Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Русе, 11.05.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ к.адм.дело № 20
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за МВР.
Постъпила е жалба от Н.С. *** срещу Решение №
596/28.09.2022 г. по АНД № 632/2022 г. по описа на РРС, поправено с Решение №
744/15.12.2022 г. на РРС по същото дело, с което е потвърдена Заповед за задържане
на лице, с рег. № 1882 33-1/06.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор при
група за охрана на обществения ред при Първо РПУ при ОДМВР – Русе, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането на Н.С. за срок
от 24 часа. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
решението на районния съд, постановено в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Иска се решението на първоинстанционния съд
да бъде отменено, да се постанови ново решение, с което да се отмени издадената
заповед за задържане.
Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата Полицейски инспектор при група
за охрана на обществения ред при Първо РПУ при ОДМВР – Русе, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Т.Й., в представено писмено възражение срещу
жалбата и в хода на делото по същество развива съображения за нейната
неоснователност. Иска
решението на РРС да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски.
Становището на участващия в производството прокурор от
ОП -Русе е, че жалбата е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима – постъпила е в срок от надлежна страна в производството и
подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за задържане на лице рег.№1882 ЗЗ-1 от
06.01.2022 г. на С.Д.Д. – полицейски инспектор в група Охрана на обществения
ред на Сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Русе е задържан за срок от 24 часа в
конвой – ОД МВР гр.Русе Н.С.С.. Като правно основание за издаване на заповедта
е посочен чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание – „след
надлежно устно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба-съставен акт по УБДХ“.
Районният съд е приел, че цитираната заповед за
задържане на лице, оспорена пред него от Н.С., е законосъобразна, тъй като е
издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл.72
от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма, с посочване на
правните и фактически основания за издаването й като от събраните в хода на
делото доказателства в тяхната съвкупност безспорно е установено наличието на
предпоставките за налагане на процесната административна мярка. Приемайки, че
заповедта не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, районният съд е
отхвърлил оспорването по жалбата на Н.С..
Настоящият касационен състав намира решението на
първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно като споделя напълно
изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Противно на твърденията на касационния жалбоподател,
районният съд е установил с допустими по закон доказателства и доказателствени
средства, правилно и в пълна степен относимите за случая факти и обстоятелства
и въз основа на тях е извел напълно обосновани правни изводи за
законосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане на лице.
Съгласно
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на което основание е издадена оспорената пред
районния съд заповед, полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Това означава, че фактическият състав, при осъществяването
на който за полицейския орган възниква правомощието да задържи едно лице на
основание цитираната разпоредба, включва на първо място наличие на отправено
надлежно предупреждение към лицето, че с действията или бездействията си пречи
на полицейските органи да изпълнят свое задължение по служба и на следващо
място това предупреждение да е било съзнателно игнорирано от лицето и то да е
продължило с поведението си да пречи на полицейските служители за изпълнят
служебните си задължения.
Доводите в касационната жалба са идентични със
съображенията на С., поддържани и пред районния съд и на тях е отговорено
мотивирано в оспорваното решение на първоинстанционния съд. Районният съд е
анализирал събраните множество както гласни, така и писмени доказателства в
тяхната съвкупност и правилно е достигнал до извода, че в конкретния случай
безспорно е установено, че Н.С. е изразил вербална и физическа агресия спрямо
полицейските служители като устно му е било указано да се въздържа от подобни
действия, а в противен случай ще бъде употребена физическа сила и ще бъде
задържан. Въпреки това С. продължил да буйства и да отказва да окаже съдействие
на полицейските служители за установяване на самоличността му.
Касаторът, позовавайки се на свидетелските показания
на св. С., твърди, че към него не са отправяни предупреждения от страна на
полицейските служители да спре и да не участва в скачането за кръста или пък
други предупреждения от подобен род, а от там и не е налице неизпълнение на
полицейско предупреждение. От друга страна не спори, че му е било изискано
представяне на документ за самоличност – лична карта, но такава не е можел да
представи не поради отказ от негова страна, а поради това, че с действията си
точно полицейските служители са го възпрепятствали да достигне до дрехите си,
където се е намирала личната му карта.
Касационният съд не споделя тези твърдения на касатора
като счита, че те не кореспондират със
съвкупността на доказателствения материал събран в хода на делото пред
първоинстанционния съд. Макар да са налице известни разминавания в показанията
на отделните разпитани по делото свидетели, дължащи се на личностното
възприятие на всеки от свидетелите, всъщност не са налице съществени
противоречия по отношения на релевантните факти и обстоятелства, а те се
свеждат до това, че Н.С. не е бил записан за участие в ритуала по вадене на
кръста от р. Дунав на 06.01.2022 г. (без значение е причината за незаписването
му) и въпреки взетите мерки за охрана на събитието и недопускане до Понтона на
лица, които не са участници в ритуала, е преминал загражденията, поставени от
органите на полицията, пренебрегвайки опитите на полицейските служители да
установят самоличността му и факта, че не следва да се намира на Понтона в
момента на провеждане на ритуала.
Безспорно се установява и агресивното поведение на
касационния жалбоподател, за преустановяването на което същият е бил
предупреден от полицейските служители и което поведение не е било
преустановено, като по този начин С. именно е възпрепятствал полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения по опазване на обществения ред
при провеждане на процесното обществено мероприятие. По същия начин стои
въпросът и с отправеното към касатора искане да представи лична карта, с която
да бъде установена самоличността му, което той не е сторил дори и когато му е
дадена такава възможност чрез освобождаване от хвата на св. Генджов. Посочените
обстоятелства са установени по делото и на се налице доказателства, включително
гласни такива, които да ги опровергават, независимо дали част от свидетелските
показания са по-категорични в тази насока, а други са по-общи и не толкова
конкретни. В случая от съществено значение е, че предупреждения са отправяни и
те са били възприети от касатора, а доказателства за това са налице, въпреки
възраженията на С., че за него не било ясно какво точно искат полицейските
служители от него (освен да представи личната си карта, която към този момент
не се намирала у него). Точно обратното, от репликите на С. и от предприето
оспорване на дадено според него устно разпореждане от полицейски орган, е
видно, че същият е възприел отправените му предупреждения, но съзнателно не се
е съобразил с тях и е продължил да възпрепятства дейността на органите на
полицията.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до
изводи, че в настоящия случай не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК. Законът императивно предвижда, че в посочената хипотеза
задържането може да бъде не повече от 24 часа, с което е осигурена именно
съразмерността на приложената принудителна мярка спрямо хипотезите, при които тя се налага.
На последно място касационният жалбоподател се
позовава на обстоятелството, че в оспорената пред РРС заповед е посочено, че същата
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – Русе, вместо пред
Районен съд – Русе. Всъщност това обстоятелство не води до незаконосъобразност
на издадения административен акт, тъй като не е част от формираната и изразена воля
на административния орган. Посоченото несъответствие с разпоредбата на чл. 72,
ал. 4, изр. І от ЗМВР по никакъв начин не възпрепятства упражняването на
правото на защита на касационния жалбоподател, тъй като съгласно чл. 135, ал. 2
от АПК ненадлежно сезираният с жалба съд, ако намери, че делото не му е
подсъдно, е длъжен да го изпрати на надлежния съд и в този случай делото се
смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си.
Всичко изложено до тук дава основание на касационния
съд да приеме, че в настоящия случай не са налице твърдяните от касационния
жалбоподател пороци на първоинстанционното решение на Русенския районен съд.
Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл. 228 във
връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден
да заплати на ОДМВР – Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция, което възнаграждение съдът определя на основание чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 240 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
последно от АПК Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 596/28.09.2022
г. по АНД № 632/2022 г. по описа на РРС, поправено с Решение № 744/15.12.2022
г. на РРС по същото дело.
ОСЪЖДА Н.С. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 240,00 (двеста и четиридесет)
лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: