Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от „Уолтън Асошийтс София“ ООД, против Решение № 1580/10.11.2023 г. по АНД № 20233110200913/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200833 от 7.09.2022 г. издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на "Уолтън Асошийтс София" ООД е наложена имуществена санкция в размер 1800 лв., като санкцията е намалена по размер на 1500 лв.

 

Жалбоподателят, чрез адв. Х. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че неправилно ВРС е преценил, че М. е предоставил работна сила през периода 26.06.2022 г. до 5.07.2022 г., без да му е осигурено право да ползва седмична почивка. Съгласно приложени по делото таблици за отчитане явяването и неявяването за месец юни и юли 2022 г. е видно, че не е налице междуседмична почивка в размер не по-малко от 36 ч., но се касае за техническа грешка, допусната от отдел ТРЗ, а не за действително нарушение на трудовото законодателство. От представените присъствени листи се установява, че М. на 30.06.2022 г. е приключил работа в 20 ч, на 1.07.2022 г. е почивал, а на 2.07.2022 г. е бил на смяна от 16 ч, като му е осигурена междуседмична почивка най-малко от 36 ч. Документите, които отразяват действително отработеното време на всеки работник са присъствени листи за отчитане явяването на работа, а не таблиците за отчитане, които са предварителен план за разпределение на работното време. Съдът не е изследвал релевантните за спора доказателства, като не е кредитирал и показанията на част от свидетелите, които сочат, че предварителния график не отразява действително отработеното работно време на всеки работник. Моли да се отмени касираното решение и потвърденото с него НП. За с.з. касаторът редовно призован не се явява представител.

 

Ответната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, не се явява и не изпраща представител. В депозиран отговор, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. В хода на съдебното производство е установено, че дружеството не е осигурило седмична почивка не по-малко от 36 ч. на лицето М.. Работникът е полагал труд в продължение на последователни 10 дни, което се установява от представени таблици за отчитането явяване/неявяване на работа през м.юни 2022 г. и м.юли 2022 г. Неоснователни са доводите, че таблиците за отчитане явяване на работа при сумарно отчитане на работното време представляват предварителен план за разпределение на работното време. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

 

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съд съдебен акт.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Уолтън Асошийтс София“ ООД против НП № 03-2200833/07.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Уолтън Асошийтс София“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

 

От фактическа страна въззивният съд е установил, че М. бил в трудово правоотношение с „Уолтън Асошийтс София“ ООД, на длъжност пиколо в хотел „*****“. По време на проверката в обекта били представени писмени документи отчетни и присъствени форми за работещите в обекта лица, от които се установило, че лицето М. е работил на смяна в периода от 26.06.2022 г. до 05.07.2022 г., от 16:00 ч. до 20:00 ч., като не му е осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа при установено сумарно изчисляване на работното време. При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 153 КТ, поради което на дружеството бил съставен АУАН на 18.08.2022г. За извършване на нарушението била приета датата 03.07.2022г.

 

От правна страна въззивният съд е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган. В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатирал в хода на административно - наказателното производство да е допуснато нарушение на процесуалните правила. Анализирайки доказателствата, приел, че от таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за м.юни и юли 2022 г., се установява, че периода от 26.06.2022 г. до 5.07.2022 г. М. е полагал труд всеки един ден, като на 3.07.2022 г. работодателят не е осигурил седмична почивка на лицето. Тези факти съдът приел за доказани от наличните писмени доказателства. Анализирал и представените от дружеството доказателства за които приел, че същите са съставени с оглед процеса, като преценил, че твърдението за наличие на техническа грешка в представените таблици е защитна теза. При тези условия съдът заключил, че е налице допуснато нарушение. Предвид отсъствието за данни за други нарушения, съдът намалил размера на наложената санкция до законоустановения минимум от 1500 лева.

 

 

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмените, така и гласните/. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е достигнал до извода за осъществен от касатора състав на вмененото нарушение, като не е дал вяра на допълнително представените писмени доказателства и свидетелските показания на лицата в трудови правоотношения с дружеството.

 

Неоснователни са отправните в касационната жалба доводи относно извършената от ВРС оценка на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано е посочил защо кредитира същите. Въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка и е обосновал краен извод за доказаност на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 153 КТ, който напълно се споделя от настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна.

 

Правилно ВРС е оценил съответната доказателствена стойност на представените в хода на проверката таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.юни и м.юли 2022 г. и присъствената форма, и присъствените листи, представени впоследствие. И едните, и другите документи са частни, без достоверна дата и обвързваща съда материална доказателствена сила. При тази им характеристика, от съществено значение за доказателствената им стойност са моментът на тяхното представяне, и фактите, които установяват – изгодни или неизгодни за позоваващия се на тях. Доколкото първите документи са представени именно от наказаното дружество, при това в хода на самата проверка, и от тях се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства, а вторите – едва впоследствие, след съставяне на АУАН, и обслужват защитната теза на санкционираното лице, правилно въззивният съд е кредитирал таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа за двата месеца и присъствените форми при обосноваване на правните си изводи. Възраженията за допусната техническа грешка при попълването им са, от една страна, неоснователни и недоказани, а от друга – отново обслужващи защитната теза на касатора. Предвиди наличието на тези писмени доказателства, основателно първостепенният съд е игнорирал свидетелските показания като доказателства за същите обстоятелства, включително предвид материалната обвързаност на свидетелите с дружеството, респективно – евентуалната им заинтересованост.

 

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение. Като е изменил НП единствено в частта на размера на наложената санкция, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

 

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

 

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, трети тричленен състав на Административен съд – Варна

 

РЕШИ:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1580/10.11.2023 г. по АНД № 20233110200913/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200833 от 7.09.2022 г. издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на "Уолтън Асошийтс София" ООД е наложена имуществена санкция в размер 1800 лв., като санкцията е намалена по размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „Уолтън Асошийтс София“ ООД, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.