Р
Е Ш Е
Н И Е
№296, 17.09.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесети август
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1254 по описа за 2019г.:
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл.54 ал.2 ЗКИР.
Депозирана е искова молба от В.К.П., която
твърди, че е сънаследник съм на съпруга си Г. М. П., починал на 18.01.1989 год. Другите
съсобственици са останалите законни наследници: П. Г. К., М. Г. М.и А. Г. М.. Имота
представлява дворно място с площ от 636 кв. м., находящо се в гр. Цар Калоян,
ул. „Демокрация" № 14, за което е отреден имот № IV - 866 по плана на
града, при граници: улица и имоти №№ 864, 865, 863 и 867. Имота е придобит от
свекъра й М. П. М.с нот.акт за покупко-продажба № ****год. по описа на
Разградския областен съд. Според ищцата границите на имота са били очертани с
прави линии. Ответницата М.П. е собственик и живее в съседния имот с № VIII-864. Границата между двата имота попада в западната част на
имота на ищцата и до 2007г. е представлявала права линия с телена ограда. През
същата година обаче имало наводнение, което съборило оградата, а при
възстановяването й ответницата я преместила навътре- около 1.50м. в нейното
място. Това станало не по цялото протежение на границата, а само в частта,
граничещ с нейния имот и се получила една неестествена чупка. Оттогава и до
настоящия момент непрекъснато имат спорове. Ищцата твърди, че завладяната част от
имота е по протежение на цялата фактическа граница на място между съседните
имоти на двете страни и е с площ от около 120 кв.м. /точната индивидуализация
се направи след СТЕ/.През 2007 год. отв.М.П. е отнела описаната в исковата част
от съсобствения ми недвижим имот чрез преместване на оградата. При изработване
на кадастралния план на гр.Цар Калоян е заснета тази неправилно поставена
физическа граница и това е отразено на представената скица. Ищцата твърдим, че
е налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като не е съобразено в
пълния обем правото ни на собственост. Тази грешка обаче може да бъде поправена
само след положително разрешаване по съдебен ред на възникналия
материалноправен спор, като правото на собственост върху процесиите 120 кв.
м. се претендира към момента на
предявяването на иска.
Счита, че искането за определяне на
гранична линия е неразривно свързано с искането да се признае правото на
собственост и ревандикирането на онзи къс от имота на ответника, който се заключава
между претендираната гранична линия и владения от ищеца имот до завеждане на
иска. Моли съда да постановите решение, с което да признаете за установено, че
ищцата В.К.П. като наследник на съпруга си Г. М. П., заедно с останалите
законни наследници - П. Г. К., М. Г. М.и А. Г. М., са съсобственици на реална
площ с пространство около 120 кв. м, находяща се между поставената на място
ограда между имоти 77308.504.866 и 77308.504.864 и линията по имотната
/кадастрална/ граница, да определите граничната линия съобразно линията по
имотната /кадастрална/ граница и да осъдите ответниците М.Д. Петкова,
Е.В.П., Н.Х.П., В.П.В. и М.П.П. да отстъпят собствеността и предадат владението
върху същата част на ищцата, вкл. и поемат всички разноски. Представя нот.акт,
скица, удостоверение за наследници, данъчна оценка. Има искане за назначаване
на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение като отговори на
следните въпроси: съвпада ли поставената между имоти 866 и 864 ограда с
кадастралната граница между двата имота, която е одобрена с подробния
устройствен план на гр. Цар Калоян; попада ли поставената ограда в имот 866;
ако е налице посоченото разминаване да се определи какво пространство е площта,
която се намира между оградата и границата по кадастрална карта; има ли разлика
в квадратурите на двата съседни имоти съобразно документите за собственост и
фактическото им отграничаване с фактическата граница между същите имоти и
разпит на двама свидетели.
От ответниците М.Д.П., Е.В.П., Н.Х.П.,
В.П.В. и М.П.П. е отговорила само първата. Счита предявения иск по чл.109а ЗС за недопустим. Имотите, чиято обща граница се иска да бъде
определена, се намират в гр.Цар Калоян, в урегулирана територия и същите са
урегулирани поземлени имоти. гр.Цар Калоян има кадастрална карта, съгласно
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, одобрена със Заповед №
РД-18-19/23.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК и процесиите недвижими
имоти са заснети в тази кадастрална карта. Тъй като очертанията на такива имоти
са определят по административен ред, установяването на общата им граница с иск
по чл.109а от ЗС е недопустимо.
По същество оспорва изцяло
предявените искове. Счита за безспорни
и установени по несъмнен начин следните изложени от ищеца факти, от които ще се
ползвам: 1/ Площта на поземления имот, на който В.К.П. е съсобственик, е
636 кв.м.; 2/ Правата на В.К.П. като съсобственик на поземлен имот произтичат
от наследяване.Считам, че следните
факти са недоказани, нуждаят се от доказване, като в тежест на ищеца, съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК, е установяването им: 1/ Имот IV-866 в гр.Цар Калоян, сочен от ищеца в исковата молба, е собственост на ищеца;2/
Имоти IV-866 на ищеца и VIII - 864 на ответника
са съседни и граничат непосредствено един с друг.;3/ Имот IV-866 в гр.Цар Калоян, сочен от ищеца в исковата молба, е един и същ с поземлен
имот с идентификатор 77308.504.866 по КККР на гр.Цар Калоян /за който е
представена скица/; 4/ Ищецът е собственик на претендираната реална част от
поземления имот на ответника и основанието, на което е собственик; 5/
Ответникът владее точно претендираните от ищеца реални части от поземлен имот и
ги владее без правно основание; 6/ Собственикът на останалите 242 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 77308.504.866 по КККР на гр.Цар Калоян извън
собствените на ищеца бЗбкв.м. от имота и евентуалното местоположение в имота на
площите на отделните собственици.
Твърди следните факти: На 03.04.1990г., отв. М.Д.П., в
условията на СИО със съпруга си – В. П.П. е придобила собствеността върху
дворно място с площ от 500 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 45 кв.м.,
съставляващо парцел пл.№ 864 в кв.34 по плана на гр.Цар Калоян, ведно с
построените в него - жилищна и стопанска сгради. Придобивното основание е покупко-
продажба. На 17.06.2005г. собственикът – В. П., умира, като наследниците му по
закон са ответниците. Същите не са извършвали сделки с имота и са съсобственици
на поземления имот и към настоящия момент. С ДРП, одобрен през 1992г., за имот
с пл. № 864 е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII - 864 в кв.36 по
плана на гр.Цар Калоян с площ от 455кв.м. Граници на УПИ са : улица и поземлени
имоти IX-863, VI-866 и VII-865. Във вътрешността на УПИ VIII - 864, зад жилищната сграда, е изградена и
съществува стопанска сграда, придобита от ответника през 1990г., като
вътрешната регулационна линия между УПИ VIII - 864 и УПИ VI-866 е съобразена и преминава при спазване на нормативно определеното разстояние
между тази нежилищна сграда и вътрешната граница на урегулирания поземлен имот.
УПИ VIII - 864 в кв.36 по плана на гр.Цар Калоян не граничи и не е в съседство
с посочения в исковата молба „имот № IV-866” на ищеца. През 2016г. е одобрена КК на гр.Цар Калоян и поземленият имот,
съставляващ УПИ VIII - 864 в кв.36, е заснет и нанесен в кадастралната карта с
идентификатор 77308.504.864, при граници имоти с идентификатори: 77308.504.865,
77308.504.866, 77308.504.863 и 77308.504.9023. Съгласно КККР на гр.Цар Калоян,
поземлен имот с идентификатор 77308.504.864 е с площ от 477 кв.м. и начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/.От придобиването на поземления имот
от ответника през 1990г. до днес, местоположението на фактическата граница
между този имот и съседния с пл.№ 866 не е променяно. Границата между двата
имота е материализирана, посредством бетонови колчета, вкопани в земята и
прикрепена към тях телена мрежа.Отв.М.Д.П. и Велико П.П., а след неговата смърт
- наследниците му, от 1990г. до днес, повече от 19 години, владеят
претендираната от ищеца реална площ, като явно упражняват фактическата власт
върху нея и винаги са считали тази площ за своя собственост.;
Прави следните възражения: На 03.04.1990г., М.Д.П.
и В. П.П. придобиват собствеността върху поземлен имот с площ от 500 кв.м., с
пл.№ 864 в кв.34 на гр.Цар Калоян, за който по тогава действащия план на града
е отреден парцел. В нотариалния акт за придобиване на собствеността е посочено,
че за 45кв.м. от парцела сметките по регулация не са уредени. През 1990г.,
действащият регулационен план на града е от 1967г. Съгласно последващ план за
регулация от 1992г., вътрешната регулационна линия между УПИ VIII - 864 и УПИ VI-866 е определена и видна от приложената скица от 20.03.2008г. на Община Цар
Калоян. В периода от 1990г. до днес, площта на поземления имот е намалена с
23кв.м., като площта на имота с пл.№ 864 е 500 кв.м., а нанесеният в КККР имот
с идентификатор 77308.504.864 е 477 кв.м. Определената граница с плана за
регулация oт 1992г. между двата процесии
поземлени имота е реално изградена още преди 1990г., при придобиването на имота
от ответника е била там и същата не е променяна и местена от 1990г. до днес.
Счита, че в исковата молба, ищецът не е индивидуализирал безспорно собствения
си недвижим имот и претенцията му е неясна и противоречива. Ищцата черпи права
от собствеността на своите наследодатели, които от представените към исковата
молба документи е видно, че са придобили поземлен имот с площ от 636кв.м. Към
настоящия момент този поземлен имот е заснет с площ от 878 кв.м., като няма
доказателства за основанията за придобиване на допълнителни 242 кв.м. Площта в
имота на ответника по вътрешната регулационна линия със съседния имот с пл.№
866 /с идентификатор 77308.504.866 по КККР на гр.Цар Калоян/ и съобразно
поставената ограда, от 1990г. до днес винаги е била във фактическата власт на М.Д.П.
и В. П.П., а след смъртта му - на неговите наследници, като тази реална площ
представлява естествена част от поземления имот на ответника, същата е
оградена, достъпът до нея е ограничен, във фактическата власт на ответника е,
използва се реално от него и той винаги я е считал за своя собственост.
При условията на евентуалност, ако
приемете, че е собственост на ищеца претендираната от него реална площ от
поземлен имот VIII - 864, с идентификатор 77308.504.864 по КККР на гр.Цар
Калоян, прави възражение за
придобиване по давност от ответника на същата тази реална площ, чрез
непрекъснато владение от 1990г. до днес. Счита, че ищецът не е собственик на претендираната реална част от
поземлен имот VIII - 864, с идентификатор 77308.504.864 по КККР на гр.Цар
Калоян, включително никога не е придобивал и не е бил собственик на тази реална
част, както и не е упражнявал фактическа власт върху нея, а владението на
ответника върху процесната площ е на валидно правно основание.Счита, че
претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана по изложените по-горе
аргументи, на основание, на което моля да отхвърлите същата изцяло, а относно
предявения иск по чл.109а ЗС- да прекрати производството по делото, поради
недопустимостта на иска.Претендира за разноски. Има искане за разпит на трима
свидетели. относно местонахождението на границата между процесиите имота
и владението върху претендираната от ищеца реална площ. Представя нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, т.1, дело № 348/1990г.;Скица №
93/20.03.2008г.;Скица на поземлен имот № 15-867110-24.09.2019г. на
СГКК-Разград;Удостоверение за наследници.
Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и изслушаната
СТЕ, съдът прие за установени следните факти:
Ищцата
твърди, че е съсобственик на имот 77308.504.866, придобит от наследодателя М.
П. М.през 1947г. Към този момент имотът е бил с площ от 636кв.м.
През 1990г.
наследодателят на ответниците е придобил имот парцел пл.№864 с площ от 500кв.м.
и неуредени рагулационни отношения за 45 кв.м. Понастоящем този имот е с
идентификатор 77308.504.864.
