Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията АД № 239 по описа за 2020 година на Административен
съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ образувано по жалба на М.Х.И. с ЕГН ********** *** срещу Решение №
Ц 2153-27-4/04.05.2020г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ,
с което е оставено в сила разпореждане № 27 от 04.02.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен. С последното, на основание чл.99
ал.3 от КСО, е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания
индивидуален административен акт, поради нарушение на материалния закон.
Изразено е несъгласие с преизчисления размер и са изложени твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение и на оставеното в сила разпореждане.
Счита се, че административният орган неправилно е изчислил индивидуалния
коефициент по чл.70 ал.3 КСО, в следствие на което жалбоподателят бил ощетен
при определяне на размера на пенсията. Излагат се подробни съображения и се
правят доказателствени искания. Въз основа на изложеното моли съда да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт, да върне преписката за
ново произнасяне на административния орган и да присъди направените разноски. В
съдебно заседание оспорващият се представлява лично, поддържа жалба и искането
за отмяна на решението.
Ответникът– Директор
на Териториално поделение– Шумен на НОИ, представляван в съдебно заседание от главен
юрисконсулт Л.Б-И., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което
да я отхвърли като неоснователна.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 21107 27-31/16.08.2019г. М.Х.И., поискал
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Отправил
искане размерът на пенсията да бъде изчислен по реда на чл.70 ал.4-7 от КСО,
като се вземе предвид осигурителен доход за три последователни години от
последните 15г. осигурителен стаж преди 01.01.1997г. за период от 01.01.1988г.
до 31.11.1990г. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж и за
осигурителен доход. С Разпореждане № **********/№4 прот.№ 01412/24.10.2019г., на
осн. §22ц ал.2 от ПЗР на КСО било изменено предходно разпореждане № **********
от 10.07.2019г. като след извършена преценка за по-благоприятен размер на
индивидуалния коефициент/ИК/ на лицето, се определял размер на лична пенсия
306,03лв. от 27.03.2019г. В разпореждането е посочено, че ИК, изчислен по реда
на чл.70 ал.4-7, ал.10 т.1 и ал.11 от КСО, съгласно приложимата разпоредба до
01.01.2019г. е 0,729. ИК изчислен по реда на чл.70 ал.4-7, ал.10 т.2 и ал.11 от КСО, съгласно приложимата разпоредба след 31.12.2018г., е 0,6666.
М.Х.И. възразил
срещу разпореждането, с твърдения, че посоченият осигурителен стаж е неправилно
изчислен, тъй като не е взет предвид осигурителният доход на лицето за периода
от 11.01.1988г.-31.01.1991г. и не е ясно
как е изчислен ИК, понеже липсвали каквито и да било данни, като подал жалба
вх. № 10-12-27-56 от 17.12.2019г. до Директора на ТП на НОИ – Шумен.
С Решение № 2153-27-2
от 20.01.2020г. Директорът на Териториално поделение – Шумен на НОИ счел жалбата
за основателна, с оглед на посочения период в заявлението и събрани нови
доказателства- УП2 от осигурител и отменил разпореждането, като върнал
преписката за нова преценка и произнасяне.
С Разпореждане № **********/№27
прот.№ 01050/04.02.2020г., на осн. §22ц ал.1 от ПЗР на КСО била изменена
личната пенсия на жалбоподателя, като след извършена преценка за
по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент/ИК/ на лицето, се определял
размер на лична пенсия 306,87лв. от 27.03.2019г. В разпореждането е посочено,
че ИК, изчислен по реда на чл.70 ал.4-7, ал.10 т.1 и ал.11 от КСО, съгласно
приложимата разпоредба до 01.01.2019г., за периода 01.01.1988г.- 19.01.1991г. е
0,731. ИК изчислен по реда на чл.70 ал.4-7, ал.10 т.2 и ал.11 от КСО, съгласно
приложимата разпоредба след 31.12.2018г., е 0,6666.
М.Х.И. възразил и срещу това разпореждане, с
твърдения, че посоченият ИК е неправилно изчислен, тъй като липсвали каквито и
да било данни по ал.5 и ал.4 на чл.70, а именно средномесечен осигурителен
доход на лицето, средномесечна работна заплата за страната, съотношение между
осигурителния доход на лицето и средномесечния осигурителен доход за страната
за съответния период, като подал жалба вх. № Ц1012-27-2 от 13.03.2020г. до
Директора на ТП на НОИ– Шумен, допълнена с последваща жалба от 31.03.2020г.
Била извършена проверка и изготвен доклад изх. № Ц1012-27-2#2 от Началник на
сектор „Отпускане на пенсии“. С Решение № Ц2153-27-4 от 04.05.2020г. Директорът
на Териториално поделение– Шумен на НОИ приел, че пенсията за ОСВ на
жалбоподателя е определена правилно, при съобразяване с разпоредбите на закона
и представените удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, поради
което жалбата срещу разпореждането се явява неоснователна.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 15.05.2020г., а
настоящата жалба е подадена на 27.05.2020г.
Изложената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените
писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
акта.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на
оспорване е Решение № Ц2153-27-4 от 04.05.2020г. на Директорът на Териториално
поделение– Шумен на НОИ, което е индивидуален административен акт, за който
изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1
от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО- ръководителят
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява Директорът.
Оспорваният в
настоящото производство акт е издаден в хода на административно производство,
започнало въз основа на заявление за отпускане на лична пенсия, подадено от М.Х.И..
В рамките на законоустановената компетентност, ръководителят по пенсионно
осигуряване, е постановил разпореждане, с което е определил пенсията по реда на
КСО. Процесното решение е постановено по жалба на осигуреното лице срещу издаденото
разпореждане. Предвид горното съдът приема, че Решение № Ц2153-27-4 от
04.05.2020г. на Директорът на Териториално поделение – Шумен на НОИ е акт,
издаден при липса на съществени нарушения на процедурните правила. Но същото не
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК, а
именно липсват фактическите основания, мотивирали постановеното решение.
Между страните по делото няма спор за факти.
Спорът е правен и се свежда до това, дали правилно осигурителният орган е
определил личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст, по
какъв начин е бил изчислен ИК и съответно кой ред на изчисляване е
по-благоприятен за него.
Съгласно чл.98 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане. Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Съгласно чл.70
ал.4 от КСО, цитиран в Решението, за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1
януари 2019г., ИК се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от
три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата
до датата на отпускане на пенсията. При определяне на ИК на самоосигуряващо се
лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
Съгласно ал.5 от чл.70, за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал.4 се
определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето
за периода до 31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата
за страната за същия период, обявена от НСИ и 2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996г.
и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Според ал.6,
ИК по ал.4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал.5 се умножава съответно
по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените
произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният
коефициент е равен на съотношението по ал.5 т.1, а когато осигурителният им
доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на
съотношението по ал.5 т.2. Според ал.7 на чл.70, съотношението по ал.5 т.2 не
може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния
осигурителен доход за страната за същия период.
Съгласно § 22ц от ПЗР на КСО, приет с ДВ, бр.
35 от 2019г. и влязъл в сила на 04.05.2019г., до 1 януари 2023г. едновременно с
подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с
начална дата след 31 декември 2018г., лицето има право да избере размерът на
пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70 ал.4–
7,
ал.10 т.1
и ал.11,
ако това е по-благоприятно за него. В §22ц, ал. 2
от ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила
на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018г., както и тези, на които
е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят
еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска
в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за
съответното лице. В настоящия казус за жалбоподателя е възникнала възможността
за еднократно упражняване на правото на избор по §22ц ал.2 от КСО и същото е
било надлежно осъществено с подаденото заявление.
В хода на съдебното
производство е изслушано заключение по допуснатата и назначена от съда съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), неоспорено от страните. Същото се подкрепя от всички
приобщени доказателства по делото и съдът го намира за обективно и компетентно
дадено. Съгласно експертизата, индивидуалните коефициенти в разпореждането и
решението, по „старата“ и по „новата“ методика са правилно изчислени и са
съответно 0,731 и 0,666. Доколкото в актовете липсват данни за средномесечна
работна заплата за страната за избрания от лицето период от три последователни
години и средномесечен осигурителен доход за периода след 1996г., ИК не може да
бъде изчислен. Поради това, едва с експертното заключение по делото, което е
посочило съответните липсващи величини и аритметичния метод на пресмятане, беше
установено по какъв начин е изчислен ИК от органът по пенсионно осигуряване.
Съдът констатира сочените
от оспорващия нарушения на формата на първоначалния административен акт-
разпореждане №27 /прот.№ 01050/04.02.2020г., аргументирани с липсата на
фактически основания. Видно от същото, пенсионният орган е посочил само част от
релевантните за неговото издаване факти– период, избран от лицето, осигурителен
доход, брутно трудово възнаграждение, осигурителен стаж и е стигнал до извод с краен
ИК в два варианта. Така посочените обстоятелства са недостатъчни, за доказване на
правото за по-благоприятен размер на пенсията, в зависимост от ИК и съставляват
само част от фактическите основания за издаване на разпореждането. Фактически
основания- данни и начин на изчисление на ИК не се съдържат и в доклада за
проверка, изготвен след отмяната на първоначално издаденото разпореждане, към
който препраща обжалваното Решение. Действително механизмът на изчисление е
сложен, но от цитираните данни не става ясно по категоричен и ясен начин на
лицата, които искат да се запознаят с документа, как реално са направени самите
изчисления, какви показатели са взети, кои периоди на осигуряване и липсват
данни за начина, по който е извършено изчисляването. Съдът е в невъзможност да
определи дали ИК е съобразен с разпоредбите на чл.70 ал. 4
и ал.5 т.1 и
т.2 от КСО. Оспорените административни актове съдържат единствено
крайните резултати, без да е посочено по какъв начин са получени съответните
коефициенти. Към тях липсва и справка, показваща начина на изчисление на
спорния коефициент.
Съгласно чл.59 ал.2
т.4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде
издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания.
Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение.
Оспореното решение, не съдържа в пълнота фактически основания досежно
определения ИК. В актовете са цитирани общо нормите на чл.70 ал.4-7 от ДОПК,
без да се посочи изрично в какво се състои прилагането на всяка от точките на ал.5,
съдържаща различни начини на изчисления съобразно два периода- до и след 1996г.
/абзац четвърти от стр.2 от Решението/. Това има за последица постановен в
съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване
на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия,
които законът е установил за защитата на правата на гражданите- страни в
административното производство. Значението на изискването за мотиви според АПК
е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено
нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и т.2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР 4/2002 г. Оспореното решение по чл.117 ал.3
от КСО и разпореждането са издадени при съществено нарушение на
административнопроизводственото правило за излагане на обосноваващите ги фактически
съображения, което е пречка за съда да упражни съдебен контрол за
законосъобразност.
Съдът намира още,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в
съответствие с целта на закона, изразяваща се в защита интересите на пенсионера
и своевременно осигуряване на минимални средства за живот при най-благоприятния
режим на изчисление на пенсията, предвиден от законодателя.
Ето защо настоящият
състав на Шуменския административен съд приема, че жалбата на М.Х.И. срещу Решение
№ Ц 2153-27-4/04.05.2020г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ,
с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 27 от 04.02.2020г. е
основателна.
Предвид изхода на спора
претенцията на оспорващия за присъждане на разноските по делото също се явява
основателна. Те се констатираха в размер на
100 лв., представляващи заплатеното възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното,
Шуменският административен съд и на основание чл. 172 ал.2
и чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.И. с ЕГН ********** *** Решение № Ц 2153-27-4/04.05.2020г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ, с което е отхвърлена
жалба срещу разпореждане № 27 от 04.02.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен.
ИЗПРАЩА на административния орган преписката за ново произнасяне
при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, да заплати на М.Х.И. с
ЕГН ********** ***, сумата от 100.00
лв./сто лева/, представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен
административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: