А.М.Б., както и BIC: *** , IBAN: ***, с титуляр И.М.Г..***" АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, да заплати на адв.Р.И.М. ***, сумата от общо 2892
лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за предоставената от същата безплатна
адвокатска помощ на А.М.Б. и И.М.Г., ищци по търг.д.2/2020г. по описа на КнОС,
в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
О С Ъ Ж
Д А А.М.Б.,с посочени данни, и И.М.Г.,
с посочени данни, да заплатят на ЗД „Бул Инс"
АД, ЕИК: *********, сумата от 2445,30
лева, представляваща сторени по делото разноски, дължима по равно от всяка
от тях, или всяка от тях - по 1222, 65
лева.
О С Ъ Ж
Д А ЗД „Бул Инс"
АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Кюстендил сумата държавна такса 1800
лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на
препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: