№ 313
гр. Плевен, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500369 по описа за 2023 година
С решение № 540/20.04.2023 г. по гр.д.№ 20234430100797 по описа за
2023 година на Плевенски районен съд е осъдена М. М. З. да заплаща на
непълнолетното си дете Ю. В. К., със съгласието на неговия баща и законен
представител В. Ю. К. ежемесечна издръжка в размер на 280 лв., считано от
14.02.2023 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
в частта, в която се иска присъждане на издръжка за минало време, считано
от 14.02.2022 год., е отхвърлен е предявеният иск като неоснователен.На
основание чл.242 ал 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта досежно издръжката.Осъдена е М. М. З. да заплати на
непълнолетното си дете Ю. В. К., със съгласието на неговия баща и законен
представител В. Ю. К. деловодни разноски в размер на 200 лв. съобразно
уважената част от иска.Осъдена е М. М. З. да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 403.20 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Ю. В. К. - непълнолетен, действащ със
знанието и съгласието на баща си В. Ю. К., срещу решение № 540/20.04.2023
1
г. по гр.д.№ 797/2023 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на издръжката за минало
време, считано от 14.02.2022 г. до момента на подаване на исковата молба,
като неоснователен.Счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно.Съдът неправилно е ценил събраните доказателства, като
в резултат на това неправилно е приложил и закона, което е довело до
неправилен краен извод по съществото на спора.Извършените от страна на
въззиваемата престации към въззивника под формата на дрехи, книги и
захарни изделия, не биха могли да изпълнят съдържанието на понятието
„месечна издръжка“.
За въззиваемата страна – М. М. З. процесуалният представител изразява
становище да се отхвърли подадената въззивна жалба от процесуалния
представител на Ю. К. като неоснователна.Решението на районния съд е
правилно и законосъобразно.
Заинтересованата страна ДСП “Отдел закрила на детето“ - Плевен,
редовно призована, не изразява становище във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.201 3г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд, в обжалваната част на решението.Във
връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.
Във въззивната жалба се сочи, че твърдението на въззивника, че майката
не е плащала издръжка, е отрицателен факт, което го освобождава от
доказателствената тежест и възлага същата върху ответната страна, която
2
следва да докаже, че е предоставяла средства за издръжка на
ищеца.Въззиваемата е представила писмени доказателства, които не
потвърждават по категоричен начин, че е заплащана ежемесечна издръжка за
периода от 14.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Във въззивната жалба също така се сочи, че няма спор, а и от
показанията на разпитаните свидетели се приема, че за периода 2019 -
февруари 2023 г. въззиваемата е изпращала колети на непълнолетния Ю. с
дрехи и захарни изделия, а понякога в джобовете на дрехите е слагала пари -
суми по 50, 100, 150 лв., които факти са били потвърдени и от въззивника при
изслушването му от съда.
Спорен в процеса се явява пред настоящата инстанция въпросът дали за
периода, предхождащ завеждането на ИМ, а именно от 14.02.2022 г. до
14.02.2023 г., с оглед предмета на обжалване на решението на
първоинстанционния съд, е налице пълно изпълнение на задължението за
издръжка от страна на майката М. З. към непълнолетното дете Ю. К. или не е
налице такова.
Съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най -
много за една година преди предявяването на иска, като в процесния случай
той е предявен на 14.02.2023 г.
Въззивният съд приема с оглед на твърденията и възраженията на
страните, че издръжката може да се предоставя както в пари, така и в натура
и грижи.
По иск за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже
съответната степен на родство и нуждата си от издръжка, а ответникът -
предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението
си на факта, че е предоставял необходимата издръжка. Доказателствената
тежест се разпределя по този начин, тъй като ищецът основава правото си на
издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът
основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение (
решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г.о.,
определение № 565/17.06.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 821/2022 г., ІІІ г.о.).
Няма спор между страните, а и от показанията на разпитаните свидетели
3
в хода на производството пред пред първоинстанционния съд е видно, че за
периода 2019 г. - 2023 г. въззиваемата М. З. е изпращала колети на
непълнолетния Ю. К. с дрехи и сладкиши, а понякога е слагала и пари - суми
по 50, 100, 150 лв., което е било потвърдено и от въззивника при
изслушването му от съда.
Във въззивната жалба се сочи, че представените от въззиваемата справки
за куриерски и пощенски услуги от „Спиди“АД и „Еконт Експрес“ООД не
обосновават твърденията й за заплащане на издръжка на непълнолетния К. за
периода от 14.02.2022 г. до 14.02.2023 г., тъй като по отношение на първите
релевантни се явяват две пратки с товарителници от 16.11.2022 г. - 4.906 кг.
(дрехи) и от 28.01.2023 г. - 5.510 кг. (текстил), а по отношение на вторите
реалният брой на пратките (товарителниците) с местоназначение гр.П. е 17
бр., а не 45 бр., но не става ясно кой е получател на тези пратки, а справката
обхваща периода от 20.07.2019 г. до 01.12.2021 г., който е изцяло неотносим
към процесния спор, а по отношение на справката за „парични преводи“ е
видно, че в спорния период 2022 г. – 2023 г. попада позиция № 6 от
13.08.2022 г. за сумата от 47.47 лв. до офис на Еконт във В..
По отношение на паричните преводи от справката е видно, че тази от
13.08.2022 г. на стойност 47.47 лв. попада в процесния период.
Четирите товарителници съгласно справката на стр.40 от делото попадат
в процесния период и те са със съдържание: дрехи, текстил (дрехи), детски
артикули, книги.
От показанията на свидетелката М.В., майка на въззиваемата, се
установява, че М. купува всичко на детето - дрехи, учебници, което му
трябва.По отношение на паричните средства му ги е давала на ръка или в
колети, а за рождени дни и по 200 лв.Пращала е и сладкиши, каквото е искал
Ю..
От показанията на свидетелката А.П., сестра на въззиваемата, се
установява, че въззиваемата винаги му е купувала дрехи като родител.Когато
е бил на С., когато е харесвал нещо, когато тя е преценила и е имала
възможност му е купувала.Обича сладко, стига да не е на диета.
От показанията на свидетелката Н. К.а, баба на Ю. К., се установява, че
майката му е пращала дрехи, но тя като получи колет въобще не го
отваря.Никога не разпитва детето майка му дали му дава пари и какви пари му
4
дава, не отрича, че тя му дава.Майка му му е купувала дрехи.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни с
оглед на техните впечатления за начина на изплащане на издръжката от
въззиваемата за процесния период, като следва да се приеме, че е налице
изпълнение в натура, изразяващо се в закупуване на дрехи и храна.
Във въззивната жалба се сочи също така, че относно инцидентното
предоставяне на парични суми от по 50 лв. до 150 лв. (два - три пъти за
спорния период) на неравномерни периоди от време - когато и както майката
прецени, по - скоро може да бъде определено като даване на средства за
посрещане на обичайни ежедневни разходи -„джобни“, но не и като издръжка
за едногодишен период от време на едно 16 - годишно дете, тъй като то се
нуждае и от ежедневни грижи, които през последните 3 години са полагани от
бащата В. К. и баба му Н. К.а.
Във въззивното производство от въззиваемата се сочи, че тя е тази, която
се е интересувала и е полагала грижи във връзка с неговото образование и
към настоящия момент, майката е тази, която заплаща и неговите
извънкласни занимания - фитнес, бокс и уроци по английски език, а това, че
не живее на един адрес с детето не означава, че тя не полага грижи и не е
издържала същото за този едногодишен период.
От доказателствата по делото се установява, че за 2022/2023 учебна
година Ю. К. е редовен ученик в 10 - ти клас на ПГСАГ“Никола Фичев“-П..
Раздялата на двамата родители настъпва през 2015 г., детето в
продължение на 3 години живее при майката, като според нея бащата не е
давал пари за разходите му.
През 2019 г. детето се преместило при бащата.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те
биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
е налице пълно изпълнение на задължението на М. З. да дава ежемесечна
издръжка на непълнолетното си дете за процесния едногодишен период,
което е било осъществено чрез предоставяне на парични средства и в натура.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
5
част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540/20.04.2023 г. по гр.д.№
20234430100797 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск от непълнолетното
дете Ю. В. К., ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен
представител В. Ю. К., ЕГН **********, срещу М. М. З. от гр.П., ЕГН
**********, за присъждане на издръжка за минало време, считано от
14.02.2022 г., като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6