Р Е Ш Е Н И Е  №260027/27.8.2020г.

 

гр. Ямбол, 27.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:                    

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 607 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е във фаза след отмяна на Решение № ***. по АНД № ***. на ЯРС. Приемайки, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.4 от ЗАНН, с отменителното Решение № ***. по КАНД № ***. Ямболският административен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ЯРС, с указания при новото разглеждане да се прецени има ли адм. нарушение, извършено ли е то от дружеството посочено като нарушител, както и спазени ли са всички изисквания извън коментираните по издаване на АУАН и НП.

Предмет на проверка е законосъобразността на издаденото от Директора на РИОСВ – Стара Загора НП № 69/19.11.2019г., с което на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите, на „В и К” ЕООД – гр. Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на по 2 000 лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

Проверката е инициирана от жалбата на наказаното дружество, с която се иска НП да бъде отменено. В подкрепа на искането са изложени общи доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспоревия акт, без да се навеждат конкретни оплаквания. Оспорват се и фактическите положения в акта и в НП.

         В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП, като счита, че дружеството неправилно е санкционирано за нещо, което е било в обективна невъзможност да изпълни. Освен това излага, че е налице и процесуално основание за отмяна на НП, поради неподписването на акта от нарушителя. 

         Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Страните не претендират присъждане на разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател „В и К“ ЕООД – гр. Ямбол, в качеството си на ВиК-оператор, притежавало разрешително № ***. за заустване на отпадъчни води при експлоатация на съществуващата канализационна система на гр. Ямбол, издадено на основание чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите и по реда на Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водните обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Съобразно нормативните изисквания, в разрешителното били определени индивидуалните емисионни ограничения в различните точки на заустване, сроковете за тяхното достигане и честотата на пробовземане в точките на заустване, като за точка на заустване № *** – Индустриален колектор, с посочени в разрешителното георграфски координати, били установени индивидуални емисионни ограничения по показател „неразтворени вещества“ от 35 мг/л, по показател „ХПК“ от 125 мг/л, по показател „БПК5“ от 25 мг/л, по показател „общ фосфор“ от 1 мг/л и по показател „общоекстрахируеми вещества“ от 10 мг/л.

Освен горепосочените индивидуални емисионни ограничения, в разрешителното били разписани и условията на издаденото разрешително.

Във връзка с постипил сигнал за замърсяване на река Т., на 24.07.2019г. в присъствието на представител на наказаното дружество св. М. – *** в РИОСВ – Стара Загора, съвместно със свои колеги извършил проверка на канализационната система на гр. Я., при която били взети проби преди точка на заустване № *** – Индустриален колектор, иднивидуализирана със съответните координати и местоположение в съставения за целта КП № ***., които били изпратени за анализ в ГД „Лабораторно-аналитична дейност“.

От направените в лабораторията физико-химични анализи се установило, че взетите водни проби преди точка на заустване № *** – Индустриален колектор, показват превишения на установените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по показателите „Неразтворени вещества“, „ХПК“, „БПК5“,, „общо фосфор“ и „общо екстрахируеми вещества“, както следва:

- за „Неразтворени вещества“ - 113 мг/л при ИЕО 35 мг/л,

- за „ХПК“ – 341 мг/л при ИЕО 125 мг/л,

- за „БПК5“ – 272 мг/л при ИЕО 25 мг/л,

- за „общ фосфор“ – 6 мг/л при ИЕО 1 мг/л и

- за „общоекстрахируеми вещества“ 26 мг/л при ИЕО 10 мг/л.

С оглед резултатите от изследванията, св. М. съставил на дружеството АУАН  № 69/03.09.2019г. за нарушение по на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ за това, че „не изпълнява условието в Разрешително за заустване на отпадъчни води № ***., издадено от Директора на БД да управление на водите в ИБР гр. Пловдив в част Индивидуални емисионни ограничения за точка на заустване № 5 (Индустриален колектор), преди заустване в р. Т. по показатели неразтворени вещества, общ фосфор, екстрахируеми вещества, ХПК и БПК5“.

Съгласно задължителните указания, дадени с отменителното Решение № ***. по КАНД № ***. на Административен съд – Ямбол, АУАН бил съставен законосъобразно в отсъствие на жалбоподателя, след неявяването му на поканата за съставяне на акта, и връчен в съответствие със закона.

На 19.11.2019г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено  обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М. и М., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По същество, възприетите от съда фактически положения не се оспорват и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изтъкнатите от жалбоподателя съображения.

НП е незаконосъобразно и следва да се отмени поради противоречие с материалния закон.

Актосъставителят и АНО са квалифицирали деянието като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, който гласи, че: „Водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС.“, като отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, или за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения или системи без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното.

Доколкото обаче, от фактическа страна на дружеството е вменено заустване на отпадъчни води в разрез със заложените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, в случая следва да се приложи регулацията, дадена с Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, в чл.38, ал.2 от която изрично е указано кое поведение следва да се счита за ползване на водни обекти по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.  Според разпоредбата на чл.38, ал.2 от наредбата, за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително и 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. Съгласно алиея трета от текста, неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, за каквото деяние жалбоподателят е привлечен да отговаря, следва да се счита за нарушаване на емисионните норми по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите и следователно, подлежи на санкциониране в хипотезана на тази норма. Т.е., като е санкционирал дружеството на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, АНО е допуснал нарушение на материалния закон и е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът      

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 69/19.11.2019г., издадено от Директора на РИОСВ – гр.Стара Загора, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. Ямбол, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „***, БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя инж. С. Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

 

            Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: