Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 10446 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 162352 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 40210/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 77-ми състав,
е отхвърлил предявените от „С.Д.“ ЕООД срещу „З.К.Л.И.“
АД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 729,47
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 93001710101733 и срок на действие за
периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г. за вреди на лек автомобил „БМВ 525“,
с рег. № *******причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
01.10.2018 г., а именно – злоумишлени действия на трети лица, и сумата от 42,84
лв., представляваща законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
за периода от 29.10.2018 г. до 11.07.2019 г. С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените
разноски по делото, възлизащи в размер на сумата от 250 лв.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „С.Д.“
ЕООД, в която същото се оспорва като неправилно поради необоснованост и
неправилно прилагане на материалния закон. Въззивният жалбоподател се
противопоставя на съображенията на първоинстанционния съд относно
доказателствената тежест по отношение на обстоятелствата, обуславящи наличието
на изключен риск, като счита, че тъй като от тях се ползва застрахователя,
доказателствената тежест за установяването им се носи именно от него. Счита, че
от наличните по делото доказателства се установява, че щетите по процесния лек
автомобил са причинени в резултат на събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, поради което подлежат на обезщетяване. Моли решението да
бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски, като представя и списък по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата
страна „З.К.Л.И.“ АД с подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба оспорва същата, като поддържа, че по делото не се установява
щетите по процесния лек автомобил да са настъпили в резултат на събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, поради което не подлежат на
обезщетяване. Позовава се на приетото по делото заключение на съдебната
авто-техническа експертиза, което не изключва щетите да са настъпили поради
обстоятелства, представляващи изключени съгласно общите условия на
застраховката рискове. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, с оглед на което същата е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се
произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Съдът
е сезиран с предявени от „С.Д.“ ЕООД срещу „З.К.Л.И.“ АД искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ по делото следва да
бъде установено съществуването на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между застрахователя и собственика на увредения автомобил, настъпване в
срока на застраховката на събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива, както и наличието на щети по застрахованото имущество,
които да са в причинна връзка със събитието. Обстоятелствата, на които
застрахователят основава възражението си за наличие на изключен риск, подлежат
на установяване от него.
По
делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица №
93001710101733 от 27.11.2017 г., че към 01.10.2018 г. между „С.Д.“ ЕООД и „З.К.Л.И.“
АД е съществувало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
на МПС за лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № *******със срок за застрахователното
покритие за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г. По силата на договора „З.К.Л.И.“
АД е поела задължение да покрива рисковете по рискова клауза „Клауза 1 – Всички
рискове“, която видно от представените Общи условия на застрахователя за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, при
които е сключена полицата съгласно декларация на застрахования от 27.11.2017
г., включва обезщетяването на щетите, настъпили при пожар, природни бедствия,
пътно-транспортни произшествия по време на движение или в паркирано положение,
злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в заливане на МПС с химикали,
киселини и основи, действия, нарушаващи целостта и/или външния вид, палеж,
взривяване, цялостна кражба или грабеж, вандализъм в съответствие с отделни
текстове на НК, включително и за повреди по намерено след кражба МПС и др.
Между
страните не е спорно, че на 03.10.2018 г. „С.Д.“ ЕООД е подало до „З.К.Л.И.“ АД
две заявления за изплащане на застрахователно обезщетение за щети, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 01.10.2018 г., а именно –
увреждания по предния капак и решетката на предната броня на автомобила, както
и увреждания по задния ляв панел, по които са образувани ликвидационно
преписки, респективно по щета № 0000-1501-18-272842 и щета №
000-1501-18-272843. Съгласно опис-заключение по щета № 0000-1501-18-272842,
изготвено на 03.10.2018 г. от експерт на застрахователя са констатирани
увреждания по предния капак в степен – боя, увреждания в декоративната решетка
в предната броня, степен – смяна. Съгласно втори опис-заключение, изготвено на
същата дата по щета № 000-1501-18-272843 са констатирани увреждания по задния
ляв калник в степен – боя. Спорен по делото е въпросът относно причината,
довела до настъпване на констатираните щети, съответно досежно осъществяването
на предпоставките, обуславящи наличието на изключен от застрахователното
покритие риск. Що се отнася до увреждането по щета № 000-1501-18-272843, спорно
е още дали същото е настъпило в срока на застраховката.
По
отношение на уврежданията, констатирани съгласно описът-заключение по щета №
000-1501-18-272843, а именно – увреждане на задния ляв калник на автомобила в
степен – боя, застрахователят навежда възражение, че същото е било налице към
датата на сключване на застраховката, съответно позовавайки се на клаузата на
т. 10.1 от Общите условия, съгласно която застрахователят не отговаря за щети,
констатирани по време на предварителния оглед, счита, че това увреждане не
подлежи на обезщетяване. От заключението на автотехническата експертиза обаче
се установява, че при първоначалния оглед на автомобила, извършен преди
сключване на застраховката, не са установени увреждания на детайла,
съответстващи на тези констатирани съгласно описът-заключение по щета №
000-1501-18-272843. Налага се изводът, че това увреждане е настъпило след
сключване на застраховката, съответно възражението на застрахователя, че щетата
е възникнала преди периода на застрахователното покритие, се явява
неоснователно. В същото време по делото не е спорно, че уврежданията по щета №
0000-1501-18-272842, а именно – увреждания по предния капак в степен – боя – и
увреждания в декоративната решетка в предната броня, степен – смяна, са настъпили
на посочената от застрахования дата – 01.10.2018 г., попадаща в срока на
застраховката.
На
следващо място от значение за отговорността на застрахователя е дали причината,
довела до настъпване на констатираните увреждания по застрахования лек
автомобил, се характеризира като събитие, представляващо покрит застрахователен
риск, съответно дали уврежданията не са настъпили при условията на някой от включените
в общите условия към застраховката изключени рискове.
По
делото се установява, че предявените за обезщетяване увреждания на
застрахованото моторно превозно средство са настъпили през време на действие на
застрахователния договор на 01.10.2018
г. на обичайното мястото за паркиране на автомобила в паркирано състояние,
което сочи, че същите са настъпили в резултат на злоумишлени действия на трети
лица, представляващи покрит застрахователен риск по „Клауза 1 – Всички рискове“
от общите условия към полицата. Настоящият състав намира възражението на
застрахователя за наличието на изключен риск по отношение на щетите, причинени
в резултат от настъпването на застрахователното събитие за неоснователно. По
отношение на уврежданията по декоративната решетка в предната броня на
автомобила в степен – смяна, застрахователното дружество се позовава на
клаузата на т. 27.23 от общите условия, съгласно която застрахователят не
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на експлоатационни
увреждания, отваряне на врати /увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на
детайл, нарушен лак и др. В случая заключението на автотехническата експертиза
не изключва констатираното увреждане на решетката в предната броня да е
настъпило в резултат на удар от камъчета, без обаче да дава категоричен извод в
тази насока, допускайки същото да е настъпило поради други причини, като удар с
остър предмет от неизвестно лице. Предпоставките за прилагане на клаузата за
изключен риск, подлежат на доказване от страна на застрахователя, като в случая
по делото не се установява, че се касае за следи от камъчета, поради което не е
налице основание за изключване на неговата отговорност. Аналогични съображения
обуславят неоснователността на възражението за изключен риск по отношение на
уврежданията по предния капак на автомобила в степен – боя – като в случая
застрахователят се позовава на клаузата на т. 27.6 от общите условия, съгласно
която не подлежат на обезщетяване щети, възникнали по причина или вследствие на
установените технически и технологични норми за експлоатация и ремонт на
моторното превозно средство, както и несъобразяване с правилата за
противопожарна охрана. Заключението на автотехническата експертиза не изключва
констатираните увреждания да са настъпили поради некачествено боядисване, без
обаче да дава категоричен извод в тази насока, като съобразявайки характера им
напълно допуска причина за настъпване на щетите да са злоумишлени действия на
неизвестно лице с използване на агресивна към боя течност. Изложените
съображения относно неоснователността на възраженията на застрахователя за
наличието на изключен риск обуславя ангажирането на отговорността му по
застраховката.
Досежно
размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ от
застрахователя по имуществената застраховка, същият се определя в зависимост от
действителния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие в рамките на уговорената застрахователна сума. Заключението на
автотехническата експертиза изчислява стойността, необходима за възстановяване
на застрахования лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № *******в размер на сумата от
729,47 лв. с ДДС, която следва да бъде заплатена на „С.Д.“ ЕООД като
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1501-18-272842 и щета №
000-1501-18-272843.
Ответното
застрахователно дружество е изпаднало в забава с изтичане на установения
съгласно т. 45 от Общите условия срок от петнадесет дни от деня, в който
застрахованият е представил всички необходими документи, за който съдът приема
да е изтекъл към 19.10.2018 г. след като няма спор, че застрахователят е
уведомен за щетите и по този повод на 03.10.2018год. е извършен оглед за МПС. От тази дата върху дължимото от
ответника застрахователно обезщетение е започнало да се начислява законна лихва
за забава., чийто размер за исковия период от 29.10.2018 г. до 11.07.2019 г.
възлиза на сумата от 42,84 лв.
При
несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното
решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени.
По разноските:
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за това в полза
на въззивника „С.Д.“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция в размер на сумата от 537 лв., от които 37 лв. – държавна такса и 500
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение срещу което няма възражение за
прекомерност, както и разноски за първата инстанция от които 74 лв. – държавна такса, 150 лв. –
депозит за вещо лице и 300лв-разноски за
адвокатско възнаграждение след като е направено възражение за прекомерност
относно заплатеното от 500 лв. адвокатско възнаграждение и което възражение с
оглед на чл.78, ал.5 ГПК е основателно и следва да бъде присъдено в минимален
размер с оглед на чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ. Предвид основателността на предявените
искове на ответника „З.К.Л.И.“ АД не се следват разноски, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество разноски за
първоинстанционното производство.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 162352 от 28.07.2020 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 77-ми състав., постановено по гр. д. № 40210/2019 г., като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „С.Д.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** по предявените искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 729,47 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93001710101733
и срок на действие за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г. за вреди на лек
автомобил „БМВ 525“, с рег. № *******причинени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 01.10.2018 г., а именно – злоумишлени действия на трети
лица, ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2019год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 42,84 лв., представляваща лихва за
забава върху застрахователното обезщетение за периода от 29.10.2018 г. до
11.07.2019 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „С.Д.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 537 лв. – разноски за въззивното
производство, както и сумата от 524 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.