Решение по дело №2784/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /16.07.2021 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV състав в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2784/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 95 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „БГ-Бау 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 27008832273/08.07.2019 година на орган по приходите при Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите, потвърдено с Решение № 282/20.09.2019 година на директора на Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите.

Жалбоподателят твърди, че отказът да бъде издадено удостоверение относно приложимо законодателство на дружеството за М.А.Е. е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на производствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Твърди, че обичайно осъществява дейността си на територията на България, тъй като е регистриран търговец, който наема работници на територията на Република България, договорът с предприятието-ползвател на работника е сключен на територията на Република България, както и че работникът Емин не е пребивавал в друга страна-членка повече от 24 месеца, каквото е изискването на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент 833/2004 година). Моли съда да посатнови решение, с което да отмени обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директорът на Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че лицето, за което е поискано отказаното удостоверение, не е подчинено на българското осигурително право, доколкото жалбоподателят, в качеството си на работодател, е командировал това лице, поради което не осъществява обичайно дейността си в Република България. Твърди, че наличието на връзки между работодателя и държавата членка, в която той е установен, е второто условие за прилагане на чл. 12, пар. 1 от регламента, изведено в Решение № А2 от 12.06.2009 година на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, което не е изпълнено. За да обоснове този извод, ответникът сочи, че от събраните в производството доказателства е установено, че реализираният на територията на Република България оборот към общия оборот на дружеството за последните 12 месеца е 0,00 %, а оборотът е формиран от доставка на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по Заявлението на „БГ-Бау 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за М.А.Е., роден на *** година в гр. Айтос. В искането е посочено, че лицето е изпратено на работа в CSL BEHRING – Марбург, Федерална република Германия, за периода 01.07.2019 – 01.07.2021 година.

С Решение № 27008832273/08.07.2019 година орган по приходите в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите – офис – Шумен е отказал да издаде удостоверение относно приложимо законодателство за Мехмед Ахмед Емин. За да постанови този резултат органът е приел, че за периода 01.07.2018 – 30.06.2019 година реализираният от дружеството оборот е в размер на 17 391,67 лева, от които 15 600 от дейност в друга държава-членка, поради което дружеството не осъществява обичайно дейността си на територията на Република България.

Решението е връчено на жалбоподателя на 10.07.2019 година. Обжалвано е с жалба вх. № 34050/25.07.2019 година.

С Решение № 282/20.09.2019 година директорът на Териториална дирекция-Варна на националната агенция за приходите е оставил без уважение жалбата на „БГ-Бау 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен. За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че реализираният от дружеството оборот на територията на страната е 10,3 % от общо реализираният от дружеството оборот за периода м.08.2018 – м.06.2019 година, поради което не са налице предпоставките по чл. 12, § 1 от Регламент 883/2004 година.

Решението е връчено на жалбоподателя на 30.09.2019 година, поради което подадената на 07.10.2019 година е в срока по чл. 95 от ДОПК и от адресата на акта е допустима.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, арг. чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от ДОПК, вр. чл. 1, т. р) от Регламент (ЕО) № 883/2004 година, в писмена форма и мотивирано в достатъчна степен, за да позволи упражняване на съдебен контрол за законосъобразност.

Принципите, на които се основава координацията на системите за социална сигурност, е лицата, които се движат в Съюза, да се подчиняват на схемата за социално осигуряване само на една държава членка, като тази държава-членка, по общо правило, е тази, в която заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето лице (съображения 15—19 и членове 11-16 от Регламент № 883/2004 година).

Искането на дружеството-жалбоподател за издаване на удостоверение се основава на изключението по чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 година, според което „лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.

Дружеството твърди, че за Емин са изпълнени условията да се счита за лице, подчинено на законодателството на Република България, тъй като същият е лице, наето от български работодател и командировано за осъществяване на дейност от името на работодателя във Федерална република Германия за по-малко от 24 месеца.

Чл. 14, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент 987/2009 година) предвижда, че за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от последния, в персоналния обхват на лицата са включени и лицата, за които непосредствено преди да започнат работа вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен работодателят, а работодател, който обичайно осъществява дейността си в държавата членка, е този, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.

В съображение 3 и 5 от Решение № А2 от 12 юни 2009 година за тълкуване на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност следва, че за прилагане на чл. 12, § 1 се налагат две решаващи условия, първото от които е наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той наема на работа, а второто – наличието на връзки между работодателя и държавата членка, в която той е установен, и по-специално, в която той обикновено извършва съществената част от дейността си.

Безспорно установено е, че дружеството е със седалище в България, сключило е с Емин трудов договор и с акт на дружеството работникът е изпратен в предприятие-ползвател на територията на Федерална република Германия. По отношение на изпълнението на условията относно предвидената продължителност на работата и липсата на заместване на друго командировано лице между страните също няма спор. Спорът е очертан от мотивите на обжалваното решение, според които липсва пряка връзка между работодателя и работника и работата няма да се извършва от името на командироващото предприятие, както и липсва връзка между работодателя и държавата членка, в която той е установен.

Съдът намира, че първото от тези условия е изпълнено, доколкото от представените от жалбоподателя доказателства се установява, че дружеството има качеството работодател и като такъв носи задължението да заплаща на работника дължимото възнаграждение, да го осигурява, както и правото да упражнява дисциплинарни правомощия. Характерът на работата и условията, при които се полага трудът, са уредени в сключения между работодателя и работника трудов договор, като сключеният между предприятието-ползвател и работодателя договор за предоставяне на персонал не съдържа клаузи, прехвърлящи упражняването на тези правомощия на предприятието-ползвател, включително задълженията за пряко изплащане на трудово възнаграждение и за осигуряване. Обратно, организацията на работа на изпратените работници, седмичното работно време и неговото разпределение и разчитане, броят и продължителността, разрешаването и ползването на годишен отпуск са изрично вменени като задължение на работодателя, а не на предприятието-ползвател. Предвид това, изискванията за пряка връзка между работника и работодателя са изпълнени, като се имат предвид тези обстоятелства. Изпълнено е и задължението по отношение на работника непосредствено преди командироването да е било приложимо българското осигурително законодателство, за което доказателство е справката за осигуряването на Емин, изготвена служебно в административното производство, предвид липсата на данни и твърдения от страна на органа по приходите Емин да е подчинен на друго осигурително законодателство към датата на начало на трудовото му правоотношение с жалбоподателя.

Второто условие за наличието на връзка между работодателя и държавата членка, в която той е установен, обаче, не е изпълнено. Съгласно чл. 14, § 2 от Регламент № 987/2009 година, работодател, който „обичайно осъществява дейността си“ в държавата членка, в която е установен, е този работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Според т. 1 от Решение № А2 от 12 юни 2009 година, за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено, както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено.

Като предприятие, осигуряващо временна работа, жалбоподателят може да се позовава на изключението по чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 година, при положение че бъде установено, че обичайно извършва значителни дейности в България, като тези дейности не е необходимо да съответстват на дейностите на предприятията-ползватели, доколкото естеството на услугите на жалбоподателя е различно. В случая е необходимо значителната част от осигурената временна работа и извършената посредническа дейност по наемане на работа да е на територията на България.

От събраните в производството доказателства се установява, че независимо че седалището и управлението на жалбоподателя са на територията на България, същият има само административен и управленски персонал, което само по себе си изключва възможността по отношение на него да се приложат разпоредбите, регулиращи командироването. Всички работници, посочени в становището относно приложимото законодателство, включително Емин, са наети с цел да бъдат командировани за извършване на работа в дружества-ползватели на територията на Германия.

От представените справки-декларации, представени от дружеството-жалбоподател в хода на административното производство е видно, че за периода м. 07.2018 – м. 06.2019 година данъчната основа на облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната е 3 741,67 лева, а данъчната основа на доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка е 13 650 лева, поради което не може да се приеме, че значителната част от дейността си дружеството-жалбоподател осъществява на територията на България.

Доколкото чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 година въвежда изключение от правилото за прилагане на осигурителното законодателство на държавата членка, в която лицето полага труд, изключенията следва да се тълкуват стриктно, като рамките на преценка на държавите членки са дефинирани както в Регламент № 987/2009 година, така и в Решение № А2 от 12 юни 2009 година, а не са въпрос на оперативна самостоятелност.

Предвид установеното съотношение между извършените на територията на България дейности, генерирали оборот от 1 791,67 лева за 12-месечен период, и оборота от услуги с място на доставка извън България от 17 391,67 лева, критерият по чл. 14, пар. 8, алинея трета от Регламент № 987/2009 година за не по-малък от 25 % дял от оборота или дохода в държавата членка, за да се счита, че значителна част от дейностите се упражняват там, дори не е доближен, което изключва всякаква възможност за тълкуване в полза на жалбоподателя.

С Решение от 03.06.2021 година по С-784/2019 година Европейският съд прие, че член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 година на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.

По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, на основание чл. 78, ал. 8, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс и чл. 144 от АПК.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БГ-Бау 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ш., ЕИК *********, срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 27008832273/08.07.2019 година на орган по приходите при Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите, потвърдено с Решение № 282/20.09.2019 година на директора на Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА „БГ-Бау 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ш., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите – Териториална дирекция-Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

СЪДИЯ: