№ 2160
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204516 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
005385/08.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.Д.М., ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят М., чрез
процесуалния си представител адв. С.Я., моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно поради нарушаване на правилата при съставяне на АУАН,
касаещи предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Претендира направени по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото
да бъде намалено до минимално предвидения размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.10.2020г. в 11:39ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“
пътен възел „Скобелева майка“, в посока запад-изток, жалбоподателят М.
управлявал личния си л. а. „Ауди А4 Авант” с рег. № **** със скорост от 119
км/ч, при максимално разрешена скорост на движение в населено място от 50
км/ч. След отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост в полза на
водача, наказуемата скорост, с която се е движил описаният автомобил била
115 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място, било установено и заснето с мобилна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип
„CORDON M2“ № MD1196.
Във връзка с направените констатации и след попълнена декларация по
чл.188 от ЗДП, в която жалбоподателят М. потвърдил, че на процесната дата
и час именно той е управлявал гореописания автомобил, в негово присъствие
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия АА № 789195/10.05.2021г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Актът
бил подписан от нарушителя без възражения. Такива не били депозирани и по
реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на С.М. са наложени административни наказания глоба в размер на 850 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, като на основание
Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Ст. Ст. Як. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото -
АУАН Серия АА № 789195/10.05.2021г., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ рег. № 1030р-
33798/26.10.2020г., извадка от извършен преглед на вписан тип средство за
измерване в регистър на вписаните типове средства за измерване, писмо
АУ000023 № 33913 от 09.07.2018г. на Български институт по метрология
/БИМ/, Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. на БИМ, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“, справка за собственици на л. а. „Ауди А4 Авант” с рег.
№ ****, декларация от 19.04.2021г. по чл.188 от ЗДП, справка за
нарушител/водач относно жалбоподателя М., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи. Съдът кредитира показанията на св. Я. като обективни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства
по делото, като от същите се установяват авторството на АУАН и
направените с него констатации. Свидетелят е категоричен, че АУАН е бил
съставен в присъствие на нарушителя, след което му е предявен и връчен
2
срещи подпис, така, както е отбелязано и в акта. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата
не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. И двата акта
са издадени от компетентни лица, доказателство за което е приложената по
преписката Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, ясно са
посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя за неспазен срок по
чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая нарушението е извършено на 23.10.2020г. В този момент, чрез
заснетия видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността
на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено
авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на
нарочна декларация от страна на жалбоподателя на дата 19.04.2021г., от
който момент следва да се приеме, че нарушителя е бил известен. АУАН е
3
съставен на 10.05.2021г. и според изложените съображения тримесечният
срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, което е станало
след попълване на декларация, че той е управлявал МПС, е спазен.
Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от извършване на
нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесната дата и място, жалбоподателят М. е управлявал личния си л. а.
„Ауди А4 Авант” с рег. № **** с наказуема скорост от 115 км/ч,
превишавайки ограничението на скоростта за движение в населено място от
50 км/ч. Самият жалбоподател не оспорва по същество вмененото му
нарушение.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации, тип CORDON M2 № MD1196, използването на което е
допустимо съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за
видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, съгласно
приложеното по преписката писмо АУ000023 № 33913 от 09.07.2018г. на
БИМ и извадка от извършен преглед на вписан тип средство за измерване в
регистър на вписаните типове средства за измерване. Мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и
първоначална проверка със заключението, че отговаря на одобрения тип, за
което е съставен Протокол №10-С-ИСИС/21.02.2020г.
По делото е представен и Протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-33798/26.10.2020г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която задължава органа за контрол
на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно
приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е
настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режим измерване, номер на служебния автомобил и други
обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с
разпоредбата на чл.10 ал. 3 от горепосочената наредба протоколът се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното
АТСС, което изискване в случая е изпълнено.
За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, правилно и
4
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДП, съгласно която за
превишаване над 50 км/ч нарушителят се санкционира с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Предвид горното на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 850 лв. /предвид
превишаването на скоростта с 65 км/ч/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. Наложените наказания са в съответствие с
приложената санкционна норма и с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът е на становище, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, дефиниращи деянието като
маловажно. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по
същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Констатираното превишаване на скоростта е с 65 км/ч над разрешената
скорост и разкрива висока степен на опасност не само за живота и здравето на
водача на МПС, който е санкциониран за това свое поведение, но и на
останалите участници в движението. Отделно от това, съдът съобрази
данните, обективирани в представената по делото справка за
нарушител/водач, според която жалбоподателят е бил наказван многократно
за нарушения по ЗДП, включително за нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Посоченото е индиция за системност при нарушаване на правилата за
движение по пътищата, което допълнително затвърждава убеждението на
съда, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки
не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В случая
въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в настоящото
5
производство, предвид на което такива не следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
005385/08.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.Д.М., ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6