По делото са разпитани свидетели:Св.П. К.,
дъщеря на ищцата, която твърди, че майка й е наследила имота от родителите
си.Оградата между двата имота била права линия. След наводнението през 2007г. ответниците
изместили оградата метър и половина
навътре и сега има чупка. Ответниците влезли в градина, където отглеждали
зеленчуци. Още по време на наводнението станало въпрос да не слагат там
оградата, но тогава това оградата била по-малкия проблем, защото искали да
ремонтират къщата. Оградата преди това била тел и циментови колове, и сега е
такава. С предишните собствените не са имали спорове за това. Мястото, което било
тяхно, ответницата М. го взела и го работи.
Св.П. Б.,
първи братовчед на ответницата М.П. също твърди, че познава имота. В него
живеят М. и Е.. От 1990 година живеят там. Ограда между имота на М. и В. е с циментови
колове и мрежа. Оградата е в близост до имота на М., но е на 3 метра от
сайванта. Сайвантът е около 4 на 12 метра дълъг. Оградата се намира от сайванта
на около 3 метра. При покупката на имота оградата била на същото място, защото
след като купили имота свидетелят правил асмалъка пред къщата. От 1990 г. насам не е пипана оградата. По
време на наводнението съществуваше оградата. М. ползва място между оградата и
сайванта. М. сади там чесън, лук, картофи. От 1990г. до сега тя ползва това
място. В. не ползва това място, то е оградено. Няма врата
в оградата между двата имота. Чувал, че има спорове за границата между
имотите на М. и В. от около 4- 5 години. Чупката, за която говори свидетелят
според него е около 20м. дълга.
Св.П. П. и
приятел на покойния син на М.. Знае, че купили имота през 1990г. Между имота на
М. и В. има мрежа с колове. Има една стара постройка, сайвант. Оградата е на 3
метра от сайванта. През 1990г. оградата била на същото място, било заварено
положение. Не знае някой да е местил оградата през годините. Между сайванта и
оградата има празно място, в което М. сади зеленчуци. След наводнението
свидетелят твърди ,че не е ходил в имота на М..
Според
заключението на вещото лице по плана на гр.Цар Калоян, одобрен
със заповед №179/1968г. за имот 691 са отредени парцели VII-691 и VIII-691 /864/, а за имот 690 парцел VI-690 /866/ в кв., като разминаването е за 43кв.м., които са били към имот 866 и
са придадени към имот 864. В общината липсват данни за извършената промяна на
регулацията, както и документация за извършено плащане и придобиване по
регулация.
По плана на гр.Цар Калоян, одобрен
със заповед № 287/1985г. имоти 864 и 866 са отредени за парцел I- За културен дом, читалище, музей, тото пункт, РЕП, младежки дом, ритуална
зала, дом на техниката, универсален магазин, търговски дом, хотел - ресторант,
кафе-сладкарница , партиен дом, ОбНС, кооперативен пазар, джамия, закусвалня,
като имотната границата съответства на действащия план - няма разминаване.
По действащия план на гр. Цар Калоян,
одобрен със заповед № 534/1992г. за имот 864 е отреден парцел VIII-864, а за имот 866, парцел VI-866. Относно парцел VIII -864 има неприложена регулация за
45кв.м. Границата е материализирана с мрежа на бетонови стълбчета. Същата
съвпада с границата по КК на Цар Калоян, с която е приложен действащия подробен
устройствен план .
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С съдът констатира, че е сезиран с един, а не
с два иска. От конкретизацията, направена от ищцата на л.55 от делото и
изложените факти, съдът намира че е сезиран с един иск и това е иска по чл.54,
ал.2 от ЗКИР, с който се цели да бъде установено по безспорен начин
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта. Търсеното с този иск е за установяване на
правото на собственост върху неправилно заснетата в плана част от имота към
един минал момент – към момента на одобряване на плана. За разлика от иска по
чл.54 ал.2 ЗКИР, моментът, към който се установява правото на собственост по
предявените искове за собственост, бил той положителен установителен иск или
ревандикационен иск, е към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество при условията на чл.235 ал.3 ГПК, а само по изключение
– и към посочения минал момент (вж. мотивите към т.4 от Тълкувателно решение №
8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК). Именно защото правото
на собственост върху процесната част се проверява към този минал момент, то в
производството по иска по чл.54 ал.2 ЗКИР не следва да бъдат разглеждани
възраженията на ответника за неговото придобиване впоследствие, като например
противопоставеното възражение за придобивна давност.
Разгледан
по същество предявеният иск се явява основателен. Разпоредбата на чл.39 ал.3 от
ЗПИМН (отм.), действала към датата на одобряване на регулационния план на гр.Хлебарово
през 1968г. със заповед №179, предвижда, че собствеността на придадените по
дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се
придобива по силата на самия план. По този закон дворищно-регулационният план
има непосредствено отчуждително действие и води до разместване на собственост,
тъй като собственикът на парцела става и собственик на имота, който се придава
към този парцел. Промяната в собствеността на това основание настъпва
автоматично, по силата на самия план, като за дължимото обезщетение възникват
облигационни отношения. Регулационните предвиждания обаче се стабилизират и
плана се счита приложен едва с изплащане на дължимото обезщетение на собственика
на придаваемото място. Това следва и от приетото в ТР №3/15.07.1993г. по гр.д. №2/93г.,
ОСГК – придобиването е под прекратително условие, доколкото ако до влизане в
сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по
регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, не
бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди
неприложения план) положение на недвижимите имоти. А за да се счита приложен
планът и за да могат регулационните линии да се трансформират окончателно в
имотни граници е необходимо за придадената по регулация част от имота да е
заплатено определеното от общинската администрация обезщетение. Както е
изяснено и в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2010 г., ОСГК, със ЗУТ се премина от „принудителна“, както е при отменените
благоустройствени закони, към „доброволна“ регулация. С цел избягване в бъдеще
на евентуално несъответствие между имотните и регулационни граници на
урегулираните поземлени имоти, с §6 и §8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на
придадени части от поземлени имоти, се продължава само временно - до изтичане
на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително
действие отпада автоматично, по силата на закона.
Така е и в
случая. По плана на гр.Цар Калоян, одобрен със заповед №179/1968г. за имот 691 са
отредени парцели VII-691 и VIII-691 /864/, а за имот 690 парцел VI-690 /866/ в кв., като разминаването е за 43кв.м., които са
били към имот 866 и са придадени към имот 864. Видно от копието на плана
границата /л.76/ между имоти 690 и 691 е била права линия, от двете страни на
която е имало второстепенни постройки. Със следващия план крайната част от
границата /начертана с червен цвят на скицата/,е изместена в посока имот 866.
Образувалият се правоъгълник е с площ от 43кв.м., проблизително с размерът на
придаващото се по регулация към имот пл.№864 в нот.акт на ответниците. В
общината липсват данни за извършената промяна на регулацията. Липсва
документация за извършено плащане и придобиване по регулация. По плана на гр.Цар Калоян, одобрен със заповед
№ 287/1985г. имоти 864 и 866 са отредени за парцел I-За ,културен дом, читалище, музей, тото
пункт, РЕП, младежки дом, ритуална зала, дом на техниката, универсален магазин,
търговски дом, хотел - ресторант, кафе-сладкарница, партиен дом, ОбНС,
кооперативен пазар, джамия, закусвалня, като имотната границата съответства на
действащия план - няма разминаване. По действащия план на гр. Цар Калоян,
одобрен със заповед № 534/1992г. за имот 864 е отреден парцел VIII-864, а за имот 866, парцел VI-866. Относно парцел VIII -864 има неприложена регулация за
45кв.м. Границата е материализирана с мрежа на бетонови стълбчета. Същата
съвпада с границата по КК на Цар Калоян, с която е приложен действащия подробен
устройствен план .
Според §6
ал.2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в
6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, т.е. до 31.09.2001 г.,
като общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в
едномесечен срок от постъпване на искането. От заключението на вещото лице
става ясно, че в Общината не се съхраняват доказателства за заплатено от
ответника или неговите праводатели, обезщетение в полза на праводателите на
ищцата за придаваемата към имота на ответниците част. Обезщетенията за
придадените към други имоти части от имоти са били заплащани именно чрез
съответната община като впоследствие са били предавани на правоимащите съгласно
§ 105 от ППЗПИМН (отм.), поради което в общината, следва да се съхраняват и
доказателства за извършеното плащане, ако такова в действителност е било
направено. Ако ответниците или неговите праводатели бяха заплатили
обезщетение за придаваемата част, то те щяха да разполагат с констативен
нотариален акт за собственост върху тази част. Това следва от §108 ППЗПИМН
(отм.), който предвижда, че за недвижимите имоти, придадени към парцели на
други лица, нотариусите издават нотариални актове след изпълнение на условията
за заемане на имота, а такова условие е именно заплащането на определеното
обезщетение.
По делото
не се събраха доказателства оценка за процесната придаваема част да е била
определяна от администрацията на Община Хлебарово /Цар Калоян/ и да е била
заплащана от ответниците и в срока по §6 ал.2 от ПР на ЗУТ, т.е. до
31.09.2001г. С изтичането на този срок и
съгласно §8 ал.1 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на
собственика на имота, от който са били отчуждени. Това отпадане с обратна сила
на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план настъпва автоматично,
без да е необходимо провеждането на административната процедура по §8 ал.2 ПР
на ЗУТ. При това положение, с оглед отпадналото отчуждително действие на
регулацията и предвид констатацията на вещото лице, че в самия кадастрален план
са изчертани както бившата (преди изменението й по силата на одобрения
регулационен план) имотна граница, така и самата регулационна граница, приета
като имотна, съдът намира, че безспорно в кадастралния план на селото е налице
грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения в чл.54 ал.2 от ЗКИР ред.
Недопустимо е в кадастралната карта между два съседни поземлени имота
едновременно да съществуват нанесени две имотни граници – имотната граница
преди регулацията и имотната граница, съвпадаща с регулационната
линия. При това положение следва да се приеме, че действителната
имотна граница между имотите на страните е старата имотна граница, отразена
на скица, находяща се на л.73 от делото,
начертана от вещото лице с червена линия. По отношение на
ответниците
следва да се признае за установено, че към датата на одобряване на кадастралния
и регулационен план на селото, извършено
през 1968г., послужил за основа
на следващите планове от 1985г./заповед №287/
и 1992г./заповед №534/, послужил за основа на изготвената КК на града,
одобрена със заповед №РД-18-19/23.03.16г., собственик на частта отделена с
червена линия с площ от 43кв.м., е ищцата, а самата червена линия представлява част
от имотната граница между имоти с идентификатори 77308.504.866 и 77308.504.864.
Ответниците дължат на ищцата сторените по делото разноски в размер на 450лв./50лв.
държавна такса и 400лв. за вещо лице/. Липсват доказателства за изплатено адв.възнаграждение
от страна на ищцата.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Д.П., ЕГН **********,Е.В.П.,ЕГН **********, Н.Х.П., ЕГН **********,В.П.В.,
ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН **********, че към датата на одобряване на плана
на гр.Цар Калоян със заповед №179/1968г., собственик въз основа на покупко-продажба
на реалната част от имота с площ от 43кв.м., заключена, между червената и черните
линии на скицата, посочена като част от имот №864, на л.73 от делото е била собственост
на праводателя на ищцата В.К.П., ЕГН **********, която реална част била
неправилно заснета в кадастралния план с пл.№684 и в кадастралната карта на
гр.Цар Калоян като част от имот с идентификатор 77308.504.8646, собственост на ответниците, като ОТХВЪРЛЯ иска зо
първоначално предявения размер от 120кв.м. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Д.П., Е.В.П.,Н.Х.П., В.П.В. и М.П.П. да заплатят
на В.К.П. сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ съдебни
разноски.
Скицата, находяща се на л.73 от делото се
явява неразделна част от съдебно решение №296/17.09.2020г. по гр.д.№1254/19г.
по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване н
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: