Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    01.02.2021 год.                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                             граждански състав

на двадесет и първи януари             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело № 437 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р.С.Ж., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***, местн. „Грънчаря"/Стрелбище/ № 85, в качеството си на баща и законен представител на малолетното дете - Й.Р.Ж., род. на *** г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител - Адв. М.Б., с адрес ***, против: Ж.З.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, местн. „Грънчаря"/Стрелбище/ № 87, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Й.Р.Ж., род. на *** г. с ЕГН **********, да бъде при бащата Р.С.Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, местн. „Грънчаря" /Стрелбище/ № 85. Да предостави родителските права върху детето Й.Р.Ж., малолетен, род. на *** г. с ЕГН **********, на бащата Р.С.Ж., с ЕГН **********. Да определи режим на лични контакти между майката- Ж.З.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, местн. „Грънчаря" /Стрелбище/ № 87, и детето Й.Р.Ж., малолетен, род. на *** г. както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09:00 ч. до 17:00 ч. на деня без преспиване и в присъствие на бащата, както и 20 дни през лятото, наведнъж или разпокъсано през цялото лято, съобразно желанието на майката Ж.З.А. и при условие, че бащата Р.С.Ж. не ползва през същото време законоустановен платен годишен отпуск. Да осъди ответника Ж.З.А., с ЕГН **********, да заплаща на детето Й.Р.Ж., малолетен, род. на *** г. чрез ищеца, в качеството на баща и законен представител месечна издръжка, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в размер на по 160,00 лв. /сто и шестдесет лв./ месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска по издръжката му до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Да присъди на ищеца направените разноски по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на гласни такива.

С разпореждане от 02.11.2020 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и не е депозирал писмен отговор в срок.

С исковата молба се твърди, че преди шест години, ищеца и ответника заживели на съпружески начала, като се установили в жилище, собствено на родителите на ищеца. Според исковата молба, по време на съвместното съжителство се родили две деца- Й.Р.Ж., малолетен, роден на *** г. ЕГН ********** и Стела Живкова А., малолетна, родена на *** г. спрямо което дете ищеца не е извършил припознаване. През м. април 2017 г. ответницата напуснала семейното жилище и изоставила децата, като от този момент, ищеца започнал да се грижи за тях. Според исковата молба, майката на ответницата приела детето Стела Живкова А. у дома си, като впоследствие, със съдействието на Отдел „Закрила на детето" то било настанено по реда на чл. 26 от ЗЗДет. от съда в семейството на баба си по майчина линия. Малкото дете- Й.Р.Ж. останал да живее при ищеца, като в грижите за детето му помагала неговата майка- Стоянка Кинева Живкова.

          Ищеца се явява в съдебно заседание, лично и чрез упълномощен представител. Ангажира гласни и писмени доказателства.

Ответника не се явява в съдебно заседание, не взима становище по делото.

Дирекция “Социално подпомагане”, редовно уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не се представлява в съдебно заседание. Представя по искане на съда социален доклад за положението на ответницата и децата.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че страните, без да са сключвали граждански брак, са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се е родило детето Й.Р.Ж., ЕГН **********, което е видно и от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0752/ 03.08.2015 г. на длъжностното лице по гражд. състояние при Община Бургас.

От компетентно изготвения социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане", гр. Царево се установи, че към момента двамата родители са във фактическа раздяла, като майката Ж.А. *** и съжителства на съпружески начала с лицето Димитър Йорданов, като двамата периодично пътуват до Кралство Англия за периоди от 2-3 месеца с цел работа. Към настоящия момент основни грижи за детето полага бащата, с активната подкрепа на майка си и роднините си- баба по майчина линия, братя и сестри, с които живеят в един и същ квартал, в непосредствена близост. Ищеца задоволява адекватно възникналите ежедневни потребности на сина си, осигурил е за детето сигурна и спокойна семейна среда осигуряваща неговото развитие. Осигурена е и подходяща битова среда- добро жилище. Ищеца извършва трудова дейност на частно, в областта на строителството, получава доходи 300.00 - 400.00 лв. седмично. С майка си живеят в общо домакинство, като си поделят разходите. Ответницата със съжителя си Димитър, работят сезонна работа в Англия за периоди от 2-3 месеца. Със средствата от тази им дейност покриват месечните си разходи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответницата е напуснала семейното жилище, изоставила е детето на грижите на бащата и неговите роднини и не полага абсолютно никакви грижи за него. Не дава средства за неговата издръжка, не се интересува от него, няма социални контакти с детето. Преимуществено ответницата пребивава в чужбина. От същите показания става ясно, че грижи за детето полагат неговия баща, който се подпомага от бабата на детето и техни роднини.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.             

По допустимостта на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Според алинея 2 на същия член, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Безспорно в настоящия случай, страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Този спор се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика. В настоящия случай, безспорно ищеца е баща на детето, но въпросът за упражняване на родителските права и режимът на отношения родители- деца остава неуреден. Гореизложеното обуславя недвусмислено правния интерес на ищеца, като баща на малолетното дете, да заведе исковата молба, по която е образувано настоящото дело, а ответницата, като майка на детето, е активно легитимирана по предявения с нея иск за упражняването на родителските права. Във връзка с това, настоящият съд намира, че е налице правен интерес от предявяването на иска от страна на ищеца, поради което той се явява допустим.

По основателността на иска:

Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка, предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Досежно това кому да бъде предоставено упражняването на фактическата власт върху роденото от съвместното им съжителство дете: по преценка на съда и двамата родители имат задоволителни за българските стандарти материални възможности. И на двамата социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на детето. Налице е обаче силна взаимна привързаност между бащата с детето, което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене с него, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и възпитаник. Съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, но достойни и отговарящи на изискванията на закона и морала като родители. В такъв случай, основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самото дете.

Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на страните, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания и трудови навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, възможността за помощ от трети лица, намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Бащата е в състояние да упражнява контрол и надзор над детето си и да го възпитава в хармония с морала и законите на обществото ни. Ищеца може да разчита и на помощта на своята майка и близките си роднини при отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможността му за лични грижи. Решаващ критерий за съда в случая е обективният интерес на детето, поради което съдът намира, че бащата е по-пригоден от майката за отглеждането и възпитанието на детето. Майката- както се установи по делото- отдавна се е дезинтересирала от отглеждането и възпитанието на детето, не полага грижи за него, не търси социален контакт с детето. Въпреки това обаче, майката следва да има осигурена възможност за редовни контакти с детето- поне два пъти месечно и един месец през лятото. Във връзка с предоставяне упражняването на родителските права, съдът следва да определи и режим на лични отношения между майката и детето, като счита за най-уместно да определи за свиждане един месец през лятото, когато бащата не е в отпуск и два пъти месечно- всяка първа и трета събота от месеца, като майката ще взима детето в 9,00 часа от дома на бащата и ще го връща отново там в 18,00 часа.

По въпроса за издръжката на детето:

Според съда, искането за определяне размера на издръжка от 162,50 лева е основателно, целесъобразно и в съответствие със закона- в момента, минималната работна заплата за страната, е в размер от 650,00 лв. /Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. на МС/, т.е. съгласно установения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум, минималната издръжка е в размер от 162,50 лв.

И накрая, предвид уважаване на ищцовата претенция, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 400,00 лева, както и дължимата за производството държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Р.Ж., ЕГН **********, на бащата Р.С.Ж., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да бъде при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Ж.З.А., ЕГН **********, с малолетното дете Й.Р.Ж., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, през времето различно от това, когато бащата ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА майката Ж.З.А., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Й.Р.Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162,50 лв. начиная от датата на влизане на решението по делото в сила, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, която издръжка е платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение.

ОСЪЖДА Ж.З.А., ЕГН **********, да заплати на Р.С.Ж., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева, за направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Ж.З.А., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд- Царево, сумата от 234,00 лева- държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

 

 

 

             СЪДИЯ :