№ 22455
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110138190 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. М. против
„Топлофикация София „ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че спрямо нея е било
проведено заповедно производство, приключило с издаването на изпълнителен лист от СРС,
53-ти състав, по гр.д.№ 11038/2015г. на 26.2.2019г., въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20198410401040, по което, на 7.9.2023г. е издадено
съобщение за образувано изпълнително дело, с което ищецът твърди да е уведомен за него.
Твърди се, че по ИД не са събирани суми, не са извършвани изпълнителни действия, както и
че същото, на основание чл-433,ал.1,т.8 ГПК е следвало да се прекрати от ЧСИ. Счита, че
сумите не се дължат, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че
изпълнителният лист е издаден след поставено съдебно решение по гр.д.№ 861-2016г. на
СРС, 53- ти състав, което се твърди да е влязло в сила на 28.12.2018г., от която дата счита че
тече 5- годишна давност за вземането, която е била прекъсната с образуването на
изпълнителното дело. Твърди, че в рамките на изпълнението е изискал извършване на
конкретни изпълнителни действия, както и че давността за вземането е била прекъсвана.
Счита, че на основание чл.3 ЗМДВИП, за период 13.3.2020г.-20.5.2020г. теченето на
давностния срок е спряно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 26.2.2019г. по гр.д.
№ 11038/2015г./ заповедно производство/ е издаден изпълнителен лист за сумата 789,40 лева
– неплатена ТЕ за период от 2.2012г.- 4.2014г. за абонатен номер 150761, ведно със законната
лихва от 27.2.2015г. до плащането, сумата 214,13 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 31.3.2012г. до 13.2.2015г., делото е образувано по заявление на настоящия
ответник от 27.2.2015г., по което на 13.4.2015г. е издадена заповед за изпълнение; както и че
на 7.9.2023г., по изпълнително дело № 20198410401040 е издадено съобщение за образувано
изпълнително дело.
От представените от страните и събрани, въз основа определението по чл.140 ГПК
доказателства е видно, че заповедното производство е образувано по заявление на
настоящия ответник от 27.2.2015г., на 13.4.2015г. е издадена заповед за изпълнение, като
видно от влязло в сила решение на СРС, вземането на ответника е било предмет на исково
производство по чл.422 ГПК по гр.д.№ 862/2016г. на СРС, 53- ти състав, по което дело , на
6.3.2018г е постановено решение, с което е признато вземане на ответника по заповедта за:
сумата 789,40 лева – неплатена ТЕ за период от 2.2012г.- 4.2014г. за абонатен номер 150761,
ведно със законната лихва от 27.2.2015г. до плащането, сумата 214,13 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 31.3.2012г. до 13.2.2015г. Това решение е било
обжалвано и от двете страни, като видно от отбелязването върху решението, същото е
влязло в сила на 28.12.2018г.
Изпълнителният лист е издаден от СРС по заповедното производство на 26.2.2019г.
Самото изпълнително дело, видно от неговото копие, прието по делото, е образувано
по молба на ответника от 18.3.2019г.В молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ
да определи начина на изпълнение, след изготвяне на справки. На 4.4.2019г, с разпореждане,
е образувано изпълнително дело, като ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщения и е
насрочил опис на движимо имущество на ищцата, като на 2.5.2019г. й е връчено съобщение
за образуване на изпълнително дело.
На 9.9.2019г., взискателят е подал до ЧСИ искане за извършване на справка за
трудово правоотношение и налагане на запор на трудово възнаграждение и насрочване на
опис на движими вещи. Изготвена е справка. С разпореждане от 26.2.2020г. е насрочен опис.
На 16.6.2021г., взискателят е направил искане за справка за банкови сметки, налагане
на запор по тях, справка за трудови договори и налагане на запор, както и насрочване на
опис. На 2.7.2021г., е подадена молба от взискателя с искане да се присъедини изпълнителен
лист /изпълнителният лист, издаден по исковото производство, за сторени разноски, който
не е предмет на делото/. С постановление от 14.9.2021г., е извършено присъединяване, като
с разпореждане от 15.9.2021г., ЧСИ е насрочил опис.
На 15.10.2021г. взискателят е направил искане за справка за банкови сметки, налагане
на запор по тях, справка за трудови договори и налагане на запор, както и насрочване на
опис.
2
С разпореждане от 7.9.2023г., ЧСИ е разпоредил да се наложи запор на пенсията на
ищцата, и с отделно разпореждане е насрочен опис на движими вещи.
Поредното съобщение за образувано изпълнително дело е връчено на ищцата на
29.9.2023г.
Следващата молба, подадена от ответника – взискател, е от 17.1.2024г., за извършване
на справка за банкови сметки, налагане на запор, запор на пенсия, насрочване на опис на
движими вещи, като с разпореждане от 8.7.2024г., ЧСИ е наредил изпращане на запорни
съобщения за налагане на запор на вземания на ищцата при Изипей АД, както и изпращане
на съобщения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
3
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със
съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 18.3.2019г., в която
ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, молбата за
извършване на изпълнителни действия на ответника от 9.9.2019г., молбата на ответника за
извършване на изпълнителни действия от 16.6.2021г., молбата от 2.7.2021г за
присъединяване, молбата от 15.10.2021г. на взискателя с искане за справка за банкови
сметки, налагане на запор по тях, справка за трудови договори и налагане на запор, както и
насрочване на опис, наложеният по разпореждане от 7.9.2023г. на ЧСИ запор на пенсията
на ищцата, и молба от 17.1.2024г за извършване на справка за банкови сметки и налагане на
запор върху тях. Между сочените молби, съставляващи предприемането на действие за
принудително изпълнение, не е изтекъл срок от 5 години, при съобразяване на
4
задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за прекъсването на
давностния срок, посочена по – горе.
Не е е изтекла предвидената от закона петгодишна давност за вземанията, предмет на
делото, тъй като по всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по
негови указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за
вземанията е била прекъсната с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и
дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС.
Доводите на ищеца, че давността за вземанията не е била прекъсната на основание чл.
116 б. "в" ЗЗД след образуване на новото изпълнително производство, съдът намира за
неоснователни. Действително молбата за образуване на новото изпълнително дело не е
действие годно да прекъсне давността за вземанията. Искането на взискателя обаче за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника формулирано в тази молба
и същевременно внасянето на дължимата такса за това представляват същинско
изпълнително действие.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността за вземанията. В настоящия случай, взискателят е овластил ЧСИ да
прецени какъв изпълнителен способ да използва с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело, като в рамките на това овластяване, ЧСИ е насрочил опис на движими
вещи, за които е събрана такса.
Доводите на ищцовата страна, че липсват постъпления, с оглед посочените по – горе
мотиви в цитираното от съда тълкувателно решение : „ прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.” са неотносими.
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на 17.1.2024 г.
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност, като давностният
срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата не е изтекъл. При
извода за непогасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна, като следва
да му се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
5
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. М. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.439 ГПК, че ищцата не дължи на Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б, сумата от 789,40
лева – главница за топлинна енергия за период от 2.2012г.- 4.2014г. , сумата 214,13 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.3.2012г. до 13.2.2015г., по
изпълнителен лист, издаден на 26.2.2019г. по гр..№ 11038/2015г от СРС, 53-ти състав, въз
основа на който е образувано ИД № 20198410401040.
ОСЪЖДА Н. М. М. ЕГН ********** с адрес град София, *** да заплати на
Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
улица Ястребец № 23Б сторените разноски от 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6