№ 15
гр. ***** , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на деветнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Гражданско дело № 20204410100501 по описа за 2020 година
Предявен e от *****, гр.*****, чрез адв. Ивайло Арнаудов – АК-*****
против К. И. А. от гр.***** иск с правно основание чл.422 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5400 лв., представляваща главница по Запис на
заповед, издаден на 01.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№235/2020г. по описа на Районен съд –
*****, до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 01.10.2019г. К. И. А. издала запис на заповед, по
силата на който се задължила неотменимо, безусловно и без протест да
заплати на *****, гр.***** сумата от 5400 лв. с падеж на задължението –
31.03.2020г. Твърди, че на датата на падежа и към момента на подаване на
исковата молба задължението по записа на заповед не било платено. На
основание подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№235/2020г. по описа на
Районен съд – *****, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника К. И. А. за
задължението по записа на заповед в размер на 5400 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
1
10.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта
за изпълнение било депозирано възражение от длъжника. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че
дължи сумата в размер на 5400 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, както и в полза на ищеца да
бъдат присъдени направените от него разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата К. И. А., чрез адв. Пенчо Панев – АК-*****, с който искът е
оспорен като неоснователен. Изложени са релативни възражения за каузално
правоотношение между страните, за обезпечаване на вземането по което бил
издаден процесния запис на заповед. Ответницата твърди, че на 24.06.2019г.
сключила трудов договор с ищцовото дружество, по силата на който била
назначена на длъжност „бижутер-демонстратор“ на щанд за продажба на
сребърни бижутерия в търговски обект МОЛ „Панорама“ – гр.*****. Твърди,
че на 06.01.2020г. управителят на дружеството Т.К. посетил работното място
и уведомил ответницата и нейните колежки, че от счетоводството на
дружеството била установена липса на парични средства в размер на 5400 лв.
за периода септември-октомври 2019г., поради което било необходимо да се
извърши изследване с полиграф. Тъй като ответницата била убедена, че няма
общо с установената липса, се съгласила и непознато за нея лице на име Т.,
който следвало да извърши изследването, я закарал с личния си автомобил в
непознат за нея недвижим имот за извършване на изследването. Т. започнал
да й задава въпроси, на които ответницата отговаряла искрено, но същият й
казал, че за да е достоверно изследването следва на отговорите, с които
трябва да отговори с „да“, да отговаря с „не“ и обратното, което ответницата
направила. След приключване на изследването на ответницата бил показан
резултатът, който бил 99% лъжа. А. твърди, че не се съгласила с резултата и
поискала повторно изследване, на което да отговаря така, както мисли, но
такова й било отказано. Твърди, че управителят на дружеството К. й дал
празна бланка на запис на заповед и я накарал да го попълни. Първоначално
ответницата не се съгласила, но К. я заплашил, че ако не попълни записа на
заповед ще уведоми полицията и въз основа на направеното й полиграфско
изследване щяла да влезе в затвора. Твърди, че изпитала огромен панически
страх и притеснение, включително предвид обстоятелството, че се намирала в
2
непознат за нея недвижим имот с двама мъже, поради което попълнила записа
на заповед със съдържание, което К. й продиктувал. След като се прибрала
вкъщи уведомила за случилото се съжителя си, а на следващия ден посетила
II РУП – *****, където подала сигнал. Впоследствие била уведомена за
образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура –
*****.
Наведено е възражение за нищожност на записа на заповед, като
издаден в противоречие и при заобикаляне на закона – чл.207 и чл.211 от КТ,
съгласно който пълната имуществена отговорност на работника/служителя, в
това число за стоково-материални ценности по чл.207, ал.1, т.2 КТ се
осъществява по съдебен ред – по общия исков ред, в противоречие с което
било издаването на запис на заповед за обезпечаване на вземането по
имуществената отговорност на работника/служителя и реализирането на
отговорността по реда на чл.410 от ГПК чрез издаване на запис на заповед.
Наведено е възражение за унищожаемост на записа на заповед, като
издаден поради упражнена спрямо ответницата психическа принуда и
възникналия у нея страх.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си
адв.Ивайло Арнаудов, който поддържа исковата молба. Не оспорва
обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение през
периода 25.06.2019г. – 23.01.2020г. Оспорва наведените с отговора на
исковата молба лични, релативни възражения на ответницата относно
каузалното правоотношение между страните във връзка, с което бил издаден
записа на заповед. Навежда насрещен довод за различна от твърдяната от
ответницата кауза, а именно, че записът на заповед обезпечавал сключен
между страните договор за паричен заем. Излага съображения, че от
събраните по делото доказателства били установени механизма на отпускане
на паричния заем и предаване на сумата по него от заемодателя, както и че
същата не била върната от заемателя. Моли съда да уважи предявения иск
съобразно петитума на исковата молба. Претендира направените по делото
разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата се явява лично и с пълномощника адв.Пенчо Панев, който
поддържа отговора на исковата молба и оспорва насрещните възражения на
ищеца. Навежда доводи, че договорът за паричен заем бил с невярно
съдържание, тъй като не бил сключен на посочената в него дата и място,
3
както и че паричната сума по него не била получена от ответницата, в
качеството й на заемател. Прави възражение за унищожаемост на договора,
като подписан в резултат на упражнена спрямо заемателя принуда чрез
възникнал страх, като договорът за заем бил подписан едновременно с
процесния запис на заповед. В депозирана писмена защита навежда доводи за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага съображения,
че ищецът, чиято била доказателствената тежест за установяване на
въведеното от него каузално правоотношение съгласно Тълкувателно
решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, не установил в процеса на доказване
факта на предаване на паричната сума по договора за паричен заем. Навежда
довод за недопустимост за установяване на посоченото обстоятелство чрез
свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, като предаването на
паричната сума било част от фактическия състав на договора за заем като
реална правна сделка. С оглед твърденията на ищцовата страна, че записът на
заповед обезпечавал договор за паричен заем, фактическият състав на който
не бил осъществен, счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Отделно от изложеното, навежда доводи за доказаност на възражението на
ответната страна за унищожаемост на записа на заповед. Посочва, че от
приетата по делото справка от Районна прокуратура – ***** и показанията на
разпитаните свидетели било установено, че ценната книга била подписана от
ответницата поради упражнена спрямо нея принуда чрез възбуждане на
основателен страх. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, както и в полза на ответницата да бъдат
присъдени направените от нея разноски, съобразно представен в с.з. списък
по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №235/2020г. по описа на Районен
съд - *****, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№106/11.06.2020г., с която е разпоредено К. И. А. да заплати на *****,
гр.***** главница в размер на 5400,00 лв. по запис на заповед, издаден на
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2020г. – датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на
4
вземането. Издаден е изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. В указания му
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване
на спорното вземане.
Установява се от представения по ч.гр.д.№235/2020г. запис на заповед,
че същият е издаден от К. И. А. на 01.10.2019г. в гр.*****, като с ценната
книга ответницата се е задължила неотменимо и безусловно срещу
предявяването на записа на заповед, без протест, да плати на предявяване, на
ищеца ***** или на негова заповед, сумата от 5400 лв. Посочен е срок за
предявяване на менителничния ефект за плащане – не по-късно от
31.03.2020г. Видно от отбелязано върху записа на заповед и положен подпис
на издателя, ценната книга е била предявена за плащане на 31.03.2020г.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответницата К. И. А. е подписала процесния
запис на заповед.
С окончателния доклад по делото в с.з. на 01.12.2020г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
същите са били в трудово правоотношение през периода 25.06.2019г. –
23.01.2020г. Същият факт се установява и от приетите като писмени
доказателства Трудов договор №223/24.06.2019г. и Заповед за прекратяване
на трудово правоотношение №171/22.01.2020г.
От представения трудов договор и длъжностна характеристика от
24.06.2019г. се установява, че ответницата К. А. е работила при ищцовото
дружество на длъжност „бижутер-демонстратор“ в търговски обект, находящ
се в МОЛ Панорама, гр.*****. Съгласно т.15 от длъжностната характеристика
за посочената длъжност, ответницата е имала качеството на материално
отговорно лице, като в случай на причинена вреда носи пълна отговорност.
Установява се от Договор за паричен заем от 01.10.2019г., че същият е
подписан между ищцовото дружество *****, в качеството му на заемодател и
ответницата К. А., като заемател. Видно от клаузите на договора заемодателят
се задължил да предостави сумата от 5400 лв. наведнъж, изцяло и в брой на
заемателя, който от своя страна се задължава да върне заетата сума в срок до
31.03.2020г. в брой или по банков път.
Установява се от приетите справки от Районна прокуратура – ***** и
Уведомление от РП-***** от 10.03.2020г., че по повод подаден сигнал от
5
ответницата К. А. било образувано досъдебно производство №Д525/2020г. по
описа на посочената прокуратура, водено за това, че на 06.01.2020г. в гр.
***** била принудена К. И. А. да извърши нещо противно на волята й, чрез
злоупотреба с власт – престъпление по чл.143, ал.1 от НК; по подадена от
Т.К., като управител на *****, жалба било образувано досъдебно
производство №Д1037/2020г. по описа на РП-***** за престъпление по
чл.206 от НК, изпратено на прокуратурата с мнение за прекратяване поради
липса на престъпление.
От показанията на свидетеля Н.К. – съжител на ответницата, се
установява, че на 06.01.2020г. вечерта, след като се прибрала от работа, К. А.
била в тежко състояние – плачела, треперела и не можела да обясни какво се е
случило. След като се успокоила споделила, че в същия ден началникът на
фирмата работодател, заедно със счетоводителя и трето лице, което не
познавала, дошли на работното й място и заявили, че липсвала сумата от 5400
лв. и трябва да я подложат на детектор на лъжата. Ответницата се съгласила,
тъй като твърдяла, че не била взела парите, след което била заведена в
апартамент, където й бил проведен тест с полиграф. Посочените лица й
заявили, че лъже, че резултатът от теста може да бъде използван в съда и тя
да влезе в затвора ако не върне сумата. К. А. под стрес подписала запис на
заповед и друг документ – договор, с който се задължила да върне сумата от
5400 лв. Това била причината малко след случая ответницата да напусне
работа. След този случай същата не спяла, не ядяла, будела се нощно време.
От показанията на свидетелката Н.И. – близка приятелка на
ответницата, се установява, че в началото на месец януари – 6-ти или 7-ми
януари, К. А. я потърсила по телефона. Била разстроена и й разказала, че
докато била на работа дошъл нейният шеф, заедно с неговия счетоводител и
друг непознат човек, като шефът й казал, че от касата липсвали 5400 лв.,
поради което трябвало да бъде подложена на полиграф, за да се установи кой
бил взел парите. Тъй като се чувствала спокойна К. се съгласила, но
полиграфът показал, че тя била взела парите. Споделила на свидетелката, че
лицата й казали, че може да бъде дадена на съд, че се уплашила и притеснила
и подписала някакъв документ. В последствие, когато се чували по телефона,
ответницата споделяла, че след тази случка получавала паник-атаки,
уртикария, не можела да спи и яде, прекратила трудовото си правоотношение
с работодателя.
6
От показанията на свидетелката Т.Г. – експерт продажби при ищцовото
дружество *****, се установява, че същата познава ответницата К. А. като
служител на фирмата. Изяснява, че в дружеството – работодател
съществувала практика за отпускане на парични заеми на служители при
наличие на нужда от средства, които не се оформяли документално. Твърди,
че дружеството установило липса на стоки в размер на около 5000 лв. от
търговския обект, където работела ответницата и била материално отговорно
лице, като К. А. била запозната с установената липса. Изяснява, че по
предложение на счетоводителката било взето решение счетоводно и стоково
установената липса да бъде „оправена“, като управителят на дружеството
даде парична сума в същия размер, а ответницата да възстанови сумата в
рамките на няколко месеца. За да бъде възстановена по-бързо сумата, бил
съставен договор за заем. Поради тази причина, през месец октомври 2019г.,
свидетелката Г., заедно с управителя на дружеството, дошли от град ***** до
щанда в Панорама МОЛ – *****, където ответницата работела. Свидетелката
застанала да обслужва клиенти на щанда, а през това време управителят
провел разговор с К. А.. Свидетелката видяла парична сума, която тя и
управителят носели със себе си, оставена на щанда и чула ответницата да
казва, че ще върне парите. Не видяла дали К. взела парите и подписала
документ. Изяснява, че пътувайки към град ***** управителят на
дружеството й разяснил, че паричната сума няма да бъде дадена на К., а с нея
ще бъде покрита липсата, след което ответницата следвало да я
възстанови.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н.К. и Н.И.. След
преценка на основание чл.172 ГПК с оглед на всички данни по делото и при
отчитане на възможната заинтересованост на посочените свидетели от изхода
му като близки на ответницата, съдът намери, че показанията им са
добросъвестно дадени. Същите са еднопосочни и безпротиворечиви –
вътрешно и помежду си, по делото не са събрани други доказателства, които
да ги опровергават, а напротив се подкрепят от останалия доказателствен
материал – частично от показанията на свидетеля на ищеца и от приобщените
писмени доказателства.
След преценка съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът даде вяра
и на показанията на свидетелката Т.Г., като служител на ищцовото дружество.
Показанията й не се опровергават от останалия доказателствен материал.
7
Същите не съдържат съществени противоречия с показанията на останалите
разпитани свидетели, а в съответствие с тях установяват фактите относно
установената липса в дружеството и причината за съставяне на представения
договор за заем – за задължаване на ответницата да възстанови на
дружеството стойността на установената липса. Същата дава показания за
непосредствено възприетото от нея на работното място на ответницата,
докато показанията на останалите свидетели касаят и факти, осъществени на
друго място, където не се твърди свидетелката Г. да е присъствала. Поради
изложените съображения съдът ги кредитира като добросъвестно дадени.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ, за установяване дължимостта на вземане,
материализирано в издаден от ответницата запис на заповед.
Установителният иск е процесуално допустим. Налице е хипотезата на
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК при наличие на депозирано в срок възражение по
чл.414 ГПК от длъжника. Искът е подаден в законоустановения едномесечен
срок.
Разгледан по същество, искът е неоснователен, поради следните
съображения.
Основателността на претендираното от ищеца вземане се обуславя от
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, материализиращ
претендираното в исковата молба вземане и настъпване изискуемостта на
вземането.
С отговора на исковата молба са наведени релативни възражения за
каузално правоотношение между страните, основание за издаване на
процесния запис на заповед. Ищецът от своя страна навежда насрещни
доводи за различна от твърдяната от ответника кауза, във връзка, с която бил
съставен менителничния ефект.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.17 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК на
ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
8
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка
с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани
на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането
по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. Ако страните спорят
относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената
ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или
връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на
решението този въпрос.
При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът
разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към
погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че
вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо
каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената
тежест.
С оглед на изложените доводи, в тежест на ищеца е докаже при
условията на пълно доказване редовен от външна страна менителничен ефект.
По отношение на наведената от ищеца кауза, доказването се обуславя не от
9
основанието на иска, а от предмета на защита на ответника – длъжник по
записа на заповед и цели единствено да обори наведената от ответника
различна каузална причина за издаване на записа на заповед, респективно за
недължимост на вземането на това основание, предвид направени
правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
Ответникът от своя страна следва да проведе пълно доказване,
доколкото при установяване на твърдяната от него кауза, действителната
обезпечителна функция на менителничния ефект, и доказване на
релевираните правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи
възражения, спорното вземане се явява недължимо и исковата претенция
подлежи на отхвърляне /в посочения смисъл Решение №248 от 23.01.2015 г.
по търг.д. №3437/2013г. на Върховен касационен съд и др./.
В процесния случай издадената от ответницата ценна книга обвързва
страните от действително менителнично правоотношение, по силата на което
К. А. се е задължила безусловно, в качеството й на издател, да заплати на
ищеца или на негова заповед вземането, предмет на делото в размер на 5400
лв. Безспорно е обстоятелството, че именно ответницата е издател на записа
на заповед и подписът, положен върху ценната книга, е нейн. Записът на
заповед е редовен от външна страна, съдържа всички изискуеми съгласно
чл.535 ТЗ реквизити. Менителничият ефект, издаден на 01.10.2019г., е с
падеж на предявяване, без протест, като на основание разпоредбата на чл.487,
ал.1 ТЗ е уговорен различен от законоустановения срок за предявяване, а
именно – на 31.03.2020г. Видно от отбелязването и положения подпис върху
записа на заповед, същият е бил предявен за плащане на издателя на
посочената в него дата за предявяване, с оглед на което вземането е
падежирало и станало изискуемо.
Съобразно събраните по делото доказателства неуспешно се явява
проведеното от ищеца насрещно доказване на различна от твърдяната от
ответника кауза като основание за издаване на записа на заповед. По делото е
представен сключен в писмен вид договор за заем, като ищецът навежда
твърдения, че вземането по него е обезпечено с процесната ценна книга. Не се
спори между страните, че договорът е подписан от тях, в качеството им на
заемодател и заемател. Установява се от съдържанието му, че ищецът –
заемодател е поел задължение да предостави на ответницата в заем сумата от
5400 лв., която от своя страна се задължава да я върне при посочени условия
10
и срок. Договорът за заем обаче по своята правна природа представлява
реален договор, който се счита за сключен не само с постигане на съгласие
между страните, но и при предаване на заемната сума, негов предмет.
Реалното предаване на парите представлява съществен елемент от
фактическия състав на сделката, при липсата на който страните не са
обвързани от заемно правоотношение. В процесния случай по делото не се
установи предаване на заемната сума. Не се събраха писмени доказателства за
посоченото обстоятелство, договорът за заем не съдържа клауза, която да би
могла да се тълкува като разписка за предаване на сумата, а свидетелски
показания за установяване на посочения факт са недопустими, съобразно
ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, забраняващо установяване със
свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв. Константна е
съдебната практика, че поради реалния характер на договора за заем,
предаването на парите представлява съществен елемент на договора от
значение за съществуването му и установяването му е доказване на самия
договор, в който случай важи ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. /В този
смисъл Решение №16 от 31.01.2019 г. по гр. д. №1779/2018 г., IV г.о. на ВКС,
Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., IV г.о. на ВКС и др./.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че такова
обстоятелство не се и установяват от показанията на водената от ищеца
свидетелка Т.Г., която заявява, че не е видяла реално предаване на паричната
сума. Показанията й са допустими за обстоятелствата, при които е сключен
договора за заем, като от същите се установява друго съглашение, различно
от записаното в договора – съставянето му с оглед по-бързо възстановяване
от ответницата на парична сума в същия размер, представляваща установена
в дружеството липса.
С оглед на изложеното, наведените от ищеца насрещни доводи не
оборват твърденията на ответницата за обезпечителната функция на
менителничния ефект – за обезпечаване имуществената отговорност на А. за
липси, в качеството й на работник при ищцовото дружество. Последната от
своя страна се явява доказана от събраните по делото доказателства.
Не е спорно между страните обстоятелството и се установява
категорично от събраните доказателства, че същите са били обвързани от
трудово правоотношение, по което ищцовото дружество е било работодател, а
ответницата работник. Еднопосочни и безпротиворечиви са показанията на
11
всички разпитани по делото свидетели, както водените от ответницата, така и
тези на ищеца, че в дружеството и по-конкретно от обекта, където
ответницата полагала труд и била материално-отговорно лице, била
установена липса на стойност, съответстваща на паричната сума, предмет на
записа на заповед. Свидетелите са категорични, че според работодателя –
ищец, именно ответницата е била отговорна за установената липса и следвало
да я възстанови. От показанията на свидетелите Н.К. и Н.И., макар и
производни такива, но еднопосочни, безпротиворечиви и неопровергани,
съдът приема за установено, че процесният запис на заповед е бил издаден
именно за обезпечаване задължението на ищцата, произтичащо от нейната
отговорност спрямо работодателя по чл.207, ал.1, т.2 КТ, касаеща
установената липса в размер на 5400 лв., като целта е била по-бързото
реализиране на посочената отговорност и възстановяване от ответницата на
задължението й.
Предвид на изложеното, с оглед доказване на твърдяното от ответника
каузално правоотношение, съдът дължи да разгледа наведените във връзка с
него правоизключващи възражения, установяването на които би довело до
недължимост на вземането при разкрита обезпечителна функция на записа на
заповед, въпреки неговата редовност като ценна книга.
Съдът намира за основателен наведения от ответната страна довод, че
процесният запис на заповед е нищожен на основание чл.26, ал.1, вр. чл.44 от
ЗЗД като противоречащ на закона, и по-конкретно на императивната
разпоредба на чл.211 от КТ. Установено по делото е, че ценната книга е имала
обезпечително-гаранционна функция по отношение на пълната имуществена
отговорност на ответницата за липси, по чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Съгласно императивната разпоредба на чл.211 от КТ пълната
имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред, като
удръжки от трудовото възнаграждение могат да се правят само въз основа на
влязло в сила съдебно решение. Нормата поставя изискване предпоставките
за реализиране на отговорността да се установяват в рамките на състезателно
исково производство, в което съдът да разреши спора със сила на пресъдено
нещо. Законодателят е направил разграничение с реализирането на
ограничената отговорност на работника, при която работодателят може и сам
да прави удръжки от трудовото възнаграждение на работника, когато не е
налице оспорване от последния, а в случай че трудовото правоотношение
12
бъде прекратено, разполага с възможността да поиска издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Използването на тези възможности,
включително реализиране по реда на заповедното производство, е
неприложимо в случаите на пълна имуществена отговорност на
основание чл.211 от КТ, каквато е практиката на ВКС, включително
цитираното в отговора на исковата молба решение. Целта е защита на
работника в трудовото правоотношение, който по презумпция се счита за
икономически по-слабата и по-уязвима страна.
Гаранционно-обезпечителният характер на записа на заповед се състои
именно във възможността за бързо и ефективно преминаване към
принудително изпълнение посредством заповедното производство - чл.417,
ал.9 ГПК, каквото в процесния случай е инициирано. Обезпечаването на
пълната имуществена отговорност на работника с издаване запис на заповед
противоречи на императивната разпоредба на чл.211 КТ, доколкото по този
начин би се стигнало до нейното реализиране не по общия исков ред и
разрешаването на въпроса за предпоставките за реализирането й се поставя в
зависимост от развитието на заповедното производство, както и не е основен
предмет на установителния иск, съгласно дадените разрешения в ТР№4/2014г.
на ОСГТК на ВКС. В случай, че не бъде подадено възражение или не бъде
подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея
съдът издава изпълнителен лист за събиране на вземането без работникът да е
имал възможността да се защити по същество, както и в състезателно исково
производство съдът да изследва дали са налице предпоставките за
реализиране на отговорността. Последното е в противоречие с основната цел
на Кодекса на труда за закрила на труда, регламентирана в чл.1, ал.3 от него.
С оглед на изложените доводи, запис на заповед, имащ обезпечителна
функция по отношение на пълна имуществена отговорност на работника за
липси, явяваща се каузална причина за неговото издаване, се явява нищожен
като противоречащ на закона, на основание чл.26, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД.
За пълнота на изложението, въпреки установената нищожност на
менителничния ефект, съдът намира за необходимо да изложи доводи и
относно наведеното възражение за унищожаемост на записа на заповед
поради порок на волята на издателя, а именно обективирана след заплаха.
Съдът намира същото за основателно, като е налице унищожаемост на
основание чл.27, вр. чл.30, вр. чл.44 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.30 ЗЗД
13
заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е
била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх. Установи се от кредитираните от съда
свидетелски показания, че ответницата е подписала ценната книга
мотивирана от възбуден у нея страх за нейни лични права, предвид
обстановката в която се е намирала при съставяне на документа – от естество
да възбуди такъв, както и отправената заплаха, че в противен случай ще й
бъде потърсена наказателна отговорност въз основа на резултатите от
проведеното полиграфско изследване. Свидетелски показания по отношение
на тези факти, макар и производни, са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви относно разказаното от ответницата. В подкрепа на
гласните доказателствени средства са и приетите справки от РП-*****, които
установяват изложените в отговора на исковата молба твърдения, че след
случилото се ответницата е депозирала жалба до органите на МВР, въз основа
на която било образувано досъдебно производство - месеци преди
иницииране на производството по чл.417 от ГПК срещу нея, сочещо на
липсата на преднамереност относно така изложените факти.
Поради горните доводи, вземането, материализирано в процесния запис
на заповед е недължимо от ответницата и установителният иск с правно
основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 ГПК в
общ размер на 1050лв., от които 450 лв. по ч.гр.д.№235/2020г. по описа на
Районен съд – ***** и 600 лв. по настоящото исково производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, *****, представлявано от Т. Л. К. – управител, против
К. И. А., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, обл.*****, ул.“*****, иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.535 ТЗ за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на 5400 лв., представляваща неплатена главница по Запис на заповед от
14
01.10.2019г., издаден от К. И. А. в полза на *****, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
10.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№106/11.06.2020г. по ч.гр.д. №235/2020г. по описа на Районен съд – *****,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК *****, *****, със седалище
и адрес на управление: гр.*****, *****, представлявано от Т. Л. К. –
управител, да заплати на К. И. А., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****,
обл.*****, ул.“***** направените разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1050 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
15