Решение по дело №1387/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260261

гр. Перник, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 01387 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Огнивен 23“ ЕООД с която се иска да се признае за установено, че „Глобал Карс“ ЕООД дължи сумата в размер на 3 360 лева, представляваща незаплатена цена на извършени транспортни услуги по фактура № *********/19.02.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с която изразява становище, че е била издадена нова фактура с коректна цена, която била заплатена.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

„Огнивен 23“ ЕООД е депозирало срещу „Глобал Карс“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 4417,37 лева, представляваща незаплатена цена на извършени транспортни услуги по фактура № *********/19.02.2019г. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Заповедта е връчена на дружеството длъжник, което чрез управителя си е подало възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. в последното се излагат доводи, че претендираната сума е в по – малък размер и ще бъде платена след извършване на корекция на стойността на услугата.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава факта, че стойността на транспортната услуга е в размер на 3360 лева, за което е издадена нова фактура, както е отбелязано в отговора, подаден по реда на чл. 131 ГПК. Признава още, че в хода на производството стойността на услугата е изцяло платена.

Направените признания на факти по реда на чл. 175 ГПК намират опора в представените от ответника писмени доказателства, а именно: фактура № *********/19.02.2019г. на стойност 3360 лева за извършени транспортни услуги, както и платежно нареждане за извършено плащане на 05.03.2020 г. на сумата от 3360 лева. 

В първото съдебно заседание е направено още изменение на иска чрез частично оттегляне на претенцията до сумата от 3360 лева. В тази връзка производството е прекратено за разликата от тази сума до първоначалния размер от  4417,37 лева. Поради прекратяването на настоящото производство на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент на чл. 415 ал. 2 ГПК следва да бъде обезсилена - т. 13, предл. 2 от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Компетентен да обезсили заповедта е съдът в исковото производство, като това е пропуснато да се направи с постановяване на определението за частично прекратяване на производство, но няма пречка да се извърши с постановяване на решението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните по делото договор за превоз, както и че е извършил транспортните услуги и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Договорът за превоз е неформален и като такъв може да се сключи в устна форма. В настоящия случай не се спори, че е сключен такъв договор, както и извършването на услугата. Страните не спорят (първоначално е имало спор за това обстоятелство), че стойността на услугата е в размер на 3360 лева, която е заплатена на 05.03.2020 г.

Установява се, че за извършената транспортна услуга е издадена фактура № *********/19.02.2019г., което означава, че към тази дата същата е извършена. Никоя от страните по делото не излага твърдения за дата на падежа, то по арг. на чл. 303 ТЗ стойността се дължи веднага след извършването на услугата, като в случая най – късната възможна дата е 19.02.2019 г.

С оглед извършеното плащане в хода на процеса, исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.

В настоящия слуай исковата претенцоя се отхвърля, но това се дължина обстоятелството, че ответникът е извършил плащане в хода на процеса. В този смисъл същият е станал повод за завеждане на делото, но само до размера от 3360 лева.

В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, или е отхвърлен иска поради отпадане на повода по време на процеса. В този смисъл е определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 1176 от 28.12.12г. по ч. т. д. №560/2012г. на ІІ ТО; определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. №251/12г. на ІІ ТО.

Изводът, че ответникът е дал повод за завеждане на делото (до размера от 3360 лева) не се променя от обстоятелството, че първоначално ищецът е издал фактура с по – голяма стойност.  Това е така, тъй като няма пречка да се плати действителната цена дори при грешно издаден счетоводен документ. 

Ищецът претендира разноски както следва: 650 лева – адвокатски хонорар и 89 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, а по настоящото производство: 600 лева – адвокатски хонорар и 89 лева – държавна такса. Посочените размери следва да са съответни на сумата в размер на 3360 лева, тъй като до този размер ответникът е дал повод за образуване на делото. Следва да се вземе предвид и частта на иска, за която ответникът не е дал повод. В този смисъл ищецът има право да получи 67,20 лева – държавна такса за всяко от двете производства, а адвокатският хонорар е следният: 456,38 лева за исковото производство и 494,41 лева по заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Огнивен 23“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ 4/4 срещу         „Глобал Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл. 1, вх. „Д“, ап. 102, за признаване за установено, че се дължи сумата в размер на 3 360 лева, представляваща незаплатена цена на извършени транспортни услуги по фактура № *********/19.02.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, в ЧАСТТА за разликата от 3360 лева до предявения размер от 4 417,37 лева.

ОСЪЖДА „Глобал Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл. 1, вх. „Д“, ап. 102 ДА ЗАПЛАТИ на „Огнивен 23“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ 4/4  сумата в размер на 67,20 лева – държавна такса и сумата от 456,38 лева – адвокатски хонорар, представляваща направени разноски в настоящото исково производство.

ОСЪЖДА „Глобал Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл. 1, вх. „Д“, ап. 102 ДА ЗАПЛАТИ на „Огнивен 23“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ 4/4  сумата в размер на 67,20 лева – държавна такса и сумата от 494,41 лева – адвокатски хонорар, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

Вярно с оригинала: В.А.