Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
Гр.Бяла, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
сложи за разглеждане гр. дело № 1251 по описа за 2018г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно чл.422 ГПК
Исковата молба е подадена от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. - Заместник
управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против
Г.П.И., ЕГН:********** с адрес: *** с предявени искове по чл. 415, ал.1 от ГПК
за установяване на дължимост на следните суми: главница по договор за кредит 2732,37 лева; възнаградителна лихва 661,87 лева, 0.00 лв. лихва за забава за
периода 20.02.2016г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от
29.10.2018г. до ок. плащане на дължимите суми.
Претендират
разноските по делото.
Ответникът, чрез проц.представител
заявява, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че ответника не дължи
претендираните суми. Прави възражение за неравноправна клауза по отношение на възнаградителната
лихва в размер на 661,87 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Исковата претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е връчване на
заповедта на длъжника за вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1079/2018г. на РС-Бяла с направено възражение от
ответника и следва претенцията да се
установи по исков ред.
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.415 от ГПК.
Твърдят, че длъжникът Г.П.И. е
преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-1104638 на 20.01.2016г.,
като към тази дата са погасени 12 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането н БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска.
С Договор за потребителски заем с номер
PLUS-11046388 от 05.12.2014г., БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ****, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 3000.00 лв. /три
хиляди лева / и закупуването на застраховка от 688.80 лв. /шестстотин осемдесет
и осем лева и 80 стотинки/.
Твърдят, че сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена по
начина, уговорен в чл.1 от договора, което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А..
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А., клон България е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Г.П.И. бил е
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниквало
задължението да погаси заема на 41 месечни вноски - всяка по 147.07 лв. /Сто
четиридесет и седем лева и 07 стотинки/, които вноски съставляват изплащане н
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 46.35% и годишни лихвен процент
- 37.21%. посочени в параметрите по договора. Този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 3 429.30 лв. /три хиляди четиристотин
двадесет и девет лева и 30 стотинки/, представляващ оставащите 29 броя
погасителни вноски към 20.02.2016г., към която дата е станал изискуем в целия
му размер.
Твърдят, че въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Считат всички претенции за дължими, на основание изтичането и
падежирането на последна погасителна вноска по съставения между страните
погасителен план, която е била на 18.05.2018 г. Т.е. към датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна
дата, въз основа на което считат вземането за изискуемо на посоченото
основание. Г.П.И. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 135.64 лв./Сто тридесет и пет лева и 64 стотинки/ за периода от
настъпване на изискуемостта на кредит - 20.02.2016г. до 11.10.2018г. Към дата
на подаване на заявлението по чл.410, дългът е бил: Главница – 2 732.37лв., Възнаградителна
лихва - 726.23лв., Законна лихва за забава - 135.64 лв., ОБЩО: 3 594.24 лв.
Твърдят, че на 26.11.2018г. е постъпило плащане от страна на длъжника в размер
на 200.00 лв., последвано от подадено възражение срещу издадената заповед.
Постъпилата сума не е достатъчна да покрие цялото задължение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Изготвената по
делото счетоводна експертиза е установила, че длъжникът е заплатил на ищеца
сумата от 1 500,00 лв., като съобразно чл.76 ЗЗД същият е погасил задължението
си до 1894,24лв. оставаща главница.
Съдът
намира за нужно да отбележи, че искът като петитум съвпада със заявлението по
чл.410 ГПК, в което също се претендират посочените вноски именно като такива,
които са падежирали. Следователно искът по чл.422 ГПК не е основан на предсрочната
изискуемост на кредита, въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба,
явно за пълнота на изложението, се твърди, че такава изискуемост е настъпила.
Налага се
извод, че искът за главницата се доказва частично в своето основание.
По размера й съдът
намира следното:
Както стана
ясно от експертизата, за периода от 24.01.2019г. до 30.09.2019г. неиздължени
остават 1894,24 лева главница.
По отношение
на иска за /възнаградителна/договорната лихва:
Този иск съда преценява
за неоснователен. Процесуалният представител на ответника е направил изричното
възражение, че договорката за лихвата е нищожна поради прекомерност, тъй като
надвишава в пъти сумата по главницата. Това възражение се споделя от БРС. В Определение
№ 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г.,
ІІ г. о. на ВКС, трайно е прието, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл.
9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В момента
не е регламентиран в нашето законодателство максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10, ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. №
296/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между
възнаградителните и мораторните законни лихви по чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма
повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В
цитираните по-горе съдебни актове е прието, че максималният размер на
договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги
от втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според ВКС, за
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Прието е,
че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В случая договорената възнаградителна лихва е в годишен размер
37.21%. За сравнение, законната лихва по чл.86 ЗЗД е 10% на година. Налага се извод, че
уговорената възнаградителна лихва надвишава над 3 пъти законната лихва.
Прекомерността на възнаградителната лихва е съвсем явна при запознаване със
заключението по приетата експертиза. С други думи плащането по главницата в
сравнение с възнаградителната лихва, е в пъти по-високо от главницата.
Уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва, надхвърлящ над
три пъти законната лихва за забава, се явява противно на добрите нрави, тъй
като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически
по-слаб участник в оборота. Следователно уговорката за размера на лихвата до
такава степен противоречи на справедливостта, че се явява нищожна. След като
тази уговорка е нищожна, кредиторът не може да я ползва за правно основание да
претендира заплащането на лихвата по съдебен ред. Съдът счита, че искът за
лихвата следва да се отхвърли като неоснователен, или задължението от 726,23лв.
да бъде приспаднато от установеното такова като главница в размер на 1894,24лв.
или задължението на ответника, за което следва да отговаря е в размер на
1168,01 лв.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 509.29 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.И., ЕГН: **********
с адрес: ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., сумата
от 1168,01 лв. /хиляда сто шестдесет и осем лева и една стотинка/ - главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем с номер
PLUS-11046388 от 05.12.2014г. от предявената сума по и.м. 2732,37 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.10.2018г. до ок.изплащане на сумата, което вземане е присъдено със
заповед за изпълнение 391/29.10.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 1079/2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 1168,01 лв. /хиляда
сто шестдесет и осем лева и една стотинка/ главница до
целия претендиран размер от 2732,37 лв. /две хиляди седемстотин тридесет
и два лева и тридесет и седем ст./, като
неоснователен и недоказан, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
сумата от 726,23 лв./ седемстотин двадесет и шест лева и двадесет и три ст./
договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до 11.10.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН: ********** с адрес: *** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано
от Д.Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., сумата от 509.29 лв./
петстотин и девет лева и двадесет и девет ст./ разноски по заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/