Р Е Ш Е Н И Е № 7
гр.Враца, 15.01.2018 год.
Врачанският окръжен съд,
търговско отделение, в публично съдебно заседание на 12.12.2017 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Х.
при
участието на секретаря ИРЕНА МИТОВА
като разгледа докладваното
от съдията Х. т.д.№ 127 по
описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Б.Х.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.М.Д., ВрАК е депозирал в съда искова молба, вх.№ 9464/24.11.2016 год.
с правно основание на
предявените обективно съединени искове чл.117 ал.8 от ЗЕ и чл.55
от ЗЗД, вр. чл.117 ал.1 чл.43 ал.2 и ал.3 чл.88 ал.1 чл.31 т.2 и параграф 4
ал.1 от ЗЕ и чл.86ал.1 ЗЗД и цена на иска в общ размер на 41 227.89 лв.
против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК ********* представлявано от Т.П., П.Х.
и В.Л.С., със седалище в гр.София,
п.к.1784, област
София (столица), община Столична и адрес на управление бул.”Цариградско шосе” № 159 р-н „Младост”, БенчМарк
Бизнес Център.
Иска се от съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сума в общ размер на 41 227.89 лв., дължимото обезщетение за предоставен
достъп до енергийните съоръжения за периода от 20.10.2011 год. до 20.10.2016
год. в размер на 33773.40 лв., сумата 7 454.49 лв. представляваща законната
лихва за забава върху това обезщетение до датата на завеждане на исковата
молба, законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до датата на окончателното й изплащане. Претендират се още и
направените по делото съдебни и деловодни разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът представя писмени доказателства и сезира съда
с доказателствено искане да бъдат допусната и назначена от съда комплексна инженеро-техническа
експертиза, която да бъде изпълнена от електроинженер- специалност
електроснабдяване, която след като се запознае на място със съществуващата
схема на електрозахранване на „ТП……КВА 20КВ” и с изграденото и действащо ел.захранване на
консуматорите от нея, а също и с електрическата схема на измерване на
консумираните количества електроенергия на средно и ниско напрежение от
потребителите, да даде отговор на въпросите, а именно: Използва ли дружеството „ЧЕЗ Разпределение България” АД
енергийното съоръжение „Трафопост 630 кВА/20кВ” за електрозахранване на други
потребители? Какво количество електроенергия е преобразувано/трансформирано и
пренесено до другите стопански и битови консуматори – абонати на ЧЕЗ? Според съществуващата схема на
захранване на всички консуматори от въпросния трафопост, включително и на
собственика му - да се определи съгласно действащите нормативни технически
изисквания - на какво напрежение трябва да се измерва консумираната
електрическа енергия от мен и от външните потребители? Да се определи цената за предоставен достъп на преносното или
разпределително предприятие, от потребителя през собствените му уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, съгласно действащата методика одобрена от ДКЕВР, за всеки
месец поотделно за периода 60 месеца назад
от 20.10.2011 год. до 20.10.2016 год.; Да се определи размерът на обезщетението за забавено плащане на
дължимите суми за всеки месец поотделно
от датата на дължимото им плащане за периода от 20.10.2011 год. до
20.10.2016 год.
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание разпоредбите на чл.117 ал.8 от ЗЕ и чл.59 от ЗЗД, вр. чл.117 ал.1
чл.43 ал.2 и ал.3 чл.88 ал.1 чл.31 т.2 и параграф 4 ал.1 от ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
С отговор по чл.367, ал.1 ГПК постъпил в
съда по куриер, вх.№ 10253 от 23.12.2016 год. с товарителница № 13566299
ответникът „ЧЕЗ
Разпределение България” ЕАД гр.София, чрез
пълномощник Ц.М.- юрисконсулт е направил възражение за това, че спорът не
подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК, като е развил съображения от
правен характер, по които съда ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Ответникът е изразил становище по допустимостта и основателността на иска като
поддържа недопустимост, алтернативно неоснователност на исковата претенция като
в подкрепа на това си разбиране излага следните аргументи: Ищецът не е
собственик на трафопоста и на съоръжението в него и развива правни доводи като
цитира Закона за електростопанството от 1975 год./отм/, Закона за енергетиката
и енергийната ефективност и съдебни решения на ВКС, ВАС, СГС, районни и
апелативни съдилища. В отговора на исковата молба ответното дружество заяввява
самостоятелни права върху сервитутната зона около процесния трафопост като
изтъква правни аргументи в тази насока, които ще се вземат предвид от съда при
постановяване на съдебното решение. Отстоява се разбирането, че разпоредбата на
чл.59 ЗЗД, на която основавал претенцията си ищеца е неприложима в процесния
случай поради факта, че дейността на „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД била в
обществен интерес съгласно разпоредбата на чл.69 от Закона за енергетиката.
Алтернативно пълномощникът на ответника сочи неоснователност на претенцията по
чл.55 ЗЗД, ако съда приеме че е сезиран с такъв иск и настоява за отхвърлянето
му. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.117 ал.8 от
Закона за енергетиката като се твърди, че между страните няма сключен договор
за предоставен достъп, което било предпоставка за уважаване на иск с такова
правно основание. В отговора си по чл.367, ал.3 ГПК ответникът оспорва размера
на исковата претенция като прекомерен, оспорен е и предявения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД като в тази посока са изтъкнати правни аргументи. Ответното дружество
възразява срещу иска като поддържа неосноватеност на същия аргументирайки се с
неизпълнение от страна на ищеца на разпоредбата на пар.4 от ПЗР на ЗЕ, като
навежда и възражения за изтекла погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД.
Процесуалният представител на ответното дружество моли съда да не допуска
исканата експертиза от ищеца, но в случай, че такава бъде допусната, да
отговори на въпросите: Колко битови и стопански потребители са захранени от
процесния трафопост през процесния период, включително и колко потребители са
били захранени към момента, в който ищецът твърди, че е придобил процесния
трафопост, съгласно представения по делото нотариален акт? Кога - в кой период
са изградени и въведени в експлоатация процесните съоръжения? Ответникът моли
съда, ако допусне неговите въпроси да укаже на експертизата да даде
заключението си в такъв вид, от който да се направи оценка на процесните
съоръжения по елементи и за единична бройка. Мло си съда да задължи ищеца на
основание чл.190, ал.1 ГПК да представи данни за извършените от него
технологични разходи през процесния период за обслужване и експлоатация на
трафопоста, както и да бъде възложено на експертизата да извърши необходимите
изчисления по съответната методикакато се вземат предвиддействително
извършените разходи от ищцовата страна, а не предполагаеми такива. Оспорени са
формалната и материалната доказателствена стойност на представените от ищеца
писмени доказателства. С оглед изложеното пълномощникът
на ответното дружество твърди, че исковата молба е неоснователна на изброените
по-горе основания и моли предявенитеобективно съединени осъдителни искове да
бъдат отхвърлени като в полза на ответника бъдат присъдени на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените разноски в производството и юрисконсултското
възнаграждение, съгласно действащата Наредба № 1 от 2004 год. за МРАВ /обн. ДВ,
бр. 64 от 2004 год., изм. бр.2 от 2009 год./ на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В подкрепа на защитната си теза представя в
заверени преписи писмени доказателства. Други доказателствени искания към съда не са
направени.
С
допълнителната искова молба, вх.№ 324 от 16.01.2017 год. пълномощникът на ищеца
заявява, че оспорва изцяло подадения
отговор от ответното дружество, като същевременно се излагат подробни съображения за
несъстоятелност, неоснователност и недоказаност на твърденията на ответника.
Излагат се съображения за това в процесния трафопост са монтирани собствени на
ответника електромери с фабрични номера: № **********, № ********** и №
8062240040058116, които измервали продадената електроенергия на други клиенти
на ответното дружество с абонатни номера 77600090, 77115048 и 77115087. В
допълнителната искова молба е отговорено пунктуално на всяко възражение на
ответника и е разяснена основателността на ищцовата претенция. В молбата по
чл.372 ал.2 ГПК ищецът е навел само правни съображения, които ще бъдат обсъдени
от съда в съдебния му акт след приключване на съдебното дирене и устните
състезания.
Препис от допълнителната искова молба заедно
с приложенията към нея е връчен на ответника, като в срока по чл.373, ал.1 ГПК
той е упражнил правото си по чл.373, ал.2 ГПК като е оспорил допълнителната
искова молба и отново е релевирал съображения от правен характер за
неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Изрично е поискано от
съда да се произнесе в крайния си съдебен акт по въпроса съществува ли
задължение от страна на ищеца да продаде процесния енергиен обект на основание
параграф 4 от ПЗР на ЗЕ и понеже ищецът не е направил това в определения,
предвиден срок, той нямал право да претендира „цена на достъп”.
По делото са събрани писмени
доказатества. Допуснати са и са приети също така специализирана
съдебно-оценителска и основна и допълнителни комплексни съдебно-технически и
счетоводни експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и се
възприемат от съда като обективно и компетентно дадени.
Съдът,като взе предвид
събраните по делото доказателства както по отделно, така и в тяхната пълнота,
намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Отношенията между
евергийните дружества и собствениците на електрически уредби и съоръжения през
процесния период по делото са уредени с разпоредбата на чл.117,ал.7 от ЗЕ (в
редакцията и от ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.), а след изменението на ЗЕ
обнародвано в ДВ бр.54 от 17.07.2012 г. – с разпоредбата на чл.117,ал.8 от ЗЕ.
Според цитираните по-горе
разпоредби на закона собствениците
на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен
капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа,
съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването
се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика,
одобрена от комисията (ДКЕВР).
Видно
от представените и приети по делото относими доказателства, съдът намира, че няма
такива установяващи наличието на сключен договор между ищеца Т. и ответника „ЧЕЗ Разпределение България”
АД.
При липсата на сключен
договор съществуващата по въпроса практика на ВКС,а именно Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/2010 г., ТК, 2-ро т.о.,
приема че спорът за заплащане на ползването му следва да се разглежда по
правилата на неоснователното обогатяване.
Със същото решение ВКС застъпва
и разбирането, че в случаи аналогични с разглеждания по делото е приложим
принципа, че собственика има правото да получи възнаграждение за използването
на собствената му вещ.
Обезщетението се дължи за
периода от време през което ищеца е бил собственик на процесния трафопост и
съоръженията в него и през което ответника е ползвал уредбите и съоръженията за
преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни
от ищеца. Същото представлява сумата, с която енергийното предприятие се е
обогатило в резултат от неплащането на цената за достъп, ако е бил сключен
договор по чл.117,ал.7 от ЗЕ, и с която собственика на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор по посочената разпоредба на закона.
В цитираното решение на ВКС
е посочено също така и това, че като база за определяне на конкретния размер на
обезщетението следва да се ползва приетата от Комисията методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.
С оглед дефинираната в
съдебната практика приложимост на института на неоснователното обогатяване към
процесния случай, за да се установи основателността на предявените по делото
искове би следвало да бъде доказан фактическия състав на разпоредбата на чл.59
от ЗЗД според който всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването.
Според
съществуващата по неоснователното обогатяване практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 от ГПК и задължителна за съдилищата, когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на едната от тях другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също така и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка) –
вж. Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
От друга страна, според Решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186
/ 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение фактическият
състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите -
1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически
имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението,
изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота.
Настоящия
състав на съда, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и
приетите по делото съдебни експертизи, намира че в случая фактическия състав на
неоснователното обогатяване е установен по безспорен начин съобразно
възприетите от съдебната практика критерии за това.
Безспорно
установено е по делото това, че ищеца Т. е собственик на процесния трафопост и
съоръженията в него, както с оглед представения по делото нотариален акт за
собственост върху него, така и с оглед отсъствието по делото на относими
доказателства за това, че трафопоста е изкупен от ответника по реда на § 4,т.7
от ПЗР на ЗЕ.
Не се спори
между страните и относно това, че ответното дружество е ползвало през процесния
период трафопоста на ищеца и електросъоръженията в него без сключен за целта договор
помежду им (т.е. без правно основание).
На последно
място, в съответствие с цитираното по-горе Решение № 179
от 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/2010 г., ТК, 2-ро т.о., основното и допълнителното
заключение на в.л.Г.К. е установило и размера на обогатяването на ответника от
ползването без правно основание на електрическите уредби и съоръжения на ищеца,
определено като сума с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат
от неплащатето на цената за достъп, ако би бил сключен договор по чл.117,ал.7
от ЗЕ, и изчислена съобразно приетата от ДКЕВР методика за определяне на цените
за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.
При това правно положение
съдът намира за доказани по делото както основанията на предявените по него
обективно съединени осъдителни искове, така и размера на същите.
Водим от изложените по-горе
фактически и правни съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, гр.София, ЕИК ********* да заплати на Б.Х.Т.,
ЕГН ********** сума в размер на 31 690.10
лева, представляваща дължимо обезщетение за ползването на енергийните му
съоръжения за перода от 20.10.2011 год. до 20.10.2016 год., сума в размер на 8 688.01 лева, представляваща
законна лихва за забава върху размера на това обезщетение за периода до датата
на завеждане на исковата молба (24.11.2016 год.), законната лихва за забава
върху размера на това обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и изплащане, както
и сума в размер на 4 099.12 лева,
представляваща направени от него по делото съдебни и деловодни разноски (вкл.
възнаграждението на един адвокат).
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: