ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. Свищов, 15.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно
дело № 20224150200063 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.
Постъпила е жалба от пострадалия Р. Х. АЛ., ЕГН: **********, чрез
повереника адв. М.М. от ВАК против Постановление за спиране на нак. пр. от
28.03.2022 г. на ТО – гр. Горна Оряховица към ВТРП е било спряно нак. пр.
по ДП № 22/2017 г. на РУ – гр. Свищов (пр. пр. № ТОГ-2475/2016 г. на ВТРП,
ТО – Горна Оряховица), образувано за това, че на 24.07.2016 г. в гр. Свищов
на Р. Х. АЛ. е била причинена средна телесна повреда -- престъпление по чл.
129, ал. 1 НК. В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора за спиране
на наказателното производство е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
На първо място, се твърди, че неправилно е прието от прокурора,
че е наЛ. лека телесна повреда. Излага подробни съображения за това.
Позовава се на обстоятелството, че в настоящия случай е счупване на костите
на носа с луксирана носна преграда. Посочено е, че до оперативното
отстраняване на този тип телесни увреждания, същите не оздравяват, като в
редица случаи могат и често водят до усложнения и вторични производни
производни проблеми: затруднено дишане, хъркане, запушен нос, главоболие
и др. Счита, че наблюдаващия прокурор неправилно е отказал да назначи
допълнителна СМЕ, която да отговори на въпроса причинявали счуването на
носа с луксация на носната преграда разстройство на здравето, за какъв
период, затруднява ли дишането, за какъв период, лечимо ли е и по какъв
начин, като се позовава на Постановление №3/1979г. на ВС, съгласно което
травми, които намаляват, ограничават, възпрепятстват жизнените функции
или отбранителните сили на организма следва за се квалифицират като
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На второ място, се отстоява, че нанесения на пострадалия побой не
е по хулигански подбуди. Неправилно било прието от прокурора, че е наЛ.
личен мотив между пострадалия от една страна и нанеслите му побоя лица, от
друга. Според свидетелските показания на пострадалия е нанесен побой без
причина, тъй като конфликт е имало само и единствено между пострадалия и
З.А..
1
Счита, че проведеното разследване не отговаря на императивното
изискване в процесуалния закон за пълнота, изчерпателност и всеобхватност
на разследването. По делото не били събрани всички доказателства
необходими за изключването на всяка версия, различна от приетата от
прокурора.
Моли съда да отмени постановлението за спиране на наказателното
производство и за укаже на РП -- Горна Оряховица, да възобнови
производството за извършване на необходимите процесуално-следствени
действия за разриване на обективната истина.
Жалбата е подадена в срока на чл. 244, ал. 5 НПК и е процесуално
допустима. Р. Х. АЛ. е пострадал от извършения над него побой, поради
което се явява пострадало Л. по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК.
Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора
и събраните материали по ДП №22/2017г. на РУ на МВР Свищов намира
за установено следното:
Досъдебното производство било образувано с постановление за
образуване на досъдебно производство от 18.01.2017 г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК за това, че на 24.07.2016 г. в
гр. Свищов причинил на Р. Х. АЛ. средна телесна повреда -- престъпление по
чл. 129, ал. 1 НК. С атакуваното Постановление на ВТРП, ТО – Горна
Оряховица, наблюдаващият прокурор на основание чл. 244, ал. 1,т. 1, във вр.
с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК е спрял воденото наказателно производство по ДП №
2475/2016 г. по описа на същата прокуратура за извършено престъпление по
чл. 129, ал. 1 НК и е уведомил пострадалия Р. Х. АЛ., че извършеното спрямо
него престъпление се преследва по тъжба на пострадалия до съда по реда на
чл. 81 НПК. Производството по делото е прекратявано няколко пъти, като с
определения на съда постановленията са отменяни и делото връщано за
извършване на следващите се процесуални действия.
Съгласно обжалваното постановление на 24.07.2016 г. след полунощ
пострадалият Р.А. бил в дискотека „Джубокс“ в гр. Свищов, заедно със свои
приятели -- свидетелите Е.А и Б.Ю., като и тримата бил употребили алкохол в
различни количества. В един момент тримата се насочили към задния изход
на дискотеката, за да излязат навън. Вратата, през която трябвало да излязат
се отваряла навън по начин, по който отварящият я не може да види дали до
нея има човек или не. Пръв вървял пострадалият А., а свидетелите Е. А. и
Ю.вървели след него. Отвън били компания момчета, сред които свидетелите
З.А., С.П., З.П., Й.М., С.А., И.М.. При отварянето на вратата пострадалият А.
ударил с нея без да иска някого от компанията навън. Той се извинил, но в
последствие между тях започнал спор, като били отправяни обиди и упреци и
от двете страни. Малко след това от дискотеката излязла и свидетелката А.
А., която при излизането бутнала с вратата свидетеля Ю., като му се
извинила. След това се обърнала към пострадалия А. и му казала да се
успокои. Това го ядосало и той отправил към нея нецензурна обида.
Свидетелят З.А. възприел изречените от пострадалия А. думи и тъй като А. му
била приятелка се ядосал и ударил пострадалия с юмрук в Л.то. От своя
страна Р.А. също му отвърнал и го ударил. В този момент се намесели и
останалите присъстващи от компанията на А. момчета и всички започнали да
удрят пострадалия А., който само се пазел. В един момент той паднал на
2
земята, като останалите продължили да го удрят и ритат. Докато
пострадалият бил на земята свидетелят С.П. се приближил към него и с крак
го ритнал силно в областта на носа. Междувременно свидетелите Е. А. и Ю.
влезли в дискотеката и повикали охранител - свидетелят А. Е., който излязъл
навън и казал на всички да си тръгват, а на пострадалия А. казал да се измие.
След като се измил, пострадалият А. излязъл отвън и седнал в близост до
дискотеката, като викал по адрес на компанията, с която се скарал преди това,
че ще ги пребие. В този момент свидетелят З.А. го ритнал по тялото. Малко
след това пострадалият се обадил по телефона на родителите си, че е бил бит,
при което те тръгнали с такси да го търсят из града. В последствие, в друга
част на града, се засекли с компанията, с която пострадалият се бил скарал.
Няколко дена след случилото се Р.А. успял да установи самоличността на
част от момчетата, с които се бил скарал зад дискотеката и които участвали в
боя.
В постановлението за спиране на наказателното производство е
визирано заключението на назначената по делото тройна съдебно-медицинска
експертиза, съгласно която в следствие на нанесените му удари на
пострадалия А. били причинени следните телесни увреждания:
кръвонасядания с охлузвания двустранно в областта на скулите и по челото;
кръвонасядания с отоци по горна и долна устна, по гърба на носа;
кръвонасядане по лигавицата на устните; отоци по главата двустранно;
охлузни рани по двете рамена и гърба; охлузвания по двете мишници,
предмишници и колена; счупване на костите на носа с луксирана носна
преграда в хрущялната й част; изкълчване на лява раменна става; счупване на
коронката на втори зъб горе в ляво (една осма от коронката); черепномозъчна
закрита травма, лека степен, без загуба на съзнание, възможно със
зашеметяване. Според заключението на вещите лица всички те са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Наблюдаващият прокурор е счел, че воденото досъдебно
производство следва да бъде спряно, тъй като от доказателствата по делото се
установило, че на пострадалия А. е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето -- временно и неопасно за живота.
Това представлявало престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което е от частен
характер. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК наказателното
преследване за това престъпление се възбуждало по тъжба на пострадалия. За
да приеме, че се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, представителят на
държавното обвинение е приел, че в случая на пострадалия не е причинена
средна телесна повреда. Позовал се е на заключението по назначената тройна
СМЕ и е изложил мотиви защо приема заключението им за обосновано. На
следващо място наблюдаващия прокурор е заключил, че в настоящия случай
не е осъществено и деяние по чл. 131, ал. 1,т. 12 НК.
Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя,
постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, намира, че жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че е извършено пълно, всестранно и задълбочено
разследване на обстоятелствата по делото.
По време на разследването били извършени разпити на пострадалия
3
и на установите свидетели, изготвена била СМЕ и тройна СМЕ, извършени
били очни ставки, приложени са документи. В този смисъл жалбата на
пострадалия за непълнота на доказателствения материал е неоснователна. Не
се налага назначаване на нова допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно закона допълнителна експертиза се назначава, когато са наЛ.
неяснота и непълнота на заключението на вещите лица по първоначалната
експертиза. Целта на допълнителната е експертиза е с нея да се изяснят
въпроси, които не са били поставени на първоначалната експертиза или
отговорът на тези въпроси е бил непълен, неясен или неизчерпателен, или
когато е необходимо да се доизяснят някои обстоятелства посочени в
първоначалната експертиза. В конкретния случай не са наЛ. някои от
изброените хипотези, които да налагат назначаването на допълнителна
експертиза. Видно от заключението на първоначалната СМЕ по делото е, че
пострадалия А. е получил наранявания, сред които и счупване на носни кости.
Тези наранявания са причинили на пострадалия заедно и поотделно временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни
болки и страдания. Преценено от вещите лица изготвили заключението е , че
срока на възстановяване и лечение е около 25 дни. С постановление от
29.11.2017г. на водещия разследването е назначена повторна тройна СМЕ,
която да отговори на вече поставените по първата експертиза въпроси. В
заключението си вещите лица са посочили, че пострадалия А. е получил
телесни увреди, сред които и счупване на костите на носа. Посочили са още,
че е извършено наместване на носната преграда. За заключението си същите
са използвали и представената по делото епикриза №26114, в която било
посочено, че при прегледа и изследванията при постъпване в УНГ болницата
е установено счупването на носа с луксирана носна преграда в хрущялната
област. Посочено е още, че рентгеновите и КТ изследвания не намират
увреждания на вътрешни органи, контузии на черепа или вътречерепни
кръвоизливи. От данните от същата епикриза се установявало, че пострадалия
А. е постъпил на 24.07.2016г. в Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ
„Георги Странски“ гр.Плевен и е изписан на 29.07.2016г. Изписан е с
подобрение. От всичко това следва, че при изготвяне на заключението си
вещите лица са се позовали на събраните доказателства, включително от
представената от пострадалия съдебно медицинска документация. По делото
няма данни, а и пострадалия не е представил други медицински документи,
които да са индикация, че установените травми, включително и на посочените
в жалбата му затруднения, са влошили дишането му. Липсват каквито и да
била данни за други оплаквания, които да обосновават съмнение за
разстройство на здравето, извън това по чл.130 от НК. Действително в
практиката е прието, че счупването на носни кости с получена девиация на
носната преграда, с което трайно и необратимо се засяга носовото дишане
представлява средна телесна повреда. В случая обаче след проведеното
лечение в УМБАЛ „Георги Странски“ пострадалия А. е изписан в добро общо
състояние и то пет дни след постъпването си на лечение и никъде не е
отразено, че същият има оплакване за затруднено дишане. Посочените
увреждания съгласно медикобиолигочните критерии сочат на причиняване на
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.В тази връзка, по
отношение на вида на получената телесна повреда, съдът приема изводите на
прокурора за правилни.
По отношение изводите на прокурора за липса на хулигански
4
мотив, настоящият състав намира същите за неправилни.
Събраните доказателства са достатъчни да се обоснове извод, че
действията на лицата, извършили побоя на пострадалия, осъществяват от
обективна и субективна страна състава на престъплението от чл. 131, ал. 1, т.
12 НК -- причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Не
установява по делото да е имало някакъв личен мотив, който да постави под
съмнение наличието на хулигански подбуди. Като правило хулиганските
подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, на вражда, на завист и
пр. между виновния и пострадалия. Вследствие на това хулиганските
действия често изглеждат като необясними или пък като неадекватни ответни
действия. Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на
деянието се изразява в стремежа на дееца да прояви своето явно и грубо
неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на
обществото, на неговите правила, да прояви груба сила и издевателство над
личността и други подобни действия. В случая З.А. обяснява, че мотив за
възникване на сбиването е нанесена обида от страна на пострадалия Р.А. към
А.-приятелка на З.А., с оглед на което прокурорът приема че телесната
повреда е нанесена в хода на личен битов скандал. От доказателствата по
делото е видно,/ показания на Е. А. и Б. Ю., лица които не са участвали в
инцидента/, че след като пострадалия А. се извинил на Л.то, което е блъснал
от компанията, същото не било прието от тях. Според св. Е. А. „те започнаха
да му викат нещо от рода: „какво се извиняваш, махай се от тука, влизай
вътре в дискотеката“. Според св.Б. Ю. „момчето му каза махай се от тука,
изчезвай“. Още с тези си действия нанеслите побой са демонстрирали явно
неуважение към обществото. След като пострадалия отвърнал на удара на св.
А., останалите от компанията вместо да се намесят и да възпрат св. А., те
започнали да нанасят удари на пострадалия с крака и ръце по цялото тяло,
като последният само се е предпазвал. Дори след като пострадалият А. паднал
и не се съпротивлявал, същите продължили да го удрят. Ето защо съдът не
споделя извода на прокурора, че телесните увреждания на пострадалия са му
нанесени в хода на личен битов инцидент. В случая причиняването на
телесното увреждане е по незначителен повод, но с начина по който е
извършено, участниците в побоя, вкл. и св. А. са демонстрирали явно
неуважение към обществото и незачитане на нормите на поведение. Както се
посочи по горе пострадалият и нанеслите му побоя З.А., С.П., З.П., Й.М.,
С.А., И.М. не са се познавали и не са имали никакви отношения преди това и
непосредствено преди инцидента. Независимо от възможния личен мотив за
З.А., поради обстоятелството, че пострадалия е напсувал приятелката му,
подбудите за извършване на престъпното деяние у този свидетел също следва
да се квалифицират като хулигански. Вместо да спре след като пострадалия
отвърнал на удара, св. А. противно на законоустановените и морални правила,
продължил да нанася удари, но вече със съзнанието, че в побоя участват и
приятелите му от компанията. По този начин демонстрирал, че с насилие
може да разреши в своя полза задълбочаващия се конфликт с пострадалия.
Такова нападение дори с някаква конкретна причина нарушава недопустимо
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, поради което
съдът счита че са наЛ. доказателства за квалифицирация признак хулигански
подбуди.
Гореизложеното обуславя отмяна на обжалваното
постановление на ТО – гр. Горна Оряховица към ВТРП като
незаконосъобразно и необосновано.
5
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 5 НПК, Свищовският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за спиране на нак. пр. от 28.03.2022 г. на
ТО – гр. Горна Оряховица към ВТРП е било спряно нак. пр. по ДП № 22/2017
г. на РУ – гр. Свищов (пр. пр. № ТОГ-2475/2016 г. на ВТРП, ТО – Горна
Оряховица), с което е спряно наказателното производство за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се
процесуални или процесуално-следствени действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, чрез адв.
М..
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6