Определение по дело №479/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано е във връзка с искане за спиране предварителното изпълнение, включено в жалбата от „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е., [ЕИК], с физическо лице – търговец П. Т. Б. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4804#2 от 08.02.2024 г. издаден от зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Жалбоподателят е изложил, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще му нанесе значителни и трудно поправими вреди. С молби от 06.03.2024 г. и 07.03.2024 г. по указание на съда е представил доказателства относно искането.

Ответник - зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез юрисконсулт в писмо № 3556/12.03.2024 г. е изложил становище за неоснователност на искането.

По така направеното искане съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо, поради това че жалбоподателя е оспорил административния акт, чиито изпълнение иска да бъде спряно.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В случая с оспорения акт е прекратен по отношение на „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е. биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ във връзка с подадени от „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е. заявления за подпомагане с ЕИН: ***, УИН: *** и УИН *** в размер на 33698,13 лева, на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. „б“ и чл.6, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.

На основание чл.27, ал.8 от ЗПЗП и чл.29, ал.3 от ЗПЗП подадената жалба не спира изпълнението на оспорения административен акт. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон. Условие за спиране изпълнението на административния акт съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК е наличието на вероятност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда вследствие допуснатото предварително изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение.

От представено Дневно извлечение №012/05.03.2024 г. от Б. ДСК“ ЕАД се установява, че наличността по банковата сметка на „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е. е в размер на 623,84 лева. Жалбоподателят е представил декларация от 07.03.2024 г., че това е единствената му банкова сметка.

О. С. за актуално състояние на действащите трудови договори към 06.03.2024 г. в НАП относно „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е. се установява, че са налице сключени трудови договори с десет лица, посочени с име, ЕГН, дата на сключване на трудовия договор, длъжност и основна заплата. Съдът изчислява, че общия размер на основните заплати на посочените 10 лица е 5910 лева.

От оборотна ведомост за сметка от група 50 „Парични средства“ периода 01.01.2023 – 31.12.2023 г. относно сметка 501 „Каса в лева“ и сметка 503 „Разплащателна сметка“ се установява, че общата наличност е 46259,17 лева към 31.12.2023 г.

От оборотна ведомост за сметка от група 50 „Парични средства“ за периода 01.01.2024 – 07.03.2024 г., се установява, че към 07.03.2024 г. жалбоподателя е имал по сметка 501 „Каса в лева“ - 14865, 16 лева и по сметка 503 „Разплащателна сметка“ - 623,84 лева, общо 15489 лева.

От установеното съдът прави извод, че представеното доказателства за наличност по банковата сметка на жалбоподателя в размер на 623,84 лева е вярно, но това не установява действителната наличност на паричните средства на жалбоподателя, тъй като той притежава и такива в каса в размер на 14865, 16 лева. Отделно от това движението на паричните средства в каса и в разплащателна сметка е постоянно и това, че наличността към 07.03.2024 г. е в размер по-малък от определеното задължение с административния акт, не означава, че жалбоподателят няма да има приходи, чрез които да заплаща задълженията си. Доказателство за това е поддържането на персонал от 10 лица, с които има сключени трудови договори, чиито основни заплати са 5910 лева месечно.

От представената справка „Инвентарна книга“ към 07.03.2024 г. на жалбоподателя се установява, че той притежава активи описани в 56 точки, чиято обща балансова стойност 1155975,11 лева. Следва, че жалбоподателят притежава имущество, част от което може да бъде годно за удовлетворяване на вземането по оспорения административен акт в размер на 33698,13 лева. Съдът също така съобразява, че съгласно чл.183 и сл. от ДОПК е допустимо отсрочване и разсрочване на публичното държавно вземане, което е още един аргумент, че към момента липсват доказателства, от които да се установява, че предварителното изпълнение ще причини значителна или трудно поправима вреда на жалбоподателя.

Предвид изложеното искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ Е., [ЕИК], с физическо лице – търговец П. Т. Б. за спиране изпълнението на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4804#2 от 08.02.2024 г. издаден от зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от съобщаването му.