Р Е Ш
Е Н И Е №
73
Гр. Сливен, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
като разгледа докладваното гр.д. № 594 по
описа на СлОС за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е с предмет искова претенция е с правно осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Л.В. твърди, че на 15.08.2006
г. между него и ответното дружество „Б.
Твърди се, че на 17.08.2006 г. ищецът е превел по
сметката на ответника сумата 14 000 Евро. На 11.01.2007 г. чрез бартер за
дограма е внесъл 10 000Евро, на 23.08.2007 г. чрез бартер за дограма е
внесъл сумата 8446 Евро и на 20.07.2009 г. е внесъл сумата 13518 Евро. По този
начин той е изплатил от задължението си общо сумата 45 964 Евро.
Строителството на сградата, в която се намират двете
жилища, е започнало през м. Август
С нотариална покана, отправена до ответника и получена
от него на 14.07.2010 г., ищецът е развалил договора от 15.08.2006 г. и е
поискал да му бъде върната платената по този договор сума от 45 964 евро.
До настоящия момент ответното дружество не е върнало сумата и строителството на
обекта продължавало да бъде спряно. Забавата на длъжника, продължила повече от
18 месеца, както и незначителното изпълнение на строежа към настоящия момент,
правили безполезно по- нататъшното
изпълнение на задълженията по договора, тъй като не било ясно дали сградата ще
бъде завършена и в какви бъдещи срокове.
Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 45 964 евро, дадена в изпълнение на
задълженията по разваления договор от 15.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
Исковата молба е връчена редовно на ответника, който
на осн. чл.131 от ГПК в указания срок е депозирал отговор по нея. В същия се навеждат възражения по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Твърди се, че сключеният между страните
договор не е прекратен по надлежния ред. Изпратената Нотариална покана от
14.07.2010 г. на Нотариус Н. К., не била
основание за едностранното му прекратяване, тъй като съгласно чл. 15 от
договора, същият се прекратява само по взаимно съгласие и писмено споразумение.
Сочи се, че ответното дружеството чрез Управителя си не е давало съгласие за
прекратяване на договора и същият е все още в сила. След като договорът е в
сила, исковата претенция с правна квалификация
чл. 55 от ЗЗД се явява
недопустима.
Навеждат се възражения, че в чл. 8 от договора за
строителство и продажба на жилищна сграда, находяща се на ул. „К.М.” № * от
15.08.2006 г. е визирано, че : договорът влиза в сила от датата на подписването
му и важи до датата на приемането на жилищната сграда и издаването на
разрешение за ползване. Наличието на тази клауза, не можело едностранно да се
преодолее с Нотариална покана, поради което и съгласно чл. 20а от ЗЗД
сключеният между страните договор поражда все още валидните правни последици,
уговорени в него.
По основателността на исковата претенция се навеждат възражения,
че ТД „Б.
Твърди се, че сградите на които са монтирани дограмите
не са собственост на ответното дружество. Липсвала и количествено-стойностна
сметка на кой обект, колко кв. м. или линейни метра дограма е доставена. Не е
доказано, че доставената дограма съответства
на сумата посочена в края на договора за строителство, както и липсвал приемо - предавателен протокол относно
количеството доставена дограма.
В с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
Представя писмени бележки с подробна аргументация в защита на допустимостта и
основателността на исковата претенция..
В с.з. ответникът, чрез процесуален представител, твърди
че исковите претенции са недопустими, алтернативно неоснователни. Поддържа
наведените доводи в отговора на ИМ. Претендира присъждане на съдебно –
деловодни разноски. Представя подробни писмени бележки.
След анализ на представените по делото доказателства,
съдът установи следното от фактическа страна :
На 15.08.2006 г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за строителство и продажба на ап. 2 и ап. 3 в новостроящата се
сграда на ул. „К.М.” № *, гр. Сливен .
По силата на този договор, ответното дружество се е
задължило да построи и продаде на ищеца апартамент № 2, с площ 80.20 кв.м.,
находящ се на втория етаж от сградата, и
ап. 3 с площ от 43.32 кв.м. на втория етаж от сградата, срещу задължението на
ищеца да заплати общо за двете жилища сумата 48 350 евро. Съгласно чл. 6
от договора първата вноска от 14 000 евро ищецът е следвало да заплати при
сключването на договора, а последната вноска от 10 % - при завършването на
строежа. Съгласно чл. 7 от Договора срокът на завършване на строежа е бил 18
месеца от даване на строителна линия и ниво на строежа. Този срок е изтекъл на
15.02.2009 г. До настоящия момент обаче строителството на сградата било
реализирано само на ниво партерен етаж, тъй като от пролетта на 2009г. на обекта не били извършвани строителни
работи.
Страните не спорят, че на 17.08.2006 г. ищецът е
превел по сметката на ответника сумата 14 000 евро, за което е направено
отбелязване на самия договор с подпис на управителя и печат на ответното дружеството.
На същия договор са направени още три записвания, от
които на 11.01.2007г. за сумата 1000 Евро внесени чрез бартер на дограма, за
обект на ответника на пл. „Левски”, на 23.08.2007г. е отбелязано, че са внесени
чрез бартер за дограма на обект пл. „Левски” 15 470 лева = 8 447 Евро,
и на 20.07.2009г. са внесени още 13 518 Евро чрез бартер за дограма на
обект на ул. „Р. Княгиня” При всички тези отбелязвания за получил сумата е
положен подпис от управителя на ответното дружество към момента П. П.. Останало е неплатено задължение по договора в размер
на 2386 Евро.
От приложеното към делото и неоспорено от страните Разрешение
за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа се установява, че строителството на сградата
фактически е започнало на 15.08.2007г. Разрешението за строеж е издадено на
името на собствениците на земята И. Г. В. и В. Г. В., върху която ответното дружество е започнало
изграждането на сградата.
С нотариална покана получена от ответника на
14.07.2010 г., ищецът е дал срок на ответното дружество до 01.10.2010г. да
построи обектите, предмет на сключения между страните договор в уговорения вид
и степен на завършване, като в противен случай ще счита договора за развален
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество. С тази
нотариална покана, в случай на неизпълнение на строителството, ищецът е поканил
ответното дружество на 05.10.2010г. в нот. кантора да върне платената до този
момент сума в общ размер 45 964.00 Евро, както и да уговорят дължимата
неустойка.
До настоящия момент ответното дружество не е върнало
сумата и строителството на обекта продължавало да бъде спряно.
От обясненията на управителя на ответното дружество
дадени в о.с.з. на 21.03.2011г. се установява, че строителството на обекта е
спряно от м. октомври 2009г. фазата на която е спряно строителството е завършен
груб строеж на целия сутеренен етаж с площ 460 кв.м., който представлява парко
– места, абонатна станция и мазета и залята плоча на ниво цокъл. От
разрешението за строеж е видно, че сградата, която е следвало да се построи, е
на три етажа с използваемо подпокривно пространство, с девет гаража и складови
помещения, три магазина и общо десет жилище.
От обясненията на управителя на ответното дружество в
проведеното на 09.05.2011г. о.с.з. се установява, че действително дограмата е
получена и вложена от „Б.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след анализ поотделно и в съвкупност на събраните
по делото писмени доказателства, които като годни и относими към правния спор и
като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът даде вяра и възприе констатациите и заключенията
на назначеното по делото компетентно и добросъвестно вещо лице Йор. Д..
Установеното от фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Предявеният иск е за връщане на даденото поради
отпаднало основание с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Същият е допустим и основателен по следните
съображения :
Съгласно разпоредбите на чл. 87 от ЗЗД когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задълженията си по причина за
която той отговаря , кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. Предупреждението се прави в писмена форма, когато
договора е сключен в писмена форма, какъвто е и настоящия случай. Съгласно процесния
договор, строителството е следвало да се завърши на 15.02.2009г., когато е
изтекъл 18 – месечния срок от даване на строителна линия. Строителството на
обекта е спряно вече две години и не са извършвани СМР. В дадения с нот. покана
срок, строителни работи не са започвали. Направените възражения, че са налице
обективни причини за неизпълнението са неоснователни. Наличието на икономическа
криза не е от форсмажорните обстоятелства, които могат да освободят длъжника от
изпълнение на задълженията му. При това положение развалянето на договора е
настъпило с изтичането на дадения срок посочен в нотариалната покана – 01.10.2010г.
Дори да не е договорена такава възможност в договора, кредиторът има право да
иска развялане на договора, основавайки се на законовите разпоредби. Поради
това възраженията на ответника за невъзможност да се прекрати договора по този
начин са неоснователни.
След като сключеният между страните договор е
развален, основанието на което са дадени престациите по него е отпаднало.
Изправния кредитор може да иска връщане на даденото по договора на основание
чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Даденото по договора може да бъде парична или всякаква
друга престация. В случая ищецът е платил в брой сумата от 14 000 Евро, а
останалата част от претендираната сума е погасена чрез бартер, т.е.
предоставяне на дограма, която ответното дружество е вложило в други свои обекти.
Тази дограма е оценена от ответника и чрез изявление на неговия управител е
направено погасяване на част от продажната цена на двете жилище. Поначало
кредиторът не е задължен да приема престация, различна от уговорената. Съгласно
разпоредбата на чл. 65, ал.2 от ЗЗД обаче кредиторът може да се съгласи да
получи и друга престация и със съгласието му се счита, че вземането му е
удовлетворено, т.е. задължението е изпълнено.От момента на получаване на вещта
и изразеното съгласие се счита, че заменената престация е погасена. В случая
това е направено от управителя на ответното дружество с направените
отбелязвания върху договора, с които той е заявил, че с предоставената дограма
е изплатено паричното задължение на ищеца. Това погасяване е настъпило и е
породило своите правни последици. Дори и дограмата да не е собственост на
длъжника / в какъвто смисъл са ответните възражения/, след като тя е приета без
възражения и вложена, погасяването не може се оспорва. Тъй като за
прехвърлянето на собствеността върху дограмата като движима вещ не се изисква
специална писмена форма, с получаването й ответното дружество е придобило
собствеността върху нея. Поради невъзможността тя да се отдели и върне в
първоначалния й вид като потребима вещ, ищецът има право да иска равностойността
й, с която е погасено задължението му. Тази стойност е изчислена в Евро и в
тази валута се счита, че е извършено плащането. По тази причина и връщането
следва да се извърши в Евро.
Правото да иска връщане на престацията, когато тя не е
парична, принадлежи на този който е извършил престирането, в случая ищецът /отразено
е в записванията по договора, неоспорени от страните/. Представените с отговора
на ответника оферти от трето лице „Универсал комплект” ООД не представляват
годно доказателство, тъй като същите не носят подпис на оферента, а и не
представляват доказателство за собственост. Поради това всички възражения
относно собствеността върху предоставената дограма са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
извършвайки по изложения начин погасяването, същия се е лишил от възможността
да начисли ДДС, което да получи обратно. В случая, изразявайки съгласието си за
погасяване чрез бартер от физическо лице, той сам се е лишил от възможността да
събере ДДС. Дължимите суми по сключения между страните договор са уговорени без
да е конкретизирано дали в тази сума е включен ДДС, поради което се презюмира
че цените са крайни.Ако изпълнението е било извършено чрез плащане, то
ответникът е щял да получи сумата с включен в нея ДДС, който да внесе по
съответния ред, без право да го получи обратно.
Предвид изложеното по – горе, исковите претенции се
явяват основателни и доказани в претендирания размер и следва да бъдат уважи
изцяло. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата сума, считано
от предявяване на исковата молба 21.12.2010г. до окончателното изплащане.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
понесе тежестта на съдебно – деловодните разноски, направени от ищеца, в общ
размер на 5835 лева, от които 3585 лева – д.т. и 2 250 лева възнаграждение
за адвокат. Направените от ответника разноски, с оглед изхода на делото, следва
да останат в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав
при Сливенски Окръжен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Б.
ОСЪЖДА „Б.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му пред АпС – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :