Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХХІІІ състав в публично съдебно заседание
на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1012/2018 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр.чл.22, пар.7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МК/.
Образувано е по жалбата от „Харъб “ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. ****, кв._****, ул. „****“ № *** , представлявано от
управителя Клайс Герит Ден Хаан , против Решение с рег.№
32-39742/07.02.2018 г. към MRN
17BG002002H0043710/11.04.2017 г. издадено от
началника на Митница - Варна, , потвърдено с решение №
Р-125132-75276/1403.2018 г. на директора на Агенция „Митници“ , с което е
извършена корекция на тарифен код“ на
2811 22 00 90; начислени и взети под отчет са с ВПО № 4456/14.04.2017г. суми -
вносни мита (А00) - 0,00 лв.,
ДДС (В00) -
6911,28 лв., които са заплатени; установени са дължими суми за доплащане :МИТО
(А00) - 1546,23 лв. ,ДДС(ВОО) - 309,24 лв. ,ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания
Жалбоподателят твърди съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила поради игнориране на представени
от оспорващото дружество доказателства.
Нарушени са процедурните правила за последващ контрол по чл. 84 от ЗМ, тъй като пробите са взети през
м. април 2017 г. , а анализът на същите е осъществен през м. септември 2017 г. като не е ясно къде
са били съхраняване пробите през този период. Неоснователно административният
орган се позовава само на становището на ЦМЛ
без да се съобрази с останалия
доказателствен материал. Релевира се материална незаконосъобразност.
Погрешна е преценката на митническите органи за различно процентно съдържание
на силициев диоксид във внесена стока,
базирано единствено на резултата от ЦМЛ.
Искането към съда е за отмяна поради незаконосъобразност на атакувания адм. акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.С., който
излага становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт
и претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен списък.
Ответната страна – директор на регионална дирекция „ Северна морска“ при Агенция „Митници“ / началник на Митница –
Варна/ , чрез процесуален представител
оспорва жалбата. Излага се становище за законосъобразност на оспорения адм. акт, който е постановен при
спазване както на разписаните процесуални правила , така и на
материалноправните такива. След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 11.04.2017 г. е
подадена митническа декларация за „Допускане за свободно обращение“ на стока - силициев диоксид (пълнител) под
формата на гранули 18 480 кг нето тегло, с получател "ХАРЪБ" ЕООД,
ЕИК *********.
Декларацията е
регистрирана с MRN:17BG002002H0043710/ 11.04.2017г., а вносните мита в кл. 47
са начислени съобразно декларирания тарифен код ********** с 0% мито, произход
Китай.
От стоката е взета проба
и е изпратена за анализ в Дирекция ЦМЛ към ЦМУ гр. София. Според резултати от
тази експертиза- МЛЕ № 47 21.4.2017/28.09.2017г. пробата от стока силициев диоксид (пълнител) под формата на
гранули 18480 кг нето тегло, по митническа декларация MRN: 17BG002002H0043710/11.04.2017г.неорганичен
химичен продукт, съединение с определен химичен състав - утаен силициев диоксид
под формата на гранули, със съдържание на силициев диоксид по-малко от 97% (95,3%) Използваният метод за определяне на
съдържанието на силициев диоксид в утаен кварц е съгласно стандарт БДС EN ISO 3262-19:2000
„Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за изпитване - Част 19:
Утаен кварц“.
С писмо peг. №
32-352700/13.12.2017г., в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., "ХАРЪБ" ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за
отговор. Писмото е получено на 02.01.2018г.
Дружеството е подало
становище, peг. № 32-32625/01.02.2018г., с което оспорва констатациите. Твърди , че в декларация
MRN:17BG002002H0043710/11.04.2017г. е посочен тарифен код, съобразен с
показателите, посочени в сертификат за анализ, който е неразделна част от
документите придружаващи стоката. Цитира се съдебно решение на Административен
съд - Варна, с което е отменено Решение per. индекс 32-328931/23.11.2016г. към
ЕАД №16BG002002H0006340/19.01.2016r. на Началника на Митница Варна поради
съществени различия между резултати от експертизите, извършени в хода на
административното и съдебното производство.
Началникът на Митница Варна на 07.02.2018 г. е издал Решение с рег.№ 32-39742 към MRN 17BG002002H0043710/11.04.2017 г. , с
което е извършена корекция като на тарифния
код на 2811 22 00 90 и са начислени и
взети под отчет вносни мита и
ДДС в общ размер от 8766.75 лв. В
мотивите на решението се обективира позиция на административния орган за
неоснователност на становище peг. № 32-32625/01.02.2018г. на „ХАРЪБ“ ЕООД, тъй
като решение №43/15.01.2018г., постановено по адм. дело № 586/2017г. по описа
на Административен съд - Варна, не е окончателно поради подадена касационна жалба
, а освен това производството по
MRN:16BG0020002H0006340/19.01.2016 г. започва с подадено искане peг. №
32-18505/21.01.2016г. от прекия представител на „ХАРЪБ“ ООД за корекция в
тарифната позиция - тарифен код
********** да бъде коригиран на ********** с доводи , че различните партиди стока, които пристигат в
различно време и в различни контейнери е възможно да има различие в
съдържанието на силициев диоксид.
Ответникът ,
кредитирайки становището на Централната митническа лаборатория и при съобразяване
с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура
(КН) на ЕС , текста на код 2811 22 00 „Силициев диоксид“ на КН, променя тарифното класиране на стоката по
цитираната митническа декларация от декларирания код 2811 22 00 на КН на код по
ТАРИК 2811 22 00 90 .
По повод подадена по
административен ред жалба от „Харъб“ ЕООД на 23.02.2018 г. директорът на Агенция „Митници“ е постановил
решение, с което е отхвърлил жалбата поради преценка за неоснователност /
л.10-13 от преписката/.
Според изготвеното
заключение на назначена съдебно-химическа експертиза при използване
на същия метод на изследване на съдържание на силициев диоксид в утаен кварц
като Централната митническа лаборатория - стандарт БДС EN ISO 3262-19:2000
„Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за изпитване - Част 19:
Утаен кварц“ и проведен лабораторен анализ на контролната проба в
Централната научно-изследователска
лаборатория на Химикотехнологичния и
металургичен университет гр. София ,
съхранявана от жалбоподателя ,
съдържанието на силициев диоксид е 97.7
% , загуба при накаляване 8.9 %,
летливи вещества 4.8 % . Накаляването е извършено при 105 градуса по
Целзий . Към заключението е приложен
протокол за анализ с цитираните
данни и обяснителна записка, в която се
посочва, че лаборатория „Силикатен
анализ „ не е акредитирана по БДС EN
ISO/ IEC 17025, а ползваната аналитична измервателна везна е с издаден
сертификат за калибриране № 156J/30.10.2018 г. , валиден до 30.10.2021 г. , приложен към
заключението. В същото заключение се посочва, че отдалечеността във времето
между вземане на контролната проба и нейното изследване , както начинът й на съхранение не се
отразяват върху процентното съдържание
на силициев диоксид в пробата, понеже силициевият диоксид е хидрофилен и хигроскопичен / поглъща известно
количество вода/, а начинът на съхранение може да доведе до промени в
съдържанието на летливи вещества , но при изчисляване на неговото процентно съдържание
по формула съгласно БДС EN ISO
3262-19:2000 , посочена на стр. 4 от
заключението , влиянието на влага и летливи вещества е елиминирано.
Ответникът представя по
делото писмо на изп. директор на ИА „ Българска служба по
акредитация“ от 13.07.2018 г. , в което се посочват общо четири
акредитирани лаборатории по изискванията на БДС EN ISO IES 17025:2006 с обхват на изпитване огнеупорни продукти и изделия, шамотно брашно
и мляна огнеупорна глина, скални и
добавъчни материали за бетони, разтвори
за пътно строителство, цименти, гипс и
строителни продукти на гипсова основа , добавки за бетони и разтвори / л. 95 от делото, сред които не попадат
Централната митническа лаборатория и
ЦНИЛ на Химикотехнологичния и металургичен университет.
Видно от постъпило по
делото писмо на изп. директор на ИА „ Българска служба по акредитация“ от 27.02.2019 г. не е предоставяна акредитация на лаборатория за изпитване по метод БДС EN
ISO 3262-19:2000 „Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за
изпитване - Част 19: Утаен кварц“, който стандарт е използван от Централната
митническа лаборатория и от вещото лице
/ л. 146 от делото/.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна- адресат на оспорения адм. акт , в
срока по чл.149, ал.1 от АПК предвид връчване на оспорващото дружество на
потвърдителния контролен акт на 20.03.2018 г. / л. 33 от делото/ и подаване на
жалбата до териториално компетентния адм. съд чрез адм. орган на 29.03.2018 г.
/ л. 5 от делото/. В тази връзка жалбата
е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, съобразно чл.101, §1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/,
вр.чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр.чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013
г..
Атакуваният по съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена
форма . Той съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая
юридически факти и е цитирана приложимата правна уредба . Поради тази причина формата
на решението способства за ефективна съдебна проверка за неговата материална
законосъобразност.
Подателят на жалбата релевира съществени процесуални нарушения на
процедурата по чл. 84 от ЗМ поради
проведения от ЦМЛ анализ на контролната проба 5 месеца след като е взета
без яснота къде и как е съхранявана .
Дружеството не обосновава своето оплакване със действаща правна норма,
въвеждаща срок за провеждане на изследването . Липсата на подобно нормативно
правило изключва съждение за допуснато съществено нарушение на
административната процедура, което да рефлектира върху законосъобразността на
крайния адм. акт.
На следващо място, за проверка на
основателността на това оплакване съдът включи
въпрос на допуснатата СХЕ дали
отдалечеността по време на контролната проба и нейния анализ и начинът
на съхранение се отразяват върху процентно съдържание на силициев диоксид в
пробата . Според отговора по т.2 от заключението изтеклото време и начин на
съхранение , водещи до промени на
летливите вещества и на количеството влага в пробата , е елиминирано с оглед елементите на уравнението , по което
се изчислява процесното съдържание на силициев диоксид по БДС EN ISO
3262-19:2000 , посочено на стр. 4 от заключението.
Според правилото на чл. 3 от ДФЕС Съюзът разполага с изключителна
компетентност в областта на митническия съюз. Това означава , че в тази област
само ЕС може да приема законодателни актове. Ролята на страните членки се
ограничава до прилагането на разпоредбите, освен ако ЕС не им разреши самите те
да приемат някои актове. В тези области ЕС разполага с т. нар. в Договорите изключителна
компетентност. Поради тази нормативна уредба приложимост намира въведената
регулацията на Регламент (ЕС) № 952/2013 НА Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Според разпоредбата на чл. 22 от
Регламента, приложима по аргумент на чл. 29 от същия преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи
му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят
възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е
получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се
уведомява в подходяща форма за решението.
Това изискване е спазено , тъй като
„Харъб“ ЕООД е получило уведомление
със съдържание на мотивите , на
които ще се основава решението . Това уведомление изпълнява и
процесуалната функция на съобщение по
чл. 26 от АПК за образуваното адм.
производство. Целта на уведомяването по
чл.26 от АПК е да се гарантира процесуална възможност страната да изложи
становище и да ангажира доказателства . В изпратеното уведомление на ж-ля е
указан 30-дневен срок за реализиране на подобна деятелност , вследствие на
което оспорващото дружество своевременно е
депозирало писмено становище .
В обобщение съдът не
констатира съществени нарушения на разписаната административна процедура.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази, че правният спор между страните
е относно тарифното класиране на внесена стока
в зависимост от процентното съдържание на силициев диоксид в нея . По
митническа декларация кодът на стоката по ТАРИК е 2811 22 00 40 с текст „Силициев пълнител под форма на гранули със съдържание на
силициев диоксид 97 % и повече“ със
ставка на вносно мито към трети страни
от 0 %. По определения от митническите органи тарифен
код 2811 22 00 90 / при процентно
съдържание под 97 % / ставката на вносно мито е 4.60 %.
В жалбата до съда
„Харъб“ ЕООД оспорва достоверността на
резултата от митническата експертиза и за проверка на основателност на
това оплакване съдът допусна СХЕ, чийто резултат сочи процентно съдържане на силициев диоксид
в контролната проба от 97.7 % , докато резултата от изследването на ЦМЛ е 95.3
%. Изложените по-горе данни в мотивите на съдебното решение дават сведение, че
както ЦМЛ, така и ЦНИЛ при Химикотехнологичния и металургичен университет гр.
София са ползвали за целите на изследването един и същ стандарт- БДС EN ISO
3262-19:2000 „Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за изпитване -
Част 19: Утаен кварц“ . Няма спор между страните, че това е приложимия стандарт
предвид изричното становище на директора на Агенция „Митници „ в неговото
решение от 14.03.2018 г. / л. 11-12 от преписката /. Въпреки използвания
еднакъв стандарт за изследване
резултатът на СХЕ не потвърждава данните на митническата експертиза. По
този начин се пораждат съмнения в
достоверността на фактическото
твърдение на административния орган за
процентно съдържание на силициев диоксид във внесена стока по – малко от 97 %.
, а това е фактическото основание за претарифиране на стоката.
Заявеното от
пълномощника на ответника основание да оспори резултата на СХЕ бе близката
стойност по заключението към границата от 97 % . Освен това , за да
докаже необективност на заключението поради проведен анализ на пробата в лаборатория , която не е акредитирана от ИА „
Българска служба по акредитация“ , адм.
орган представи списък на четири акредитирани лаборатории , но по различен
стандарт - БДС EN ISO 17025:2006 .
С цел събиране на
доказателства за процентно съдържание на силициев диоксид във внесената
стока на база анализ от акредитирана лаборатория съдът назначи допълнителна СХЕ
, която да представи заключение , основано на такъв анализ, но видно от
постъпилото по делото писмо на изп. директор на Изпълнителна агенция „Българска
служба по акредитация“ няма предоставена подобна
акредитация на лаборатория за изпитване
по този стандарт БДС EN ISO 3262-19:2000 „Пълнители за бои - Технически
изисквания и методи за изпитване - Част 19: Утаен кварц“ , поради което съдът
заличи тази експертиза.
Съгласно Закона за националната акредитация на
органи за оценяване на съответствието само акредитирани органи за оценяване на
съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на
съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон
не е определено друго"( арг. чл. 1, ал. 3).
Обстоятелството, че
изследването на контролна проба по повод назначена СХЕ не е извършено в
акредитирана лаборатория не налага некредитиране на изготвеното заключение . В
този смисъл е решение №2610/01.03.2017
г. на ВАС по адм. дело № 8595/2016 г.
По тези съображения след
като в хода на съдебното обжалване чрез СХЕ се събраха допълнителни
доказателствени източници за процентно съдържание на силициев диоксид над 97 %,
както е по подадената митническа декларация ,ответникът не се справи със
своята доказателствена задача в
процеса. При използване един и същ
стандарт за лабораторен анализ както от
ЦМЛ , така и от вещото лице; извършен лабораторен анализ и в двата случая от
неакредитирани лаборатории, което не предполага по-голямо предимство за
достоверност на някой от тях; при
използване на контролна проба за двете експертизи , взета по едно и също време
, но съхранявана от митническите органи и от жалбоподателя , което предвид
отговора по т.2 от СХЕ не рефлектира
върху резултата за процентно съдържание
на силициев диоксид , са налице допустими доказателства за различно процентно
съдържание на силициевия диоксид.
При оспорване от
декларатора на резултат от проведено от митническа лаборатория изследване , в
тежест на органа е да докаже това обстоятелство - решение 13154/30.10.2018 г. на ВАС по адм.
дело № ********* г. /.
Това разбиране на касационната инстанция има своята
нормативна обосновка в чл. 170 , ал.1 от АПК
, приложим по аргумент на чл.220 , ал.2 от ЗМ, тъй като административният орган трябва да
установи в съдебния процес
съществуването на фактическите основания,
посочени в акта. В конкретния случай това означава, че ответникът следва да
докаже процентно съдържание на силициев диоксид във взетата контролна проба по-
малко от 97 % . В тази връзка следва да бъде проведено
главно доказване на този юридически факт, понеже неговото съществуване
обосновава законосъобразност на извършената промяна на тарифно класиране на
стоката и установяване на допълнителни
публични вземания. , а главното доказване е винаги пълно доказване.
За целите на
пълното доказване според правилата на гражданското съдопроизводство трябва да
се създаде сигурно убеждение в съда за истинността на фактическото твърдение , а не вероятност от настъпването на юридическия факт. / Сталев
Ж., Гражданско процесуално право, Сиела
,2000, с. 259 / .
Събраните доказателства
в хода на съдебното обжалване не потвърждават, а опровергават истинността на
данните от митническата експертиза и
поради тази причина доказването от ответника е непълно , което има за правна
последица недоказаност по несъмнен начин на фактическо твърдение на
административния орган , че процентното съдържание на силициев диоксид във внесената стока е по-малко от 97 %. В
тази връзка незаконосъобразно е неговото решение да извърши промяна на тарифния
код на стоката и да определи
допълнителни публични вземания с адресат „Харъб „ ЕООД.
По изложените
съображения оспореното решение
подлежи на отмяна като унищожаем
индивидуален административен акт .
Предвид пропуск на съда
да събере от жалбоподателя държавна
такса от 50 лв. при образуване на делото , следва с настоящото решение да осъди
„Харъб“ ЕООД да плати посочената сума.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.220, ал.2 от ЗМ във вр. с 143 , ал.1 от АПК следва да се удовлетвори искането на жалбоподателя за присъждане на направените разходи по водене на делото в общ размер от 1778. 65 лв.
Водим от горното, Варненският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Харъб “ ЕООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. ****, кв._****, ул. „****“ №
*** , представлявано от управителя Клайс Герит
Ден Хаан , Решение с рег.№
32-39742/07.02.2018 г. към MRN
17BG002002H0043710/11.04.2017 г. ,издадено от
началника на Митница - Варна,
потвърдено с решение № Р-125132-75276/14.03.2018 г. на директора на
Агенция „Митници“ , с което е извършена корекция на тарифен код и са установени
допълнителни задължения за вносно мито и
ДДС.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Харъб “ ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. ****, кв._****, ул. „****“ № *** ,
съдебно-деловодни разноски в размер на 1778.65 лв.
ОСЪЖДА „Харъб
“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. ****, кв._****,
ул. „****“ № *** , да заплати на Административен съд гр. Варна сумата от 50 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: