Р Е
Ш Е Н
И Е № 260421
гр.
Пловдив, 29.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА РАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №7107/2020г. по описа на
ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия
К №2476585, с който на И.В.И., ЕГН:**********, на осн. чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува издадения срещу него Електронен
фиш /ЕФ/, като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения. Прави
искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв. А.Д.,
който прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. В депозирано до съда становище навежда
твърдение за неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното отхвърляне и
потвърждаване на издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. При условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално
предвидения в закона размер. Претендира направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било
санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за
налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 04.12.2018г.
в 23.10ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до №18 в посока ул. „Удроу
Уилсън“, за превишаване на разрешената в населено място скорост с 30 км/ч при
управление на МПС, лек автомобил марка „Рено Мастер“ с рег.№***. Лекият
автомобил се движел в населеното място с 80 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Скоростта от 80 км/ч е с 3 км/ч
по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 83 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано
техническо средство №11743са, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало
през съответната проверка /видно от приложените заверени копия на Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, писмо на Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Български институт по
метрология, справка, ведно със снимков материал на поставените знаци от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив/.
На жалбоподателя, в качеството му на лице, на
което е било предоставено моторно превозно средство, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка по
делото има приложена декларация от собственика на МПС – то.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.
При извършената
служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите
по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, лицето, на което е било предоставено моторното
превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на
глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма
прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да
се обжалва. С изпълване на съдържанието
на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият
вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCC ARH
CAM S1, което е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до
07.09.2027г. Техническото средство е преминало и през първоначална проверка, от
която се заключава, че същото е в съответствие с одобрения тип, видно от писмо
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към
Български институт по метрология.
Съгласно чл.165 ал.3 от ЗДвП условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. По см. на § 6 т.65 от ДР на автоматизираните
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. По силата на чл.2 от цитираната наредба стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение. Т.е. установяването на обективните признаци на нарушението се
извършва автоматизирано с удостоверяване чрез съответното доказателствено
средство - снимков материал на установеното нарушение, приложен в настоящия
случай.
Съдебният състав счита, че не са спазени изискванията на Наредбата,
залегнали в чл.10 от същата. Използваното техническо средство е мобилно - преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ATCC ARH CAM S1. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1
от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението към Наредбата. По силата на ал.2 от чл.10 от
Наредбата протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Ал.3 пък
предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. След като АТСС е мобилно и цитираната разпоредба не
съдържа предпоставки за изключения, следва да се приеме, че отсъствието на протокол
е съществен пропуск. Използването на мобилната АТСС на съответното място за
контрол се удостоверява с протокол /приложение към чл.10, ал. 1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г., в сила от 16.01.2018г./, съставен от обслужващия
полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния
автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Освен снимков материал от записа,
извършен от мобилната АТСС /за нарушението/, информацията от протокола е
необходима, за да се установи с категоричност факта на извършено нарушение. Протоколът
по чл.10, ал.1 от Наредбата е този документ, който е предвиден да удостовери
всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му
на позициониране, за да има връзка между предвидената с Наредбата информация
/съдържание на протокола/ и снимковия материал на извършеното нарушение. Не
всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но отсъствието му води
до извод за недоказаност на административното нарушение. Протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата беше изискван многократно от съдебния състав, но не беше
представен по делото. В тази връзка е практиката на контролиращата инстанция –
Решение №1979 от 04.11.2020г., постановено по КАНД №2214/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Наред с това следва да се посочи, че по делото
не е представена и снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3 от
Наредбата/, която следва да съпровожда протокола по чл.10, ал.1. Наличието на
снимка на разположението на уреда, която е неразделна част от протокол по чл.10
от Наредбата, има за цел да даде визуална представа къде и как точно е било позиционирано
мобилното автоматизирано техническо средство, за да се прецени дали мястото и
начина на разположението му отговарят на посоченото в протокола /който в
настоящия случай също липсва/, както и да се прецени дали използването му е в
съответствие са разпоредбите на цитирания подзаконов нормативен акт.
Разпоредбите на Наредбата не са самоцел и дори да изискват извършване на
определени допълнителни физически действия на служители на ОД на МВР за тяхното
удовлетворяване, съответно позициониране на системата за видеоконтрол в
съответствие с разписаните правила и изготвяне на съответен снимков материал, то
е продиктувано единствено от гледна точка обезпечаване законността в
процедурата по установяване и регистриране на нарушенията /виж Решение №1349 от
23.07.2020г., постановено по КАНД №1314/2020г. по описа на Административен съд
– Пловдив, Решение №1931 от 29.10.2020г., постановено по КАНД №1697/2020г. по
описа на Административен съд – Пловдив/.
Предвид изложените съображения, Електронният фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода от спора, съдът счита за
основателно направеното в жалбата искане за присъждане в полза на страната на
сторените от нея разноски по делото за заплатена адвокатско възнаграждение,
поради което искането следва да бъде уважено, като съдът отхвърля претенцията
за разноски на въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателя е ангажирал
доказателства за реално заплатена сума в размер на 300 лева за адвокатски
хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия К №2476585, с който на И.В.И.,
ЕГН:**********, на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на
МВР гр.Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И.,
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