Решение по дело №1723/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 219
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20221000501723
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А. Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501723 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ищците А. С. А. и
И. С. А. и на третото лице- помагач М. И. М. срещу Решение №
901349/07.01.2022г. по гр.д.№ 170/19 по описа на ОС – Благоевград, с което са
отхвърлени предявените от тях срещу М. С. Л. и Д. Б. Л., при участието на
трето лице – помагач М. И. М. искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД
за разваляне на сключения на 22.06.2017г. договор за прехвърляне на
недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, инкорпориран в
Нотариален акт № 65, том II, рег. № 5850, дело № 2224/17 на Нотариус К. М.,
рег. № *** на НК, с който наследодателката на страните С. И. Т. е
прехвърлила на М. С. Л. срещу задължение за гледане и издръжка
собствените си 5/8 идеални части от недвижим имот – апартамент , блок
„***“ кв. ***, малкото тяло, на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, клозет, баня, дрешник и килер с обща квадратура 95,48 кв.м., ведно с
11,33% от идеалните части на сградата, построен върху държавна земя,
представляващ по сега действащите КККР, самостоятелен обект с
идентификатор 04279.612.196.4.3, с административен адрес гр. Благоевград,
ул. „Тодор Александров“ №49-а, ет.2, ап. 1, поради неизпълнение на поетите
по договор задължения
и при условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожност
на договора на основание чл. 26 ал.2 пр. 4 от ЗЗД, поради липса на основание,
1
на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, чл. 26
ал.2 пр.2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД,
поради нарушаване на добрите нрави, като неоснователни и недоказани,
както и в частта, в която е прекратено производството по искането по
чл. 537 ал.2 от ГПК, породи недопустимост на същото и в частта относно
разноските.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че в решението са обсъждани обстоятелства и факти, за които не е
указано в доклада и които са в нарушение на диапозитивното начало. Съдът
незаконосъобразно бил обсъждал, че процесния договор има смесен състав
относно полаганите от ответницата грижи преди сключването му и такива
след сключването.
Твърди се, че не са доказани приетите за установени факти относно
грижите, полагани от ответницата, като пред сключването на договора
наследодателка сама се е грижила за себе си и е било в състояние да посреща
финансовите си нужди. Твърдят, че след изписването от болницата на
прехвърлителката не се налагало тя да бъде гледана и ответницата сама
решила да я вземе при себе си, за което ищците не са се съгласявали.
Твърдят, че ответницата ограничавала достъпа им до майка им, а също така и
ограничавал нея да не излиза и да не се обажда на ищците, което
представлявал психическо насилие над нея.
Твърди се също така, че от приетите по делото доказателства се
установява, че наследодателката е разполагала с достатъчно средства за
издръжката си от пенсия, както и целева помощ за отопление, като не се
налагало да й се осигуряват допълнително средства. Твърди, че от съвкупния
анализ на доказателствата, включително обясненията на страните и гласните
доказателства се установява, че за майка им не са полагани грижи по вид и
обем, уговорени в договора между страните.
Твърдят, че от изслушаната съдебно-медицинска експертиза следва да
се направи извод, че наследодателката е можела сама да се грижи за себе си и
не е имала нужда от ежедневни и постоянни грижи.
Твърди се, че процесния договор е нищожен на всички изброени
основания, като се излагат съображения относно основателността на всеки от
тях. Молят да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него
бъде постановено ново, с което бъдат уважени претенциите им.
Въззиваемите М. С. Л. и Д. Б. Л. са депозирали в срок писмен отговор, в
който оспорват всички твърдения в жалбата и молят да се потвърди
решението. Претендират разноски.
В откритото с.з. жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Ю.
поддържат жалбите си. Претендират разноски по представен списък.
2
Въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Ю., оспорват жалбата и
молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират
разноски по представен списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.
От събраните писмени доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищците по делото- А. С. А. и И. С. А. и първата ответница М. С. Л. са
наследници - деца на С. А. Т., починал на 10.01.1999г. и на С. И. Т. починала
на 10.04.2018г. Ответникът Д. Б. Л. е съпруг на ответницата М. С. Л..
Наследодателите на страните са придобили в режим на СИО, правото на
собственост върху апартамент/жилище/, № *, ет. *, в блок „***“ кв. *** в гр.
***, с площ от 95.48 кв.м., ведно с 11.33 % идеални части от общите части на
сградата, построена върху държавна земя- парцел VIII, пл. № 2339 и парцел
IX, с пл. № 2399, и двата в кв. 16 по плана на града с НА № 25, том IV, дело
№ 642/1969г.
С. И. Т. е прехвърлила на ответницата М. С. Л. с Нотариален акт № 65,
том № II, рег.№ 5850, дело№ 224 от 22.06.2017 г. на Нотариус К. М., рег. №
*** на НК срещу задължение за издръжка и гледане, собствената й идеална
част- 5/8 идеални части от апратмент №1, в блок „ ***”, кв. *** /малкото
тяло/, на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня,
дрешник и килер, с обща квадратура по одобрения план - 95.48 кв.м., при
съседи на апартамент- стълбище, апартамент на Х. Х., двор на блока и улица,
ведно със зимнично помещение № 9, при съседи - мазе на М. Д., мазе на
магазина, двор на блока, улица и мазе на С. М., ведно с 11.33 % идеални части
от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя,
представляваща парцел VIII, пл. № 2339 и парцел IX, пл. № 2399, и двата в
кв. *** по плана на гр. Благоевград, който по сега действащите КККР
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.612.196.4.3, с административен адрес гр. ***, ул. ”***” № ***, ет. *, ап.
*, който обект се намира в Сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.612.196, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище/апартамент, с брой нива на обекта -1, с площ за обекта - 95.48 кв.м., с
прилежащи части - Мазе № 9, 11.33 % идеални части от общите части на
3
сградата и 3.23 % идеални части от правото на строеж върху мястото, и при
съседи на обекта: на същият етаж - самостоятелен обект с идентификатор
04279.612.196.4.4, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор
04279.612.196.4.1 и над обект- самостоятелен обект с идентификатор
04279.612.196.4.6., срещу поето задължение на приобретателката да поеме
изцяло издръжката и гледането на майка си, като и се осигури- "нормален и
спокоен живот, какъвто е водила и досега и каквито грижи поемателката е
полагала и до сега - до края на живота на своята майка".
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 117, том I,
рег. № 1752, дело № 107 от 2010г. по описа на Нотариус К. Т. ищецът И. С.
А. е продал собствената си 1/ 8 идеална част от процесния имот на дъщеря си
М. И. М. (конституирана като трето лице – помагач на ищците) срещу
заплащане на сумата от 9 300лв., като продавачът е запазил правото си на
пожизнено ползване на имота.
До 2013г. наследодателката на страните С. И. Т. живеела сама в
процесното жилище, като се издържала от пенсията си и от продажбата на
вторични суровини. Тя била в добро здравословно състояние, като се грижела
сама за себе си и било посещавана периодично от децата си и внуците си.
През 2013г. здравословното състояние на С. Т. рязко се влошило. Тя
било хоспитализирана на два пъти – първия път за периода от 15.08.2013г. до
20.08.2013г. поради декомпенсирана сърдечна недостатъчност и по- късно за
периода от 25.08.2013г. до 30.08.2013г. поради хипоглекимична кома. Още
след първото изписване от болницата тя била настанена в жилището на
дъщеря си ответницата М. С. Л.. В това жилище живеел и втория ответник.
Там за нея била осигурена отделена стая, в която била настанена, като имала
необходимите удобства, включително и сервизно помещение. След
изписването при второто лечение в болница отново била настанена в
жилището на дъщеря си.
Според заключението на назначената и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, за периода от 01.08.2013г. до 22.07.2017г., С. Т. е страдала от
следните заболявания: артериална хипертония, захарен диабет тип 2-
неинсулиновозависим тип; застойна сърдечна недостатъчност II степен по
NYHA; тромбофлебит на ляв крак; хронична обструктивна белодробна
болест; дегенаритивни клапни изменения на сърдечните клапи.
4
Повечето от заболяванията от които е страдала майката на страните,
през посочения в експертизата период, според експерта били хронични, което
налагало тяхното ежедневно контролиране чрез приемане на медикаменти.
Тези заболявания не са пречили на С. И. Т. сама да се обслужва, храни и
движи и да извършва до определена степен домакинска работа, като
последната е била ограничавана като обем от две от заболяванията - застойна
сърдечна недостатъчност и феморопоплитеалната дълбока венозна
тромбоза.Според вещото лице, тя се е нуждаела от чужда помощ при тежки
физически натоварвания, равняващи се на качване на стълби на повече от 3
етажа, преместване на тежки предмети, ходене на дълги разстояния.
Придружител й е бил нужен при посещение при лекар или за приема на
медикаментите, тъй като стойностите на времето на кървене са варирали в
голям диапазон от терапевтичен до висока вероятност за активно кървене, а
освен това тя вече е била преживяла хипоглекимична кома и докомпенсирана
сърдечна недостатъчност, заради които две състояния е лекувана активно в
болница. Нуждаела се е от придружител и чужда помощ при поддържането на
жилището, пазаруване и други задачи, свързани с дълго придвижване или по-
голямо физическо натоварване.
С. Т. е била в увредено общо състояние, до степен да не може да се
обслужва сама, в периода на двете си хоспитализации от 15.08.2013г. до
20.08.2013г., поради докомпенсирана сърдечна недостатъчност и по- късно от
25.08. до 30.08.2013г. при настъпилата хипоглекимична кома. В този период е
имала нужда от санитарни грижи и наблюдение. През месец септември 2016г.
наследодателката е била диагностицирана с диагноза „дълбока венозна
тромбоза на ляв крак“, което е състояние затрудняващо ходенето поради
патогенезата си, а именно- запушване на венозния съд и болки при
придвижване, причинени от исхимия на крайника. За лечение на това
заболяване Т. е била заведена от дъщеря си и съпруга й на лекар в град
Благоевград и в град София в болница „Лозенец“.
Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е в
смисъл, че хроничните заболявания на Т. след 2013г. са били добре
компенсирани, като й е било осигурена адекватна лекарска грижа и редовни
прегледи и приемане на медикаменти за нейното състояние.
Пред съда, експерта д-р Й. Х. - специалист по кардиология, поддържа
5
даденото от него заключение, като пояснява, че всяко едно от хроничните
заболявания от които е страдала наследодетлката, е могло да доведе до
настъпване на исхимичен инсулт, който е и причина за смъртта и. Според
експерта, терапията която е била прилагана на С. Т. е била оптимална.
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства се
установява, че след изписването на С. И. Т., със съгласието на ищеца И. А., тя
била настанена в жилището на ответницата и съпруга й. Другият ищец
живеел в град Велико Търново постоянно и не посещавал често Благоевград.
Там живеела в самостоятелна стая, със собствен санитарен възел и
разполагала с всички битови удобства. Ответниците се грижили за нея
непрекъснато след изписването й, като за целта и двамата ползвали части от
платения си годишен отпуск, видно от представените писмени доказателства.
Стационарният й телефонен пост бил преместен в жилището на ответниците,
за да може да комуникира по телефона. Тя не излизала често от жилището,
когато излизала била придружавана от ответниците, които я водили на
разходка или на пазар поне два пъти в седмицата. Не отключвала на
непознати и се страхувала от измамници. Синът й И. С. А. и съпругата му
свид. Р. А. я посещавали в дома на ответниците, в тяхно присъствие, като
свидетелката мерела кръвното й налягане. За регулярното приемане на
лекарствата и измерване на стойностите на кръвната захар се грижила
ответницата. Ответниците пазарували и осигурявали храната на С.. Тя била
винаги добре облечена, обгрижвана, подкрепяна и споделяла със
свидетелката С. Н., че дъщеря й се грижи много добре за нея, както и
споделила намерението си да припише жилището на този, който се грижи за
нея.
След 22.06.2017г. до смъртта на наследодателка, ответниците
продължили да полагат същите грижи за нея.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза,
изслушана по делото, пазарната стойност на процесния имот към момента на
прехвърлянето е била 84 000лв., като 5/8 идеални части от апартамента са на
стойност- 52 500лв; пазарната стойност на същия имот, към момента на
смъртта на С. И. Т. - 10.04.2018г. е била 81 000лв., а прехвърлените на
ответниците 5/8 идеални части са на стойност 50 625лв.; пазарната стойност
на същия недвижим имот, към дата - 01.09.2013г., възлиза на 81 000лв., а
6
стойността на 5/8 идеални части от апартамента към този момент е била 50
625лв.
За периода от 22.07.2017г. до 10.04.2018г., получаваните от Т. пенсия и
добавки към нея, са били в размер общо на 2 802.10лв. Средномесечният й
доход, изчислен на база получаваната от нея пенсия и други добавки, вкл.
социални плащания, за периода от 22.07.2017г. до 10.04.2018г., е бил в размер
на 280.21лв., в това число от пенсия- 194.00лв. и от добавки- 86.21лв.
Считано от м. 08.2013г. до 10.04.2018г., на С. Т. е била отпусната като
целева помощ за отопление, сума в общ размер на 348.04лв., което отразено
по периоди е за м. 09.2014г.- 131.44лв. и за м. 12.2014г.- 216.60лв.
За периода от м. 07.2017г. до м.04.2018г., необходимите парични
средства средно за издръжката на едно лице, според вещото лице възлизат
общо за периода в размер на 4 483.80лв. Само част от тази сума е в размер на
2 802.10лв. е била получавана от наследодателката. Останалата сума в размер
на 1 681.70лв. общо за целия период, е следвало да бъде покрита от други
лица и с други източници на доходи, с каквито наследодателката на страните
не е разполагала.
При анализ на събраните по делото доказателства и съобразно начина
на живот на прехвърлителката, както и на нейното здравословно състояние,
експерта икономист дава заключението, че за периода от 22.07.2017г. до
10.04.2018г., средномесечната сума, необходима за издръжката й, покриваща
разходите и за храна, дрехи, лекарства, битови условия- осветление,
отопление и вода, е в размер на 448.38лв. Тъй като единствените й доходи са
били от пенсии и добавки към тях и от предоставените й социални помощи,
които за същия период са в размер на 280.21лв. месечно, то разликата от
168.17лв. средномесечно е следвало да бъде осигурявана на същата от други
лица и с други източници на доходи.
От извършените справки и допълнителното заключение на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че към началото на изследвания
период- 22.06.2017г.е С. Т. е имала наличност по банкова сметка в „Банка
ДДСК“ АД от 195.73лв., а към края на изследвания период- 10.04.2018г.-
налични са били 171.95лв.
Друга сметка е имала в „Сибанк“ ЕАД, която е открита на 26.05.2017г. и
закрита на 19.06.2018г. По данни от „ОББ“ АД тя е била титуляр и на друга
7
банкова сметка в същата банка, налични средства към началото на
изследвания период- 10.20лв. Експерта икономист сочи в писменото си
заключение, че на 22.06.2017г., съгласно вносна бележка №
00063513/22.06.2017г. по сметката е внесена сума от 24 000лв., с вносител М.
С. Л., с посочено основание за внасянето- покупко- продажба на недвижим
имот, с деклариран произход на паричните средства- лични спестявания. На
23.06.2017г., съгласно Кредитен превод № 00270866 е издаден банков превод
в размер на 24 000лв., с получател М. Д. Р., по друга банкова сметка, с
основание- захранване на сметка, с наредител С. И. Т.. Към края на
изследвания период- 10.04.2018г., наличните средства по сметката с титуляр
С. И. Т. са 0.81лв.
Установена е от експерта и още една банкова сметка с титуляр С. И. Т. в
„Юробанк България“ АД, по която общо налични средства към началото на
изследвания период- 22.06.2017г. са били 214.85лв., а наличните средства към
смъртта на титуляра на сметката, към 10.04.2018г., са били в размер на
181.68лв.
Въз основа на събраните доказателства БлОС е направил извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД,
като е разгледал и в условията на евентуалност предявените искове за
нищожност на процесния договор на заявените от ищците основания.
Следва да се отбележи, че макар и предявени в посочената поредност от
ищците, произнасянето по исковете следва да бъде извършено в обратна
последователност. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение
№ 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/16 г., ВКС, IV ГО, както и решение №
97 от 08.02.2013 г. по т. д. 196/11 г., ВКС, I ТО, когато ищецът търси защита
при спор относно валидността на сключен договор с твърдение, че същият е
недействителен, той предявява исковете си пред съда, като е възможно да
предяви същите при условията на кумулативност или евентуалност. Когато
ищецът е предявил исковете при условията на евентуалност, то съдът е
длъжен да разгледа исковете за нищожност според тежестта на сочения от
ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) през по-леките, каквито са лисата на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липса на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, тогава може да
разгледа следващите евентуално съединение искове, като в случая това е иска
8
за разваляне на договора. Това е така, тъй като, в случай че се приеме, че
договорът е нищожен то той не би породил правни последици, съответно
няма да има нужда да бъде развалян.
По заявените основания за нищожност на процесния договор:
Не е доказан иска за обявяването на договора за нищожен на основание
чл. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона. Не е налице
императивна правна норма, която да а е била нарушена със сключването на
процесния договор.
Не е доказано твърдението, че със сключването на договора се цел
заобикалянето на закона. В последното открито с.з. ищците твърдят, че
заобикалянето на закона се състои в това, че в договора не е уговорено
плащане на сума, а са налице доказателства, че ответницата е превела по
сметка на майка си сумата 24 000лв. на датата на сделката и с това се
заобикаля закона, като се опитват да прикрият друг договор.
На първо място, както е констатирано и от първостепенния съд, не е
наведено в срок основание за нищожност на договора като привиден, поради
което и съдът не дължи произнасяне. От събраните доказателства, от които е
видно, че сумата 24 000лв. е била преведена по сметката на С. Т. и на
следващия ден, тази сума е била преведена по сметка на дъщерята на
ответницата, не може да се направи извод за нищожност на договора поради
заобикаляне на закона. Липсват категорични доказателства, че посочената
сума касае процесния договор, а освен това същата не е останала у
наследодателката, а е върната веднага след получаването й. Сумата не
съответства и на стойността на притежаваната от прехвърлителката идеална
част от имота.
Не е доказан иска за нищожност на сключения договор поради липса на
основание, с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 4 от ЗЗД. Съдържанието на
насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по този
договор не са изрично определени в закона. Тяхното съдържание се определя
от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е
възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е
предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този
договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта
на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като не е
9
известно от какво количество грижи и с каква продължителност ще се нуждае
прехвърлителя. Отсъствието на шанс при алеаторния договор, води до
неговата нищожност, поради липса на основание по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.
4 от ЗЗД. Такъв договор е лишен от основание, ако при сключването му
приобретателят е знаел за предстоящата и неизбежна смърт на прехвърлителя
в близко бъдеще, така че той няма да престира нищо или почти нищо.
В конкретния случай, при сключването на договора, видно от заключението
на експертизата, прехвърлителката е страдала от хронични заболявания, но не
е била в тежко състояние и не е била налице известност относно факта, че ще
почине в скоро време. Именно влошеното здравословно състояние на
кредитора или напредналата му възраст, са най- често основания за търсене
на чужда помощ и издръжка, поради което същите съставляват именно
основанието за сключване на договор за издръжка и гледане. В конкретния
случай е посочено, като основание за сключването на договора и вече
положените грижи за прехвърлителката, което допълнително подкрепя
извода, че договорът не е сключен при липса на основание.
Не е доказан и иска с правно основание чл. чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, за
нищожността на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Нарушаване
на добрите нрави е основание за нищожност, при което сключването на
договора не противоречи формално на законовите разпоредби, но неговото
сключване и изпълнение нарушават неписани, морални правила. Не се
събраха доказателства такива да са нарушени.
След като е формиран извод, че процесният договор е действителен,
следва съдът да се произнесе по иска за неговото разваляне.
Изводът на първоинстнационния съд, че този иск е неоснователен и
недоказан се споделя и от настоящата инстанция изцяло.
Правото на иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния
договор, принадлежи на прехвърителят на имота или на неговите наследници,
а ответници по иска са приобретателите на недвижимия имот, поели
задължението за издръжка и гледане, при условията уговорени със самия
договор. Всеки от наследниците по закон може да предяви иск за разваляне
на сключения договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, срещу неизправния длъжник, като
може да поиска развалянето на договора до размера на собствените си
10
наследствени права и тъй като в настоящия случай приобретателя по
договора е също наследник по закон, двамата ищци могат да искат
развалянето на договора всеки до размера на своята част от наследството на
починалата прехвърлителка – по 1/3 от 5/8 идеални части или общо до
размера от 2/3 от 5/8 идеални части – 5/12 идеални части от процесния имот.
Тъй като договорът е сключен с ответницата М. Л. по време на брака й с
втория ответник, двамата ответници отговарят солидарно за изпълнението на
поетите по договора задължения.
Във въззивната жалба се навежда довод, че съдът неправилно е приел,
че сключения договор е такъв със смесен фактически състав, тъй като в него е
отразено, че имота се прехвърля за вече положени грижи и за бъдещи такива.
Възражението е неоснователно. При изследването на договора, съдът е
длъжен да установи действителната вола на страните при неговото
сключване, както и обема и вида на правата и задълженията по него, особено
в случая на договор за гледане и издръжка, при който има разнородни по вид
и обем задължения на приобретателя и права на прехвърлителя.
Установи се от събраните доказателства, че договорът е бил изпълняван
надлежно от ответниците и в двете си части. За периода от м. август 2013г. до
прехвърлянето на имота, С. Т. се е нуждаела от допълнителни грижи, които не
е могла да полага сама за себе си и те са й били осигурени от ответниците в
пълен обем. Тя е живеела в тяхното жилище, където е имала много добри
битови условия за живот. Била е обгрижвана, наблюдавано е било
здравословното й състояние, лекувана своевременно. Било й е осигурено
спокойствие и тя се е чувствала доволна, видно от свидетелските показания.
Не се доказаха твърденията на ищците, че Т. е била в състояние да се грижи
сама за себе си и не е било необходимо да живее при ответниците. От
заключението на медицинската експертиза се установява, че тя е бил в
състояние да извършва ежедневни дейности и се е самообслужвала, но не е
била в състояние да извършва по-тежка работа, включително и домакинска и
пазаруване. Тези дейности са били извършване за нея от ответниците. Същата
е имала и нужда от контрол на заболяванията, които са били с хроничен
характер.
Не се доказаха, също така и твърденията, че прехврлителката не е била
извеждана на разходка и е била лишена от възможността да контактува с
11
роднини и познати. Това твърдение е оборено дори и от показанията на свид.
Р. А., съпруга на ищеца И. А..
Не е доказано и твърдението в исковата молба, че С. Т. е била в
състояние да се издържа от собствените си доходи. От заключението съдебно-
икономическата експертиза се установява, че тя не е била в състояние само
със собствените си доходи, да осигурява сама издръжката, необходима за
нейния начин на живот. Преди заболяването си е допълвала бюджета си със
средства от събирането на вторични суровини. Заключението на вещото лице
е категорично, в частта, в която се сочи, че освен получаваните то нея
средства са й бил необходими и още 168,18лв. месечно.
Пред настоящата инстанция се навежда довод, че не е налице пълно
изпълнение на задълженията по договора от ответниците, тъй като те е
следвало да осигуряват изцяло издръжката на майката на ответницата, без да
се използват получаваните от нея средства. Възражението е неоснователно.
По принцип не са събрани доказателства дали получаването от
наследодателката средства са използвани за нейната издръжка, а от гласните
доказателства е видно, че тя е заплащала от тях режийни за притежаваното
жилище и също така е правила подаръци на децата и внуците си т.е. не може
да се направи извод, че всички нейни средства са използвани за издръжката й.
Освен изложеното, факта че тя е давала собствени средства за издръжка не
може да се цени като неизпълнение на договорните задължения от
ответниците, след като това е ставало по нейно желание.
Ищците са поискали назначаването на експертиза относно пазарната
стойност на дела на наследодателката от имота, като твърдят, че неговата
стойност не е съизмерима с получената от нея издръжка от ответниците, тъй
като след прехвърлянето на имота тя е давана за срок по-малко от година.
Това твърдение на ищците за неравностойност на несрещните престации не
може да бъде споделено, тъй като на първо място освен допълнителната
издръжка на наследодателката са били осигурявани и допълнителни грижи,
които не са остойностени, а също така грижите и издръжката с пълен обем са
давани за периода от 2013г. до нейната смърт през 2018г. , а не само за
периода след сключването на договора. Следва също така да се отбележи, че
при този договор не е възможна пълна равностойност на несрещните
престации, тъй като неговата продължителност и обем на задълженията е
12
неизвестна отнапред.
Настоящата инстанция споделя изводите на БлОС, че при анализа на
събраните доказателства в тяхната съвкупност, ответниците да изпълнили
точно и пълно поетото от тях задължение за издръжка и гледане на С. Т..
След сключването на договора за прехвърляне на собствеността върху
идеална част от недвижимия имот на 22.06.2017г., грижите за кредитора по
договора са предоставяни съобразно изискванията на закона и възприетото от
съдебната практика. След като в нотариалния акт задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам. На прехвърлителката са били осигурявани храна, дрехи,
отопление, необходимите лекарства, предписани от лекарите, както и всички
битови условия за нормален живот на един възрастен човек, вече пенсионер и
за поддържане на лична хигиена. Било осигурено редовно извършване на
прегледи при личен лекар и специалист, изследване на кръвни и биохимични
показатели, като същата е била винаги придружавана до лекаря от нейната
дъщеря или нейните близки. Постоянно било следено нивото на кръвната
захар и кръвното налягане. Прехвърлителката не е била лишавана от
заниманията, които извършвала от преди преместването си при дъщеря и,
като е била извеждана с придружител на разходка, пазар или за среща с
приятелките и при топло и подходящо за това време. Кредитора е получавала
освен редовна издръжка и грижи и особените за този вид договор - внимание,
уважение и семейна привързаност. Тя е разговаряла свободно по телефона и
никой не е препятствал възможността и за срещи и общуване с други хора.
Ограниченията за самостоятелно излизане от апартамента и отваряне на
позвъняването на вратата, са били наложени заради страха й, да не стане
жертва на телефонна измама или на престъпление.
Тъй като изводите на настоящата инстанция относно основателността
на исковете, с изключение на поредността на произнасяне, съвпадат с тези на
БлОС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
Обжалваното решение е законосъобразно и в частта, в която е
13
прекратено производството по иска по чл. 537 ал.2 от ГПК, като недопустимо
по изложените съображения.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв.,
претендирани с представения списък.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901349/07.01.2022г. по гр.д.№ 170/19 по
описа на ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН ********** и И. С. А. ЕГН ********** да
заплатят на М. С. Л. и Д. Б. Л. направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1000 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищците
М. И. М..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14