Определение по дело №74/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 143
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400500074
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. Силистра, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на “СИТИ КЕШ”ООД с ЕИК *********
срещу Разпореждане № 75/11.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 9/2022г. по
описа на Районен съд - Силистра, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК Т. М.
МЛ. с ЕГН **********за следните суми:200.00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем №399680 / 21.02.2020г., заедно със
законна лихва, считано от 06.01.2022 г. до изплащане на вземането;20.19 лева-
възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.02.2020г. -
22.06.2020г.;95.81 лева- неустойка за неосигуряване на поръчител,дължима
за периода 21.02.2020г. - 22.06.2020г.;38.34 лева - лихва за забава, дължима за
периода 08.09.2020г. -12.01.2021 г.;18.80 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 21.06. 2020г.;100.00 лева – разходи за събиране на вземането
поради забава.

За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на
част от клаузите на приложения договор за потребителски кредит и е приел,
че на основание чл. 411, ад. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК във връзка с чл. 146, aл. 1 от
ЗЗП, искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Т. М. МЛ. следва да бъде изцяло отхвърлено поради наличиета на
неравноправни клаузи в приложения договор за паричен заем №399680 /
21.02.2020г.
1

Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като
излага, че в конкретния случай е налице договорена между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като
страните по тази индивидуално договорена клауза са акцентирали върху
обезщетителната функция на неустойката. Посоченото следва от това, че
Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител, който
включва бързо одобрение, ниска лихва, без поръчител, без допълнителни
обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение
и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът
не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите. Поддържа
валидността на неустоечното вземане и съобразно постановките на TP
№1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСТК на ВКС, че не е нищожна
неустойка, която е уговорена „без краен предел ши без фиксиран срок“, до
който може да бъде начислявана, тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора.Уговореният размер на неустойката няма
за цел неоснователно да обогати кредитора за сметка на длъжника, напротив,
този размер би компенсирал частично вредите, които са следствие от това, че
без поръчител кредитът си остава необезпечен. Ако бъдат приети мотивите
на районен съд - Силистра за неприсъждане на неустойка за непредоставяне
на обезпечение, моли да бъдат присъдени претендираните главница, законна
лихва, вьзнаградителна лихва, неустойка за забава, законна лихва за забава,
както начислените разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането и съдебни разноски, тъй като в мотивната част на атакуваното
разпореждане никъде не се оспорва дължимостта на тези притезания.
Искането е да се отменени обжалваното разпореждане и да бъде
издадена заповед за изпълнение в цялост за претендираните със заявлението
суми.
Силистренският окръжен съд намира частната жалба за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на първата инстанция, с които е отказала да
издаде заповед за изпълнение в полза на “СИТИ КЕШ”ООД и препраща към
тях на основание чл. 272 ГПК, като се има предвид и следното:
В чл. 6.1 и 6.2 от процесния договор за паричен заем № №399680 /
21.02.2020г. е договорено, че непредоставянето на поръчителство или
банкова гаранция е източник на парично задължение, фиксирано в размер на
95, 81 лева, разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В
случая е налице неравноправна клауза, тъй като с цитираната уговорка се
създава задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка,
която е прекалено висока– около 1/2 от размера на заетата сума, както спрямо
задължението, което е поел, така и с оглед вида и предмета на договора (чл.
143, т. 5 ЗЗП). Освен това предварителното калкулиране на тази сума и
приобщаването й към погасителните вноски, които според волята на страните
се отнасят до редовното изпълнение на главното задължение по заемното
правоотношение, ясно посочват, че тази уговорка води до значително
2
оскъпяване на ползвания заем, като позволява на заемодателят да получи
сигурно завишено плащане над сумата на кредитиране, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на някое от
посочените обезпечения е практически трудно осъществимо. Налага се
извод, че клаузата предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на длъжника да предостави обезпечение, последващо
сключването на договора, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави
нищожна на основание чл.21 ЗПК.
Претенцията на заявителя е отхвърлена изцяло, тъй като при
обоснованата от съда нищожност/неравноправност на коментираните клаузи,
изчисленията, при изключване извършените плащанията по нищожни клаузи
на договора са невъзможни в настоящото едностранно производство.
Заявителят има възможност да установи точният размер на своите вземания в
исковото производство. Отделно - претенцията за сумата от 100.00лв. –
разходи за събиране на вземането поради забава, е в противоречие с
ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвиждането и начисляването на
разходи за изискуем кредит е в разрез с разрешения от закона вид
обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 75/11.01.2022г., постановено по ч.
гр. д. № 9/2022г. по описа на Районен съд – Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3