МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.С.С. е
предявено обвинение за това, че на 07.04.2015 година в гр.***** /в жилище на ул.”*****” ***** вх.* ет.* ап.*/
умишлено умъртвил Ж.К. В.,*** –
престъпление по чл.115 от НК.
Подсъдимият
разбира в какво е обвинен, дава обяснения, в които признава умъртвяването на
жертвата, но отрича това да е сторил Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият А.С. *** и към
месец април на 2015 година живеел в гр.***** на ул.”*****” *** вх.* ет.* ап.*.
Същото жилище било обитавано и от Д.А.Х. – ***** на подсъдимия, а също и от Ж.К.
В., с когото последната съжителствала ***** **** от около 15 години. Тримата
членове на общото домакинство не работели – подсъдимият и ***** му били
пенсионери, а В. безработен. Издържали се от двете пенсии и често изпадали във
финансови затруднения. Освен това С. и В. редовно консумирали алкохол, а
повлияни от него предизвиквали конфликти както помежду си, така и извън
семейната среда. Подсъдимият упреквал В., че не работи и няма принос в
разходите на домакинството, а на практика се издържа от двете пенсии. От своя
страна В. отвръщал на нападките и това често водело до сблъсъци между двамата,
в някои случаи и физически. В голяма степен дразгите се дължали и на
психическите особености на подсъдимия С., който страдал от „травмена болест на
мозъка-церебретенен синдром”. Заради тази болест той бил многократно
хоспитализиран, като поводи за това били церебрастенни изживявания и промяна в
поведението. За първи път С. бил лекуван в Психиатричен диспансер-***** през
1991 година, а от 21.01.2000 година до 2011 година хоспитализациите били
ежегодни и наложени от оплаквания за постоянно главоболие и напрежение, както и
намаление на слуха. През месец март и
месец май на 2011 година С. бил приет на лечение след констатирано конфликтно
поведение спрямо и употреба на алкохол. В периода 05.03.-28.03.2012 година
отново бил лекуван в Центъра за психично здраве-*****. Последната му
хоспитализация била от 26.09.2014 година до 14.10.2014 година. Поставена била
диагноза „Органично дисоциативно разстройство”.
На 07.04.2015
година подсъдимият излязъл от дома си и отишъл да получи пенсията си. Платил
част от разходите за бита, а след това се срещнал със свой познат, с когото се
почерпил. Двамата изпили една двулитрова бутилка с бира. Около 16,00 часа С. се
прибрал в дома си, където заварил ***** си и Ж. В., който в този момент пиел
ракия. Подсъдимият подел темата, която обичайно пораждала конфликтите в
семейството – неплатената електрическа енергия. В. и Х. обещали, че ще я платят
на другия ден. Около 16,00 часа в жилището дошъл свидетелят И.К. – съсед.
Тримата мъже – подсъдимият, К. и В. седнали на масата в хола и продължили с
консумацията на алкохол. Опиянен от алкохола, подсъдимият ставал все
по-агресивен, продължил да обвинява Х. и В. за неплатените сметки, поискал да
му бъде предоставена пенсията на ***** му. В. отказал да стори това, а след
известно време започнал да уговаря Х. да се оттеглят, защото поведението на
подсъдимия го изплашило. След това В. станал от масата и се отправил към
стаята, която обитавал заедно с Х.. Веднага след него станал и подсъдимият,
който го блъснал върху вътрешната страна на талашитената врата на стаята. От
удара В. залитнал и паднал върху вратата, която се изкривила. След това успял
да се изправи и да стигне до спалното помещение. Легнал на намиращото се там
легло за двама, а до него легнала и Х.. Подсъдимият и свидетелят К. останали в
хола и продължили разговора, в който подсъдимият упорито поддържал темата за
пари и неплатените сметки. Воден от тези мисли, той станал от стола си и
тръгнал към спалнята, в която се намирали Х. и В.. Без в този момент да проведе
разговор с тях, той нанесъл с юмрук удар в главата на лежащия В., а след това
взел дървен стол, поставен в същата стая, и с него нанесъл втори удар върху
главата на същия, който попаднал в областта на челото. Вторият удар предизвикал
разкъсно-контузно нараняване, предизвикващо кървене. Когато го възприела
свидетелката Х. взела кърпа и я подала на В., но подсъдимият я издърпал от
ръката му и я дал на свидетеля К.. Последният от своя страна върнал кърпата на В..
В същото време подсъдимият продължавал да иска пари от пенсията на ***** си, а В.
отново отказвал да му даде такива. Ядосан, подсъдимият почукал върху шкаф и наредил парите да бъдат оставени
там. Последвал поредният отказ на В. да изпълни нареждането. Тогава подсъдимият
тръгнал към кухнята, а В. седнал на спалното легло с гръб към вратата на
стаята. Когато влезнал в кухнята подсъдимият взел от масата нож – с дължина на
острието от 19,5 см
и дървена дръжка. Свидетелят К. видял това и побързал на напусне жилището.
Държейки ножа в ръка, подсъдимият се върнал в спалнята и видял седящия на
леглото с гръб към него В.. Приближил го и насочил ножа към гърба му, като му
нанесъл удар. Острието на ножа попаднало в областта между гръбнака и дясната
лопатка на В.. След това подсъдимият пуснал дръжката на ножа, който останал
забит в тялото на В., върнал в кухнята и
продължил да консумира алкохол. Свидетелката Х. извадила ножа от тялото на В. и
го оставила на кухненската маса. В. станал и тръгнал към килера на жилището,
където паднал по очи в близост до пералнята. Получените наранявания били
несъвместими с живота му и той починал. Х. потърсила помощ от съседка –
свидетелката П., на която разказала за станалия инцидент. П. сигнализирала на
спешен телефон, след което на мястото пристигнали полицейски служители –
свидетелите Д. и Д., както и екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на
В..
Назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза е установила, че причината за смъртта на Ж.
В. е нанесеното прободно-порезно нараняване в областта на гърба. Посочено е от
експерта, че това нараняване е довело до нарушаване целостта на десния бял
дроб, който колабирал, а в резултат на развилата се бърза кръвозагуба в гръдната
кухина и вдишаната кръв настъпила остра сърдечна и дихателна недостатъчност, в
резултат на която настъпила смъртта. Отбелязва се на следващо място в
експертизата, че раната в областта на гърба е причинена от остър предмет, който може да бъде нож, както и че в
момента на нанасяне на удара жертвата вероятно е била с гръб спрямо нападателя
си. Тази експертиза е изследвала и
раните върху лицето и главата на жертвата, като е установила, че те нямат
отношение към смъртта, както и вероятната причина за настъпването им са удари
от или върху твърди предмети.
Заключението на
комплексната психиатрична и психологична експертиза сочи, че подсъдимият С.
страда от „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция – състояние след черепно-мозъчнва травма.
Постравматичен органичен мозъчен синдром. Остатъчна десностранна хемипареза –
лека степен”. Така поставената диагноза
е подробно анализирана и описана в проявните й форми, като е посочено, че
разстройството на личността /промяна в поведението/ засяга по-дълбоко израза на
емоции и потребности, като може да засегне и познавателната дейност, а
посттравматичният синдром възниква след черепно-мозъчна травма и включва редица
несистематизирани симптоми като световъртеж, раздразнителност, трудност в
концентрацията, нарушение на паметта, безсъние, като е възможна взаимна
заменяемост на тези съсотяние и тенденция към задълбочаване или подобрение.
Проведеното от експертите психиатрично и психологическо изследване на
подсъдимия установило,че към момента на деянието - 07.04.2015 година А.С. е бил
в състояние на обикновено алкохолно опиване. Проявните форми на такова опиване
били разнообразни и зависели от индивидуалните особености на личността. В
случая се касаело за индивид, чието интелектуално равнище било в гранична
степен, характеризирало се с примитивизъм и непълноценност на възгледите,
емоционална лабилност и снижен самоконтрол над афективни импулси. Подсъдимият имал спомени за поведението си, за
хронологията на действията си и тяхното съдържание, като при прегледа отричал
спомен единствено за предмета, с който
нанесъл удара. Последното експертите преценяват като защитна реакция след
отричане на реалността поради нейната болезненост. Крайният извод на
експертизата е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият А.С. не е
бил в състояние обострена психоза, която да води до разстройство на съзнанието,
както и не е бил под въздействие на халюцинаторно-параноидна симптоматика,
която да препятства разбиране за свойството и значението на извършеното или
способността да се ръководят постъпките. В същото време експертите не изключват
вероятността към същия момент подсъдимият да е бил повлиян от алкохол, а
поведението генерирано от установения
при прегледа снижен самоконтрол и характеризиращата се с непълноценност на
възгледите и емоционална лабилност личностова структура. На този фон е и
изводът, че подсъдимият е способен да възприема правилно фактите, да дава
достоверни обяснения за тях и пълноценно да участва в наказателното
производство.
Заключенията
на химическите експертизи, изследвали наличието на алкохол в кръвта на
подсъдимия и жертвата са следните: в кръвта на подсъдимия било установено 2,54
промила алкохолно съдържание, а в кръвта на Ж. В. – количество от 3,79 на
хиляда.
Експертното
изследване на иззетите при огледа – калъфка, бяла хавлиена кърпа и нож с
дървена дръжка с червеникавокафяви петна, сочи, че и върху трите обекта е
установено наличие на човешка кръв от кръвна група, съвпадаща с тази на
жертвата.
Изложената
фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, резултатите от извършените оглед на местопроизшествието и на
веществените доказателства, заключенията на експертите и веществените
доказателства по делото. Тези доказателства установяват на първо място
авторството на деянието. То се признава от подсъдимия и се подкрепя от други
доказателства по делото. На първо място това са показанията на свидетелката Д.Х.,
която е очевидец на действията на подсъдимия, довели до нанасяне на удара в
гърба на жертвата, както и на действията, предхождащи това поведение. Разказът
на Х. е ясен и последователен, като съдържа точно и хронологично свързано
изложение на събитията. Сам по себе си той не поставя въпроси относно годността
на свидетелката да възприема правилно фактите и да представя същите в показания
пред съответния орган. Такъв е и изводът на комплексната психиатрична и
психологическа експертиза, която е изследвала психичното здраве на Х. в
контекста на възможностите за възприемане на реалността и нейното
възпроизвеждане в по-късен спрямо събитията момент. Заключението на тази
експертиза е, че Х. страда от „резидуална шизофрения”, но към 07.04.2015 година
вероятно се е намирала в медикаментозна ремисия, тъй като състоянието й не
сочело на неспособност за правилно възприемане на фактите от заобикалящата я
действителност, нито на неспособност за възпроизвеждането им. Установена при
прегледа била „лека умствена изостаналост”, но без структурно нарушаване на мисловните
операции, а дефицити в нивото на речниковия запас и емоционалната устойчивост
при смущаващи равновесието преживявания. Това заключение на експертизата, а и
както вече се посочи, самото съдържание на протоколирания разпит, не
предпоставят съмнения в истинността на
представеното от свидетелката Х., нито дават поводи да се счита, че заявената
от нея фактология е изолирана от действителността и дължаща се на илюзорни
възприятия или превратно представяне. Всъщност казаното от тази свидетелка се
подкрепя както от обясненията на самия подсъдим, така и от всички останали
доказателствени източници по делото – протокола за оглед на местопроизшествието,
показанията на свидетеля И.К., който възприел как подсъдимият взема ножа от
кухненската маса, заканвайки се на В., а и показанията на свидетелите П., Д. и Д.,
пред които Х. представила събитията в съдържание и ред, напълно идентични на
тези, които по-късно в разпита си възпроизвела пред разследващия. Следва да
бъде отчетено и това, че казаното от Х. относно механизма, по който е бил
нанесен удара, както и относно използваното от подсъдимия оръдие, напълно
съответства и на констатациите на съдебния лекар за мястото, на което е
настъпило причинилото смъртта нараняване /областта между гръбнака и дясната
лопатка/ и възможния предмет, който би могъл да доведе до установената при
изследването прободна рана. Констатираните
върху иззетите като веществени доказателства предмети /хавлиена кърпа, нож и
калъфка/ следи от кръв, съвпадаща според кръвната група с тази на жертвата, са
допълнителен аргумент за достоверността на представените от Х. факти. Намерените
следи подкрепят разказа на тази свидетелка, а и на свидетеля И., относно
предшестващите удара с ножа действия на подсъдимия, причинили нараняванията
върху главата и лицето на жертвата. Същите телесни увреждания съдебният лекар
описва като резултат от съприкосновение с твърд предмет и не изключва като
възможен описания от Х. начин за настъпването им – удар с юмрук в главата,
последван от удар със стол в областта на челото, последният довел до
разкъсно-контузна рана в тази област на лицето. Разказаното от Х. относно
отстраняването на ножа от тялото на В. и оставянето на предмета върху
кухненската маса също кореспондира с показанията на двамата полицейски
служители, посетили първи местопроизшествието, както и с описаното в протокола
за оглед състояние и местонахождение на вещта. Ето защо съдът оцени показанията
на свидетеля очевидец като обективни – логични, точни и последователни, и
затова даващи достатъчно ясни за нуждите на доказването сведения относно всички
съществени за предмета на делото факти.
В заключение
следва да се посочи, че доказателствата, касаещи основния предмет на доказване
– умъртвяването на В., са така еднопосочни и непротиворечеви, че от една страна
не формират съмнения в обективността на някои от доказателствените източници, а
от друга не поставят въпроси относно автора, хронологията и съдържанието на
действията, довели до инкриминирания резултат. Ето защо, съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия е подкрепено и то от всички събрани по делото
доказателства и в този смисъл то може и следва да бъде приобщено към
доказателствената маса без съмнения за преднамереност или декларативност.
Установените от експертизата годности на подсъдимия за правилно възприемане на
фактите и възможности за възпроизвеждането им, а от друга страна - дефицити
единствено в сферата на самоконтрола, емоционалната лабилност и ценностна
система, подкрепят това заключение и аргументират оценката на изложените в
досъдебната фаза обяснения като надлежен източник на доказателствена информация.
Като взе предвид
казаното, съдът прие, че на инкриминираната дата – 07.04.2015 година,
подсъдимият А.С. е умъртвил Ж. В.,***. Умъртвяването е извършено чрез увреждане на
жизненоважна функция на организма чрез нанесения удар с остър предмет /нож/ в
областта на гърба и последвалото нараняване на средния дял на белия дроб,
предизвикал кръвоизлив в дясната гръдна кухина.
Умъртвяването на следващо
място е било умишлено, като обективните признаци на извършеното сочат пряк
умисъл като форма на субективно отношение на дееца спрямо резултата. Безспорно,
за нанасяне на удара подсъдимият е използвал оръдие, което е било в състояние
да причини водещо до смърт нараняване и това е било осъзнавано от същия предвид
ненарушените му интелектуални и психически годности за разбиране на свойството
и значението на извършеното. Безспорно е на следващо място, че телесната
област, към чието увреждане подсъдимият се е насочил, е свързана с протичането
на жизненоважни процеси, а силата на удара – в състояние да наруши тяхното
нормално протичане. Пълноценният мисловен и волеви капацитет на подсъдимия,
установен от комплексната експертиза, не поставя под въпрос възможността да се
оценя свойството на постъпката, както и способността за ръководство на
действията. Същата експертиза е категорична, че хроничното заболяване на мозъка
след настъпила черепно-мозъчна травма, макар и предизвиказвощо болестни
изменения в поведението и личностновата структура, не е довело до нарушаване на
мисловните процеси, нито е накърнило волевите
способности на подсъдимия, а проявата им
е единствено на фона на емоциите, самоконтрола
и задръжките. Експертите изключват и въздействие на халюцинорно-параноидна
симптоматика, сетивни измами или друг вид грубо нарушаване на съзнанието, които
да са довели до такава промяна на същото, че да бъде обосновано временно разстройство
на съзнанието, а от тук и състояние на физиологичен ефект. Изводът на
експертите е аргументиран с подредения и ясен разказ на подсъдимия за случилото
по време на извършения преглед, показал спомен за събитията и годност за
възпроизвеждането им по начин, изключващ правнозначими нарушения на мисловните
и волеви процеси към момента на деянието. Алкохолното опиване, въпреки че е
снижило прага на задръжките, също не е
рефлектирало върху тези годности в
степен, която да обуслови качествени изменения на съзнанието, т.е. отсъстват признаци, от които да се приеме, че
е било настъпило състояние на силно раздразнение, което да е повлияло
интелектуалната или волева функционалност, така че да бъде приета хипотезата на чл.118 от НК.
Имайки
предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А.С. за виновен в това, че 07.04.2015 година в гр.*****
умишлено е умъртвил Ж.К. В..
Причините са престъплението са многоаспектни. Те се коренят във
влошената семейна среда, в неспособността на подсъдимия да уреди проблемите в
нея, в социалните му нагласи да не търси
навременна и адекватна помощ от други лица или институции. Всичко това е
формирало необходимост от поведение, насочено към накърняване на чуждите права,
включително на правото на живот. Такива са били и конкретните подбуди за
престъпната дейност – дълго съществуващата семейна вражда без стремеж за
оздравяване е ескалирала в престъпна проява.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът прецени следното: Обществената
опасност на извършеното не е малка – подсъдимият е лишил от живот брачния
партньор на своята *****. Преди извършване на настоящото престъпление
подсъдимият е бил осъждан, но към 07.04.2015 г. е реабилитиран по право. Няма данни за
негови противообществени прояви от момента на реабилитацията до момента на деянието.
Той е на ** години, характеристиката му не е лоша, макар да съдържа данни за агресивно поведение
след употреба на алкохол. По делото се установява, че консумирането на алкохол
от С. е било ежедневно и провокирано както от битовите несгоди и неспособността,
а и невъзможността, те да бъдат преодолени, така и от особеното здравословно
състояние. Заключението на комплексната психиатрична и психологическа
експертиза сочи, че травматичното увреждане на мозъка е предизвикало не само
трайни промени в поведението и личността, но и хронични физически страдания –
световъртеж, намаление на слуха, безсъние. От своя страна алкохолното опиване,
в което несъмнено подсъдимият сам се е поставял, е отключвало симптомите на
личностновата промяна – С. е ставал агресивен, раздразнителен, заядлив. На този
емоционален фон семейните скандали често прераствали във физическа саморазправа
и както вече по-горе се посочи, в крайна сметка довели до престъпни резултат. В
този смисъл болестната симптоматика от хроничен и нелечим характер следва да
бъде преценена като смекчаващ вината факт, още повече че нейният
психично-психоголически аспект в сериозна степен е допринесъл за намаляване на задръжките и
самоконтрола, поради наличната в резултат на мозъчната болест промяна на
личността. Като смекчаващ факт следва да се оцени и недобрата семейна среда, в
която доминиращи са били финансовите затруднения, редовната употреба на алкохол
не само от подсъдимия, но и от жертвата, психичното заболяване на *****та Д.Х..
Липсата на каквато и да е институционална социална подкрепа, освен отпускането
на пенсии, също следва да се вземе предвид, доколкото очевидното пренебрегване
и дистанциране от проблемната семейна атмосфера и протичащите в нея асоциални
процеси от страна на компетентните органи – полиция, социални служби, болнични
заведения, също има своя немалък дял в генериращите престъпното поведение
фактори. Това, което от друга страна отекчава отговорността на подсъдимия е
обстоятелството, че той е осъзнавал своето болестно състояние и неговите
прояви, осъзнавал е и неприемливостта на сложилата се домашна обстановка, но не
е предприел действия за превъзмогване на тези негативни компоненти, а чрез
агресия, в това число и физическа, е правил опити за моментно преодоляване на
конфликтите. Отекчаващ факт е и това, че конкретната ситуация в деня на
престъплението не е предполагала физическа саморазправа с жертвата, тъй като В.
се е оттеглил от поредната свада и то с цел да я преустанови, но въпреки тези
му действия подсъдимият го е последвал в спалното помещение и след два удара в
областта на главата е нанесъл смъртоносното нараняване с нож.
Анализът на така
установяващите се по делото смекчаващи и отекчаващи вината на подсъдимия факти
налага извода, че превес имат тези, попадащи в първата категория. Превесът е
значителен доколкото обстоятелствата, провокирали престъпната проява, са повече на брой и по-съществени, а фактите,
определящи личността на подсъдимия като такава с ниска степен на обществена
опасност категорични. Към последните факти съдът прибави и процесуалното
поведение на подсъдимия – признание за стореното още в началния етап на
досъдебното производство, проявена критичност към постъпката при липса на
елемента декларативност, а наличие на осъзната неприемливост на извършеното и
съжаление. Ето защо, съдът прецени, че
наказанието следва да бъде определено в предвидения от закона минимум –
„лишаване от свобода за срок от десет години”. На основание чл.58а ал.1 от НК
съдът редуцира това наказание с 1/3 и така наложи наказание „лишаване от
свобода за срок от шест години и осем месеца”, като прие, че тази санкция е адекватна
както на обществената опасност на извършеното и на подсъдимия, така и на
целите, които законът си поставя – да лиши подсъдимия от свобода за да го
поправи, превъзпита, като заличи противоправните му нагласи и го върне в
обществото със съзнание за спазване на социалния порядък и зачитане на чуждите
права. Като удовлетворяващо стандартите за справедливост определеното наказание
ще постигне и целените от закона генерални превантивни резултати.
Размерът на
наложеното наказание „лишаване от свобода” налага то да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
От това наказание на основание чл.59 ал.1 от НК се приспадна времето, пред
което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, считано от 07.04.2015 година до 21.01.2016 година.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на МВР и по сметката на ОД на
МВР-***** направените по делото разноски
в размер на 1198,25 лева, представляващи изплатени възнаграждения за
експертите.
По отношение на веществените доказателства
съдът постанови следното: Предметите калъфка – 1 бр., бяла хавлиена кърпа – 1 бр., мобилен телефон „Сони Ериксон”
– 1 бр., нож
с черна дръжка – 1 бр., нож с метална дръжка – 1 бр., нож с кафява дървена дръжка –
1 бр., мъжко
кожено кафяво яке – 1 бр., мъжки панталони, кафяви на цвят от джинсов плат – 1
бр., един
брой джобен нож са вещи без стойност или с незначителна стойност, поради което
те следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Останалите вещи – банкноти и монети, а именно: банкнота с номинал два лева
със сериен номер БП *****, девет банкноти с номинал двадесет лева, с номера,
както следва: БТ *******; БР *******; АМ ********;; БН*******;; БЛ*******;; БП*******;; БК*******;, БМ *******; и БН *******;, парична сума на монети – с номинал: три
броя монети по десет стотинки, два броя монети по двадесет стотинки, един брой
монета с номинал 50 стотинки, една монета с номинал 5 стотинки, една монета с
номинал две стотинки и две монети с номинал една стотинка, запечатани по
надлежния ред, 2 броя банкноти с номинал двадесет лева с номера БР*******;, АА*******;, 3 броя банкноти с номинал десет лева с
номера БИ*******;,
АЧ*******;,
БЗ *******; броя монети с
номинал 1 лев, 1 брой монета с номинал 50 стотинки, 5 броя монети с номинал 20
стотинки, 4
броя монети с номинал 10 стотинки, 1 брой монета с номинал 5 стотинки, 1 брой монета с номинал 2
стотинки, 1
брой монета с номинал 1 стотинка, са иззети от подсъдимия, като те
не представляват предмет или средство за извършване на престъплението и затова
следва да бъдат върнати на същия.
.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: