МОТИВИ
към присъда №86/02.11.2018г.
по НОХД
№ 1401 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2018 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.А.С.
и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 354а,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 06.06.2018
год. в гр. Пловдив на бул. „Никола Вапцаров" №133, при условията на
продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение и разпространил на две лица високорискови наркотични вещества с
общо нето тегло 3,537 грама на обща стойност 28,69 лева, както следва:
-На 06.06.2018
год. в гр. Пловдив на бул. ***, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение следните високорискови наркотични вещества:
- смес от марихуана и тютюн с общо
нето тегло 0,169 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
в сместа - 12,1 тегловни процента,
- смес от марихуана и тютюн с общо
нето тегло 0,456 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
в сместа - 12,6 тегловни процента,
- марихуана с общо нето тегло 1,295
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 11,4 тегловни процента и
- марихуана с общо нето тегло 1,306
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 7,19 тегловни процента, или общо марихуана 3,226 грама на стойност 19,36 лева
и
- амфетамин с
нето тегло 0,207 грама със съдържание на 11,8 тегловни процента амфетамин и
- амфетамин с
нето тегло 0,104 грама със съдържание на 9,4 тегловни процента амфетамин или общо амфетамин с
нето тегло 0,311 грама на стойност 9,33 лева, съгласно Приложение № 2 на член
единствен от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
-На 06.06.2018
год. в гр. Пловдив на бул. „Никола Вапцаров" №133, без надлежно
разрешително е разпространил следните високорискови наркотични вещества:
-на Г.В.Г. е
разпространил марихуана с общо нето тегло 1,306 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол - 7,19 тегловни
процента на стойност 7,84 лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен от
ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството,
-на А.Д.А.
е разпространил амфетамин с нето тегло 0,104 грама
със съдържание на 9,4 тегловни процента амфетамин на
стойност 3,12 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23 от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като по отношение реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер близък до минималния, предвиден в закона за това
престъпление. Представителят на държавното обвинение излага становище относно
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с определяне на максималния
изпитателен срок, като излага подробни аргументи в подкрепа на становището си
относно приложимост института на „условното осъждане“ по отношение на подс.С..
Защитата в лицето на адв.К.
поддържа тезата относно доказаност на повдигнатото на
С. обвинение само относно държането на наркотични вещества без разрешение, като
се твърди липса на специалната съставомерна цел за
държане на процесните наркотични вещества за разпространение,
без да се формулира изрично искане към съда за преквалифициране обвинението на подсъдимия
в по-леко такова. По отношение обвинението на С. в частта относно
разпространение на наркотични вещества на две лица, се сочи, че същото не е било
с цел печалба, а става въпрос за инцидентна „приятелска услуга“, като
подсъдимият „е услужил приятелски на две лица с малко количество, като те са му
оставили малка сума пари“. В този смисъл се отправя молба към съда за налагане на
минимално наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият С. поддържа изложеното от защитника си и
поиска от съда да приложи института на „условното осъждане“.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото,
събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по време на развилото се
съдебно следствие по общия ред и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие за установено следното :
Подсъдимият Д.А.С. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин. Български гражданин е. Има
средно образование. В момента е безработен. Осъждан е. Има ЕГН: **********.
Осъжданията на подсъдимия не влияят на правната квалификация на престъплението,
предмет на настоящия обвинителен акт.
С присъда №302 от
14.06.2011г. по НОХД №2930/2011г. на РС- Пловдив подс.
С. е признат за виновен за извършено на 19.07.2010г. престъпление по чл.206
ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр.
чл.20 ал.2 от НК, поради което е бил осъден на „пробация“
в размер на 6 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 30.06.2011 г.
С протоколно
определение №249 от 26.03.2012г. по НОХД №1162/2012г. на PC-Пловдив С. е признат за виновен за извършено на
22.01.2010г. престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание „пробация“
за срок от 6 месеца. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.03.2012 г.
С протоколно
определение № 536 от 25.04.2012г. на PC-Пловдив
горните две осъждания са групирани на основание чл.25 ал. 1, вр. чл.23, ал. 1 от НК, като на С. е определено едно общо
наказание, а именно „пробация“ за срок от 6 месеца.
За тези осъждания,
които са били групирани с последващ съдебен акт, по
отношение на подсъдимия С. е настъпила реабилитация по право, съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.4 от НК.
С протоколно определение №839 от
19.11.2014г. по НОХД № 6926/2014г.
на PC-Пловдив е било одобрено
споразумение, с което С. е бил признат за виновен за извършено на 15.11.2014г.
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено
за срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2014 г.,
като досежно това осъждане С. не е реабилитиран.
През месец юни 2018г.
подсъдимият С., който след завръщането си от Англия бил безработен, живеел при
родителите си в апартамент, находящ се в ГР. П, БУЛ.
Н. В. № ***. Междувременно подсъдимият решил да
осъществява разпространение на наркотични вещества срещу заплащане, като за
целта се снабдил с марихуана и амфетамин, които решил да съхранява в стаята си в жилището,
находящо се на горния адрес, с цел последващото им разпространение. Въпросните
наркотични вещества били подготвени от подсъдимия за последващото
им разпространение на други лица, като за целта той използвал дървен гриндер, с който смилал марихуаната преди да я разпредели в
отделни топчета, увити в полиетилен.
Така на 06.06.2018г.
подсъдимият С. държал с цел разпространение в дома си в гр.Пловдив, находящ се на горевизирания
адрес, в стаята, която обитавал, следните наркотични вещества, а именно: смес от марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,169
грама /в саморъчно
свита цигара/, смес от марихуана и тютюн
с общо нето тегло 0,456 грама /намираща се в дървения гриндер/, марихуана с общо нето тегло 1,295 грама /увита в полиетиленово топче/ и марихуана с общо нето тегло 1,306
грама /също увита в полиетиленово топче/ или общо
марихуана 3,226 грама, както и амфетамин с нето тегло 0,207 грама /намиращ се върху ламарина, огледална с
трапецовидна форма/ и амфетамин
с нето тегло 0,104 грама /увит в полиетиленово топче/
или общо амфетамин с нето тегло 0,311 грама.
На същата дата последователно
с подсъдимия се свързали по телефона двама негови познати-свидетелите А.А. и Г.Г., които желаели да си
закупят наркотик.
Свидетелят А.А. искал да придобие от подсъдимия амфетамин
за сумата от 10 лева, като за целта осъществил контакт чрез съобщения по „месинджър“ със С. и се уговорили вторият да му продаде амфетамин за сумата от десет лева. Според уговорката сумата
трябвало да бъде оставена от купувача А. в пощенската кутия, съответстваща на
жилището, в което живеел подсъдимият, а той пък от своя страна следвало да му
хвърли амфетамина от прозорец на апартамента си, находящ се на горния адрес.
По същия начин на
въпросната дата с подсъдимия С. се свързал и свидетелят Г.Г.,
който и друг път закупувал марихуана от подсъдимия и желаел отново да се снабди
с марихуана за сумата от 5 лева. Уговорката и с този свидетел била сумата да
бъде оставена от купувача Г. в пощенската кутия на подсъдимия, а той пък от
своя страна да му хвърли заплатената марихуана от прозорец на апартамента
си.
Междувременно, във
връзка с постъпила в Първо РУ на МВР -Пловдив
оперативна информация, че Д.С. с прякор „***“ се занимава с разпространение на
наркотични вещества от дома си или около него на посочения адрес, полицейските
служители Д.К. и А. К. започнали наблюдение на адреса, на който живеел
подсъдимият около 15:30ч.-16ч. на 06.06.2018г. За
целта полицейските служители паркирали служебния си автомобил в близост до
входа на С. и започнали да гледат към прозореца на апартамента му, който гледал
към булеварда. Имали видимост и към предблоковото
пространство под въпросния прозорец.
След около 15-20 мин.
от началото на полицейското наблюдение свидетелите
К. и К. забелязали непознатия за тях А.А. да се насочва към входа на блока,
където живеел подс.С.. Свидетелят А. приближил
непосредствено до входа на блока, след което извадил мобилния си телефон и се
свързал с подсъдимия, като му изпратил съобщение, с което го уведомил за
пристигането си, след което започнал да гледа към прозореца на жилището му. След
около 1-2 минути в изпълнение на уговорката му със С., свид.А.
отишъл до пощенските кутии на входа и пуснал в пощенската кутия, съответстваща
на жилището на подсъдимия общо сумата от 30,00 лева, като 20,00 лева били за
връщане на даден от по-рано паричен заем, а останалите 10 лв. били за
закупуване на наркотичното вещество. След това свидетелят А. се върнал отново
на позицията си под прозореца на жилището на подсъдимия на горния адрес - бул. Н. В. № .. в гр.Пловдив, като С. се показал от прозореца
на апартамента си и от него пуснал на земята едно топче станиол, в което били
увити 0,104 грама амфетамин. А. взел наркотика и го
прибрал джоба на панталона си, след което се отправил по ул.“Константин Геров“
в северна посока.
Описаните действия
били наблюдавани от свидетелите
К. и К. , което им дало и основание да тръгнат след свидетеля А., а малко след
това да го спрат за проверка. След легитимация от страна на полицаите и
установяване на самоличността му, свидетелят А. признал, че има у себе си увито
в станиол топче с амфетамин, който закупил малко
преди да бъде спрян за проверка от лице с прякор „***“. Разказал им за
предварителната уговорка с „***“ и за начина на свързване и на осъществяване на
покупката. Свидетелят А. бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР-Пловдив,
където с протокол за доброволно предаване предал на свид.Х.З.
находящото се у него, увито в станиол, топче с амфетамин, което бил закупил малко по-рано от подс.С.. Срещу А. било образувано ДП №443/2018г. по описа
на Първо РУ на МВР-Пловдив относно държането на придобитото от него наркотично
вещество.
Малко по-късно свидетелите
Д.К. и А. К. се върнали до жилищния блок, в който живеел С., за да продължат
наблюдението, като към тях се присъединил и колегата им свид.
Т.М., който влязъл във входа на блока. Около 17:00 ч. на същата дата към входа
на блока на С., се приближило лице, което им било познато като криминално
проявено с малко име Т. и прякор „****“. Стигайки до блока на С., това лице
също загледало в посока към апартамента на С.. След известно време подсъдимият
се показал през прозорец на апартамента си и пуснал някакъв предмет на А..
Последния го взел и го прибрал в джоб на гащеризона, с който бил облечен. Наблюдаваните
от полицейските служители действия, обусловили необходимост и това лице да бъде
спряно за проверка. На място бил извикан автопатрул на
Първо РУ на МВР- Пловдив за съдействие, като това лице било отведено в сградата
на полицейското управление. Посоченият случай е извън предмета на настоящото
производство, доколкото относно случая няма и повдигнато обвинение на С..
Около половин час по-късно
пред блока на С. спрял свидетелят Г.Г., който уведомил
за пристигането си подсъдимия посредством съобщение от мобилния си телефон. В
изпълнение на уговорката между двамата, свид.Г.
пуснал в пощенската кутия, съответстваща на жилището на С., сумата от 5 лева, след
което се върнал под прозореца на С. пред блока му на горния адрес ***. Малко след това подс.С. отново се показал на
прозореца на жилището си и пуснал пред сградата на блока 1,306 грама марихуана,
увита в малко парче от полиетилен. Г. взел наркотика
и се насочил в източна посока по БУЛ. Н. В. . Полицейските служители К. и К. спрели
и този свидетел за проверка и след легитимиране от тяхна страна и установяване нa самоличността му, било взето решение Г. да бъде отведен в
сградата на полицейското управление и да бъде задържан. Като разбрал това, Г.
започнал да се дърпа и да оказва съпротива, което наложило прилагането на помощни
средства. Междувременно свидетелят Г., който се уплашил от проверката на
полицейските служители, успял незабелязано от тях да пусне на земята топчето с
марихуана, което бил закупил малко преди това от С.. На място отново бил
извикан автопатрул за съдействие и Г. бил отведен в
сградата нa управлението, като свидетелят К. също
се качил в автомобила. В последвалата в управлението беседа свид.Г.
заявил, че имал у себе си полиетиленово топче с
марихуана, която бил закупил от С. малко преди да бъде спрян за проверка, но
при проверката се уплашил и я изхвърлил на земята. Било образувало срещу Г. ДП
№444/2018г. по описа на Първо РУ на МВР-Пловдив относно държането на
придобитото от него наркотично вещество.
Малко по-късно същия
ден полицейските служители К. и М., които се върнали към блока на С., за да
продължат наблюдението си, видели майката на подсъдимия да се приближава към
входа на блока, където се намирал обитаваният от семейството й апартамент. Свидетелите
К. и М., които разпознали майката на подсъдимия от направените преди това
справки в информационната система, взели решение, че по-добрият вариант е да се
влезе в жилището, обитавано от подс. С., със съгласието на неговата майка, която се
прибирала към дома си. Полицейските служители изчакали жената да вземе парите от пощенската кутия, както й било поръчано от сина й малко
преди това, след което се легитимирали. На въпроса какво е взела от пощата си, свидетелката
заявила, че синът й поръчал да вземе оттам някакви пари, които били там. След
това полицейските служители обяснили, че трябва да извършат проверка в жилището
й във връзка със сина й и тя ги поканила. Полицейските служители К. и М.,
заедно с майката на С. влезли в апартамента. Установили подсъдимия в обитавана
от него стая, но когато ги видял, С. станал от леглото, бръкнал в джоба на
панталона си, с който бил облечен и направил опит да изхвърли през прозореца на
стаята си, намиращото се у него полиетиленово топче с
1,295 грама марихуана. Наложило се двамата полицаи да приложат физическа сила
поради яростната съпротива, оказвана от С., при опит да му бъдат поставени
белезници. Междувременно в стаята влязла и майката на С., която в суматохата
хвърлила дамската си чанта, като част от парите, взети от пощенската кутия, а
именно две банкноти от по 5 лева паднали
на земята. На място пристигнал и свидетелят К. , който бил узнал за
изхвърлената преди това марихуана от свидетеля Г., което наложило свидетелят К.
да отиде на мястото, където бил задържан Г. малко по-рано, за да запази
местопроизшествието. Там свидетелят К. установил въпросното полиетиленово
синьо на цвят топче, съдържащо 1,306 грама марихуана. На място пристигнал
полицейски екип, като бил доведен и свидетелят Г., който показал топчето, което
малко по-рано същия ден изхвърлил. Бил извършен оглед на местопроизшествието по
образуваното срещу Г. ДП №444/2018г. и посредством това действие било иззето
въпросното наркотично вещество.
Междувременно в дома
на подсъдимия С. на горния адрес ***/ било извършено по надлежния ред претърсване
и изземване при условията на неотложност, при което били открити останалите в
дома на С. наркотични вещества /след продажбата на свидетелите Г. и А.,
съответно на 1,306 грама марихуана и 0,104 грама амфетамин/,
а именно: смес от марихуана и тютюн с
общо нето тегло 0,169 грама /в саморъчно свита цигара/, смес от
марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,456 грама /намираща се в дървения гриндер/ и марихуана с общо нето тегло 1,295 грама /увита в полиетиленово топче/, както и амфетамин
с нето тегло 0,207 грама /намиращ се върху ламарина, огледална с трапецовидна форма/. Така при извършеното действие по разследването в стаята на С. били намерени
и иззети следните веществени доказателства, обозначени, както следва: обект № 1
- върху бюро от детска стая - част от саморъчно свита цигара, съдържаща суха
тревиста маса /съдържаща смес от
марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,169 грама/; обект № 2 - в същата стая върху горната част на
бюрото е открит дървен – гриндер, съдържащ суха
зелена тревиста маса /представляваща смес
от марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,456 грама /; обект № 3 - от същата стая
върху страничен открит рафт на същото бюро са открити 2 бр. карти тип пластика
със следи от бяло прахообразно върху тях и надписи на едната „TOP-UP CARD“ и „BARCLAYS“
на другата; обект №
4 - от същата стая върху страничен рафт на бюрото е установена ламарина,
огледална с трапецовидна форма с бяло прахообразно вещество върху нея /представляващо
амфетамин с нето тегло 0,207 грама/ и част от пластмасова сламка
със следи от бяло прахообразно вещество от вътрешната страна; обект № 5 - от
пода до прозореца в източната част на детската стая е иззето полиетиленово топче, синьо на цвят, съдържащо суха зелена
тревиста маса /представляващо марихуана с
общо нето тегло 1,295 грама/; обект № 6 - от земята на същата стая в близост до южната стена били
иззети 2 бр. банкноти с номинал 5 лв. и сер. № БК
6380116 и сер. № БЛ 3490194.
Поради нуждата от специални
знания по делото е била назначена съдебнохимическа
експертиза /л.44-45 от ДП/, от
която се установява, че сухата зелено-кафява
растителна маса от един брой саморъчно свита цигара (фас) представлява смес от
марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,169 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол - 12,1 тегловни
процента. Във вътрешността на грендера било
установено смес от марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,456 грама със
съдържание нa активен компонент тетрахидроканабинол в сместа - 12,6 тегловни процента. По
повърхността на 2 бр. карти били установени следи от амфетамин.
Бялото прахообразно вещество, отделено от повърхността на 1 бр. огледална
ламарина (парче), е амфетамин с нето тегло 0,207
грама със съдържание на 11,8 тегловни процента амфетамин.
Във вътрешността на 1бр. част от пластмасова сламка са установени следи от амфетамин. Сухата, зелена растителна маса е марихуана с
общо нето тегло 1,295 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11,4 тегловни процента. Вещото лице
посочва, че тетрахидроканабинолът е органично
съединение с ясно изразени наркотични свойства, което по естествен път се
синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната (коноп, канабис), а
марихуаната и амфетаминът са включени в Приложение №1
към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве.
В хода на съдебното
следствие по делото е назначена съдебнохимическа
експертиза по писмени данни на веществата, продадени от подсъдимия С. на
свидетелите А. и Г. на инкриминираната дата. Назначаването на такава експертиза
е обусловено от ненадлежното присъединяване в хода на досъдебното производство
към материалите по делото на назначените на тези вещества съдебнохимически
експертизи, изготвени по други досъдебни производства. Въпросните експертни
изследвания са били назначени и изготвени по други наказателни производства, а
именно тези, водени съответно срещу Г. и А. за държане на съответните наркотични
вещества, но не са били присъединени по настоящото дело посредством указаните в
разпоредбите на чл.216 и чл.217 от НПК начини, поради което не са запазили
процесуалната си стойност, така, както повелява разпоредбата на чл.217а, вр. чл.216 или чл.217 от НПК. Междувпрочем
ненадлежното приобщаване на материали от други наказателни производства, което
пък е възпрепятствало възможността извършените по тези производства
процесуално-следствени и други действия по разследването да запазят
процесуалната си стойност по настоящото дело, обуслови и необходимостта да се
проведе съдебно следствие по делото по
общия ред, независимо от направеното от подсъдимия и неговия защитник
волеизявление за разглеждане на делото по реда на особеното производство по
смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Видно от заключението
на назначената от съда съдебнохимическа експертиза /л. 53-55 от СП/, приобщеното
по БП №443/2018г. вещество чрез протокол за доброволно предаване от А.А. е амфетамин с нето тегло 0,104
грама и съдържа 9,4 тегловни % амфетамин. Приобщеното
по БП №444/2018г. чрез протокол за оглед на местопроизшествие от 06.06.2018г. вещество е марихуана с нето тегло 1,306 грама и
съдържа активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
7,19 тегловни %.
Съгласно Приложение № 2 на член
единствен от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на 1гр. марихуана без
изисквания за процентно съдържание възлиза на 6лв., а 1гр. амфетамин-на
30лв., поради което стойността на процесните наркотични вещества възлиза, както следва:
стойността на държаната от подс.С. на инкриминираната
дата 3,226 грама марихуана възлиза на 19,36 лева, като стойността
на продадената на Г.Г. марихуана с общо нето тегло
1,306 грама е на стойност 7,84 лева, а стойността на държания от подсъдимия общо
амфетамин с нето тегло 0,311 грама възлиза на 9,33
лева, от които стойността на продадения на А.А. амфетамин с нето тегло 0,104 грама е на стойност 3,12 лева.
Съдът кредитира заключенията на съдебнохимическите
експертизи като компетентно изготвени и с необходимите професионални знания и
опит в съответната област.
Изведените безспорни и категорични фактически
констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени
източници, които са взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този
смисъл съдът отчете приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства-протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л.10-11, 57-65
от ДП/, писмо до Главна агенция
„Митници“, Отдел за борба с наркотрафика-София /л.67 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.68 от ДП/, справка съдимост
/л.54-55 от ДП/, постановления за прекратяване на наказателно производство по
ДП №№ 444/18г. и 443/18г. по описа на 1
РУ на МВР- Пловдив /л.81-82 и 87-88 от ДП/, протокол за доброволно предаване
/л.91 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.93-97 от ДП/, характеристична
справка /л.56 от ДП/, приобщени от съда по надлежния ред, от веществените
доказателства, от заключенията на назначените по делото съдебнохимически
експертизи /л.44-45 от ДП, л.53-55 от СП/, от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства в
кредитираните от съда части, а именно: отчасти от обясненията на подсъдимия Д.С.
и изцяло от показанията на свидетелите: А. К. , Д.К., Г.Г.,
А.А., Т.М. и Х.З..
Съдът
кредитира изцяло изложеното от свидетелите К. , К., Г., А., М. и З.,
като в случаите, в които поради наличие на съответните законови предпоставки,
се наложи прочитане показанията на свидетели, дадени на досъдебното производство,
съдът кредитира изложеното в предходната процесуална фаза. В този смисъл съдът
отчете темпоралната близост на изложеното от тези свидетели в хода на
досъдебното производство до процесните събития, а и направените
от свидетелите /с изключение на свид. Г./
волеизявления, с които потвърждават прочетените им от съда показания. Що се
отнася до изявлението на свидетелят Г., че не потвърждава показанията си от
досъдебното производство, то съдът отчете, че именно изложеното от него в хода
на първата процесуална фаза относно прочетените от съда обстоятелства,
кореспондира с неговото поведение, както и това на подсъдимия на
инкриминираната дата, от което може да се направи извода относно нееднократен
/в известен смисъл отработен/ характер на техните отношения /включващо и
свързване по „месинджър“ между клиента и продавача на
наркотичното вещество/. Относно изброените свидетели
съдът отчете, че техните показания относно действително възприетите
обстоятелства, принципно си кореспондират, без да е налице осезаемо
противоречие между тях относно основните въпроси от предмета на доказване, като
по отношение на същите липсват и данни да са заинтересовани от изхода на
делото. Изложеното съответствие между показанията на свидетелите по делото
по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, обуславя
липсата на необходимост от по-подробното им обсъждане и анализиране по смисъла
на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото писмени и веществени доказателства. Независимо от липсата
на изрични възражения в тази насока, уместно е да се допълни, че няма
процесуално препятствие да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по
делото полицейски служители: К. , К., М. и З., поради което и съдът възприе в
пълнота изложеното от тези свидетели включително относно обстоятелствата,
свързани със задържането на подсъдимия, осъществените от него инкриминирани
сделки, установяването в негово владение на инкриминираните наркотични вещества,
както и откриването на продадените от С. вещества на свидетелите А. и Г..
Същите са логични, непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени
впечатления, поради което следва да бъдат кредитирани от съда като съответни и
на останалата доказателствена съвкупност /включително
писмените и веществените доказателства и доказателствени
средства, а и с показанията на свидетелите А. и Г. и с изложеното от
подсъдимия/. Ето защо, заявеното от
полицейските служители К. , К., М. и З., възприели релевантните за делото
факти, може да се ползва като годно доказателствено
средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно изричната разпоредба на
чл.118, ал.1, т.3 от НПК, доколкото тези свидетели не са взели участие в
извършените по делото процесуално-следствени действия. Предвид изложеното,
изобилна е съдебната практика /в този смисъл е напр. Решение № 944/14.11.2006г.
по к.н.д. № 470/2006г. 1 н.о. на ВКС/, според която липсва процесуално
препятствие да бъдат разпитани в качеството на свидетели тези полицейски
служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в какъвто
случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. В случая,
отсъстват данни да са предприети от тези служители действия по разследване, или
да са налице индиции за предубеденост, за да
съществува основание да бъдат изключени като свидетели, доколкото и правната
природа на установеното чрез техните показания не нарушава принципа на
непосредственост, според който е недопустима подмяната на първични с производни
доказателства, каквато хипотеза понастоящем не е налице. Нещо повече, показанията
на свидетелите З. и К. съдържат ценна информация
относно обстоятелствата по откриването на продадените на свидетелите А. и Г.
наркотични вещества, приобщени иначе по други досъдебни производства, материали
от които са приложени в хода на досъдебното производство под формата на писмени
доказателства и доказателствени средства. Така
свидетелят З. е приел доброволно предадения от свидетеля А. амфетамин
по БП № 443/2018г., свидетелят К. е запазил местопроизшествието до извършването
по надлежния ред на оглед на местопроизшествие, с което е приобщена по
БП№444/2018г. закупената от свидетеля Г. марихуана. Изобилна е съдебната
практика, според която протоколът за доброволно предаване не е документ,
регламентиран в НПК и няма пречка неговият съставител да бъде свидетел по
делото. От друга страна, макар и бидейки чисто фактическо /а не
процесуално-следствено/ действие за събиране на доказателства, когато е
осъществено в рамките на наказателното производство, функцията на доброволното
предаване се изразява в събиране на годни доказателства чрез прилагането им към
делото по начин, гарантиращ тяхната истинност и запазеност
в първоначален вид. От съществено значение е да се подчертае, че приложените по
този начин веществени доказателства са станали предмет на допълнителни
изследвания, без да се накърни тяхната идентичност. Не съществува процесуална
пречка да бъдат ценени показанията на свид.К. и относно
обстоятелствата по запазване на местопроизшествието и откриването на въпросната
марихуана, приобщена като веществено доказателство по друго досъдебно
производство- БП№444/2018г. Предвид изложеното, макар част от инкриминираните
вещества, а именно марихуана с общо нето тегло 1,306 грама и амфетамин с нето тегло 0,104 грама, да са приобщени по
други досъдебни производства-БП№№443/2018г. и 444/2018г., то събраните в хода
на съдебното следствие по настоящото дело гласни и писмени доказателства в
своята съвкупност, са достатъчни за индивидуализирането и установяването им от
органите на досъдебното производство, както и относно липсата на действия по
компрометирането им или за оказано върху тях въздействие, довело до нарушаване
на първоначалния им вид и количество. Предвид изложеното, категоричен се явява
изводът относно безспорна установеност на предмета на престъплението.
Съдът кредитира само отчасти заявеното от подс. С., като не възприе онази част от обясненията му, в
която заявява, че не продава наркотични вещества, а държи същите само за лична
употреба. В тази им част обясненията на подсъдимия не съответства с поведението
му на инкриминираната дата, както и с това на свидетелите Г. и А. /от което е
изводимо становището за известна отработеност на
техните взаимоотношения, както бе посочено по-горе/, а и противоречи с
изложеното от свидетеля Г. на досъдебното производство относно предходните му
отношения със С., които показания съдът кредитира. Нещо повече, обясненията на
подсъдимия в тази им част, не кореспондира и на състоянието на откритите в дома на последния наркотични вещества,
обособени в отделни обекти, от което може да ес направи заключението относно
подготовката им за продажба, в каквато насока е и изобилната съдебна практика /в подобна насока е нпр. Решение № 82 от
31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 33/2014 г., III н. о., НК/. В останалата им част съдът кредитира изложеното в
обясненията на подсъдимия С. като съответно на останалата доказателствена
съвкупност.
Предвид изложеното, съдът прие, че изведените фактически констатации, касателни
държането на инкриминираните количества наркотични вещества-марихуана и амфетамин от страна на подсъдимия без разрешение на
инкриминираната дата се базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, преценени в съответствие с
действителното им съдържание и правна стойност. Нещо повече, видно от горния доказателствен анализ, информацията от гласните и писмените
доказателствени средства бе проверена за достоверност
при взаимната им съпоставка, същата е съответна и на веществените
доказателства, както и на експертните изводи. Информацията, съдържаща се в
кредитираните гласни доказателствени източници, ведно
с писмените и веществени доказателства и доказателствени
средства, съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричният
извод за авторството от страна на подсъдимия С. в неправомерно държане на процесните количества високорискови наркотични вещества-марихуана
и амфетамин, осъществено на процесната
дата и място, както и в тяхното разпространение на същата дата. Междувпрочем, по делото липсва спор относно фактическите
обстоятелства, свързани с упражняването на фактическа власт от страна на
подсъдимия върху инкриминираните високорискови наркотични вещества, открити в
дома му на 06.06.2018г., както и тези, продадени на
свидетелите Г. и А.. Липсва спор и относно продажбата на част от
инкриминираните наркотични вещества на последните двама.
Основният спорен въпрос по
делото касае целта, с която подсъдимият е държал процесните
наркотични вещества, като в своята преценка съдът отчете, че същата е изводима от
състоянието на откритите в дома на С. наркотични вещества /обособени в отделни дози
и подготвени за такова обособяване/, които характеристики на предмета на
престъплението, наред с установените по
делото положителни обстоятелства /продажбата на част от държаните наркотичните
вещества на свидетелите Г. и А. и сочената в разпитите им информация относно
предходна деятелност на подсъдимия С. пак свързана с разпространение на такива
вещества/, обективно сочат именно наличието на такава цел. Ето защо съдът прие
за категорично доказан факта, че наркотичните
вещества /открити в дома му на инкриминираната дата, както и тези, продадени от
него на същата дата на свидетелите Г. и А./ подсъдимият е държал с цел продажба.
При посочената фактическа
установеност на деянието съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.354а, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 06.06.2018
год. в гр. Пловдив, на бул. Н. В. № .., при условията на продължавано
престъпление без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и
разпространил на две лица високорискови наркотични вещества, както следва:
- На 06.06.2018
год. в гр. Пловдив на бул. ***, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение следните високорискови наркотични вещества:
- смес от марихуана и тютюн с общо нето
тегло 0,169 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
в сместа - 12,1 тегловни процента,
- смес от марихуана и тютюн с общо нето
тегло 0,456 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
в сместа - 12,6 тегловни процента,
- марихуана с общо нето тегло 1,295
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 11,4 тегловни процента и
- марихуана с общо нето тегло 1,306
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 7,19 тегловни процента, или общо марихуана 3,226 грама на стойност 19,36 лева
и
- амфетамин
с нето тегло 0,207 грама със съдържание на 11,8 тегловни процента амфетамин и
- амфетамин
с нето тегло 0,104 грама със съдържание на 9,4 тегловни процента амфетамин или общо амфетамин с
нето тегло 0,311 грама на стойност 9,33 лева,
- и на 06.06.2018 год. в гр. Пловдив на бул. „Никола Вапцаров"
№133, без надлежно разрешително е разпространил високорискови наркотични
вещества, както следва:
- на Г.В.Г. е разпространил марихуана
с общо нето тегло 1,306 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 7,19 тегловни процента на стойност
7,84 лева,
- на А.Д.А.
е разпространил амфетамин с нето тегло 0,104 грама
със съдържание на 9,4 тегловни процента амфетамин на
стойност 3,12 лева.
По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен, като го осъди по повдигнатото му обвинение.
От обективна страна, на 06.06.2018г.
подс. С. *** държане на находящите
се в обитавания от него жилищен имот високорискови наркотични вещества, а
именно марихуана с общо нето тегло 3,226 грама и 0,311 грама амфетамин, като по отношение на част от тези високорискови
наркотични вещества, които е държал преди това, той е извършил по-късно на
същата дата в гр.Пловдив и действия по тяхното разпространение чрез продажбата им
съответно на свидетеля Г. /марихуана с общо нето тегло 1,306 грама/ и на свидетеля
А. /амфетамин с нето тегло 0,104 грама/. Наличието на
иззетите по надлежния ред наркотични вещества на 06.06.2018г.
в жилището на подсъдимия, манифестира осъществяваната от С. непосредствена фактическа
власт върху тях /прекъсната от надлежно извършеното процесуално-следстевно
действие претърсване и изземване в дома му/, с което е реализирал една от
формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК-а именно държане на
наркотични вещества. Такава фактическа власт е упражнявана от него на същата
дата 06.06.2018г. и спрямо наркотичните вещества
/марихуана с общо нето тегло 1,306 грама и амфетамин
с нето тегло 0,104 грама /, които е продал малко по-рано същия ден последователно
на свидетелите Г. и А.. С преминаване на въпросните наркотични вещества от
владението на подс.С. в това на свидетелите Г. и А. е
прекъсната пък фактическата власт на първия /упражнявана до този момент на 06.06.2018г./ върху визираното количество марихуана и амфетамин.
Обобщено казано, фактическата
власт върху всички инкриминирани наркотични вещества е упражнявана от
подсъдимия на инкриминираната дата, като същата е прекъсната съответно с
преминаването им от владението на подсъдимия в това на двамата
„купувачи“-свидетелите Г. и А. /касае се за инкриминираната марихуана с нето
тегло 1,306 грама и амфетамин с нето тегло 0,104
грама/, респ. с изземването им по надлежния ред от органите на досъдебното
производство /остатъкът от наркотичните вещества, които са останали в дома на С.,
а именно смес от марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,169 грама, смес от
марихуана и тютюн с общо нето тегло 0,456 грама, марихуана с общо нето тегло
1,295 грама и амфетамин с нето тегло 0,207 грама/. По
отношение на част от държаните на процесната дата
наркотични вещества, а именно въпросните марихуана с общо нето тегло 1,306
грама и амфетамин с нето тегло 0,104 грама подсъдимият
С. е предприел на инкриминираната дата и действия по тяхната продажба на
двамата посочени свидетели, което само по себе си представлява акт на
разпореждане с въпросните наркотични вещества, с което е реализирал и друга от
формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК-а именно
разпространение на въпросните високорискови наркотични вещества.
Подс. С. не е имал изискващото се от закона надлежно
разрешително от компетентните органи за държане и разпространение на
високорискови наркотични вещества.
Марихуаната и амфетаминът са високорискови наркотични средства, които са
под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961
г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Тези наркотични
вещества са включени в Приложение № 1 към чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве ".
От субективна страна подс.
С. е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността
на извършените от него деяния - съзнавал е, че разпространява марихуана и амфетамин, респ. държи марихуана и амфетамин
във фактическата си власт, съзнавал е, че няма разрешение за тяхното държане и
разпространение, съзнавал е, че посочените наркотични вещества са опасни за
живота и здравето на хората, т. е. общественоопасния
характер на деянията и пряко е желаел настъпването на общественоопасните
последици. От субективна страна е налице и специалната съставомерна
цел, изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК, по отношение на
деянието, осъществено чрез „държане“ като една от предвидените в закона
алтернативи, а именно на инкриминираната дата подс.С.
е държал въпросните наркотични вещества с цел разпространение. Този извод на
съда се базира, на първо място, от обстоятелството, че по отношение на част от
тези наркотични вещества подсъдимият е предприел дори имуществено разпореждане,
продавайки конкретни количества марихуана и амфетамин
на свидетелите А. и Г., и то при условията на отработена конспиративност
/комуникация по „месинджър“, изхвърляне на наркотика
през прозореца и оставяне на паричните суми в пощенска кутия/, като последните
двама сочат и предходна деятелност на С. от подобно естество. Нееднократно е
застъпвано в съдебна практика становището, че за субективното отношение на дееца
към реализираното от него общественоопасно поведение
следва да се съди не толкова от собствените му твърдения, колкото от всички
обективни обстоятелства, свързани с извършеното престъпление. В конкретния случай за целта на държането изводи могат да
се направят и от броя на наркотичните вещества и обособяването им като отделни
обекти /дози/, от което е изводимо заключение, че останалите в дома на С.
наркотични вещества също са били предназначени и подготвяни от него за
разпространение. Всички тези обстоятелства според настоящия състав в своята
съвкупност са достатъчни да обосноват целта на държането на наркотичните
вещества за разпространение. Това е така, понеже в конкретния случай се
отчетоха не само конкретните характеристики на предмета /обособяването в
отделни дози на различни наркотични вещества/, но и се установи наличието на положителни
обстоятелства, обективно сочещи на такава цел, каквито доказателствени
факти в конкретния случай са именно осъществените продажби на такива вещества
от подс. С. на инкриминираната дата, както и
предходна негова деятелност от подобно естество.
Обвинението, повдигнато на подсъдимия С.,
обхваща съответно три деяния, извършени през непродължителен период от време
/същите са осъществени в рамките на един ден/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо трите
деяния следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 НК. Подсъдимият на посочените от обвинението дата и място е
разпространил двукратно и държал с цел разпространение, наркотични вещества, като
отделните деяния поради обективната и субективна връзка помежду си съставляват
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК. Доказателствената
съвкупност по делото обосновава категоричния извод, че по отношение на първото
деяние, включено в рамките на продължаваното престъпление, подс.
С. е осъществил държане, при това с цел разпространение на индивидуализираните
вещества, а във връзка в второто и третото деяние е продал последователно на
свидетеля Г. и на свидетеля А., съответните
количества високорискови наркотични вещества, които преди това също е държал
със същата цел.
След като призна подсъдимия С. за
виновен в извършване на престъплението по чл.354а,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът разгледа въпроса
относно определяне на наказанието му
в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като отчете, изводимите
от материалите по делото индивидуализиращи обстоятелства.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия за процесното престъпление съдът изходи от общите разпоредби на закона, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.354а, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от 5 000 до 20 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко
интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия С. наказание за вмененото
му във вина престъпление, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му
обстоятелства – неговата сравнително млада възраст от гледна точка на
наказателната доктрина и съдебна практика /към инкриминирания момент, а и
понастоящем С. е на 25 години/, изказаното съжаление за стореното и направеното
частично самопризнание. Смекчаващи отговорността обстоятелства са и невисоката стойност и количества на инкриминираните
вещества. От друга страна, истината е, че изключителната укоримост
на поведението му е обвързана с реализирането и на действия по разпространение
на наркотични вещества, както и с целта, поради която са държани част от процесните наркотични вещества, а именно-за
разпространяване сред други лица, а не с ниската им парична стойност. Но пък последната
може да бъде осмисляна при отмерване на наказанието. В тази насока е и превалиращата практика на ВКС (Решение № 531 от 9.12.2013 г. на ВКС по н. д. №
1857/2013 г., III н. о. Решение № 230 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
678/2013 г., II н. о. Решение № 251 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 261/2009
г., III н. о.). Така на действително наличните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да се
противопостави спецификата на конкретно извършеното от С. престъпление. Обществената
опасност на едно деяние безспорно е отчетена от законодателя при определяне на
санкционните рамки и поради това се приема, че сама по себе си не може да се
отчита повторно в процеса по индивидуализация на наказанието. Не е налице
обаче пречка по смисъла на чл.56 от НПК при индивидуализация на
наказанието да се отчита конкретиката на всеки
отделен казус, индивидуалните условия и предпоставки, довели до настъпване на общественоопасните последици. И в тази връзка правилно е да
се отбележи, че обществената опасност на конкретната деятелност е завишена, тъй
като е осъществена при условията на продължавано престъпление. В този ред на
мисли, при индивидуализиране наказанието на подс.С. съдът прецени, като отегчаващо отговорността обстоятелство завишената степен на
обществена опасност на конкретното престъпление, поради осъществяването на три
деяния с предмет високорискови наркотични вещества, две от които са реализирани
посредством разпространение на различни наркотични вещества /марихуана и амфетамин/ на други лица, и то срещу заплащане на
определени парични суми. Утежняващо отговорността обстоятелство е и
обремененото съдебно минало на подсъдимия С., безспорно отразяващо се на
преценката относно неговата личностна характеристика, и то в негативен аспект.
Както бе отбелязано по-горе на съответното систематическо място, подсъдимият С.
е реабилитиран за двете си осъждания като непълнолетен. Не така стои обаче
въпросът с осъждането на С. по НОХД №6926/2014г. на Pайонен-Пловдив, с което същият е бил
санкциониран за престъпление със същия непосредствен обект на посегателство
като процесното, а именно по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, и то с налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3
години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2014 г., като досежно това осъждане С. не е бил реабилитиран, доколкото
към момента на извършване на това престъпление вече е бил пълнолетен, поради
което и не може да бъде реабилитиран по чл.86 от НК повторно според съда, с
оглед забраната на чл.86, ал.2 от НК. Не е налице по отношение на това осъждане
и пълна реабилитация по чл.88а от НК, предвид неизтичането на 5-годишния срок
по чл.88а, ал.3, вр .ал.1, вр.82,
ал.1, т.4 от НК, считано от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, а
именно – 19.11.2017г. С други думи, към момента на извършване на процесното престъпление подс.С. е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Това е
така, понеже независимо, че
реабилитацията за първите две осъждания на С. се отнася до престъпления,
извършени от него като непълнолетен, тя представлява пречка за повторна
приложимост на основанията по чл. 86, ал. 1 от НК при
осъждане за последващото престъпление /третото
осъждане/, осъществено от дееца вече като пълнолетно лице (предмет на НОХД №
6926/2014г. по
описа на PC-Пловдив). Действието на забраната по чл. 86, ал. 2 от НК според
съда се изключва само в хипотезите, при които реабилитираният непълнолетен е
извършил и следващото престъпление отново като непълнолетен. Ако след
реабилитацията за извършено от дееца като непълнолетен престъпление, той
извърши друго престъпление, но вече като пълнолетен, за което му бъде наложено
условно наказание лишаване от свобода, с изтичането на изпитателния срок по
второто осъждане няма да настъпи нова реабилитация по право на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК. За това престъпление деецът може да бъде реабилитиран
при условията на чл. 87, ал. 1 от НК или чл. 88а от НК, които
предпоставки в разглеждания случай не са налице. Разбиране в такъв смисъл
последователно се застъпва в практиката на ВКС, включително и в Решение № 51/
21.03.1996 г. по н. д. № 656/1995 г., І н. о., Решение № 454/28.11.2008 г. по
н. д. № 441/2008 г., ІІ н. о., Решение № 201/18.06.2013 г. по н. д. № 573/2013
г., І н. о., Решение №286/29.07.2015г. по н.д. № 480/2015 г. на ІІ н. о., които
се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Наистина този въпрос и
понастоящем е дискусионен, като съществува и практика в противоположен смисъл
/напр.Решение № 201 от 12.06.2009г. по н.д. № 662/2008г. на ВКС, ІІІ н.о./, но
същата не се споделя от съда, предвид, че в случаите, когато непълнолетието е
релевантно при преценката относно последиците от осъждането, законодателят
изрично го е посочил. Така е сторено например в чл.29, ал.2 от НК, който
изрично указва, че при прилагане разпоредбите на „опасен рецидив“ не се вземат
предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. Такова уточнение
липсва в разпоредбата на чл.86, ал.2 от НК, което означава, че при преценката
дали пълнолетното лице може да се реабилитира по чл.86, ал.1 от НК, се отчита
дали вече веднъж е бил реабилитиран по право, независимо дали това е било преди
или след навършване на пълнолетие.
В контекста на изложеното няма как да бъде споделено
становището на защитата, както и на представителя на държавното обвинение /при
все, че в обвинителния акт изрично е отбелязано, че С. е осъждан/, че
подсъдимият е реабилитиран и за последното си осъждане.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната
теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д.
№671/2015 г./. Така при съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, налични по делото, съдът намира, че макар да липсват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то е налице изключително по своя характер
смекчаващо обстоятелство, доколкото в конкретния
случай се касае за сравнително неголеми количества наркотични вещества, чиято
стойност никак не е висока. Това обстоятелство мотивира извода относно наличие на основания за
приложение на чл.55 от НК по отношение на подсъдимия С., като по-същественото в
случая е, че е налице и втората кумулативна предпоставка на посочената
разпоредба, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание /„лишаване от свобода“, чийто минимум е две години и глоба
със специален минимум от 5000 лева/ се явява несъразмерно тежко в конкретния
случай.
Поради изложеното съдът санкционира подс.С. при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, налагайки му наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размери
под предвидените в закона минимуми за процесното
престъпление, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца /този размер е
с 1/3 по-малък от специалния минимум/ и „глоба“ в размер на 3500 лв. /три
хиляди и петстотин лева/. При определяне размера на наказанието „глоба“
съдът отчете, че съгласно разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК, в случаите на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с
½.
Така
определените на подсъдимия С. кумулативни санкции са съобразени с правилото,
залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената част на НК е
предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две
или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните
членове, определя размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност
да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
При
преценката относно начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на подс.С., съдът прие, че в конкретния
случай не е възможно приложението на чл.66 от НК, доколкото е налична само първата
законова предпоставка за допустимостта института на „условното осъждане“, а
именно наложеното на подсъдимия С. наказание е по-малко от три години. Видно от
гореизложеното, с оглед наличието на предходно осъждане на С. на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, за което вече бяха
изложени подробни съображения, че не е настъпила реабилитация, то не е налице
втората обективна предпоставка на чл.66, ал.1 от НК. При липсата на която и да
било от кумулативно предвидените предпоставки на посочената разпоредба, е
абсолютно недопустимо приложението института на „условното осъждане“, поради
което се явява безпредметно и обсъждането на последната-третата предпоставка, свързана
с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Доколкото обаче в хода на
съдебните прения се отправи синхронно предложение към съда от всички страни в
процеса за приложение института на „условното осъждане“, то за изчерпателност е
необходимо да се посочи, че по отношение на С. не е налична и тази последна
предпоставка, при която законодателят е поставил акцент върху индивидуалната
превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята
съвкупност да предпоставят възможност за неговото
поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за приложението
института на условното осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция,
съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на генералната превенция. За това
следва да се преценят не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната
обществена опасност на деянието. За да бъде същата завишена, трябва да са
налице конкретни данни, които да характеризират дееца и деянието с по-висока
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този
вид, тъй като принципно за всяко по вид престъпление законодателно е заложена
съответна степен на обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената
санкция. В контекста на изложеното, предвид конкретната степен на обществена
опасност на процесното престъпление /осъществено
посредством три отделни деяния с предмет различни видове високорискови
наркотични вещества, две от които реализирани посредством разпространение на
различни наркотични вещества на други лица, и то срещу заплащане на определени
парични суми/, съдът намира, че от гледна точка на
наказателната превенция не би могло да се приеме, че условното осъждане е
подходящо и достатъчно, за да се постигне възпитателният и предупредителен
ефект върху дееца /осъждан вече на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление със същия непосредствен обект на посегателство/, а и върху
останалите членове на обществото. Условното осъждане /с оглед и спецификата на
осъществената от подсъдимия престъпна деятелност,
от която е изводима и преценката относно неговата лична степен на обществена
опасност/ би се приело не само като израз на неоправдано снизхождение към
дееца, но и като оценка за занижената укоримост на
този вид деятелност-разпространение на различни високорискови наркотични
вещества срещу заплащане на различни лица, доколкото и предвидените в
разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК алтернативни форми на изпълнителното деяние
в никакъв случай не са равноценни от гледна точка на степента на обществена
опасност. Така държането на едно наркотично вещество с цел неговото
разпространение, в никакъв случай не е със същата обществена опасност като
разпространението на същото това количество наркотично вещество на друго лице /лица/,
доколкото във втория случай е по-осезаема дълбочината на засягане на
обществените отношения, представляващи непосредствен обект на посегателство на
това престъпление против народното здраве. При тези
данни, дори да бе налична втората предпоставка за приложение института на
„условното осъждане“, в конкретния случай липсват и основания за проява на
допълнителна снизходителност спрямо подсъдимия С., още повече, че по отношение
на същия вече трикратно са правени очевидно безуспешни опити за въздействие
посредством механизмите на наказателната превенция /два пъти същият е
санкциониран с наказания „пробация“, а трития път-с
наказание лишаване от свобода/. Нещо повече, подобно снизхождение би
било необосновано и от гледна точка на общата превенция, защото и тя е цел на
наказанието. Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира и търсенето на
общопревантивния ефект на наказанието. За да може
една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т.е. обемът
наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на
неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Условното осъждане /дори да бе възможно/ в
конкретния казус не би съдействало за постигане целите на наказанието
поради ограничения му принудителен и предупредителен потенциал, обусловен от
отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Предвид гореизложеното, съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи така наложеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца
да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК съдът приспадна
от така наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за срок от една година
и четири месеца времето, през
което е бил
задържан по реда на ЗМВР, считано
от 06.06.2018г.
до 07.06.2018г. и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 07.06.2018г. до
08.06.2018г., като един ден „задържане”
се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на
престъплението, а именно остатъка от наркотичните вещества, предадени на
съхранение в ЦМУ – гр.София.
Съдът постанови веществените доказателства: празни опаковки, 1бр.
дървен гриндер, 1бр. ламарина, огледална, и 2 бр.
карти тип пластика да се унищожат като вещи без стойност след
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.53, ал.2,
б. Б от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства - 2 бр. банкноти с
номинал 5 лв. и сер. №№ БК 6380116, БЛ 3490194, представляващи придобито от
процесното престъпление. В този смисъл съдът взе предвид съдебната практика по
приложение разпоредбата на чл.53, ал.2, б.Б от НК, според която от логичното и
прагматично тълкуване на текста се налага разбирането, че на отнемане подлежи
само реално полученото от конкретното престъпление, а когато то липсва, се
присъжда в полза на държавата неговата равностойност /в този смисъл е напр. Решение
№276 от 28.06.1988г. по н.д. №276/88г., І н.о./. В настоящия случай от
категоричната фактическа установеност по делото е изводимо становището, че
въпросните парични суми са придобити именно от процесната
деятелност на подсъдимия С., поради което и съдът отне тези суми в полза на
държавата.
С оглед така постановената присъда, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати в полза на Държавата,
по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 137,42 лв. /сто тридесет и седем лева и
четиридесет и две стотинки/ - за експертиза, а по сметка на Окръжен съд –
Пловдив да заплати сумата от 66,35 лева /шестдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: