Определение по дело №2706/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262137
Дата: 6 декември 2024 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100902706
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 06.12.2024 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:                                                                               

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА      

 

при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т. № 2706 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността допълнителни списъци на приети и неприети вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 01.10.2024 г.

От кредитора НАП е подадено възражение срещу списъка на неприетите вземания, в който са включени предявени публични вземания в размер на 6 327, 65 лв., представляващи вземания за неплатен данък върху доходите на физическите лица и за лихва за забавено плащане на този данък, както и в размер на 17 676, 13 лв., представляващи вземания за неплатени задължителни осигурителни вноски и лихва за забавено плащане на осигурителните вноски. Кредиторът заявява, че длъжникът е подал декларации, в които е удостоверил настъпването на факти, които са основание за възникване на задълженията за данък и за задължителни осигурителни вноски и за определяне на техния размер, които факти са неизгодни за него и трябва да се счетат за доказани от тези декларации.

                                                                                                     

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

Възражението на кредитора НАП срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 01.10.2024 г. и изтича на 08.10.2024 г. Това възражение е изпратено до съда по пощата на 08.10.2024 г., видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се счита за такава по неговото подаване пред съда. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от синдика на предявени от него в производството по несъстоятелност вземания, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно

При съобразяване на фактите и петитума, заявени с молбата за предявяване на вземания от 16.04.2024 г., е видно, че кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност, открито по отношение на длъжника „Ф.л.“ ЕАД, публични вземания на държавата към него за неплатени данъци върху доходите на физическите лица, начислени за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2024 г., публични вземания за задължителни осигурителни вноски, начислени за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2024 г., както и публични вземания за лихви за забавено плащане на тези главни задължения. С оглед на това и предвид подаденото от НАП възражение съдът дължи да се произнесе по въпроса дали в производството по предявяване на вземания и разглеждане на възражението, са представени доказателства, от които да се установява, че за държавата са възникнали описаните публични вземания към несъстоятелното дружество.

При тълкуване на чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ се налага изводът, че на облагане по този закон подлежат доходите от трудови правоотношения на физическите лица. В чл. 42, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на облагаемия доход, който е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съгласно чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ размерът на данъка е 10 на сто, като в чл. 42, ал. 5 е регламентирано, че той се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. От установените с тези правни норми правила следва да се заключи, че публично задължение за заплащане на данък върху доходите на физическите лица може да възникне за едно търговско дружество само ако то има качеството на работодател по възникнали трудови правоотношения с физически лица, на които то изплаща трудово възнаграждение.

В чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се внасят за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО сред лицата, които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. В чл. 5, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. При тълкуване на тези разпоредби в тяхната съвкупност се налага изводът, че задължение за едно юридическо лице да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за други физически лица, които се осигуряват по закон за определени рискове, възниква тогава, когато то има качеството на техен осигурител, каквото е налице в хипотезата, в която то е обвързано с тези лица от трудово правоотношение, по което има качеството на техен работодател.

Предвид изложеното, за да се приеме, че за длъжника „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност са възникнали публични задължения за заплащане на данък върху доходите на физическите лица и на задължителни осигурителни вноски, трябва да се докаже, че между него и определени физически лица са възникнали трудови правоотношения, по които последните са получавали трудово възнаграждение.

От възразилия кредитор нито с молбата за предявяване на вземания, нито с възражението са представени доказателства, че за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2024 г. търговското дружество „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност е било обвързано от трудово правоотношение с някое физическо лице. Към молбата за предявяване на вземания са приложени декларации, в които, видно от тяхното съдържание, са удостоверени определени данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, които са с дати на съставяне в периода от 25.05.2022 г. до 25.08.2023 г. В тези декларации, които са подадени по електронен път, обаче не са вписани никакви данни за лицето, от което изхождат и което се сочи, че ги е подписало с електронен подпис. Ето защо няма как да се заключи, че тези декларации изхождат от длъжника и съдържат негово изявление за признаване на описани в тях факти, свързани с изплащане на доходи за трудово възнаграждение на физически лица, които са основание за възникване на задълженията за заплащане на данъци върху доходите на физическите лица и за заплащане на задължителни осигурителни вноски. Освен това трябва да се посочи, че към 25.05.2022 г. от съда по несъстоятелността е постановено решение, с което по отношение на „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност са постановени последиците по чл. 711 ТЗ, една от които е прекратяване на правомощията на неговите органи на управление, които са върховният орган и неговият управителен орган /чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ/. Това е направено с решение от 08.04.2022 г. Прекратяването на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, свързани с управление и разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, означава, че за тях отпадат както правомощията им да задължават дружеството, така и тези да извършват от името и за сметка на дружеството на каквито и да е действия пред държавните органи, включително да извършват действия пред данъчните органи по изпълнение на задължения за деклариране на факти, свързани с начисляването на конкретни данъци, в резултат на които за дружеството ще се породят публични парични задължения. От момента на прекратяване на правомощията на органите на управление право да представлява длъжника пред трети лица, включително и пред данъчните органи, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ има само синдикът. Ето защо и за да се приеме, че подадените пред данъчните органи декларации изхождат от длъжника, трябва те да са съставени и подписани от синдика, като не могат да бъдат подписани от вписания в търговския регистър представител, който е член на неговия управителен орган, който е с прекратени правомощия, считано от 08.04.2022 г. Това обаче в случая не се установява от подадените декларации, защото не е ясно от кое физическо лице са подписани, а и се опровергава от твърдението на синдика, който сочи, че те не са подадени от него. След като в производството от НАП не са представени доказателства, че за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2024 г. търговското дружество „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност е било обвързано от трудови правоотношения с конкретни физически лица, то следва да се приеме, че не се установява в негова тежест за този период от време да са възникнали публични задължения за заплащане на данък върху доходите на физическите лица и на задължителни осигурителни вноски. С оглед на това липсва основание за включване в списъка на приети вземания на кредиторите на „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност на предявените от НАП вземания за данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2024 г., за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2024 г., както и за лихви за забавено изпълнение на тези вземания. Те трябва да бъдат включени в списъка на неприети вземания, както е направил синдикът. Ето защо подаденото от НАП възражение следва да се остави без уважение.

С оглед на всичко изложено, се налага крайният извод, че съставеният от синдика допълнителен списък на приетите вземания трябва да бъде одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ така, както е изготвен.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 01.10.2024 г.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 1 ТЗ допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.л.“ ЕАД – в несъстоятелност, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 01.10.2024 г.

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                       

                                                                       

СЪДИЯ: