Решение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260041                                         15.02.2021г.                   град Стара Загора

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IV състав

на единадесети февруари 2021 година

в публичното заседание в следния състав :       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар : Павлина Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 132 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.124, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.49 и 50 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е Искова молба от пълнолетния български гражданин Х.Б.Б. ***, в която се твърди, че на ***в град ***седял на пейка пред северната страна на сградата на ДКЦ- Казанлък и изчаквал за преглед, когато върху него паднало тежко парче от облицовка на фасадата на сградата, представляващо част от каменната облицавка на сградата на блок 1, вследствие на което той получил големи рани на главата и тежка травма на лявото бедро, бързо бил приет за оказване на медицинска помощ в ЦСМП- Казанлък с множество разкъсноконтузни рани на главата и счупено ляво бедро с голямо разместване, направени му били рентгенографии, бил  транспортиран до зала за реанимация с линейка на ЦСМП и след овладяване на общото му състояние и извършване на необходимите клинични изследвания бил приведен в Клиника по ортопедия и травматология- гр.Стара Загора с множество разкъсно- контузни рани по главата, хирургично обработени в зала за реанимация от неврохирург, с направен КАТ на гл. мозък и консултации. Заявява, че изпитвал силна болка, имал наличен оток и деформация на лявото бедро в дисталната част, налична патологична подвижност и костни крепитации, с невъзможна двигателна активност, като били установени при него разкъсно-контузна рана на главата, счупване на носните кости и счупване на лявата бедрена кост. Два дни по- късно на 04.10.2018г. под интубационна анестезия била направена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с интерфрагментарен винт и заключваща плака за дистален фемур. Вследствие възстановяването му продължило в домашни условия, като за него се грижили близките му и от 10.10.2018г. до 17.10.2018г. провел лечение и рехабилитация в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович"- АД, гр.Ст.Загора, но въпреки проведените лечение и рехабилитация, отока и болката в областта на бедрото и подбедрицата на левия крак не намалявали, което наложило той да постъпи за лечение в Клиника по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович"- АД, гр.Ст. Загора и от направени там изследвания се установило наличието на флеботромбоза на лявата задколенна ямка, настъпила като усложнение на претърпяната травма на лявото бедро. Към настоящия момент при него били налице ограничени движения на лявата тазобедрена става, посттромбофлебитен синдрам на лявата подбедрица, има постоянен оток и тъмно оцветяване на лявата подбедрица, като гореописаните увреждания били довели до силни и продължителни болки, затрудняване движението на ищеца, като флеботромбозата била състояние, временно опасно за живота. Счита, че собственикът на сградата, от която е паднала каменната облицовка, не е обследвал техническото състояние на облицовката на сградата, не е полагал достатъчно грижи да следи и контролира за безопасността на сградата в тази й част и да отстранява или укрепва опасни плочи от облицовката, което било довело до откъсването на плочата и причиняването на вредите му. През 2017г. било извършено обследване на покрива на сградата, което тогава установило лошо състояние, много течове и влошено техническо състояние на изолационното покритие, но въпреки това не било изследвано дали наличието на течове е влошило състоянието на каменната облицовка на блок 1, от където се бил откъснал каменния блок. Счита, че на това фактическо и правно основание собственикът на сградата му дължал парично обезщетение на основание чл.49 от ЗЗД. Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че исковете му по чл.49 от ЗЗД са обосновани, законосъобразни и доказани по основание и по размер, и моли същите да бъдат уважени изцяло спрямо двамата ответниците, ведно с всички законни последици от това. Или алтернативно по чл.50 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди за сума в размер на общо 60 000 лв., от които 2 000 лв. за разкъсно- контузната рана на главата, 13 000 лв. за счупване на ностните кости и 45 000 лв. за счупване на лявата бедрена кост, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането- злополуката/02.10.2018г./ до окончателното плащане на сумите. Претендира разноските си по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл и писмена му защита по делото в дадения му от съда 1- седмичен срок.

 

Първият ответник- публичноправния субект Община- гр.Казанлък, обл.Старозагорска заявява, че оспорва изцяло по основание и по размер предявените искове против него, като счита, че от писмените доказателства не се установявало категорично, че в конкретния случай настъпването на увреждане е било причинено от състоянието на вещ, изцяло тяхна собственост, и че причинно -следствената връзка между увреждането и евентуалното й бездействие не била доказана и не доказвала, че причинените на ищеца физически увреждания са резултат от евентуално нейно бездействието. Неоснователно било и ищцовото твърдение за наличие на причинна връзка между настъпилите за ищеца вреди и поведението на общината, тъй като дори и при бездействие, то последното никога не можело да бъде окачествено, като противоправно, и не бил установен и механизма на настъпване на увредата. Твърди, че по делото не били представени доказателства за здравословно състояние на ищеца преди посочената от него дата на събитието/02.10.2018г./, като оставало съмнението, че част от уврежданията били обусловени или спомогнати от други заболявалия и други сходни травми в близък предходен период от време. Процесуалният й представител- юрисконсулт пледира, че поддържа изцяло Отговора на ИМ, че исковете са неоснователни и недоказани спрямо тях, и моли същите да се отхвърлят, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и писмената й Защита по делото.

 

          Вторият ответник- търговския субект по ТЗ „ДКЦ Поликлиника- Казанлък“- ЕООД, гр.Казанлък, обл.Старозагорска счита, че отговорността и по чл. 49 от ЗЗД, и по чл. 50 от ЗЗД не може да бъде търсена от тях, тъй като към момента на осъществяване на увреждането те не били собственик на сградата и на терена, нито им било възложено стопанисването и надзора на обект „Поликлиника“, понеже съгласно Акт за частна общинска собственост/ЧОС/ № 595/25.02.2003г. собственик на това УПИ с обща площ от 3 555 кв.м., както и обект „Поликлиника“, представляваща сграда от три корпуса, които по строителна документация имали обща РЗП 6411 кв.м./, от които блок № 1/5 етажа със ЗП- 839 кв.м., блок № 2/2 етажа със ЗП- 402 кв.м., блок № 3/2 етажа със ЗП- 497 кв.м. и сутерен със ЗП- 1738 кв.м. В същия този акт за частна общинска собственост липсва отбелязване имотът да е включен в капитала на търговско дружество. Твърдят, че видно от дружествения договор на дружеството не била извършвана апортна вноска на имота към момента на създаването му, а капиталът на дружеството бил в размер на 228 000 лв. , разпределен в 22 800 дяла по 10 лв. всеки, като негов едноличен собственик била Община- Казанлък, което било видно и от Устава на дружеството. Заявява, че с Решение № 1004/30.06.2014г. на Общински съвет- Казанлък се предоставяла за срок от 5 г. безвъзмездно за управление на НЗОК за нуждите на РЗОК- гр.Ст.Загора общински имот кабинет № 42 и стая № 106, за които обекти Община- Казанлък признавала, че са общинска собственост, цитирайки АЧОС № 595/25.02.2003г. и чл.12, ал.3 от ЗОС относно имоти и вещи, общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка. Със Заповед № 13/07.01.2019г. на Кмета на Община- Казанлък била отписана сградата- обект „Поликлиника“, като едва след това отписването на 07.01.2019г. Община- Казанлък вече не била собственик на обекта, но към датата на инцидента/02.10.2018г./ Община- Казанлък все още била собственик на сградата. Счита, че исковете против тях били изцяло неоснователни и недоказани и по основания, и по размери, и моли същите да се отхвърлят, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.

 

          След като се запозна с предявените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на съдебните експертизи, с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и константната практика на съдилищата от региона и на ВКС- София по аналогички кузуси, първоинстанционният ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

          Исковете са своевременно предявени, процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, поради което по тях съдът следва да се по същество в настоящото съдебно Решение по делото.

 

          ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

След като се запозна с всички доказателства по делото, със становищата на всяка една от страните, и с приложимите материалноправни и процесуални норми по казуса, съдът счита, че по исковете по чл.49 и по чл.50 от ЗЗД отговорността на ответниците за настъпилия с пострадалия ищец Б. инцидент е обективна и не е нужно да се установява кои са конкретните лица, които не са изпълнили задължението си, както и тяхната конкретна вина. Процесният недвижим имот към датата на инцидента/02.10.2018г./ е сграда - частна общинска собственост/ЧОС/ на първия ответник Община- Казанлък, обл.Старозагорска. Собственикът на този имот е длъжен да го поддържа в съответствие с изискванията на нормативните актове, като отговорността на собствениците на сградата и на терена под нея по смисъла на закона поначало се основава на предположението за наличност на недостатъци на вещта/на сградата/ и прилежащите й площи, от които могат да последват вреди за други лица, като вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността на собственика на вещта е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващият дейността, свързана с тези вещи. Независимо дали е доказано виновно поведение на служителите, извършващи дейността по поддържането на конкретната сграда, рискът от вреди, причинени от съоръженията/вещите/ е върху собственика имь като относно правната квалификацията на исковата претенция по чл.49 от ЗЗД или по чл.50 от ЗЗД, не е от съществено значение по конкретния казус. Такова едно разграничаването е без съществено значение за изхода на спора, защото и в двата случая първият ответник/собственика на сградата/ отговаря за обезщетяване на вредите, настъпили от нейното лошо стопанисване. Тези фактически и правни изводи са илюстрация на трайна съдебна практика на ВКС- София по аналогини казуси и същата се намира в унисон със Закона и следва да се възприеме като отправна точка при решаването на конкретния спор.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетите без никакви възражения от никоя от страните по делото заключения на 2 бр. съдебни експертизи/съдебно- техническата експертиза/СТЕ/ и съдебно- медицинската експертиза/СМЕ/ се установи по несъмнен и безспорен начин, че в процесния случай са налице безспорно установени и доказани факти и обстоятелства, пораждащи за ищеца право на обезщетение по реда на чл. 49 от ЗЗД относно фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на общата норма на чл.45 от ЗЗД, причинено от действията/бездействията на служители на ответниците/, евентуално е налице и основанието на чл.50 от ЗЗД- вреда настъпила по причина на собствена на ответниците вещ. Безспорно е установено по делото и не се спори между страните по него, че на сочената в исковата молба дата/02.10.2018г./, около обяд, от северната страна на сградата на ДКЦ- Казанлък“- ЕООД, гр.Казанлък, обл.Старозагорска се откъртва плоча от облицовката на фасадата на сградата и пада в близост до самата сграда. Първият ответник- публичноправния субект Община- Казанлък, обл.Старозагорска твърди, че не е била собственик на частта от сградата, от която се е откъртила и е паднала фасадната плоча, оспорва твърдения механизъм на получаване на процесиите травми, и възразява по размера на претенцията с аргумент за прекомерност по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а втория евентуален ответник търговския субект по ТЗ ДКЦ“Поликлиника“ – ЕООД,  гр.Казанлък, обл.Старозагорска пледира, че е налице „случайно деяние” и че исковете срещу поликлиниката били по принцип неоснователни, като също възразява относно размера на претенциите с аргумента за прекомерност по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства/преценявани поотделно и в тяхната съвкупност/ се установява по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по смисъла на чл.49 от ЗЗД, пораждащи отговорността, възникнала за ищеца вреда, причинена в резултат на противоправно действие/бездействие/ на служители на ответниците, като увреждащото поведение се състои в бездействие, при което при налични преди инцидента данни за лошо състояние на покрива и облицовката на сградата, със съществуваща опасност за облицовката на сградата, съответната поддръжка на фасадата и покрива, задължение за която е имал собственика на сградата, не е била осъществена, което е довело до настъпилия на ***инцидент и съответно до причинените на ищеца тръвматични увреждания и последвалите от това болки и страдания. По настоящото делото е установено по несъмнен начин, че към датата на настъпването на процесния инцидент/02.10.2018г./, както и в един значителен период преди това, северната фасада на сградата на втория ответник ДКЦ“Поликлиника“- Казанлък е била в лошо техническо състояние, със съществуваща реална опасност от отлепване на изолационното покритие- облицовъчни каменни плочи и други, което се доказва от заключението по приетата по делото СТЕ, съдържаща изричен извод за лошото техническото състояние на покрива на сградата на блок № 1 на ДКЦ- Казанлък/частта от сградата от която се е откъртила фасадната плоча/ към 02.10.2018г., на много места се наблюдавали течове и влошено техническо състояние на хидроизолационното покритие. Поради което при анализа на конкретната причина за настъпилото откъртване на част от облицовката, настъпилия на ***инцидент се дължи на неподдържането на сградата, като опасността от отлепването на облицовката по северната фасада на сградата би могла да бъде предотвратена, ако са били взети навременни мерки за отстраняване на повредите по самата сграда. Самото стареене и неподдържане в добро техническо състояние на облицовката от русенски камък по северната фасада на сградата на поликлиниката се явява основната техническа причина за падането на облицовъчните плочи на блок № 1 и настъпването на процесния инцидент с ищеца на ***Доказа се по делото по категоричен начин, че гореописаното лошо техническо състояние на северната фасада на сградата в района на инцивента е било известно в един значителен предходен период от време преди настъпването на самия процесен инцидент- това се доказва от приетото по делото „Обследване на енергийна ефективност на сградата на ДКЦ - Казаналък”, извършено  през м.11.2017г./приблизително 1 г. преди настъпването на злополуката на 02.10.2018г./ и съдържа изрични констатации за лошото състояние на покрива и външната каменна облицовка на този блок № 1 на ДКЦ-Казанлък, като е подчертано и, че на много места се наблюдават течове и влошенто техническо състояние на хидроизолационното покритие. По делото няма данни някой от двамата ответници да е предприел каквито и да било действия, насочени към ремонт и отстраняване на проблемите по облицовката на сградата, като липсват каквито и да са данни и доказателства за периодично извършван преглед, наблюдение или ремонт на облицовката на фасадата на Поликлиниката в гр.Казанлък. От заключението на СТЕ е видно, че цялата сграда на поликлиниката/в т.ч. и сградата на блок № 1, от който се откъртва фасадната плоча/, е собственост на първия ответник Община- Казанлък, като за цялата процесна сграда има издаден Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 595/25.02.2003г. на Община- Казанлък, с който са били актувани УПИ с обща площ от 3 555 кв.м., обект: „Поликлиника”, сграда от три корпуса - РЗП = 6 411 кв.м., Блок 1 (5 етажа, ЗП = 839 кв.м., Блок 2 (2 етажа) ЗП =402 кв.м., Блок 3 (2 етажа) ЗП = 497 кв.м. и сутерен ЗП = 1 738 кв.м., конкрукция: масивна, година на построяване 1978г. И тъй като именно първия ответник Община- Казанлък е била собственик на процесната сграда, именно нейно е и задължението да осъществява поддръжката и ремонта й, и съответно да носи отговорност за последиците от това. Във връзка с конкретното оспорване от страна на първия ответник на механизма на получаване на процесиите увреждания упоменатият механизъм на получаване на травмите от ищеца се установява от приетите по делото Протокол от ***за оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбум и докладна записка от същата дата, и от събраните в процеса гласни доказателства - конкретно показанията на свидетеля Х. Л., който сочи, че е бил очевидец на процесния инцидент, установява, че на процесната дата/02.10.2018г./- около обяд е бил заедно с ищеца Х.Б. към момента на откъртването и падането на упоменатата част от облицовката, когато ищецът, седейки на пейка пред северната страна на сградата, е бил ударен от падащата плоча. Същевременно съгласно СМЕ по делото в резултат на настъпилия инцидент ищецът действително е получил описаните в исковата молба травматични увреждания, състоящи се в разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, фрактура на носните кости, контузия в окципиталната област в ляво и фисури на окципитални кости двустранно, фрактура в областта на ляв долен крайник с дислокация в долната трета на костта, флеботромбоза на лявата задколянна ямка като усложнение на травмата на лявото бедро. Поради което цялостната съвкупност от тези доказателства установяват и доказват по убедителен и категоричен начин, че при настъпването на процесния инцидент ищецът действително е бил увреден, съгласно твърденията в исковата молба, и съответно следва да бъде обезвъзмезден за това. Оценката на конкретно търпяната от пострадалия неимуществена вреда, следва да се извърши както с оглед на причинената сериозна множествена травма, засегнала едновременно главата и левия долен крайник, така и с оглед на многостранното негативно отражение, които травмите са оказали върху увреденото лице- ищец. Доказано по делото е че ищецът е претърпял едно действително тежко увреждане, изразяващо се в разкъсно-контузии рани в окосмената част на главата, фрактура на носните кости, контузия в окципиталната област в ляво и фисури на окципитални кости двустранно, фрактура в областта на ляв долен крайник с дислокация в долната трета на костта, флеботромбоза на лявата задколянна ямка като усложнение на травмата на лявото бедро. Преценката на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност разкрива и доказват една тежка обща картина на увреждане свързано с продължително лечение, изпитване на силна болка и сериозни ограничения в бита. Във връзка с причинената му травма ищецът претърпява оперативна интервенция на 04.10.2018г., състояща се в кръвна репозиция и фиксиране на фрактурата на левия долен крайник с интерфрагментарен винт и заключваща плака. Общо възстановителният период при ищеца е продължил от 9до12 месеца, като въпросният възстановителен период определено е бил свързан с търпене на болки и страдания. Съгласно заключението на СМЕ, както счупването на бедрената кост, така и счупването на носните кости са силно болезнени травми, което се установява по безпротиворечив начин и от събраните по делото множество гласни доказателства. В показанията на разпитаната свидетелка се съдържат конкретни факти, от които може да се направи извод за степента на страдание и дискомфорт, които е търпял доверителя ми. През целия период на възстановяване освен болки и пострадания, ищецът е търпял и осезаеми затруднения в бита, свързани с ограничение на движенията на увредения долен ляв крайник, като в продължение на няколко месеца след инцидента ищецът не е можел изобщо да става и да стъпва на увредения крак, като по- късно е започнало постепенното възстановяване на движението му. Наред с това в кръвоносните съдове в областта на фрактурата непосредствено след инцидента е бил наличен тромб, носещ конкретни значителни рискове за здравето на пострадалия ищец. Гореописаните обстоятелства, получената множествена травма, 12- месечния възстановителен период, свързан с както с болки и страдания, така и с осезаем дискомфорт предвид невъзможността за самостоятелно извършване на дейностите в бита доказва, че претендираните от пострадалия искови суми са като цяло обосновани и справедлива по фактически и правно основание, и в значителна степен доказани до заявените размери, с оглед тежестта на конкретно причинения противоправен резултат. Предвид всички гореизложени по делото факти и обстоятелства, следва да се направи единствено възможния и обоснован правен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и връзка между вредата и увреждането, а от тук и заключението за пълна основателност и доказаност на исковите претенции по основание. Отговорността по чл.50 от ЗЗД настъпва от проява на конкретна вещ, и тя е налице, когато увреждането е причинено от самата вещ, когато вредата произтича от самия характер и състояние на вещта. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските недвижими имоти се осъществяват от съответната община, като техен собственик. Предметът на дейност на другия ответник е оказване на медицинска помощ на гражданите. Следователно ответникът Община- гр.Казанлък, като публичноправен субект е собственик на процесната сграда/мястото на настъпилия вредоносен инцидинт/, находяща се в ***, вписана в АЧОС № 595/25.02.2003г., вписан под двойно входящ № 4281/18.07.2012 год., н. а. 50, т. 14, н.д.№ 2788 от СВп- гр.Стара Загора, и тя следва да отговаря за причиненото увреждане на основание чл.50 от ЗЗД за лошо стопанисване на вещта, която й принадлежа - сграда, чиято занемарена външна поддръжка е позволила и довела до процесния увреждащ ищеца фактически и правен резултат. Доказа се в хода на настоящото гражданско дело, че ищецът е били увреден от чужда недвижима вещи, налице са увреждащото действие и вредата, която е причинена от определени свойства на вещите, налице е и причинно- следствената връзка между вещите и произлязлата от тях вреда, изразяваща се в понесените от ищеци неимуществени увреждания, в резултат на противоправното бездействие на първия ответник, изразяващи се в причинени значителни болка, страдание и дискомфорт. Безспорността на понесените и търпими и в момента неимуществени вреди от ищците се доказа по категоричен начин от множеството писмени доказателства по делото, както и от събраните гласни доказателства- и най- вече от показанията на  свидетелите Н.Д.Й.и Р.П.Б.. Поради което и изложената фактическа обстановка се извежда от непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели и заключенията на назначените, изслушани и приети съдебни експертизи по делото. Поради което съдът счита, че процесните искове са по чл.50 от ЗЗД, тъй като липсват данни по делото някой ответник или друго трето лице да е възложило конкретна работа, свързана с предмета на делото, и това лице- изпълнител да отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Следователно трябва да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗД, като ответникът Община- Казанлък, обл.Старозагорска/като собственик на сградата, където е станал инцидинта/ следва да отговаря на основание чл.50 от ЗЗД за състоянието на сградата на поликлиниката, ползвана от втория ответник, и последиците от лошото поддържане на фасадата й. С оглед напредналата възраст на пострадалото лице- ищец/тогава на 72 г./, продължителността на възстановяването му, претърпените по вид, продължителност и интензивност болки, страдания и дискомфорт у пострадалия ищец, с оглед факта, че той е бил случайно на мястото на инцидента и че дотогава не е имало видима опасност за неговата цялост и здраве, с оглед обичайните парични обезщетения при причиняване на такива неимущуствени вреди от вещи- публична собственост, както и с оглед обичайната съдебна пректика на съдилищата в аналогични случаи в регона, съдът счита, че исковете му за парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди се явява справедливи, основателни и доказани, като към датата на деликта/02.10.2018г./, те се явяват напълно доказани по размер съответно за причинените разкьсно-контузна рана на главата сумата 2 000 лв., за счупването на носните кости сумата 10 000 лв. и за счупването на лявата бедрена кост сумата 20 000 лв./или общо сумата 32 000 лв./. Тъй като в процесния случая се касае за непозволено увреждане/деликт/, станал на 02.10.2018г., съгласно правилата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, законните лихва върху дължимите и присъдени, като главници суми се дължат от осъдения първи ответник на увредения ищец, от датата на увреждането/02.10.2018г./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски, като всички суми се приведат от осъдения ответник Община- Казанлък по посочената от ищеца специална сметка (клиентска сметка по Закона за адвокатурата), с титуляр „Адвокатско дружество Й. и Евгениев”: IBAN: ***, BIC: ***, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, за превод на дължими на ищеца суми по настоящото дело, за което е налице изрично нотариално заверено пълномощно с изрично предоставено от ищеца право на адвокатското дружество да събира суми от негово име по посочената банкова сметка.          ***зани по делото 10 000 лв. до претендираните 13 000 лв. за счупването на носните кости и над доказаните 20 000 лв. за счупването на лявата бедрена кост до претендираните 45 000 лв./или общо за 60 000 лв./ исковете за главница към момента на инцидента/02.10.2018г./ се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърли в тези им части, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка следва да се отхвърлят изцяло и всички искове против втория ответник ДКЦ“Поликлиника“ – ЕООД,  гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с всички законни последици от това. На осн. чл.78, ал.1 и 5 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК първия ответник Община- Казанлък трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца пропорционално на уважената против него част от исковете за главници и лихви направените му разноски за възнаграждения на вещите лице в размер на общо 470 лв. И да бъде осъден да заплати на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20054г. на ВАС съобразно уважената част от исковите претенции сумата 1 490 лв. без 20 % ДДС/съответно 1 788 лв. с включен 20 % ДДС/ за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по делото. На осн. чл.78, ал.2 и 8 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати пропорционално на отхвърлената част от исковете за главница и лихва на всеки един от двамата ответници- на първия ответник Община- гр.Казанлък сумата 140 лв. за юрисконсултско възнаграждение и на втория ответник ДКЦ“Поликлиника“ – ЕООД,  гр.Казанлък, обл.Старозагорска сумата 2 000 лв. за адвокатски хонорар. В останалата им част претенциите на всяка от страните за разноски се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се оставят без уважение, със законните последици от това. Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка една от страните/ищец и двама ответници/, в законния 2- седмичен срок от връчването на всяка страна, чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззвиния му ПАС- Пловдив по правилата на чл.258- 261 от ГПК. С оглед обстоятелството, че пълнолетният ищец е бил освободен от заплащане на първоначалната Държавна такса по делото, и тъй като исковете му са частично уважени спрямо първия ответник по делото, на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83 и във вр. с чл.71- 73 от ГПК          , то следва да се осъди ответникът Община- Казанлък, обл.Старозагорска да заплати дължимата 4 % ДТ върху уважената част от паричните искове за главница и лихви в размер на 1 280 лв. по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го “ЦКБ- АД”, клон Ст.Загора, в полза на бюджета на органите на съдебната власт ВСС- гр.София.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.124, ал.2, чл.78, ал.1, 2, 5 и 6 от ГПК, във вр. с чл.45, 49 и 50 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Стара Загора

                                     Р    Е    Ш    И  :

ОСЪЖДА ОБЩИНА- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, БУЛСТАТ- *********, с адрес 6100- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, ул.„Розова долина" № 6 да заплати на Х.Б.Б.- ЕГН ********** *** за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на ***увреждане от паднала облицовка от фасадата на сградата на „ДКЦ Поликлиника- Казанлък“- ЕООД, гр.Казанлък сумата общо 32 000 лв./тридесет и две хиляди лева/, заедно със законната лихва върху присъдените 32 000 лв. от датата на деликта/02.10.2018г./ до окончателното плащане на сумите, както и сумата 470 лв./четириститин и седемдесет лева/ разноски по делото, които да се приведат от осъдения ответник Община- Казанлък по посочената от ищеца специална сметка (клиентска сметка по Закона за адвокатурата), с титуляр „Адвокатско дружество Й. и Евгениев”: IBAN: ***, BIC: ***, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр.София.

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части над установените и доказани по делото 10 000 лв. до претендираните 13 000 лв. за счупването на носните кости и над 20 000 лв. за счупването на лявата бедрена кост до претендираните 45 000 лв./или общо за 60 000 лв./ исковете за главници към момента на инцидента/02.10.2018г./ против Община- Казанлък, както и изцяло против „ДКЦ Поликлиника- Казанлък“- ЕООД, гр.Казанлък в размер на общо 60 000 лв., като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, БУЛСТАТ- *********, ул.„Розова долина" № 6 да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Евгение“- ЕИК *********, адвокатски хонорар в размер на 1 788 лв./хиляда седемстотин осемдесет и осем лева/ с включен 20 % ДДС.

 

          ОСЪЖДА ОБЩИНА- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, БУЛСТАТ- *********, ул.„Розова долина" № 6 да заплати дължимата ДТ- 1 280 лв./хиляда двеста и осмедесет лева/ по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в “ЦКБ- АД”, клон Ст.Загора в полза на Органите на съдебната власт в лицето на ВСС- гр.София.

 

          ОСЪЖДА Х.Б.Б.- ЕГН ********** *** да заплати съобразно отхвърлените части от исковете на ОБЩИНА- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, БУЛСТАТ- *********, ул.„Розова долина" № 6 сумата 140 лв. /сто и четиридесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Х.Б.Б.- ЕГН ********** *** да заплати съобразно изцяло отхвърлените искове на „ДКЦ Поликлиника- Казанлък“- ЕООД, гр.Казанлък, ЕИК- *********, ул.“Стара планина“ № 12 сумата 2 000 лв./две хиляди лева/ разноски по делото за възнаграждение на един пълномощник- адвокат.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС-Пловдив.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :