Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 6218 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 58091 от 06.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 27089/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, е признато
за установено по реда на чл.422 ГПК по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.В.А. искове,
че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 353,
67 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.11.2014
г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот, представляващ бръснаро - фризьорски
салон, находящ се в гр. София, общ. Сердика, ж.к. „*******, ведно със законна
лихва от 04.01.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.02.2018 г. по ч. гр. д. № 488/2018 г.
по описа на СРС, 138 състав. Искът за
мораторната лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода
от 31.12.2014 г. до 21.12.2017 г. е отхвърлен в пълния предявен размер от 266, 76
лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 68, 84 лв. - разноски в заповедното и сумата от 143, 47 лв. 0
разноски в исковото производство. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените от нея разноски в заповедното и исковото
производство в размер на 113,07 лв. Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен предявения иск, е
депозирана въззивна жалба от ответницата М.В.А.. Излага съображения, че
решението в обжалвана част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че има
качеството „стопански потребител“ и в това й качество се е обогатила
неоснователно. Поддържа, че от представените доказателства се установява, че ответницата
е собственик на процесния имот като физическо лице, поради това има качеството
„потребител“ на топлинна енергия за битови нужди, а не за стопански такива. С
оглед което същата би могла да отговаря единствено за доставената до имота
топлинна енергия на договорно основание, а не на извъндоговорно, както в случая
е претенцията на „Т.С.“ ЕАД. Счита, че съгласно т.9 и т. 10 от Постановление №
1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС ищецът, в случая може
да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, като е
недопустимо същият да си служи с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като с такъв иск
би разполагал само ако въобще не може и не е могъл да защити своето право с
друг иск. При положение, че от доказателствата по делото се установява, че
ответницата има качеството битов потребител, като собственик на имот в сграда
етажна собственост, то същата би могла да дължи цената на доставена енергия
само на договорно основание. Счита, че дори и при липса на друг иск, искът по
чл.59 ЗЗД отново е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал ответницата да
се е обогатила с доставената до имота топлинна енергия. Ангажираните по делото
доказателства установяват единствено наличието на облигационно правоотношение
за стопански нужди между ищеца и трето за спора лице, а именно ЕТ „Л.- Е.– М.А.“.
Освен това е видно, че за процесния имот са издавани фактури, индивидуални
справки и изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на името
именно на едноличния търговец, но не и
на ответницата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД и третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че между него и ответницата не е подписван договор за продажба на топлинна
енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Въпреки изпратеното от
негова страна писмено уведомление заедно с общите условия, ответницата не е
предприела необходимите действия за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Същевременно същата като клиент на
топлинна енергия за стопански нужди на топласнабден имот - обект, представляващ
бръснаро – фризьорски салон находящ се в гр. София, общ. Сердика, ж. к. „*******,
не е заплащала консумираната топлинна енергия и се е обогатила за сметка на
дружеството. Предвид това ответницата му дължи сумата от общо 1 620, 43 лв., от
които: 1353, 67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 266, 76 лева –
мораторна лихва за периода от 31.12.2014 г. до 21.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 04.01.2018 г. до
окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 04.01.2018 г. заявление по ч. гр. д. № 488/2018 г. по описа на СРС, ГО,
138 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Претендира
установяване съществуването на вземанията му, както и сторените по делото
разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата
оспорва предявените искове. Поддържа, че не е стопански потребител и не е
страна по облигационно правоотношение с ищеца по договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди. Твърди, че са налице облигационни отношения между
ищеца и трето за делото лице: ЕТ „Л.- Е.– М.А.“, в качеството му на стопански
потребител. Фактурите за процесния имот са издадени на името на това трето
лице, както и индивидуалните справки за ползвана топлинна енергия. С оглед на
това счита, че не е надлежно пасивно легитимирана да отговаря по предявения
иск. В представения списък на етажните собственици фигурира посоченият ЕТ, а не
ответницата. Счита, че би могло да има качеството на битов клиент, което
изключва възможността за предявяване на иск по чл.59 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск.
На 04.01.2018
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление вх. № 3001061 за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.В.А. за сумата от 1 353, 67
лв. – главница, както и 266, 76 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2014 г.
– 21.12.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2014 г. – м.04.2017
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Сердика, ж.к. „*******, обект:
бръснаро – фризьорски салон, код на платеца: Т348368. Дължимите суми са, както
следва: за доставена и незаплатена топлинна енергия – 1 292, 42 лв. - главница
и 255, 34 лв. - лихва и за дялово разпределение: 61, 25 лв. - главница и 11, 42
лв. - лихва. Твърди, че соченият длъжник се е обогатил без основание за сметка
на заявителя, поради което е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.
Съдът е
постановил исканата заповед с разпореждане от 02.02.2018 г., като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 82, 41
лв., от които: 32, 41 лв. държавна такса и 50 лв. -юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявил, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
По
делото е приложено копие на декларация за данъчна регистрация от Данъчна служба
към Министерство на финансите от което е видно, че М.В.А. изпълнява длъжността
„Президент“ на ЕТ „Л.- Е.“, данъчно регистрирано на 24.01.1994 г. за
извършването на услугата бръснарство и фризьорство.
В
Търговския регистър ответницата е вписана като ЕТ „Л.-Е.-М.А.“, ЕИК *******.
С договор
№ 96-016 от 20.01.1997 г. за продажба с разсрочено плащане на обособена част от
общинско предприятие Столичен общински съвет, като представител на Столична
община, е продал на М.В.А. следния обект: бръснаро - фризьорски салон, находящ
се в ж. к. „*******, обособена част от ОФ „Хигиена“ с разгърната застроена площ
от 74, 12 кв. м. и с 11, 63 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находящ се в кв.7а, местността „ГГЦ – Зона В – 17“ от
действащ ЗРП, при съседи : изток – магазин за трикотаж, запад – магазин, север
– магазинни помещения, юг – тротоарни площи. Към договора са приложени като
неразделна част копие от акта за държавна собственост и копие от скицата по
застроително - регулационния план.
Видно
от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******* от 30.05.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Към протокола е приложен списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В същия се
съдържа и подписа на ответницата, действаща като ЕТ „Л.– Е.– М.А.“ с ЕИК *******.
На
13.06.2002 г. е сключен договор № 1355 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост
с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията
на топломера за отчетния период. На 28.01.2003г. между същите страни е
подписано допълнение към договор № 1355.
Пред
СРС е ангажиран договор № 312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София,
при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По
делото е приложено извлечение от сметки на ишцовото дружество за периода
м.11.2014 г. – м.04.2017 г. с включени в него фактури за топлинна енергия,
дялово разпределение и изравнителни сметки за топлоснабден имот с абонатен №
Т348368 с начислена сума за плащане в общ размер на 1 353, 67 лв.
Представени
са 3 бр. индивидуални справки, издадени от фирмата за дялово разпределение и 3
бр. фактури за процесния топлоснабден имот на името на ЕТ „Л.– Е.– М.А.“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират
със Закона за енергетиката.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ
(нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя като „небитов
клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 20.01.1997 г. ответницата
е придобила правото на собственост върху процесния обект: бръснаро – фризьорски
салон, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Същият се намира в сграда –
етажна собственост присъединена към топлопреносната мрежа, с изградена абонатна
станция. За имота е определен абонатен № Т 348368 - за потребител на топлинна
енергия за стопански (небитови) нужди. В топлофицираната сграда е въведена също
система за дялово отчитане на топлинната енергия, при сключен договор между
етажните собственици и третото лице помагач, като фирма за дялово
разпределение.
Страните не
спорят, а и от представения договор за продажба на разсрочено плащане на
обособена част от общинско предприятие се установи, че ответницата е собственик
на процесния недвижим имот, както и че същият е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, респ. небитови нужди, доколкото представлява бръснаро –
фризьорски салон. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва
при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи
условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. По делото не се твърди, а и не се установява, между страните
да е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния исков период.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на
последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за
исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че
като собственик на процесния имот ответницата е ползвал топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на
ищеца е да докаже, че ответницата е спестила разходи за доставената и ползвана
от него топлинна енергия за процесния имот.
Ответницата
своевременно е релевирала по делото – с депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба, възражение, че е налице облигационно
правоотношение между ищеца и трето за процеса лице – ЕТ „Л.-Е.-М.А.“. Ответницата
поддържа това свое възражение с депозираната въззивна жалба.
От направената справка в Търговския регистър се установи, че именно
ответницата е вписана като ЕТ „Л.-Е.-М.А.“. Това обаче не води до създаването на
нов правен субект. Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата
правоспособност. В качеството си на субект на гражданското право физическото
лице може да придобива само граждански права и задължения. С признаването му за
търговец за него се открива възможността да бъде страна и по правоотношения в
търговското право. Нов правен субект обаче не възниква. Правният субект
съществува отнапред и това е физическото лице, като регистрацията на едноличен
търговец няма конститутивно действие по отношение правоспособността и дееспособността
на търговеца, а само оповестително такова. Всички права и задължения във връзка
с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за
търговец. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения.
Ето защо след като търговската дейност в топлоснабдения имот се осъществява от ЕТ „Л.– Е.- М.А.“,
се налага извода, че ответницата, действаща като ЕТ, е ползвала топлоснабдения
имот, като си е спестила разходи за топлинна енергия. По този начин същата се е
обогатила за сметка на ответника. Същевременно съгласно нормата на чл.59 ЗЗД, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Независимо, че не е посочено
търговското качество на ответницата, това не може да послужи като основание за
освобождаването й от задължението за върне онова, с което се е обогатила, тъй
като задълженията на ответницата и по граждански, и по търговски
правоотношения, възникват в един и същ патримониум, в тежест на един и същи
правен субект.
По изложените съображения
жалбоподателката – ответник е надлежно материално – правно легитимарана да
отговаря по предявените искове. Тъй като във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно стойността на топлинната енергия, доставена до процесиня
обект и с оглед нормата на чл.269 ГПК, този въпрос е извън пределите на
въззивиня контрол, поради което не следва да се обсъжда.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът по жалбата не претендирани сторените във въззивното
производство разноски, както и не са ангажирани доказателства за извършването
им, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58091 от 06.03.2019 г., постановено по
гр. д. № 27089/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че М.В.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД сумата от 1 353, 67 (хиляда триста петдесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки) лв., представляваща стойността, с която се е
обогатила без основание в размер на цената на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден обект:
бръснаро - фризьорски салон, находящ се в гр. София, общ. Сердика, ж. к. „*******,
код на платеца Т 348368, за периода м.11.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 04.01.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.02.2018 г. по ч. гр. д. № 488/2018
г. по описа на СРС, 138 състав.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.