№ 69
гр. Бургас, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 9840/22.10.2024г. на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление:София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от инж. Ясен
Йорданов - Председател на Управителния съвет, чрез Михаела Георгиева -
пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление – Бургас, срещу
Решение № 325 от 30.09.2024 г. по гр. дело № 369/2024 г. по описа на Районен
съд – Несебър, с което АПИ е осъдена да заплати на ищеца Х. Д. сумата от
1250 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие настъпило ПТП на 11.09.2019 г. поради намираща се
неравност (дупка) по главен път III-906 от с. Гюльовица към с. Паницово, на
25-и километър, с което се причиняват щети по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „S 500” с рег. № ЕН 0840 КС, собственост на ищеца, от
които: 600.00 лева частичен иск от 2500.00 лева за увреждане на предна дясна
джанта; 600.00 лева частичен иск от 2500.00 лева за увреждане на задна дясна
джанта; 25.00 лева частичен иск от 850.00 лева за увреждане на предна дясна
гума; 25.00 лева за увреждане на задна дясна гума, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда на
29.09.2024г. до изплащане на вземанията; присъдени са разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е
неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно приел, че по делото нямало
1
данни кога са поставени пътните знаци, обозначаващи неравности по пътя,
независимо от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д.,
автоконтроьор към РУ- Несебър. Такива твърдения- за наличие на знаци и
сигнализация за неравности по пътя,били заявени още с представяне на
писмения отговор по исковата молба.На следващо място се заявява
оплакване за необоснованост на първоинстанционния акт с оглед заявено от
ответника възражение за несъответствие в използваните гуми на автомобила/
изяснено от заключението на вещото лице по делото/. На трето място се
заявяват оплаквания за това, че НРС не приел за основателно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, в която насока изтъкват доводи за
необоснованост и видно противоречие в направените изводи на НРС.Счита се,
че настъпилият вредоносен резултат е изцяло по вина на водача на МПС
предвид това, че същият в противоречие с правилата за движение по
пътищата, установени в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, не е съобразил скоростта си на движение с предвидимите и обективно
съществуващи фактори от пътната среда, за да има възможност да спре при
наличие на препятствие.Моли отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, евентуално- се
намали обезщетението поради съпричиняване от водача на вредоносния
резултат.Моли се присъждане на разноските и на юрисконсултско
възнаграждение.
Писмен отговор по въззивната жалба не е предявен.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
на основание чл. 269 от ГПК относно правилността на решението въззивната
инстанция се произнася в очертаните от въззивната жалба рамки.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Д. Д.
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане за постановяване на
съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от
1250.00 лева частичен иск от основен иск в размер на 6700 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди,претърпени вследствие
настъпило ПТП на 11.09.2019 г.,при което ищецът попаднал с автомобила си в
дупка по главен път III-906 от с. Гюльовица към с. Паницово, на 25-и
километър и били причинени следните щети по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „S 500” с рег. № ЕН 0840 КС,а именно: увреждане на
предна дясна джанта,за което претендира сумата от 600 лева,представляваща
частичен иск от 2500 лева; увреждане на задна дясна джанта,за което
претендира сумата от 600 лева,представляваща частичен иск от 2500 лева;
увреждане на предна дясна гума,за което претендира 25 лева,представляваща
частичен иск от 850 лева; увреждане на задна дясна гума,за което претендира
25 лева,представляваща частичен иск от 850 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда на 29.09.2023г. до изплащане
на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна представя писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. На първо място твърди,
че вредоносният резултат бил по вина на водача на автомобила, който в
2
противоречие с правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,установено от органите на
„Пътна полиция“ в съставения АУАА, не съобразил скоростта си на движение
с предвидимите и обективно съществуващи фактори от пътната среда, за да
има възможност да спре при наличие на препятствие. Сочи, че твърдените от
ищеца пътни неравности били сигнализирани и се явявали предвидимо за
водача препятствие, което същия би могъл да избегне. В случай, че съдът не
отхвърли иска поради липса на отговорност на ответника за настъпилото
ПТП, да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на
вредоносния резултат.
Районният съд е намерил исковете за основателни и е присъдил
обезщетение за претърпените имуществени вреди в предявените размери на
всеки от конкретните частични искове ,като не е счел за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа
страна следното:
От представено по делото свидетелство за регистрация- част 1
безспорно се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка
„Мерцедес S 500“ с ДК № ЕН0840КС.Няма спор между страните,както и от
показанията на св.Д. и Протокол за ПТП № 1616417 безспорно се
установява,че на 11.09.2019 г. около 01.00 ч. ищецът управлявал посоченото
МПС по главен път III-906 от с. Гюльовца към с. Паницово, и на 25-ти
километър , след преминаване през пътна неравност (дупка) с неустановени по
делото размери и дълбочина в дясното пътно платно, получава увреждане-
пукане на предна и задна десни гуми и джанти по лекия автомобил.
От разпита на св. Д. /актосъставител на произшествието/ се установява,
че в началото на Дюлинския проход има пътен знак, който указва, че в
процесния участък от пътя - около 30 км, има неравности по пътното платно,
но самата дупка, в която попаднал лекия автомобил, не е маркирана, както и
че е имало ограничение на скоростта 30 км/ч.Свидетелят сочи, че отразил в
акта, както и заявява пред съда –че
ПТП-то настъпило поради движение на автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост. Свидетелят сочи, че при извършения от него оглед на
произшествието автомобила бил спрян, спирачен път не бил
измерван.Свидетелят установява, че щетите са от попадане на автомобила в
дупката,като във вътрешния диаметър на дупката имало следи от попадане в
нея на гумата на автомобила.Показанията на свидетеля относно механизма на
настъпване на щетите се потвърждават от заключението на вещото по
приетата САТЕ,което освен това сочи, че поради липса на данни не е
установило кога са поставени пътните знаци в процесния участък от пътя.
Вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза установява, че
автомобилът на ищеца бил с размери на джанти с гуми - 20 цола джанта и
гума 265/30 ZR20, които обаче са извън стандартната спецификация за размер
на гума и джанта на същия автомобил, дадена от производителя - 225/60 R 16
3
(при максимални 19 цола). Видно от т.5 заключението, единствената
възможност от страна на водача за ограничаване на щетите върху лекия
автомобил са били да използва гуми съгласно спецификацията на
производителя.Според вещото лице, цената на гуми и джанти комплект от
размера на използваните от ищеца - 20 цола възлиза на 4753.08 лева с ДДС
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Както е видно от нормата на чл. 45 от ЗЗД, чиито предпоставки следва
да са кумулативно налични, за да се ангажира деликтната отговорност на
ответника по делото за вреди и с оглед константната по въпроса съдебна
практика по непозволеното увреждане, трябва да са налице едновременно
четири елемента на сложния фактически състав: 1. Деликт-противоправно
действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента, като последната се
предполага, с оглед презумпцията, визирана в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, до
доказване на противното. Само при едновременното съществуване на
посочените предпоставки, е налице непозволено увреждане, като
осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на вредите.
От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение
за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
представляващи според чл. 51, ал. 1 ЗЗД, "всички вреди", които са пряка и
непосредствена последица от увреждането- имуществени и неимуществени.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на Агенция "Пътна инфраструктура ", то трябва
да има правна норма, която да го задължава да извършва дейности по
поддържане на пътното платно по пътищата, които са част от републиканската
пътна мрежа.
По делото не е спорно, че участъкът от пътя, където е възникнало
процесното ПТП, е част от Републиканската пътна мрежа, чието поддържане и
ремонт се осъществяват от ответника Агенция "Пътна инфраструктура".
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост, като собствеността се
простира върху всички елементи, включително и пътните съоръжения по
аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура". Следователно, ответникът
има задължение да извършва поддръжката на републиканските пътища и се
4
явява пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от
препятствия по пътната настилка,каквото представлява необезопасената
дупка, в която е попаднал автомобила на ищеца.
При така очертаната правна рамка, с оглед установената по делото
фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивната жалба,
настоящият състав намира, че по делото са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на процесния автомобил марка,
доколкото оплакването във въззивната жалба е че първоинстанционният съд е
игнорирал обстоятелството, че водачът на процесния автомобил е допринесъл
за настъпването на вредите, както и че поведението на водача е една от
причините за настъпването на ПТП.
По така очертания спорен въпрос, въззивният съд намира следното:
От заключението на вещото лице по САТЕ и разпита му в с.з. се
установява, че пътят, където е станало ПТП-то, е много лош и не позволява
висока скорост.Безспорно е , че ПТП-то е настъпило поради неравност върху
асфалтовото покритие, като в резултат на попадането на лекия автомобил в
дупката е настъпил удар с предно дясно и задно дясно колело и така в резултат
на удара са нанесени щети на автомобила. Видно от САвТЕ, от удара предна
дясна и задна дясна джанта и гума се пукат. Действително,поставения пътен
знак А-12 посочва на неравности по пътя, налице е и ограничение на
скоростта на 30 км/ч,но необезопасената неравност-дупка като обективно
съществуваща опасност на пътя под нивото на асфалтовото покритие
категорично създава условия за ограничаване на видимостта под тази равнина,
откъдето може да бъде направен извод, че водачът няма обективна
възможност да възприеме повредата на пътя навреме. Съгласно чл. 20, ал. 2
изр. 2 ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. т. е.
избраната от водача на МПС скорост на движение освен разрешена, следва да
е и съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В процесният случай
препятствието на пътя,довело до процесното ПТП, е необозначена и
несигнализирана дупка, която не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре, поради което и ответното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения л. а., поради
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е неоснователно и недоказано и следва да
бъде отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда намаление на
отговорността съобразно допринасянето на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Приносът на увредения представлява обективен елемент от
съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие,но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Отчитайки
5
заключението на вещото лице по САвТЕ ,според което ограничаване на
щетите върху лекия автомобил в конкретния случай било само използването
на гуми съгласно спецификацията на производителя,което обаче не е
налице,тъй като автомобилът бил с размери на джанти с гуми : 20 цола
джанта и гума 265/30 ZR20, които са извън стандартната спецификация за
размер на гума и джанта на автомобила, дадена от производителя: 225/60 R 16
(при максимални 19 цола/,настоящият съдебен състав намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача до размера от
20%, с колкото следва да се намали обезщетението на ищеца.В случая общият
размер на вредите, изчислени от вещото лице по САТЕ , е 4753.08 лева с
ДДС,която сума следва да се намали с 20% -т.е. 950,62 лева предвид
установеното съпричиняване от водача,поради което общият размер на
вредите се изчислява на 3802,46 лева.Тъй като ищеца е предявил иска си като
частичен в размер на 1250 лева,частичният иск в размера от 1250 лева
следва да бъде уважен изцяло,до който извод е стигнал и районния съд.
В случая обаче първоинстанционния съд не е отчел установеното от
въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат,което обстоятелство е
довело и до неотразяване в диспозитива на решението му на общия размер
обезщетение за имуществени вреди, установен от БОС на 3802,46 лева.
Изложеното, както и изискването за пълнота, прецизност и яснота на
съдебния акт налага отмяна на диспозитива на първоинстанционното решение
в частта, касаеща произнасянето по спора за дължимото обезщетение за
имуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че по същество установения от БОС
размер на обезщетението за вреди по частичния иск е до размера,присъден от
районния съд, разноските,извършени пред първоинстанционния съд остават в
размерите, присъдени от същия съд.Като краен резултат, с оглед
неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,ал.1 ГПК в
полза на въззивника разноски не следва да се присъждат; разноски не се
претендират от въззиваемата страна и съдът не й присъжда такива.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 325 от 30.09.2024 г. по гр. дело № 369/2024 г. по
описа на Районен съд – Несебър в частта,с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“- гр. София, ЕИК:********* с адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Д., ЕГН:********** с
адрес: гр.*** ул.*** бл.** вх.* ет.* ап.* сума в размер на 1250 лева,
представляваща общо парично обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие настъпило ПТП на 11.09.2019 г., поради намираща се
неравност (дупка) по главен път III-906 от с. Гюльовица към с. Паницово, на
25-и километър, с което се причиняват щети по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „S 500” с рег. № ЕН 0840 КС, собственост на ищеца, от
които 600.00 лева, частичен иск от 2500.00 лева за увреждане на предна дясна
6
джанта; 600.00 лева, частичен иск от 2500.00 лева за увреждане на задна дясна
джанта; 25.00 лева, частичен иск от 850.00 лева за увреждане на предна дясна
гума; 25.00 лева за увреждане на задна дясна гума, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда -29.09.2023г.
до изплащане на вземанията,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- гр. София,
ЕИК:********* с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на
Х. Д. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.*** ул.*** бл.** вх.* ет.* ап.* сума в
размер на 1250 лева, представляваща частичен иск от общия размер от
3802,46 лева парично обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие настъпило ПТП на 11.09.2019 г. поради намираща се неравност
(дупка) по главен път III-906 от с. Гюльовица към с. Паницово, на 25-и
километър, с което се причиняват щети по лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „S 500” с рег. № ЕН 0840 КС, собственост на ищеца Х. Д. Д.,
ЕГН:********** с адрес: гр.*** ул.*** бл.** вх.* ет.* ап.*., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.09.2023г. до изплащане на вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 325 от 30.09.2024 г. по гр. дело №
369/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7