РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Пловдив, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 582 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П.М.Г., чрез адв. Б.,
против решение № 4708 от 10.12.2019 г., постановено по гр. дело № 13419/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, 19 гр.с.
С обжалваното решение съдът е прогласил, на основание
чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД недействителността на Договор за
потребителски кредит /заем/ № 1039276, сключен на 04.12.2014 г. между „Терра
Кредит” ООД, поради противоречието му на закона – 10, ал. 1 от Закон за
потребителския кредит, тъй като отделните му елементите са представени с
различен размер на шрифта и по-малък от 12 пункта и е бил осъден ответника да
върне на ищеца сумата от 176.44 лв., платена от последния по Договор за
потребителски кредит /заем/ № 1039276/04.12.2014 г. при начална липса на основание,
като над уважения до пълния предявен размер от 687.69 лв. е бил отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД като
неоснователен.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта, в
която е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, за разликата от 176.44 лева, до 687.69 лв., представляваща платена при начална липса на
основание по договор за потребителски кредит, сключен с „Терра Кредит“ ООД,
като се сочи, че в тази част решението е постановено при допуснато нарушение на
материалния закон и при липса на обоснованост. Сочи се, че съдът прогласил
за недействителен договор
за потребителски кредит, № 1039276/04.12.2014 г. между „Терра Кредит“
ООД и П.Г., на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителски
кредит, като съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителен договор, потребителят
връща единствено заемната сума, без останалите платени от него лихви или други
разходи от кредита. Сочи се, че от
неоспорените заключения на съдебно-икономическата експертиза, се установявало,
че общо платената сума по кредита е в размер на 2687.69 лв. Твърди се, че при
заемна сума от 2000 лв., на основание
чл. 23 от ЗПК, ответното дружество би следвало да върне сумата от 687.69 лв.,
като първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от тази сума , в
размер на 492.25 лв., представляваща застраховка по договора, не подлежи на
връщане. Твърди се, че съгласно чл. 23 от ЗПК кредитното дружество следва да
върне на кредитополучателя лихвата и другите разходи по кредита, като съгласно
параграф 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с довогова за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално - застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. За това се
счита, че в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е изключил
тази сума, като подлежаща на връщане.
Сочи се че, съгласно
текста на договора, застраховката към него не е някакъв отделен договор,
а напротив – включена е като част от
договора, като при сключването му
потребителят е въведен в заблуждение и вместо оскъпяването на кредита да е
49.09 %, то реално е 95.40 %, с което се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4
на ЗПК. Посочва се също, че е било констатирано, че застраховката е в размер на 492.25 лв., като при този ѝ размер искът бил уважен за
195.44 лв., а не за 176.44 лв.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част
и да бъде постановено друго, по същество, с което да бъде уважен изцяло
предявения в исковата молба иск. Претендират се разноски при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
По делото не е постъпил в срок отговор от въззиваемата
страна, „Терра Кредит“ ООД.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Производството е образувано по предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД от П.М.Г., ЕГН ********** против „Терра Кредит“ ООД, ЕИК *********
за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
потребителски кредит /заем/ № 1039276 от 04.12.2014г. е изцяло недействителен
/нищожен/, поради изготвяне на текстовата му част с шрифт под 12; поради липса
на посочена обща сума, дължима от потребителя; поради липса на посочен размер
на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
суми – главница, възнаградителна лихва и ГПР, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща получена от дружеството
без основание по повод недействителността на договора за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че предвидената в
договора за потребителски кредит възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречието ѝ с добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 100 лева, представляваща получена от дружеството без основание
по повод нищожност на възнаградителна лихва по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и за признаване за установено в отношенията между страните, че
предвидената в договора застраховка е недължима поради липса на съгласие за
сключването й, както и поради противоречието й с материалния закон - § 1, т. 1
от ДР на ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 лева,
представляваща получена от дружеството без основание по повод недължимост на
застраховка по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. В петитума било посочено, че
тези искове се предявяват при условията на евентуалност с молба съдът да ги
разгледа само в случай, че отхвърли изцяло главните искове. Доколкото съдът не
е отхвърлил изцяло главните искове, а е уважил изцяло единия и частично другия,
то и не се е произнесъл по евентуалните искове, тъй като не е било налице
визираното от ищеца условие.
С протоколно определение от 25.06.2019г. в
първоинстанционното производство е допуснато изменение на иска със заявеното
увеличение, както следва: претенцията по пункт 2 от петитума, да се счита
увеличена и предявена за 687,69 лева, а претенцията по пункт 4 да се счита
увеличена и предявена за 148,27 лева, по пункт 6 да се счита увеличена и
предявена за 492,25 лева.
Страните не оспорват в настоящото производство
приетото от първоинстанционния съд, че на 04.12.2014г. са сключили договор,
наименуван : „Договор за потребителски кредит /заем/ номер на кредит : ***
/Терра Макси/”, имащ за предмет предоставяне на потребителски кредит на
кредитополучателя в размер на 2000 лв. за финансиране на лични нужди на
последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви при условията и в
сроковете, посочени в договора. Съдът приел, че разглежданият договор е сключен
в предвидената в закона писмена форма, но видно от неоспореното заключение на
вещото лице по допуснатата по делото СТЕ за изготвяне на текста му е използван безсерифен
шрифт от семейството „МС Реферанс Санс Сериф“, чийто размер е от 8,5 pt до 8,8 pt, т. е. в
разрез с императивното изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК отделните елементи на
договора са представени с различен размер на шрифта, от 8,5 pt до 8,8 pt, който е
под 12 pt, и поради
тази причина договорът се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Тази
констатация, респ. уважаването на иска за нищожност, не се оспорва от страните
и не е предмет на настоящото производство.
Съгласно приетите и неоспорени в първоинстанционното
производство заключения на ССчЕ и допълнителна ССчЕ на в.л. Й. П., съдът е
приел, че погасените по договора чрез извършени от ищеца плащания, а също и
чрез рефинансиране посредством сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 1040581/19.02.2015 г., суми са в общ размер на 2668,69 лв., като реално
по договора ищецът е заплатил общо 2176,44 лв. (2000 лв. – главница, 148,27 лв.
– лихва, 27,17 лв. – такси за забава и 1 лв. – такса за напомняне), а със
сумата от 492,25 лв. е погасена част от застрахователна премия, дължима по
договор за групова застраховка „Злополука и заболяване“ на ищеца, в качеството
му на кредитополучател по сключения с ответника договор за кредит, по който
ответникът не е страна, а е действал като застрахователен посредник на третото лице
„ЗК ОЛИМПИК“ - клон България, КЧТ – обстоятелство което се признава от ищеца в
молба вх. № 55956/20.09.2018 г.
Жалбоподателят констатира, че от неоспорените
заключения на съдебно-икономическата експертиза се установява, че общо
платената сума по кредита е в размер на 2687,69 лв. (а не в размер на 2668,69
лв., както посочва първоинстанционният съд). Твърдението на жалбоподателя е
основателно. В обжалваното решение първоинстанционният съд е пропуснал да
включи заплатената съгласно заключението на основната ССчЕ такса в размер на 19
лв. Така съгласно приетите заключения на ССчЕ и допълнителна ССчЕ на в.л. Й. П.
, погасените по договора чрез извършени от ищеца плащания, а също и чрез
рефинансиране посредством сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 1040581/19.02.2015 г., суми са в общ размер на 2687,69 лв., от които
главница – 2000 лв. (397,99 лв.+1602,01 лв.), договорна лихва – 148,27 лв.
(112,49 лв.+35,78лв.), такси – 19 лв., такса за забава – 27,17 лв., такса
напомняне – 1 лв. и застраховка – 492,25 лв. (358,52 лв. + 133,73 лв.).
По спорният въпрос в настоящото производство за
дължимостта за връщане на заплатената застраховка, настоящият състав намира, че
изводът на първоинстанционният съд е неправилен, като съдът намира за
основателно твърдението на ищеца за недължимост на платената застраховка по
договора в размер на 492,25 лв. В ЗПК са предвидени специални императивни
изисквания при сключване на договор за потребителски кредит, отчитайки, че
потребителят е икономически по-слабата
страна и се нуждае от засилена закрила. В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е предвидено
задължителното съдържание на този вид договор, като т. 19 касае изискуемите
застраховки, ако има такива. В седмичната погасителна вноска по кредита
съгласно предвиденото в договора (чл. 2, ал. 1, изр. 2 от Договора) се включва:
съответната част от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита и съответната част от годишния процент на разходите по кредита. В
преамбюла е предвидено, че кредитополучателят дължи застраховка към кредита при
договорени от кредитора условия – месечно 15% от стойността на главницата. В
чл. 2, ал. 1, изр. 3 от Договора е предвидено кредитополучателят да се задължи
да заплати изцяло за негова сметка такса „Застраховка“, посочена по размер в
преамбюла. По делото не са ангажирани доказателства за твърденията на ответника,
а именно – да е бил сключен друг, отделен договор за застраховка, независим от
договора за кредит, въз основа на който да са дължими сумите по застраховката на застрахователното
дружество, а оттам – да е налице валидно застрахователно правоотношение между
кредитополучателя и застрахователното дружество. От прочита на съдържанието на договора
за кредит не се извлича информация длъжникът да е подписвал подобен договор и
да се е задължил да заплаща суми, съставляващи застрахователна премия. Съгласно
чл.25 ал.5 от ЗПК – когато кредиторът
поставя като условие за предоставяне на кредита сключването на договор за
предоставяне на допълнителна услуга, например застраховка, следва да се посочи
по ясен и разбираем начин, който е лесен за отличаване, необходимостта от
сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга и годишния
размер на разходите по кредита. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК – договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.19 – изискуемите застраховки, ако има
такива. В конкретния случай, очевидно тези
изисквания на закона не са спазени. По отношение на кредитополучателя е ирелевантно
какви са правоотношенията на кредитора със застрахователя, същият не може да
бъде обвързан от тях, след като не е поемал валидно задължение за заплащане на
застраховка. В случая застрахователните вноски са събрани от кредитополучателя
без основание с оглед недействителността на процесния договор за потребителски
кредит и подлежат на връщане.
Въз основа на изложеното, първоинстанционното решение
се явява неправилно в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено,
като съдът се произнесе по същество и уважи претенцията на ищеца, като осъди
ответника да му заплати претендираната сума в пълен размер. В
останалата част решението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна
сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва въззиваемото дружество
да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 25 лв. – заплатена държавна такса, за която са представени
доказателства по делото, както и да заплати на процесуалния представител на
жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.,
определено при условията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство във въззивното производство.
Следва да бъдат заплатени от въззиваемия и сторените
разноски от ищеца в първоинстанционното производство, които не са били уважени
от първоинстанционния съд с оглед отхвърлената част от исковете, а именно – 185,85 лв. – по отношение на главния
осъдителен иск, за който съдът е осъдил ответника да заплати съразмерно с
уважената от него част от иска в размер на 64,15 лв. от общо дължимите по него
250 лв. (50 лв. за държавна такса и 200 лв. депозитни разноски по допуснатите
основана и допълнителна ССчЕ). Следва дружеството да заплати и на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство. Доколкото определеното при условията на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата възнаграждение е в размер на 720 лв. с ДДС (по 360 лв. за всеки
от исковете), а първоинстанционния съд е осъдил дружеството да заплати 452,38
лв., то следва на ответника да се възложи да заплати и оставащата сума от 267,62 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4708 от 10.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 13419/2018
г., по описа на Районен съд
Пловдив, 19 гр.с. в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД от П.М.Г. с ЕГН ********** срещу „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, за заплащане на сумата за разликата от 176.44 лв. до пълния предявен
размер от 687.69 лв., платена от ищеца по Договор за потребителски кредит
/заем/ № 1039276/04.12.2014 г. при начална липса на основание, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано
от управителя К. М., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да заплати
на П.М.Г. с ЕГН **********,***, сумата за разликата над 176.44 лв. до общо претендираната сума от 687.69 лв., платена от последния по Договор за потребителски кредит
/заем/ № 1039276/04.12.2014 г. при начална липса на основание.
В
останалите части, в които е била прогласена на основание чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во ЗЗД недействителността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит /заем/ № 1039276, сключен на 04.12.2014 г. и е бил осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 176.44 лв., платена от последния по
Договор за потребителски кредит /заем/ № 1039276/04.12.2014 г. при начална
липса на основание, решението не е било обжалвано, поради което е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА
„ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, да заплати на П.М.Г. с ЕГН **********, сумата от 25 лв. заплатена държавна такса във въззивното производство и
сумата от 185,85 лв. – сторени разноски
в първоинстанционното производство за заплатена държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА
„ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Г.Б. - ПАК, с адрес ***,
сумата от 360 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, както и сумата от 267,62 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.