РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Б., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120203856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ю. И.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.С. и адрес на
управление ул.... представлявано заедно от управителите Г. А. и Й. С. срещу Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция №********** от 02.04.2021г издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
В жалбата се иска отмяна на обжалвания електронен фиш. Излагат се множество
възражения относно неговата незаконосъобразност. Посочено е, че процесното нарушение
следва да намерят приложение общите правила по ЗАНН за издаване на АУАН и НП, а не
правилата за издаване на ЕФ по чл. 179, ал.3б от ЗДвП. Лисата на задължителни реквизити
при издаване на ЕФ, като и че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Оспорва се
годността на техническото средство и неговата изправност, както и таксата, която АПИ
начислява, освен имуществената санкция. Прави се възражение, че производството се е
развило при неспазването на европейските източници на правото. Счита се, че наложената
санкция е непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на
практиката на СЕС и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз, както и че нарушението
попада под хипотезата на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомени, не се явява
1
представител. Не се явява и процесуален представител. В нарочна молба се поддържа
подадената жалба и излага становище във връзка с допуснати нарушения.
Административнонаказващият орган- Агенция „Пътна Инфраструктура“, редовно
уведомен, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Поддържа
електронният фиш да бъде потвърден. Представя писмено становище. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
обжалва субект. Съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП и
пред надлежен материално и териториално съд, ЕФ е бил връчен на 09.05.2023г.(лист 21 от
делото). С нарочна молба до наказващия орган на 12.05.2023г е било депозирано искане за
анулиране на ЕФ С писмо с изх.№6490/16.08.2023г получена от дружеството на 23.08.2023г
директорът на националното тол управление уведомява, че е издадено Решение за отказ за
анулиране на ЕФ (лист 10-13 от делото) На 25.08.2023г е била заплатена компенсаторна
такса в размер на 150 лева по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. На 05.09.2023г жалбата е
изпратена чрез наказващия орган до съда.
Съгласно чл.189ж ал.2 в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш,
нарушителят разполага с възможност или да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от
ЗП, в който случай би се освободил от административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение, или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал.3 с
молба да председателя на управителния съвет на А“ПИ“. Компенсаторната такса по
обжалвания електронен фиш не е постъпвала по сметка на А“ПИ“ в 14-дневен срок от
връчването на ЕФ. Следва да се отбележи, че именно своевременното заплащане на
компенсаторната така е едно от предвидените в ал.3 на чл.189ж ЗДвП основания за
анулиране на ЕФ. Упражнявайки правото си анулиране на ЕФ, въпреки липсата на
предвидените в алинея 3 на чл.189ж предпоставки, жалбоподателят е пропуснал
възможността да се освободи от администиративнонаказателна отговорност като заплати
своевременно компенсаторна такса в размер на 150 лева. От приложеното банково
извлечение е видно, че сумата от 750 лева представляваща компенсаторни такси по 5 броя
ЕФ, включително и по настоящия ЕФ, е заплатена на 25.08.2023г извън срока по чл.189ж
ал.2 от ЗП и поради това няма правна последица освобождаване на жалбоподателя от
административна отговорност за допуснатото нарушение.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2021г, в 14,25 часа, в община Б. по път ..., км. ..., с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение
№BFC64D88C97D0C71E0553011F160AD766, като за пътно превозно средство (ППС)
товарен автомобил Унви Компа с рег. № ... с технически допустима максимална маса 7200,
брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, изразяващо се в изцяло
незаплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като
2
за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
..., км. ...
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-
жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста
на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция
е наложена и в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. За да бъде
издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
3
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на
чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал.3– 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8
от ЗДвП и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е изрично предвидена възможността да
се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
В случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде
съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В тази насока е и
актуалната съдебна практика на Административен съд-Б. - Решение № 827/03.08.2023 г. по
КНАД № 773/2023 г., и Решение № 906/12.10.2023 г. по КНАД № 1491/2023 г., и двете по
описа на Административен съд - Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500 лв. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора)
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 400 лева. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
т. е. в този случай хонорарът следва да бъде в минимален размер от 550 лева. ЮК е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да
4
се вземе предвид от съда. Поисканото възнаграждение от процесуалния представител на
жалбоподателя 660 лева, което е над минималния размер съгласно цитираната по-горе
Наредба №1/09.07.2004 г. и следва да се уважи до размер от 550 лева.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №********** от
02.04.2021г издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „Ю. И.“ ЕООД с ЕИК
... със седалище в гр.С. и адрес на управление ул.... представлявано заедно от управителите
Г. А. и Й. С., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"- С. да заплати на „Ю. И.“ ЕООД с ЕИК ...
със седалище в гр.С. и адрес на управление ул.... представлявано заедно от управителите Г.
А. и Й. С. сума в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния
съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5