Р Е
Ш Е Н
И Е №260 046
Гр.Варна, 09.10.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на петнадесети септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от
съдията Дарина Мова в.търг. дело № 282 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „М 1“ ЕООД със седалище гр.София срещу
решение № 1206 от 23.12.2019г. по търг.дело № 1722/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД със седалище гр.Варна осъдителен иск за сумата 43 972.93лв.,
претендирана като неплатена продажна цена за м.октомври 2015г. на произведена в
количество 202.235 МWh
електрическа енергия от ВяЕЦ „Храброво 2“ по договор за изкупуване на
електрическа енергия № 176 от 30.08.2011г. по фактура № 83 от 31.10.2015г. и за
сумата 12 889.56лв., претендирана като обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.10.2018г. до окончателното и изплащане, и в частта, с която е осъден да заплати
направените по делото разноски.
Твърди че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди че същото е
постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице
висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани
на административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Твърди че
постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от
м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енергия от ВяЕЦ.
Оспорва извода на
съда, че количеството, произведена електрическа енергия се изкупува до размера
на нетното специфично производство на електроенергия, както е определено в
Решение СП-1, и че е приложима цената само по т.7 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г. на КЕВР, без да е извършен анализ на отношенията между страните
преди изменението на разпоредбата на чл.35 ал.5 от ЗЕВИ. Сочи че с изменението
е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните
механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите
договори и пазарни практики. Сочи че в този смисъл преференциалните цени
определени в т.7 и т.8 от Решение № Ц-18 остават непроменени и се прилагат,
като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са максималните
количества електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по
преференциални цени. Излага че в обжалваното решение не е посочено кои точки от
Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията
между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до
измененията на закона. Твърди че поради липса на анализ на последиците от измененията
на ЗЕВИ изводът на съда, че по отношение на него са приложими само
преференциалните цените по т.7 от Решение № Ц-18 до достигане на 2 250
часа работа на централата, е неправилен и необоснован.
Твърди се още, че
съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП-1 от
31.07.2015г. като не е обсъдил какъв е ефекта от обжалването на решение СП-1 в
частноправните отношения между страните. Липсва анализ как отмяната на нетното
специфично производство ще се отрази на иска на жалбоподателя. Сочи че съдът не
е отчел факта, че нетното специфично производство по т.2.7 от решение СП-1 ще
бъде отменена спрямо всички и с обратна сила.
Твърди че
първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по валидността на решение
СП-1 по реда на чл.17 от ГПК с оглед въведените от дружеството възражения срещу
акта.
Сочи се, че решението
е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството
възражения.
Моли съда да отмени
обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което предявените от него
осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото
разноски.
С допълнителна молба
се позовава и на постановено след подаване на въззивната жалба решение № 3312
от 04.03.2020г. на ВАС по адм.дело № 14112/18г., с което е потвърдено решение №
5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/15г. по описа на Адм.С – София, както и
благоприятните правни последици за него, които произтичат от това решение.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Третото лице помагач
на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е депозирал по делото писмен отговор. В приложен отговор без данни за
дата на постъпване в съда, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В депозирана за съдебно
заседание молба от процесуален представител, оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
осъдителен иск от „М 1“ ЕООД - производител на електрическа енергия от
възобновяем енергиен източник срещу „Е - П П“ АД – краен снабдител на
електрическа енергия за сумата 43 972.93лв., претендирана като неплатена
продажна цена на произведена и
доставена електрическа енергия за м.октомври 2015г. от ВяЕЦ за нетно специфично
производство над 2 000 до 2 250 Квтч по приложими преференциални цени
и иск за сумата 12 889.56лв., претендирана като обезщетение за забава в
плащането за периода от 30.11.2015г. до предявяване на иска в съда.
Няма спор по фактите пред въззивния съд:
Между въззиваемото дружество, като
производител на електрическа енергия от възобновяеми източни и въззивникът –
краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № 176 от
30.08.2011г., по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува
електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по преференциална
цена, определена от ДКЕВР.
Не е спорно че към месец септември 2015г.
процесната ВяЕЦ, собственост на въззивника, е достигнала нетно специфично
производство от 1 907 КВтч при работа на централата до 2 250
ефективни работни часа. През месец октомври 2015г. електроцентралата е
произвела 202 235 МВтч. Не е спорно че тази електроенергия е закупена от
въззиваемото дружество и е заплатена по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар в размер на сумата 2 379.34лв.
Претенцията по делото е за разликата на
същото това количество, произведена и закупена електрическа енергия през
м.октомври 2015г., между преференциалната цена, определена с Решение на ДКЕВР и
цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД по реда на
Правилата за търговия с електрическа енергия.
Спорът по делото е дали по отношение
на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна
година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Не е спорно
между страните че за процесния период преференциалната цена, приложима към
договора за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник
№ 176 от 30.08.2011г. е определена с Решение Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР,
съответно в т.7 на ВяЕЦ работещи до 2 250
часа – 191лв. и в т.8 на ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа – 173.06лв. /В този
смисъл са съвпадащите твърдения на страните в исковата молба и в становище на ответника
от 05.04.2019г./
Договорът за изкупуване между страните е
сключен при действието на ЗЕВИ /обн. ДВ бр.35/2011г. в сила от 03.05.2011г./
Спорният въпрос възниква с изменението на нормата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ /обн.ДВ
бр.56 от 24.07.2015г./, наложил принципната промяна на регламентацията на
пазара на произведената от възобновяем източник електрическа енергия. С
изменението законодателят вече ограничава преференциално изкупуваното
производство не само като цени, но и като обем, като въвежда праг ("нетно
специфично производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен
за изкупи по вече замразените за този производител преференциални цени, а
съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за свободна
доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от крайния снабдител и
съответно доставено на обществения доставчик, но на много по-ниските цени за
излишъци на балансиращия пазар. Тъй като критерият за обема на преференциалното
производство, определен в § 1 т.29 от ДР ЗЕВИ, е бил въведен именно с това
изменение, до този момент не е бил прилаган в отношенията между участниците на
пазара.
Задължение на КЕВР е да приеме решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени е определено с решение № СП-5 от
31.07.2015г. на КЕВР, а след отмяната му от ново решение № СП-5 от
28.03.2019г., което към момента е предмет на административно производство.
Разпоредбата на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ на общо основание намира приложение както към бъдещи
производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори,
доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения.
Трайно се е
наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба разбирането,
че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща
година, би довело до получаване на приход на производителя над заложената за
съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би
обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана
обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Само по тези съображения,
независимо от останалите доводи на защитата на страните следва категорично да
се отрече основната теза на ищеца за липса на каквато и да е нормативна уредба,
въвеждаща лимитирането на изкупуването и съответно допускаща последователно
тарифиране по двете преференциални цени на количествата, доставяни от един и
същ производител.
По поддържаното и пред въззивна
инстанция възражение за наличие на преюдициален спор във връзка с
административното обжалване на актовете на КЕВР за определяне на нетното
специфично производство въззивният съд намира следното:
На първо място решенията на КЕВР
на основание чл.13 ал.9 от ЗЕ подлежат на изпълнение като обжалването не спира
изпълнението им. Това правило е приложимо и към решение № СП-5 от 31.07.2015г. на КЕВР, а след отмяната му и към новото
решение № СП-5 от 28.03.2019г. Действително съдебната практика, изразена в
определение № 25 от 10.01.2013г. по ч.гр.д. № 795 от 2012г., ВКС ІV г.о.,
предвижда, че административният акт би имал значение за защита на субективните
права на страните, но връзка на преюдициалност ще е налице доколкото
валидността и законосъобразността на административния акт ще има значение за
възникване, изменение, погасяване на субективните права. Предвид действието на
оспорения административен акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен
период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между
административното производство и по-точно факта на отмяна на решение № СП- 1 от 31.07.2015г. от съда. Индивидуалният
административен акт по силата на допуснатото предварително изпълнение по силата
на закона е породил действие към процесния период. Поради това не е налице
преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на
индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане
на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник. Следва да се
има предвид, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не
факт, включен в спорното право, на което се основава искът. Индивидуалният
административен акт има своето допуснато по силата на закона предварително
изпълнение и е елемент от сложния фактически състав на правоотношението по
доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Едва след
настъпване на този факт, може да се приеме, че ще се промени правоотношението.
Предвид характера на договора за доставка за процесния период месец октомври 2015г.
и претенцията за заплащане на цена за този период, не може да се приеме, че
фактът, който може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е
преюдициален за спорното правоотношение. /В този смисъл определение № 597 от
30.09.2019г. по ч.търг.дело № 1698/19г. на ВКС, ІІ т.о./
На следващо място съставът на въззивния съд
намира, че конкретното изражение на НСП, въведено като законов максимален обем
изкупувано по преференциална цена количество) според легалното му определение в
§ 1 т.29 от ДР на ЗЕВИ не е нововъведено понятие, а определяем показател, който
е бил използван вече от регулаторния орган при определяне на заварените като
действащи преференциални цени. Съответно и делегирането на компетентостта на
същия орган се изчерпва с оповестяване на съобразените по-рано от него
обективни параметри в нов изричен административен акт /§ 17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ от бр.56/15г. на ДВ/.
Затова произнесените решения за определяне на НСП не създават ново съдържание
на елемент от правоотношението, както биха действали актовете за определяне на
самата цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с
конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя. Процесните
решения № СП-1 от 31.07.2015 г. и № СП-5 от 28.03.2019 г. имат по-скоро
тълкувателен и пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не
създават, а само оповестяват чрез прилагане на обратна формула използвани при определяне
на цените точни количества на стимулирано с преференция производство. Тези
актове действат по право от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната им
отмяна не може да заличи правните последици от нормативно установеното
ограничение за изкупуване на произведената енергия. Дори и решенията да не са
издадени, законът не допуска получаване на плащания над заложената в цените
обща норма на печалба. Дори и да бъдат обявени за нищожни тези решения, от това
няма да възникне никакво ново основание за изкупуване на по-големи от вече
признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно решение за обоснован със
съответната цена лимит. Поради което и въззивният съд намира за ирелевантно в
настоящето производство инцидентното произнасяне по реда на чл.17 от ГПК за
валидността на решението на КЕВР, поддържано от въззивника.
Затова както при отчитане на предварителното
изпълнение на още нестабилното второ решение, така и при възприемане на всички
възражения срещу актовете на КЕВР, няма основание за фактуриране на горница над
цена за излишък за централа, доставяла производството си по цени за работа до 2
250 часа. Такова основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г., КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който
лимитът от 2 000 Квч се увеличи. Това обаче би представлявало ново основание на
претенция на ищеца, тъй като настоящият иск е основан изрично на довод за липса
на какъвто и да е лимит, а това е в пряко противоречие със закона.
С оглед на така изложеното въззивният съд
намира, че като е изплатил на производителя само произведено количество,
съответно на НСП до 2 000 КВтч, фактурирано по преференциални цени, приложими
за централи работещи до 2 250 часа годишно съответно на предварително изпълняемо
до отмяна решение № СП-1 от 31.07.2015 г. и заменилото го още нестабилно, но
също предварително изпълняемо решение № СП-5 от 28.03.2019 г., въззиваемото
дружество е изпълнило точно задължението си за изкупуване на гарантираното
преференциално производство и не дължи горница над тази цена.
Предвид на това обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното
искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените
пред въззивна инстанция разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,
в размер на сумата 2 688лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е неоснователно,
както с оглед фактическата и правна сложност на производството, така и поради
определянето на възнаграждението в размер, близък до минималния.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1206 от 23.12.2019г. по търг.дело № 1722/18г. по описа на Варненски окръжен
съд.
ОСЪЖДА „М 1“ ЕООД със седалище гр.София, адрес
на управление гр.София, ул.“Твърдишки проход“ № 23, ет.3, офис 10-11, ЕИК
*********, да заплати на „Е - П П“ със седалище гр.Варна, ЕИК *********, сумата
2 688лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева/, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: