Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 14.09.2021
г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав, в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет
и първа година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА
АНИТА
ВЕЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Т. Стаматов
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 29 по описа на ЯОС
за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на К.М.Г. против Присъда №260018/12.10.2020 г. постановена по НОХД № 342/2020 г. по описа на Районен
съд – Ямбол. С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в това,
че периода от началото на месец юни **** г. до **.**.**** г. в гр. Добрич,
гр. Нова Загора обл. Сливен, гр. Плевен, гр. Бургас, гр. Варна, гр.
Благоевград, гр. Стара Загора, гр. Пловдив, гр. Търговище, гр. София, гр.
Смолян, гр. Пазарджик и гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано
престъпление, представяйки се за длъжностно лице - кредитен консултант в банки ***
„****** ******** *******“ ЕАД и „********* *******“ АД, като банков инспектор и
банков служител в *** „****** ******** *******“ ЕАД, банков инспектор, както и
за лице съдействащо за отпускане на кредити, чрез обяви за отпускане на кредити
в интернет, чрез обяви за отпускане на кредити в сайта „***.**„ и за отпускане на кредити от фирма „******
********“, в телефонни разговори, кореспонденция в интернет на имейли: ******-***************.**
******-***************.**
и неустановен имейл, както и кореспонденция посредством интернет приложенията
„Скайп“ и „Вайбър“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у лицата: В. А. К. от гр. ******, Д. С. К. от гр. **** ******
обл. ******, Д. Б. З. от гр. П., Б. Д. Ж. от гр. Б., Е. В. Х. от гр. *****, Р.
А. С. от гр. ****** обл. ***********, Н. В. С. от гр. ***** ******, Л. И. Й. от
гр. *******, Д. П. И. от гр. *********, Р. М. М. от гр. *****, П. С. И.от гр. ********,
обл. ******, Б. А. А. от гр. *****, С. Й. Я. от с. ****** обл. *********, Ж. П.
Д. от с. *********** обл. *****, Е. Г. ***, че след заплащане на определена
сума пари, която да преведат в банкова сметка *** Г., клиентски номер: *********,
клиентска сметка: ********************, IBAN ***: **** **** ********* **** ** в
„****** **** ********“ АД, ще съдейства да получат кредити - парични заеми, и с
това им е причинил имотна вреда в общ размер на 5557 лв., поради което и на
основание чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 и
чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, изпълнението
на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Така също въззивникът е
осъден ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 523.86 лв.,
вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Защитниците на
подсъдимия изразяват становище, че наказанието наложена на подсъдимия е несправедливо. Твърди, че определеното от
първоинстанционния съд наказание не е съобразено с целите на специалната и генерална
превенции и се явява изключително тежко по своя размер и е несъобразено с
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочат, че при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието на подсъдимия е
следвало да бъде определено към минимума от предвиденото в закона. Пледира се
за изменение на атакуваната присъда и намаляване на размера на наложеното
наказание към минимума от предвиденото в закона, като след редукцията да бъде
определено на 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание
нормата на чл. 66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. В
съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства, които първоинстанционният съдебен състав не е
отчел правилно при индивидуализацията на наказанието. Подсъдимият Г. участва лично в съдебно
заседание, присъединява се към изложеното от неговия защитник и при последната си
дума, настоява за намаляване на размера на наложеното наказание.
Прокурорът от ЯОП пледира,
постановената присъда като правилна и законосъобразна, да се потвърди изцяло.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното
производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2
и сл. НПК. Подсъдимият Г., в хода на допуснато съкратено съдебно
следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите
факти. С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал.
3 НПК, правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния акт
фактология, като следва:
Подсъдимият К.Г. изпитвал материални затруднения и решил
да си набави парични средства като се представя за длъжностно лице – служител в
различни банкови или кредитни институции или за лице, съдействащо за отпускане
на кредити, като по този начин въвежда в
заблуждение различни лица, че срещу определена сума пари ще им бъдат отпуснати
желаните от тях парични заеми. За превод на паричните суми Г. решил да посочва
банковата сметка на съпругата си- В. П. Г. в „****** **** ********“ АД с IBAN: ***л
дебитна карта с № ****************. Г.
нямал намерение и възможност да изпълни задължението си за оказване на
съдействие при отпускане на банкови заеми, а целта му била единствено финансово
облагодетелстване.
В изпълнение на намисленото в периода от началото на м.
юни **** г. до **.**.**** г. Г.
публикувал в интернет, в това число и на сайта „***.**“ обяви за предоставяне на кредити, в които
предлагал съдействие за отпускане на кредити от фирма „****** ********“.
Св. В. К.от гр.****** решила да изтегли кредит. На
неустановена дата в началото на м. юни ****г посетила сайта „***.**“ и
разгледала публикуваните обяви, в това число и обявата на подсъдимия за
отпускане на кредити от фирма „****** ********“. К. изпратила запитване на
посочения в обявата и-мейл адрес за връзка с клиенти – ******–****************.**
за условията да й бъде отпуснат кредит в размер на 30 000 лв. Г. върнал на
К. съобщение, че за целта е необходимо да представи копие на лична карта,
информация за семейно положение и месторабота, номер на банкова сметка, *** –
парична сума от 407 лв. К. изпратила необходимата информация. От своя страна
подсъдимият Г. изпратил на К. „Договор за паричен заем между физическо лица“, в
който било посочено следното: Дата и място на сключване: „**.**.****г. в гр. *****“, „Г. Н. А. от гр.***** –заемодател“, „В. А. К.
от с. ****** обл. ******- заемател“, размера на кредита 30 000лв., срок на
кредита – 120 месеца, превод на заемната сума до 2 работни дни след сключване
на договора по посочената от К. банкова сметка. ***н печат с правоъгълна
форма и текст „одобрен“. На всяка
страница от договора бил поставен кръгъл печат с надпис по периферията „Г. А. ******
********“, а в средната част „заемодател“, както и подпис, положен от
обвиняемия в позицията на „заемодател“ . По указания на подсъдимия К. следвало
да разпечата договора, да го подпише , да преведе сумата от 407 лв. по банковата сметка на В. П. Г., клиентски
номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ********* ************** в „******
**** ********“ АД, след което да изпрати снимка на подписания договор и
платежното нареждане. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция К. изпълнила дадените й указания и на **.**.****
г. в гр. ****** превела сумата от 407 лв. по посочената от Г. банкова сметка. ***
връзка подписания договор и платежното нареждане. Г. изтеглил преведената от К.
сума от 407 лв. След като изтекъл указания в договора период по банковата
сметка на К. не постъпили парични средства. По този повод К. изпратила няколко съобщения на посоченият
за връзка и-мейл, но Г. не и отговорил.
Свидетелката Д. К от гр. **** ****** решила да изтегли
кредит. Неустановен ден в началото на м. юни **** г. разгледала обявите на
сайта „***.**“. Прочела обявата на подсъдимия за отпускане на кредит от фирма „******
********“ К. изпратила запитване на посочения в обявата и-мейл адрес за връзка
с клиенти за условията да й бъде отпуснат кредит в размер на 8 000 лв. Г.
върнал на К. съобщение, че за целта е необходимо да предостави личните си данни,
номер на банкова сметка, ***- парична сума от 335 лв. К. изпратила необходимата
информация. От своя страна подсъдимият Г. изпратил на К. „Договор за паричен
заем между физическо лица“, в който било посочено следното: Дата и място на
сключване: „**.**.**** г. в гр. *****“, „Г. Н. А. от гр. ***** – заемодател“, „Д.
С. К. от гр. **** ****** обл. ****** -
заемател“, размера на кредита 8 000 лв., срок на кредита – 60 месеца,
превод на заемната сума до 2 работни дни след сключване на договора по
посочената от К. банкова сметка. ***н печат с правоъгълна форма и текст
„одобрен“. На всяка страница от договора бил поставен кръгъл печат с надпис по
периферията „Г. А. ****** ********“, а в средната част „заемодател“, както и
подпис, положен от обвиняемия в позицията на „заемодател“. К. следвало да
разпечата договора, да го подпише, да преведе сумата от 335 лв. по банковата сметка на В. П. Г., клиентски
номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ** ****** ************** в „******
**** ********“ АД, след което да изпрати снимка на подписания договор и
платежното нареждане. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция, К. изпълнила дадените й указания и на **.**.****
г. в гр. **** ****** превела сумата от
335 лв. по посочената от Г. банкова сметка. *** връзка подписания договор и
платежното нареждане. На същата дата от АТМ на „********* *******“ в гр. *******
бул „***** ****“ № ***, подсъдимият
изтеглил преведената от К. сума
от 335 лв. След като изтекъл указания в договора период по банковата сметка на К.
не постъпили парични средства. По този повод
К. изпратила няколко съобщения на посоченият за връзка и-мейл, но Г. не
и отговорил.
Свидетелката Д. З. от гр. ****** решила да изтегли кредит
като по този повод на неустановена дата в началото на м.юни ****г посетила
сайта „***.**“. Разглеждайки публикуваните в него обяви попаднала на обявата на
подсъдимия за отпускане на кредити от фирма „****** ********“. З. изпратила
запитване на посочения в обявата и-мейл за връзка с клиенти относно условията
за отпускане на кредит в размер на 10 000 лв., като посочила телефонния си
номер. Подсъдимият върнал съобщение на
З., че за целта е необходимо да предостави личните си данни, номер на банкова
сметка, ***азмер на 335 лв. З. изпратила необходимата информация. От своя
страна подсъдимият Г. й изпратил „Договор за паричен заем между физическо лица
№ *****“, в който било посочено следното: Дата и място на сключване: „**.**.****
г. в гр. *****“, „Г. Н. А. от гр. ***** – заемодател“, „Д. Б. З. от гр. ****** – заемател“, размера на кредита
5 000 лв., срок на кредита – 36 месеца, превод на заемната сума до 2
работни дни след сключване на договора по посочената от З. банкова сметка. ***н
печат с правоъгълна форма и текст
„одобрен“. На всяка страница от договора бил поставен кръгъл печат с надпис по
периферията „Г. А. ****** ********“, а в средната част „заемодател“, както и
подпис, положен от обвиняемия в позицията на „заемодател“ . След това
подсъдимият се обадил по телефона на З. и й продиктувал банковата сметка по
която следва да преведе парите, а именно банковата сметка на В. П. Г.,
клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : **
****** ************** в „****** **** ********“ АД, Тъй като била убедена, че
действително комуникира със служител на кредитната институция на **.**.**** г. в гр. ****** превела сумата от 335 лв. по посочената от Г.
банкова сметка. *** „********* *******“ в гр. ******* бул. „***** ****“ № ***
подсъдимият изтеглил преведената от К. сума от 335 лв. След като изтекъл указания в
договора период по банковата сметка на З. не постъпили парични средства. По
този повод З. се опитала да се свърже с Г.
, но същият не отговорил.
Свидетелката Б. Ж. от гр. ****** възнамерявала да изтегли
кредит. На **.**.****г Ж. разгледала обявите
в сайта „***.**“, в това число и публикувана от подсъдимия такава. Посредством приложението „Вайбър“ Ж.
изпратила запитване на посочения в обявата телефон за връзка относно условията за отпускане на кредит в
размер на 1500 лв. Подсъдимият изпратил съобщение на Ж., в което се представил
за кредитен консултант в банка „*** ****** ******** *******“ ЕАД и я уведомил,
че за отпускане на кредит е необходимо
да предостави личните си данни, номер на банкова сметка, ***. която следва да
преведе по банкова сметка *** Г.,
клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ** ****** ************** в „******
**** ********“ АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция Ж. изпълнила указанията на подсъдимия и
изпратила необходимата информация, а така също превела сумата от 350 лв. по
посочената от Г. банкова сметка. ***а, че трябва да посети клон на *** ****** в
гр. ******, където да и бъде изплатена сумата по кредита. Ж. посетила посочения
банков клон където от служител на банката и било съобщено, че не е одобрена за
кредит. Ж. изпратила няколко съобщения до Г., в които питала за кредита, но
същият не и отговорил. Подсъдимият
изтеглил преведената от Ж. сума
от 350 лв.
Свид. Е. Х.от гр. ***** решила да изтегли кредит. За целта
на **.**.**** г. разгледала обявите в
сайта „***.**“, в това число и публикувана от подсъдимия. Х.позвънила на
посочения в обявата телефонен номер при което се свързала с Г.. В проведения
между двамата телефонен разговор Х.обяснила, че желае да изтегли кредит.
Представяйки се за лице, което съдейства за отпускането на кредити подсъдимият
и заявил, че следва да заплати парична сума в размер на 150 лв. при което до
края на деня ще и бъде отпуснат кредит в размер на 30000 лв. Х.се съгласила с
предложението и започнала да търси пари. Тъй като не успяла да намери цялата
сума, а само 100 лв. се свързала по телефона повторно с подсъдимия и го
попитала дали са достатъчни. Г. и казал да преведе сумата от 100 лв. по банкова
сметка *** Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************,
IBAN ***: BG ****** ************** в „****** **** ********“ АД, а останалите 50
лв. щели да бъдат удържани от кредита. Тъй като била убедена, че действително комуникира
със служител на кредитната институция същият ден Х.превела сумата от 100лв. по
посочената от Г. банкова сметка. *** Г., но той не и отговорил. На същата дата – **.**.**** г. от АТМ на „********* ****“ находящ се в гр. *****,
ул. „**********“ № ** Г. изтеглил преведената от Х.парична сума.
Свид. Р. С. от гр. ******, обл. *********** решила да
изтегли кредит. На неустановена дата в началото на м. юни ****г С. разгледала
обявите в сайта „***.**“. Там прочела публикуваната от подсъдимия обява и се
обадила на посочения телефонен номер на връзка. В разговор с подсъдимия С.
обяснила, че желае да и бъде отпуснат кредит. Г. се представил за банков
служител на „*** ****** ******** *******“ ЕАД и и обяснил, че за целта е
необходимо д заплати такса в размер на 350лв., да изпрати личните си данни и
номер на банкова сметка, *** кредит в размер на 20000лв. След това комуникацията
между С. и Г. продължила посредством
интернет приложението „Вайбър“ по което С. изпратила снимка на личната си
карта, а съответно Г. и изпратил банковата сметка, по която да преведе парите,
а именно банкова сметка *** Г.,
клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN ***: **
****** ************** в „****** **** ********“ АД. Тъй като С. не успяла да
намери цялата сума, а само 100лв. се свързала с Г. и го попитала дали са
достатъчни. Подсъдимият и отговорил, че са достатъчни, а остатъкът ще бъде
удържан от кредита. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция на **.**.**** г. С. превела сумата от 100 лв.
по посочената от Г. банкова сметка. *** – **.**.****г от АТМ на „********* ****“ находящ се в гр. *****,
ул. „**********“ № ** Г. изтеглил преведената от С. парична сума. През
последващия период С. позвънила няколко пъти на подсъдимия, но последният не и
отговорил.
Свид. Н. С. от гр. ***** ****** решила да изтегли кредит.
На **.**.**** г. заедно със съпруга си разгледали обявите в сайта „***.**“, в
това число и обявата на подсъдимия за отпускане на кредити от фирма „******
********“. С. изпратила запитване на посочения в обявата и-мейл адрес за връзка
с клиенти – ******–****************.** за условията да й бъде
отпуснат кредит в размер на 40 000 лв. Г. върнал на С. съобщение, че за
целта е необходимо да представи личните си данни, номер на банкова сметка, ***-
парична сума от 150лв. С. изпратила личните данни на съпруга си и номера на
банковата му сметка. От своя страна подсъдимият Г. изпратил на С. „Договор за
паричен заем между физическо лица“, в който било посочено следното: Дата и
място на сключване: „**.**.**** г. в гр. *****“, „Г. Н. А. от гр. ***** – заемодател“,
„С. Т. С. от гр. ***** ****** –заемател“, размера на кредита 40 000 лв.,
срок на кредита – 120 месеца, превод на заемната сума до 2 работни дни след
сключване на договора по посочената от С. банкова сметка. ***н печат с
правоъгълна форма и текст „одобрен“. На
всяка страница от договора бил поставен кръгъл печат с надпис по периферията „Г.
А. ****** ********“, а в средната част „заемодател“, както и подпис, положен от
обвиняемия в позицията на „заемодател“ . След това Г. се обадил по телефона на С.
и и продиктувал банковата сметка, по която да преведе парите , а именно
банковата сметка на В. П. Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ******
**************, IBAN *** : ** ****** ************** в „****** **** ********“
АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция С. изпълнила дадените й указания и на *.**.****г в гр. *****
****** превела сумата от 150лв. по
посочената от Г. банкова сметка. *** Г. изтеглил преведената от С. сума от 150
лв. от АТМ на банка ДСК, находящ се в гр. ******* бул. “***. *******“ № *. След
като изтекъл указания в договора период по банковата сметка на съпруга на С. не
постъпили парични средства. По този повод С. изпратила няколко съобщения на подсъдимия,но
той не и отговорил.
Свид. Л. Й. от гр. ******* решила да изтегли кредит. По
тази причина в началото на м. юни **** г. разгледала обявите в сайта „***.**“, в това число и обявата на
подсъдимия за отпускане на кредити. Й. се свързала с посочения в обявата
телефон за връзка. В разговор с подсъдимия заявила желание да изтегли кредит в
размер на 1000 лв. Представяйки се за банков инспектор Г. и казал, че може да и
бъде отпуснат кредита при заплащане на сумата от 300 лв. След това
комуникацията между двамата продължила чрез изпращане на и-мейл съобщения. Г.
изпратил на Й. банковата сметка, по която да преведе парите , а именно
банковата сметка на В. П. Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ******
**************, IBAN *** : ** ****** ************** в „****** **** ********“
АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция *.**.**** г. в гр. ******* Й. превела сумата от 300лв. по посочената от Г.
банкова сметка ***-мейла снимка на платежното нареждане. На същата дата от АТМ
на Банка „*** находящ се в гр. ******* бул. ******* № ** Г. изтеглил преведената от Й. сума. Тъй
като не получила кредит през последващия период Й. изпратила няколко
съобщения на подсъдимия, но и-мейл адреса му не ги получавал.
Свид. Д. И. от гр. ********* решила да изтегли кредит с
цел рефинансиране на кредити на съпруга си. На **.**.**** г. разгледала обявите
в интернет и прочела обявата на подсъдимия за отпускане на кредит. И. позвънила
на посочения в обявата телефон за връзка и се свързала с подсъдимия. И.
обяснила, че желае да изтегли кредит, който да и послужи за рефинансиране на
кредитите на съпруга си. Г. се представил за банков служител на ***“****** ********
*******“ и казал, че за да бъде рефинансиран кредита на съпруга й е необходимо
да внесе вноска по кредита в размер на 350лв., която да преведе по банкова
сметка *** Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ** ****** ************** в „******
**** ********“ АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция *.**.****г в гр. ********* И. превела сумата от 350лв. по посочената от Г.
банкова сметка. *** „*** находящ се в гр. ******* бул. „***. *******“ №* Г. изтеглил преведената от И. сума. В последствие И. и съпругът й проверили в
банката и установили, че сумата не е внесена по кредита.
Свид. Р. М. от гр. ***** решил да изтегли кредит. На **.**.****
г. разгледал обявите в сайта „***.**“, където прочел публикувана от подсъдимия
обява за отпускане на кредити. М. изпратил запитване на посочения в обявата
и-мейл адрес –******.***********.** относно условията да му бъде отпуснат
кредит в размер на 32 000лв. В отговор на така направеното запитване
подсъдимият се представил за лице, което съдейства за отпускането на кредити, посочил при какви условия ще бъде
отпуснат кредита, като едно от тях било заплащането на предварителна такса за
услугата в размер на 500 лв. Г. изпратил банковата сметка по която следва да се
преведе сумата, а именно банковата
сметка на В. П. Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ** ****** ************** в „******
**** ********“ АД. На **.**.**** г. в гр. *****, тъй като бил убеден, че
действително комуникира с лице, съдействащо за отпускане на кредити М. превел
сумата от 500 лв. по посочената от Г. банкова сметка. *** „*** находящ се в гр.
******* Г. изтеглил преведената от М. сума.
Тъй като през последвалия период М. не получил кредит изпратил няколко
съобщения на и-мейл адреса, но подсъдимия не му отговорил.
Свид. П. И. от гр. ********, обл. ****** решил да изтегли
кредит. По този повод на *.**.**** г.
разгледал обявите в сайта „***.**“, където прочел публикувана от
подсъдимия обява за отпускане на кредити. В същата бил посочен и-мейл адрес – ******.***********.** и телефон
за връзка. И. се обадил на посочения в обявата телефон и се свързал с
подсъдимия. В проведения разговор заявил желание да му бъде отпуснат кредит в размер на 50 000
лв. Подсъдимият се представил за лице,
което съдейства за отпускането на кредити от „***** ************* *****“
АД и казал, че ще му съдейства да му
бъде отпуснат желания размер кредит. След това Г. написал съобщение, посочил
при какви условия ще бъде отпуснат кредита, като едно от тях било заплащането
на предварителна такса за услугата в размер на 400лв. За да бъде по-убедителен Г. изпратил бланка
на „Искане за отпускане на кредит от ***** ************* ***** „ АД като дал
указания същата да се попълни с необходимите реквизити и да му бъде върната.
Също така подсъдимият изпратил банковата сметка по която следва да се преведе
сумата, а именно банковата сметка на В. П. Г., клиентски номер *********,
клиентска сметка ****** **************,
IBAN *** : ** ****** ************** в „****** **** ********“ АД. На **.**.****
г. в гр. ******, тъй като бил убеден, че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити И. превел
сумата от 400лв. по посочената от Г. банкова сметка. ***-мейл
попълненото искане и снимка на платежното нареждане за превода. И. се свързал
по телефона с подсъдимия и му казал, че е изпълнил указанията. Г. му казал да
отиде до офис на „***** ************* *****“ АД в гр. ******. И. посетил офиса
на банката и от служител на същата разбрал, че от негово име няма постъпило
искане за отпускане на кредит. На
същата дата от АТМ на Банка „*** находящ се в гр. ******* Г. изтеглил
преведената от И. сума. Тъй като през
последвалия период И. не получил кредит
опитал да се свърже по телефона с
подсъдимия той не му отговорил.
Свид. Б. А. от гр. ***** решил да изтегли кредит. През
неустановен ден в началото на м. юли **** г. разгледал обявите в сайта „***.**“,
където прочел публикувана от подсъдимия обява за отпускане на кредити.
Посредством интернет приложението „Вайбър“ А. изпратил съобщение на посочения в
обявата телефонен номер в което се интересувал за условията да му бъде отпуснат
кредит в размер на 50 000 лв. Г. му върнал съобщение, в което се
представил за кредитен консултант на банка „********* *******“ АД и казал, че
ще му съдейства за отпускане на кредита. Посочил при какви условия може да
стане това като едно от тях било заплащане на комисионна за направената услуга
в размер на 1000 лв. За по-голяма убедителност Г. изпратил на А. бланка на
искане за кредит с указание да попълни личните си данни и да му я изпрати както
и банковата сметка по която следва да преведе сумата от 1000 лв., а именно
банковата сметка на В. П. Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ******
**************, IBAN ***: ** ****** **************
в „****** **** ********“ АД. А. се свързал по телефона с подсъдимия и му казал,
че иска гаранции, че ще му бъде отпуснат кредита, а така също поискал да
разговаря с В. Г.. Подсъдимият отговорил, че ще я попита и затворил линията.
Малко по-късно Г. се свързал с А. и му казал, че не може да говори с Г., след
което комуникацията между двамата продължила по „Вайбър“. Г. уведомил А., че след
като прати паричната сума трябва да отиде до определен офис на банката в гр. *****
където да търси служителка с фамилия Й.. На **.**.**** г. в гр. *****, тъй като
бил убеден, че действително комуникира с
лице, съдействащо за отпускане на кредити А. превел сумата от 1000 лв. по посочената от Г.
банкова сметка. ***ката, където разбрал, че няма служителка с такова име и не е
кандидатствал за отпускането на кредит. А. се опитал да се свърже с подсъдимия
чрез „Вайбър“, но установил, че е блокиран. На същата дата от АТМ на Банка „***
находящ се в гр. ******* Г. изтеглил преведената от А. сума.
Свид. С. Я. от с. ****** решила да изтегли кредит. На
неустановен ден в началото на м. юли **** г. разгледала обяви в интернет където
прочела публикуваната от подсъдимия обява за предлагане на кредити. Я.
позвънила на посочения в обявата телефонен номер и се свързала с Г.. В
проведения разговор му обяснила, че желае да изтегли кредит в размер на 15000 лв.
Подсъдимият се представил за кредитен консултант към банка „********* *******“
АД и я уверил, че ще и съдейства за отпускане на кредита. На следващия ден се
обадил на Я., уверил я, че документите й
са готови както и , че за отпускане на кредита трябва да заплати банкова
такса в размер на 430 лв. Същевременно изпратил съобщение по и-мейл, в който
бил посочен размера на кредита, лихвата, месечните вноски, таксата от 430 лв.,
и банковата сметка по която следва Я. да преведе парите, а именно банковата
сметка на В. П. Г., клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : ** ****** ************** в „******
**** ********“ АД. Г. указал на Я., че след като заплати банковата такса следва
да отиде до определен офис на банка „********* *******“ АД в гр. *********
където да търси служителка с фамилия Й.. На **.**.**** г. в гр. *********, тъй
като била убедена, че действително
комуникира с лице, съдействащо за отпускане на кредити Я. превела сумата от 430 лв. по посочената от Г. банкова
сметка. ***та, където разбрала, че няма служителка с такова име и не е
кандидатствала за отпускането на кредит.
Я. се върнала до банката от където била извършила превода, към указаната
и от Г. банкова сметка ***, че парите вече са били изтеглени в гр. *******. На
същата дата от АТМ на Банка „*** находящ се в гр. ******* Г. изтеглил
преведената от Я. сума.
Свид. Ж. Д. от с. *********** обл. ***** решил да изтегли
кредит и в тази връзка на **.**.**** г. разглеждал обяви в интернет. Д. прочел
публикуваната от подсъдимия обява за отпускане на кредит от „********* *******“АД.
Д. позвънил на посочения в обявата телефонен номер за връзка и се свързал с
подсъдимия. В проведения телефонен разговор Д. заявил желанието си да изтегли
кредит в размер на 10000 лв. Подсъдимият го уверил, че ще му съдейства за
отпускане на кредита. След няколко часа подсъдимият позвънил на Д. и му казал,
че ще бъде одобрен за кредита, но трябва да заплати такса за кредита в размер
на 400 лв. По интернет приложението „Вайбър“ му изпратил бланка – искане за
кредит, която да попълни и му върне, както и банковата сметка, по която следва
да се преведат парите за таксата, а именно банковата сметка на В. П. Г.,
клиентски номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN ***: **
****** ************** в „****** **** ********“ АД. Г. указал на Д., че след
като заплати банковата такса следва да отиде до определен офис на банка „*********
*******“ АД в гр. ***** където да търси служителка с фамилия Й.. На **.**.**** г.,
тъй като бил убеден, че действително комуникира с лице, съдействащо за
отпускане на кредити Д. отишъл до офис на „********* *******“АД *****. Там
разговарял със служителка с фамилия Й.. След извършена проверка същата го
уведомила, че на негово име не е одобрен кредит. Тогава Д. разбрал,че
подсъдимият го е въвел в заблуждение относно одобрението на кредита, поради
което и не му превел парите.
Свид. Е. С. от гр. ***** решила да изтегли кредит. През
неустановен ден в началото на м. юли **** г. разгледала обяви за отпускане на кредити
в сайта ***.**“, където прочела публикувана от подсъдимия обява за отпускане на
кредити. С. позвънила на посочения в обявата телефонен номер и се свързала с
подсъдимия. В проведения разговор заявила, че желае да и бъде отпуснат кредит в
размер на 25000 лв. Г. я уверил, че ще и съдейства за отпускане на кредита.
След това комуникацията между двамата продължила посредством интернет
приложенията „Вайбър“ и „Скайп“. Г. я уведомил какви са условията за отпускане
на кредита и данните, които следва да му бъдат изпратени като С. следвало да
заплати и банкова такса в размер на 400 лв. За да бъде по-убедителен
подсъдимият изпратил бланка – искане за кредит както и банковата сметка по
която да преведе таксата, а именно банковата сметка на В. П. Г., клиентски
номер *********, клиентска сметка ****** **************, IBAN *** : BG ****** **************в
„****** **** ********“ АД. С. изпълнила указанията, като попълнила искането за
кредит и го изпратила. На **.**.**** г. в гр. *****, тъй като била убедена, че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити С. превела сумата от 400 лв. по посочената
от Г. банкова сметка ***дане. Непосредствено след това се опитала да се свърже
с подсъдимия, но той не и отговорил. С. разбрала, че е измамена и се върнала в
банката и помолила превода и да бъде блокиран. Служител в банката се свързал с
офиса на другата банка и блокирали превода, след което възстановили на С.
сумата от 400 лв.
Общият размер на причинените от подсъдимия имуществени
вреди възлиза на 5557 лв.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза подсъдимият Г. е изпълнил подписите да „заемател“
в следните документи: Договор за паричен заем между физически лица № *****/**.**.**,
сключен между Г. Н. А. и Д. Б. З., Договор за паричен заем между физически лица
от **.**.** г., сключен между Г. Н. А. и С. Т. С., Договор за паричен заем
между физически лица от **.**.** г., сключен между Г. Н. А. и В. А. К., Договор
за паричен заем между физически лица №******/**.**.** г., сключен между Г. Н.
А. и Д. С. К..
От заключението на назначената по делото видео-техническа
експертиза се установява експортирани кадри, които визуализират заснето лице от
мъжки пол (подс. Г.) в интервала от 14:54:53 до 14:56:36 на **.**.**** г. от
камера инсталирана на АТМ устройство в гр. ******* бул. „***** ****“ №*** и от
18:20:22 до 18:23:01 ч. на 21.06.2018 г.
от камера, инсталирана на АТМ устройство в гр. ******* бул. „***** ****“
№ **** и действията които лицето извършва пред двете АТМ устройства. От
записите на представените за изследва два броя оптични дискове се установяват
действията на подсъдимия при теглене на парични суми от посочените АТМ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното
следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК.
След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за
установена описаната фактическа обстановка. Законосъобразно съдът е приел, че
направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Ж. Д., Р.
С., В. И., В. Г., П. И., Е. Х., Б. А., С. Я., Д. К, В. К., Р. М., Л. Й., Б. Ж.,
Н. С., Д. И., Е. С., Р. С., писмените
заключения на съдебно-почеркова, видео-техническа и счетоводна
експертизи, приложените писмени доказателства: писмо изх. № ****/**.**.**,
писмо изх. № ****/**.**.****, писмо изх. № ****-****/*.**.** „****** ****
********“ АД и приложеното към него извлечение от сметка, писмо изх. № ****-****/
**.**.** „****** **** ********“ АД и приложеното към него извлечение от сметка,
, писмо изх. № ****-****/ **.**.** „****** **** ********“ АД, вносна бележка от
**.**.**,вносна бележка от **.**.**** г., вносна бележка от **.**.** г., вносна
бележка от *.**.**** г., вносна бележка от **.**.**** г., вносна бележка от **.**.**
г. – 2 бр., вносна бележка от **.**.**** г., вносна бележка от *.**.**** г. – 2
бр., вносна бележка от **.**.**** г., договор за паричен заем между физически
лица № *****/**.**.** г., договор за паричен заем между физически лица от **.**.****
г. – 4 бр., разпечатка на кореспонденция на и-мейл между С. С. и – ******–****************.**, разпечатка на
кореспондения на и-мейл между П. И. и ******.***********.**, разпечатка на
кореспондения на и-мейл между С. Я. и ****.*************.** и разпечатка на кореспонденицая по Вайбър, разпечатка на
кореспонденция по Скайп“ искане за отпускане на кредит Писмо изх. № ****-*.******/**.**.**
г. на ********* *******, справка за банкови сметки на физическо лице, справка за съдимост а така също и на
основание представените в съдебно заседание удостоверение за сключен граждански
брак, удостоверение за раждане – 3 бр., Експертно решение № ****/**.**.**** г.
Всички
доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са
безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подсъдимият К.Г.
с деянията си е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от началото на месец
юни **** г. до **.**.**** г. в гр. Добрич, гр. Нова Загора обл. Сливен, гр.
Плевен, гр. Бургас, гр. Варна, гр. Благоевград, гр. Стара Загора, гр. Пловдив,
гр. Търговище, гр. София, гр. Смолян, гр. Пазарджик и гр. Ямбол, действайки в
условията на продължавано престъпление, представяйки се за длъжностно лице –
кредитен консултант в банки *** „****** ******** *******“ ЕАД и „*********
*******“ АД, като банков инспектор и банков служител в *** „****** ********
*******“ ЕАД, банков инспектор, както и за лице съдействащо за отпускане на
кредити, чрез обяви за отпускане на кредити в интернет, чрез обяви за отпускане
на кредити в сайта „***.**„
и за отпускане на кредити от фирма „****** ********“, в телефонни разговори,
кореспонденция в интернет на имейли: ******-****************.**, *****.***********.**
и неустановен имейл, както и кореспонденция посредством интернет приложенията
„Скайп“ и „Вайбър“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у лицата: В. А. К. от гр. ******, Д. С. К. от гр. **** ******
обл. ******, Д. Б. З. от гр. ******, Б. Д. Ж. от гр. ******, Е. В. Х. от гр. *****,
Р. А. С. от гр. ****** обл. ***********, Н. В. С. от гр. ***** ******, Л. И. Й.
от гр. *******, Д. П. И. от гр. *********, Р. М. М. от гр. *****, П. С. И.от
гр. ********, обл. ******, Б. А. А. от гр. *****, С. Й. Я. от с. ****** обл. *********,
Ж. П. Д. от с. *********** обл. *****, Е. Г. ***, че след заплащане на
определена сума пари, която да преведат в банкова сметка *** Г., клиентски
номер: *********, клиентска сметка: ********************, IBAN ***: **** **** ****
**** **** ** в „****** **** ********“ АД, ще съдейства да получат кредити -
парични заеми, и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 5557 лв.
Правилно
ЯРС е посочил, че извършено
от подсъдимия продължавано престъпление
по см. на чл. 26 от НК е съставомерно по горепосочените текстове на
наказателния закон. Безспорно подс. Г. е
извършили петнайсет отделни
деяния, които по отделно осъществяват еднакви състави на едно и също
престъпление – измама. Всяко едно от тези деяния е извършено през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Авторството на всяко едно от деянията се установява по несъмнен начин от
самопризнанието на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства. Предметът на извършеното престъпление е комплексен. От една
страна това са измамените лица в чиято
разпоредителна власт са се намирали процесните парични суми и от друга страна
отнетото имущество – сумата от 5557.
От обективна страна изпълнителното
деяние се е осъществило чрез действие и се е
изразило във възбуждане и поддържане на заблуждение у всяко едно от
пострадалите лица досежно условията, за осъществяване на акта на имуществено
разпореждане. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че за да получи процесната сума подсъдимият е уверил всяко едно от
пострадалите лице, че паричната сума, която същите следва да преведат е
необходима, за да им бъдат отпуснати паричните кредити, за които същите
кандидатстват. По този начин, подсъдимият е въздействал върху съзнанието на
всяко едно от пострадалите лица за формиране и утвърждаване на една невярна представа досежно собствените
си качества, основанието за превеждане на паричните средства. Именно
твърденията на подс. Г., че е банков служител, лице съдействащо за отпускане на
кредити, банков инспектор или кредитен консултант и че сумата която лицата
следва да преведат представлява банкова такса или застраховка по бъдещия кредит,
са мотивирали пострадалите да му преведат исканите суми. Извършеното от
пострадалите фактическо разпореждане с имуществения предмет на престъплението е
било осъществено именно в резултат на създадената невярна представа за
действителността. При четиринайсет от деянията с пострадали К., К., З.,Ж., Х., С.,
С., Й., И., М., И., А., Я. и С. е налице е довършено престъпление, тъй като в
резултат на акта на имуществено разпореждане е настъпила имотна вреда за
пострадалите в размер на преведените парични средства в обща размер на 5157 лв.,
и тъй като последната е увеличила имуществото на подсъдимия за него е представлявала имотна облага в същия размер. Деянието с пострадал Д. е останало
във фазата на опита, тъй като Д. преди
извършване на акта на имуществено разпореждане е извършил проверка в банката и
е установил неистинността на твърдяното от подсъдимия. Деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на подсъдимия причини, а в резултат на
проявената активност от страна на пострадалото лице. Доколкото деянието останало във фазата на
опита е само едно и имуществения му предмет е незначителен на фона на
причинения общ престъпен резултат правната му квалификация не се отразява на
правната квалификация на цялостната престъпна деятелност, извършена в условията
на продължавано престъпление.
Вярно решаващият съд е преценил,
че при извършване на всяка една от измамите подсъдимият се е представял за длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – кредитен консултант, банков инспектор,
банков служител, лице съдействащо за отпускане на кредити ангажира
отговорността на подсъдимия по по-тежко наказуемия състав на чл. 210, ал. 1, т.
1 НК.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК. Логично подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния характер на
всяко деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване – че в резултат на неговите действия в съзнанието на пострадалите ще
възникнат и ще се затвърдят неправилни представи относно личните му качества и
относно условията при които ще се извърши имущественото разпореждане.
Предвиждал е, че в резултат на неправилната представа всяко едно от
пострадалите лица ще извърши акт на имуществено разпореждане, който ще доведе
до намаляване на имотното му състояние. Същевременно е била налице и
предвидената в закона користна цел, тъй като с действията си подсъдимият се е
стремил да реализира за себе си имотна облага в размер на процесната сума, като
същевременно е съзнавал, че същата неизбежно ще доведе до имотна вреда в
патримониума на пострадалите.
С оглед гореизложеното,
ЯОС счита, че подс. Г. е осъществил престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и правилно е бил признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.
210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до осем години.
Правилно, при определяне на конкретния размер на наказанието, ЯРС е съобразил
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние предвид разпространението на такъв вид
престъпления и насочеността им най-често към групи граждани намиращи се в
затруднено материално положение, допълнително и засягащо доверието им в
кредитните институции в страната, относително високия размер на причинените вреди
и големия брой деяния от състава на продължаваното престъпление – сочещи на
престъпна упоритост. Оценил е и смекчаващите такива – чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, тежкото му семейно положение, свързано с
полагане на грижи за три деца едното от които със дете със здравословни
проблеми, изразеното съжаление за извършеното.
Така правилно ЯРС е определил на подсъдимия наказание, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния предвиден в закона
размер, а именно – лишаване от свобода за срок от три години.
Затова правилно ЯРС е определил
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства – под средния
предвиден от закона размер, а именно три години лишаване от свобода.
Законосъобразно ЯРС е редуцирал с 1/3 и терминално наложил на подсъдимия
наказание от две години лишаване от свобода, като е съобразил разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която при съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, наказанието се определя съобразно правилата
на чл. 58а от НК.
Безспорно, предвид възрастта на
подсъдимия и липсата на обременено съдебно минало, не е необходимо наложеното
на подс. Г. наказание да се търпи ефективно наложеното наказание, като са налице
и формалните изисквания на закона, визирани в чл. 66, ал. 1 НК, за това. ЯОС
подкрепя това решение на първата инстанция и също намира, че към настоящия
момент едно откъсване на подс. Г. от нормалната социална среда и изолирането му
в затворническа общност не би спомогнало за постигане целите на индивидуалната
превенция по отношение на него, а ако едно наказание не постигне визираните
законови цели в чл. 36 НК, се обезсмисля неговото налагане. ЯРС
правилно е определил изпитателен срок от четири години, който се явява
необходим и достатъчен, предвид проявената упоритост и последователност при
осъществяване на 15-те деяния от продължаваната престъпна деятелност. Този срок, в който подсъдимият не би
следвало да извършва други престъпления, е достатъчен като период от време, за
да му се предостави възможност да преосмисли престъпното си поведение.
Така отложеното от изтърпяване
общо наказание въззивния съд намира за справедливо, подходящо за постигане на
целите на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 от НК,
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянията и дееца и
съобразено с изминалия период от извършването на престъпленията.. Макар и
минимално то ще спомогне и за това,
Ето защо ЯОС счита, че наказанието
(в конкретните му параметри) е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия
– без да създава у него погрешно усещане за безнаказаност, ще допринесе подс. Г.
да преосмисли постъпките си и да му посочи, че в бъдеще следва да се поправи,
като съобразява поведението си със законоустановените порядки в обществото, а
така също и да въздейства върху останалите членове на обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Настоящият състав намира
възраженията на защитата за намаляване на размера на наложеното от ЯРС
наказание, за несъстоятелни. Правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, като от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства
и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Относно
възраженията за прекомерност на санкцията, при анализ на всички обстоятелства относими към
индивидуализация на наказанието, въззивната инстанция не установи
неотчетени от контролирания съд смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да доведат до облекчаване положението му. ЯРС е съобразил
от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното деяние
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, от високия размер на причинените вреди, високия брой на деянията,
влизащи в състава на продължаваното престъпление и престъпната упоритост на
подсъдимия при продължаваната му престъпна дейност противопоставено на чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на инкриминираните
деяния, младата му възраст, тежкото му семейно положение, свързано с полагане
на грижи и за дете със здравословни проблеми, изразеното съжаление за
извършеното. Затова правилно ЯРС е наложил наказанието под средния размер – три
години лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Затова настоящият състав не намира основания за намаляване на
наказанието определеното на подс. Г. и счита, че това точно наказанието е
справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл.
36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание чл.
189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените
по делото разноски в размер на 523.86 лв., вносими в приход на Републиканския
бюджет, по сметката на ОД МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260018/12.10.2020 г. постановена по НОХД № 342/2020 г. по описа на
Районен съд – Ямбол.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
___________________
ЧЛЕНОВЕ:
___________________
___________________