№ 9734
гр. С., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110166517 по описа за 2022 година
Производството е образувано след обезсилване с Решение № 3428 от 25.11.2022 г.,
постановено по в.гр.д. № 9485/2021 г. по описа на СГС, ГО, II „Е“ състав, № 20116741 от
15.05.2021 г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, и връщане на делото на СРС за произнасяне по
предявените искове от друг съдебен състав. В решението си СГС е приел, че решение №
20116741 от 15.05.2021 г. е постановено по непредявени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вместо по исковете, с които е бил
сезиран съдът – чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на СРС за произнасяне по предявения от ищеца иск,
съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
спрямо ответника А. Н. Р. - К.а , че дължи на ищеца сумата от 939,61 лв., от които 809,15
лв. – паричната стойност на доставената без основание от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.09.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 130,46 лв. – мораторна лихва за забава от 31.08.2018 г.
до 27.08.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.10.2019 г. по ч.гр.д. № 54636/2019 г. по описа на СРС, 30 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставена от него топлинна енергия през
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. в топлоснабден имот с адрес гр. С., общ В., ж.к.
З.Б-5, бл., магазин „Фотоателие“. Сочи, че по този начин ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца с претендираните суми. Поради което моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва в цялост предявените искове. Твърди, че не
бил ползвател на процесното фотоателие през процесния период, както и че не е бил
сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди. Сочи, че ползвател на процесния
имот бил трето лице. Прави възражение за нищожност на клаузите на чл. 32, ал. 1 и чл. 33,
ал. 4 от ОУ на ищеца като неравноправни. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 54636/2014 г. по описа на СРС, 30 състав. Исковете са допустими
като предявени в законоустановения срок и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът обосновава главното задължение на ответника при твърдения за
неоснователно обогатяване на последния със стойността на доставената му и използвана от
него топлинна енергия, доколкото той имал качеството на потребител на топлинна енергия
за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не бил подписан писмен
договор. Ищцовото дружество поддържа, че ответникът е ползвал доставената му топлинна
енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия, обедняване на
ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за
това. Следователно главният иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл
са и указанията на въззивния съд.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, и това разместване на блага да е
настъпило без основание.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди /потребители на топлинна
енергия за стопански нужди според редакцията съгласно ДВ, бр. 74/2006 г./. Съгласно § 1, т.
33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 43 ДР ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 74/2006 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. В случая страните не спорят, че между тях не е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а и по делото няма
доказателства за сключването на такъв. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание,
то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и се установява от договор за доброволна делба на недвижими
имоти от 07.11.2000 г., че ответникът е придобил през 2000 г. собствеността върху
процесния имот. Представен по делото е и договор за наем на недвижим имот от
27.07.2018г., по силата на който ответникът А. Р. – К.а като наемодател е предоставила на
„Ер енд ти къмпани“ ЕООД – гр. С. временното и възмездно ползване на процесния
магазин.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че според
изравнителната сметка за период 2017г.- 2018г. на ФДР, в процесния имот за процесния
период няма налични отоплителни тела. Отчита се само топлинна енергия за сградна
инсталация. Абонатът не е осигурил достъп за отчет и главния отчет не е подписан. В имота
се начисляват и суми за ползвана топла вода. Поради неосигурения достъп, топлинната
енергия на БГВ е начислена при норма за разход на гореща вода от 140 литра на обитател за
едно денонощие /в случая за един обитател/. За процесния период на абоната не е правена
корекция на изчисленото количество топла вода. На имота е даден абонатен № 340322. От
заключението на СТЕ и от документите, изпратени от ФДР „Техем сървисис“ ЕООД се
установява, че процесния магазин е топлоснабден.
Главното вземане на ищеца е за цената на реално потребената топлинна енергия, с
чиято стойност той е обеднял, поради което при определянето й следва да се вземат предвид
не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата на „Топлофикация С.“ ЕАД
цена от значение е заключението на съдебно-техническата експертиза, а не заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което в основни линии проследява счетоводните
записвания на ищеца. Според вещото лице – топлотехник дължимата цена за доставената
2
топлинна енергия възлиза на 781, 50 лева. Именно с тази сума е обеднял ищецът.
Фактът, че ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, е потребявал топлинна
енергия, без да сключи договор с ищеца, не го освобождава от задължението да заплати
стойността й. Липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването
на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава в
действителност е ползвана.
Не са основателни възраженията на ответницата, че през процесния период /м.07.2017г.
– 30.04.2018г./ тя не е ползвател на магазина, защото същият е отдаден под наем. Съгласно
представения по делото договор за наем, това е станало на 27.07.2018г., т.е. след крайната
дата на исковия период. Не е налице и преместване падежа на претендираните задължения в
следващата година. Претенцията не е за суми фактурирани в общи фактури, затова не може
да се сподели и становището, че клаузите от Общите условия на ищеца, които позволяват
това са неравноправни. Ответникът не ангажира доказателства други доказателства за
наличие на основание за имущественото разместване.
При това положение, доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през
исковия период, следва да се приеме, че същият се е обогатил чрез спестяване на разходите,
които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия, а последният се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, като обогатяването
на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт.
В обобщение – по делото се установява доставка на топлинна енергия в имота на
ответника на стойност 781,50 лв. през исковия период, с която сума „Топлофикация С.“ ЕАД
е намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на същата, и
обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца, без наличие на основание
за имущественото разместване. Поради това искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен за сумата от 781,50 лв., а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен. Върху посочената сума ответникът дължи и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 15.06.2021 г., до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая главното вземане на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. По делото е
представено писмо с рег. индекс Г-21422/10.09.2019 г. от „Топлофикация С.“ ЕАД до
ответника, с което последният е поканен да заплати доброволно посочените в него парични
задължения, сред които е и задължението за заплащане на доставената в процесния имот
топлинна енергия. Не се доказва обаче това писмо да е получено от ответника, поради което
съдът намира, че по делото не е установено изпадането на ответника в забава и предявеният
акцесорен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от главния иск. Същият е сторил разноски
в заповедното в размер на 25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в
исковто – 25 лева за ДТ, 200 лева за СТЕ, 200 лева за ССчЕ и 100 лева за юрисконсулство
възнаграждение. Предвид уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сума в общ размер от 62,38 лева за заповедното и сума в общ размер от 436,66
лева за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете. Пред исковия съд е
предоставена безплатна правна помощ на ответника А. Р.- К. от процесуалния му
представител адв. И.Г.Д. и предвид изричното искане в тази насока, съдът следва да
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенцията в полза на адв. Стоянов следва да бъде присъдена сума в общ размер
на 50,48 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. Н. Р. - К.а с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.к.“, бл., вх., ет, ап. 11, дължи на „Топлофикация С.”
ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД сумата от 781,50 лв. – паричната стойност на доставената без основание от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2019 г. по ч.гр.д. № 54636/2019
г. по описа на СРС, 30 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: иска с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 781,50 лв. до пълния предявен размер от 809,15 лв.; изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 130,46 лв. – мораторна
лихва за забава от 31.08.2018 г. до 27.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. Н. Р. - К.а с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „О.к.“, бл., вх., ет, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 436,66 лв. – разноски за
исковото производство, и сумата от 62,38 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА на адв.
И.Г.Д., АК -К., личен номер ..., сумата в общ размер на 50,48 лв. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника А. Н. Р. - К.а.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4