№ 223
гр. П., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500256 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е
образувано на основание въззивна жалба от Н. ЕМ. АНГ. чрез адв. Д.Н. и
адв. П.Е. срещу Решение № 155/ 08. 02. 2022 г. по гр. д. № 4081/ 2021 г. по
описа на РС- П..
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Д. П. М. е изразил становище, че обжалваното
решение е правилно и законосъ-образно и следва да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл.
195 вр. чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД Н. ЕМ. АНГ. с ЕГН********** да заплати на Д.
П. М. с ЕГН********** сумата от 5000 лв., дадена на отпаднало правно
основание – развален договор за покупко- продажба от 05. 02. 2021 г. , ведно
със законната лихва, считано от 23. 06. 2021 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума. С решението
съдът е осъдил Н. ЕМ. АНГ. да заплати на Д. П. М. сумата от 50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 24. 02. 2021 г. до 23. 06. 2021 г.
върху главница от 5000 лв. С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът
е осъдил Н. ЕМ. АНГ. да заплати на Д. П. М. сумата от 1525, 72 лв.
направени по делото разноски съобразно изхода на делото.
За да постанови решението си районният съд въз основа на
доказателствата по делото е приел за установено, че се касае за скрит дефект
на автомобила, предмет на договора за покупко- продажба , сключен между
страните, който не е възможно да се установи при обикновен оглед на
автомобила, а само след разглобяване на скоростната кутия и че този
недостатък е съществен, тъй като автомобилът не може да се движи по
пътната мрежа. Съдът е установил от събраните гласни доказателства, че
продсавачът не е знаел за недостатъка, но съгласно чл. 194 ЗЗД след приемане
на вещта купувачът следва да я прегледа в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това в подобни случаи и незабавно да уведоми
продавача за забелязани недостатъци, които не е било възможно да бъдат
забелязани при обикновения оглед, което купувачът е направил и то в
давностния срок за упражняване на правата по чл. 193 вр. чл. 195 ЗЗД. Въз
основа на доказателствата по делото съдът е приел, че искът е доказан и
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва съдът е приел, че искът също е основателен, тъй като
ответникът е бил уведомен на 24. 02. 2021 г. да върне платената сума по
2
договора, като същият не е сторил това. Въз основа на направените
изчисления съдът е приел, че дължимата мораторна лихва за процесния
период от 24. 02. 2021 г. до 23. 06. 2021 г. е в размер на 50 лв.
Въззивният съд изцяло възприема изложените от първоинстанционния
съд мотиви в обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че
страните са сключили договор за покупко- продажба на процесното МПС,
което е било огледано от ищеца и негов приятел в деня на продажбата,
изпробван е в движение, но не е установен недостатък, който да оказва такова
влияние върху автомобила, което да ограничава придвижването му по
пътната мрежа. От доказателствата по делото става ясно, че невъзможното
придвижване на автомобила е установено след изтичане на по- голямо
количество масло от двигателя на автомобила и причината за това е
установена от специалисти в автосервиз, за което са представени писмени
доказателства по делото.
От допуснатата САТЕ е видно, че констатираният дефект е установен
след разглобяване и е установена пукнатина на долния цилиндров блок на
двигателя в областта на долната част на гнездото на семеринг на коляновия
вал. Вещото лице е посочило, че спукването може да е от умора на материала
и от неправилен ремонт преди продажбата на автомобила. Вещото лице е
посочило, че повредата не може да се установи при обикновен оглед, а само
след разглобяване и сваляне на съединителя. Представените предложения за
ремонт на автомобила, като сумите са над 2000 лв. с части втора употреба, а с
нови части стойността на ремонта е над 7 000лв., което значително
надвишава продажната цена на автомобила по договора за покупко-
продажба на МПС.
Въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл. 193, ал.1,
пр.1 и ал. 3, пр.1 ЗЗД, съгласно които продавачът отговоря , ако продадената
вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната стойност или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка. В
случая недостатъкът, който е установен по процесното МПС е толкова
значителен, че не позволява движението по пътната мрежа, което
3
представлява обикновеното употребление на автомобила, предвид неговите
функции. В случая не са налице данни продавачът да е знаел за този скрит
недостатък на автомобила, но съгласно чл. 193, ал.3, пр.1 ЗЗД това не го
освобождава от отговорност.
Наличието на предпоставките на чл. 193, ал.1 и ал. 3 ЗЗД, обсъдени по-
горе обуславя приложението на разпоредбата на чл. 195, ал.1 ЗЗД съгласно
която в случаите на чл. 193 купувачът може да върне вещта и да иска обратно
цената заедно с разноските за продажбата (…), което е направил ищецът с
предявяването на иска- ищецът е развалил договора за покупко – продажба
на основание чл. 195, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е поискал връщане на платената
цена на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД поради отпаднало правно основание.
Във въззивната жалба са изложени доводи относно необсъдени от съда
показанията на свидетеля М., оспорените доказателства документи издадени
от сервиза, в който е констатиран недостатъка, оспореното заключение на
САТЕ. Въззивният съд счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като
оспорването на представените по делото писмени доказателства не е успешно
проведено, поради което районният съд се е позовал на тези доказателства
при формиране на изводите си относно фактите по делото. По отношение на
заключението на САТЕ съдът счита, че заключението е обективно,
професионално и обосновано, поради което не е налице основание да не бъде
обсъдено и съобразено при формиране на фактическите и правните изводи по
предмета на спора.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че неправилно са присъдени
като разноски по делото сумата от 292, 80 лв. по фактура № ***/ *** 2021 г.
издадена от ЕТ“***“ М.Д. – гр. Г.О. и фактура № **/*** 2021 г. за сумата от
90 лв. за превоз на процесния автомобил до автосервиз П. за експертиза.
Съдът счита, че това са разходи , представляващи разноски по делото, тъй
като от двете фактури става ясно, че това са разходи по движението и
установяването на процесния автомобил от гр. Г.О. в гр.П. за извършване на
допуснатата от съда САТЕ, като тези суми не са включени като депозит за
вещо лице, тъй като е налице друго правно основание за изплащането им.
Съдът ги приема като разноски по делото, които са дължими съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските съобразно възражението на
4
въззивника.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 650 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 155/
08. 02. 2022 г. по гр. д. № 4081/ 2021 г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Н. ЕМ.
АНГ. с ЕГН********** да заплати на Д. П. М. с ЕГН**********
направените във въззивното производство деловодни разноски в размер
на 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5