МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1654/2017., ПО ОПИСА НА
СГС, НО ,25 СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски градски съд по реда на чл.247,ал.1,т.1 от НПК, Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Л.И.Б. и А.Б.А. за това , че за това , че на 14.12.2006 г. в гр. София пред ТД на НАП - офис „О.К.”,
в съучастие като извършители управляващи и представляващи дружество „Л.Т.” ООД,
избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери /съгл.чл.93,т.14
от НК/ - общо в размер на 33 818,00
лв. /тридесет и три хиляди осемстотин и осемнадесет лева/,
представляващ дължим данък върху добавената стойност /ДДС/, като при
представяне на информация пред органите по приходите в ТД на НАП - Офис „О.К.”,
потвърдили неистина в подадена справка - декларация, която се изисква по силата
на чл.125 от ЗДДС:
”чл. 125.1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка
-декларация,съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС”,а
именно: ”чл. 124 (1)Регистрираните лица по този закон водят задължително
следните регистри: 1 .дневник за покупките; 2.дневник за продажбите. ”/, относно стойността на извършените покупки, като
използвали документи с невярно съдържание - дневник за покупките и данъчни
фактури при водене на счетоводството, и като приспаднали неследващ се данъчен
кредит, а именно:
-избегнали установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери като потвърдили неистина в
подадена пред ТД на НАП - офис „О.К.”справка-декларация за ДДС с вх.№2218-0809390/14.12.2006
г. - за данъчен период 01.11.2006 г. - 30.11.2006 г., относно стойността на извършени
покупки с право на пълен данъчен кредит от фирма „Е.” ЕООД, посочени в кл.41от
СД по ЗДДС, като използвала счетоводни документи с невярно съдържание - 7 бр.
данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на 169 090,00 лв„ издадени от
името на посоченото дружество, както следва: №6089/27.11.06г. на ст-т
21500,00лв. с вкл.ДДС 4300лв.;№6088/24.11.06г. на ст-т 22000,00лв. с вкл.ДДС
4400лв.; №6072/14.11.06г. на ст-т 21000,00лв. с вкл.ДДС 4200лв.;№6091/27.11.06г.
на ст-т 28000,00лв. с вкл.ДДС 5600лв.;№6063/09.11.06г. на ст-т 19000,00лв. с
вкл.ДДС 3800лв.;№6098/28.11.06г. на ст-т 40090,00лв. с вкл.ДДС 8018,00лв. и
№6087/24.11.06г. на ст-т 17500,00лв. с вкл.ДДС 3500лв.; и приспаднали неследващ
се данъчен кредит в размер на 33 818,00лв- престъпление по чл.255,ал.3 вр.
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. чл.20,ал.2 от НК.
И за това, че през периода от
14.01.2008г. до 13.11.2008г„ в гр. София пред ТД на НАП - офис „О.К.”, в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършители , управляващи и представляващи
дружество „Л.Т.” ООД, избегнали установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери /съгл.чл.93,т.14 от НКУ - общо в размер на 698
993,13 лв. /шестстотин
деветдесет и осем хиляди, деветстотин деветдесет и три лева и 13
ст./,представляващ дължим данък върху добавена стойност /ДДС/, като потвърдили
неистина в подадени справки - декларации, които се изискват по силата на чл125
от ЗДДС: „чл125 ал.3 3а всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС” а именно :”чл.124 (1)Регистрираните лица по този закон водят
задължително следните регистри: 1. дневник за покупките;дневник за продажбите.’’/относно стойността на извършените
покупки и продажби, като използвали документи с невярно съдържание при водене
на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите в
ТД на НАП, а именно - дневници за покупките и данъчни фактури, и като
приспаднали неследващ се данъчен кредит, както следва:
На 14.01.2008г., избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 215
548.79 лв., представляващи дължим ДДС, като потвърдили неистина - декларирали извършени вътрешно-
общностни доставки до Р. Румъния, в подадена пред ТД на НАП — офис „О.К.” в
справка декларация за ДДС с вх.№2218-0915782/14.01.2008г.-
за данъчен период 01.12.2007г.-31.12.2007г.. относно стойността на извършени продажби,
посочени в кл. 15 от СД по ЗДДС, като използвали счетоводни документи с невярно
съдържание - 2 бр. данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на 813 526,75
лв., издадени от „Л.Т.” ООД на румънската фирма ,,SK D.K.S.R.L.”, а именно - № 693/28.12.07г. на ст-т 356 986,95 лв. и №
694/28.12.07г. на ст-т 456 539.80 лв., при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите в ТД на НАП- офис „О.К.”;
На 14.03.2008г. избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 21
149,76 лв., представляващи дължим ДДС,като потвърдили неистина - декларирали извършени
вътрешно-общностни доставки до Р.Румъния, в подадена пред ТД на НАП - офис „О.К.”
в справка декларация за ДДС с вх.№2218-0918862/14.03.2008г.-
за данъчен период 01.02.2008г.-28.02.2008г.. относно стойността на извършени
продажби, посочени в кл. 15 от СД по ЗДДС, като използвали счетоводен документ
с невярно съдържание - 1 бр. данъчна фактура с данъчна основа общо в размер на
94 410,06 лв., издадени от „Л.Т.” ООД на румънската фирма ,,SK D.K.S.R.L.”, а именно - фактура № 807/28.02.08г. на ст-т 94 410,06
лв., при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите
по приходите в ТД на НАП- офис „О.К.”;
На 14.04.2008г„ избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 271
714.20 лв., представляващи дължим ДДС, като потвърдили неистина - декларирали
извършени вътрешно- общностни доставки до Р. Румъния, в подадена пред ТД на НАП
- офис „О.К.” в справка декларация за ДДС с вх.№2218-0920282/14.04.2008г.-
за данъчен период 01.03.2008г.-31.03.2008г.. относно стойността на извършени
продажби, посочени в кл. 15 от СД по ЗДДС, като използвала счетоводни документи
с невярно съдържание - 2 бр. данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на
1 357 735,72 лв.,издадени от „Л.Т.”ООД на румънската фирма ,,SK D.K.S.R.L.”, а именно - № **********/07.03.08г. на ст-т 1 957 294,73
леи с левова равностойност 1 024 113,16 лв. и № **********/11.03.08г. на ст-т
196 955,72 лв. с левова равностойност 104 532,66 лв., при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите в ТД
на НАП - офис „О.К.”;
На 14.05.2008г., избегнали установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 183 472.68 лв.,
представляващи дължим ДДС, като потвърдили неистина - декларирали извършени
вътрешно- общностни доставки до Р. Румъния, в подадена пред ТД на НАП - офис „О.К.”
в справка декларация за ДДС с вх.№2218-0922106/14.05.2008г.-
за данъчен период 01.04.2008г.-30.04.2008г., относно стойността на извършени
продажби, посочени в кл. 15 от СД по ЗДДС, като използвала счетоводни документи
с невярно съдържание - 4 бр. данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на
917 363,40лв.,издадени от „Л.Т.”ООД на румънската фирма ,,SK D.K.S.R.L.”, а именно - № **********/03.04.08г. на ст-т 243 993,40лв.
и ДДС 48 798,68 лв., № **********/04.04.08г. на ст-т 210 177,00 лв. и ДДС 42
035,40 лв„ № **********/07.04.08г. на ст-т 236 769,40 лв. и ДДС 47 353,88 лв. и
№ **********/08.04.08г. на ст-т 226 423,60 лв. и ДДС 45 284,72 лв., при водене
на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите в
ТД на НАП- офис „О.К.”;
На 13.11.2008г„ избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 4
107,70 лв., представляващи дължим ДДС, като потвърдили неистина - пред ТД на
НАП - офис „О.К.” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1133268/31.11.2008г.-
за данъчен период 01.10.2008г.-31.10.2008г., относно стойността на извършени покупки
от фирма: ”К.М.” ЕАД, посочени в кл.41 на СД по ЗДДС, като използвали
счетоводен документ с невярно съдържание - 1 бр. данъчна фактура, с данъчна
основа в размер на 20 538,52 лв., а именно фактура № 533721/10.10.08г. на ст-т
20 538,52 лв., при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите в ТД на НАП - офис „О.К.”, като приспаднали
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 107,70 лв - престъпление по
чл.255,ал.3вр. ал.1,т.2,т.6 ит.7 вр. чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК.
И срещу Л.И.Б. за това, че през периода от
16.08.2010г. до 14.10.2011г„ в гр. София пред ТД на НАП - офис „ Център”, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на управляващ и
представляващ дружество „Л.**” ЕООД, избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери /съгл.чл.93,т.14 от НК/ - общо в размер на 84
875,05лв. /осемдесет
и четири хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 05ст./,представляващ дължим
данък върху добавена стойност /ДДС/, като потвърдила неистина в подадени
справки - декларации, които се изискват по силата на чл125 от ЗДДС:
„чл 125 1)3а всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС” а
именно ”чл. 124 (1)Регистрираните лица
по този закон водят задължително следните регистри: 1 .дневник за покупките;
2.дневник за продажбите.”, относно стойността на извършените покупки и продажби, като използвала
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне
на информация пред органите по приходите в ТД на НАП - офис „Център”, а именно -
дневници за покупките и данъчни фактури и като приспаднала неследващ се данъчен
кредит, както следва:
На 16.08.2010г.,избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 17 715.51 лв„
представляващи дължим ДДС,като потвърдила неистина в подадена пред ТД
на НАП - офис
„Център” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1453481/16.08.2010г.-
за данъчен период 01.07.2010г.-31.07.2010г„ относно стойността на извършени
покупки с право на пълен данъчен кредит от фирма „С.-Ю.Д.”ЕТ,
посочени в кл. 41
от СД по ЗДДС,
като използвала
счетоводни документи с невярно съдържание - 2 бр. данъчни фактури с данъчна
основа общо в размер на 88 500.00 лв„ издадени от името на посоченото
дружество, а именно :фактури с № *********/30.07.10г. на ст-т 12 000,00 лв. и ДДС
2 400 лв.; №
*********/30.07.10 г. на ст-т 76 500,00 лв. и ДДС 15 300 лв., при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите в ТД
на НАП- офис
„Център”, като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 17 715.51
лв.;
На 14.09.2010г„ избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 34 042.31 лв„
представляващи дължим ДДС,като потвърдила неистина в подадена пред ТД
на НАП - офис
„Център” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1469658/19.08.2010г,-
за данъчен период 01.08.2010г.-31.08.2010г., относно стойността на извършени
покупки с право на пълен данъчен кредит от фирма ,,С.”ЕООД,
посочени в кл. 41
от СД по ЗДДС,
като използвала
счетоводни документи с невярно съдържание - 2 бр. данъчни фактури с данъчна
основа общо в размер на 169 058,74 лв., издадени от името на посоченото
дружество, а именно: фактури с № 208/31.08.10г. на ст-т 49 058,74 лв. и ДДС
9 811,75 лв.; №
209/31.08.10г. на ст-т 120 000,00 лв. и ДДС 24 000 лв., при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите в ТД
на НАП - офис
„Център”, като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 34 042.31
лв.;
На 14.01.2011г.,избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 20 158.85 лв.,
представляващи дължим ДДС,като потвърдила неистина в подадена пред ТД
на НАП - офис
„Център” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1535526/14.01.2011г.-за
данъчен период 01.-31.12.2010г., относно стойността на извършени покупки с право на пълен
данъчен кредит от фирма „Н.****”ЕООД, посочени в кл. 41 от СД по ЗДДС, като
използвала счетоводен документ с невярно съдържание - 1 бр. данъчни фактури с
данъчна основа общо в размер на 93 000,00 лв., издадени от името на посоченото
дружество, а именно: фактура с № 50000009/30.12.10г. на ст-т 93 000,00 лв. и
ДДС 18 600 лв., при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите в ТД на НАП- офис „Център”, като приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 20 158,85 лв.;
На 14.09.2011г„ избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 7 722,20 лв.,
представляващи дължим ДДС, като потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП -
офис „Център” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1667840/14.09.2011г.
- за данъчен период 01.08.2011г.-31.08.2011г., относно стойността на извършени
покупки с право на пълен данъчен кредит от фирма „Д.Р.”ЕООД,
посочени в кл. 41
от СД по ЗДДС, като използвала счетоводни документи с невярно съдържание - 3
бр. данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на 58 534,20 лв.,издадени от
името на посоченото дружество, а именно: фактури с № *********/03.08.11г. на
ст-т 12 132,00 лв. и ДДС 2 426,40 лв.; № *********/05.08.11г. на ст-т 11 978,20
лв. и ДДС2 395,64лв., №*********/09.08.11г. на ст-т 11 146,00 лв. и ДДС2
229,20лв.,№*********/11.08.11г. на ст-т 12 132,00лв. и ДДС 2
426,40лв.,№*********/15.08.11г. на ст-т 11 146,00 лв. и ДДС 2 229,20лв., при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите в ТД на НАП - офис „Център”, като приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 7 722,20 лв.;
На 14.10.2011г„ избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 5 236,18 лв.,
представляващи дължим ДДС, като потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП -
офис „Център” справка декларация за ДДС с вх.№2210-1682753/14.10.2011г.-
за данъчен период 01.09.2011г.-31.09.2011г., относно стойността на извършени
покупки с право на пълен данъчен кредит от фирма „Д.Р.”ЕООД,
посочени в кл. 41
от СД по ЗДДС, като използвала счетоводни документи с невярно съдържание - 3 бр.
данъчни фактури с данъчна основа общо в размер на 14 899,00 лв., издадени от
името на посоченото дружество, а именно :фактури с № *********/01.09.11г. на
ст-т 11 099,00 лв. и ДДС 2 219,80 лв.; № *********/13.09.11г. на ст-т 500,00лв.
и ДДС 100,00 лв., и № *********/15.09.11г. на ст-т 3 300,00лв. и ДДС 660,00 лв.
при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите в ТД на НАП - офис „Център”, като приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 5 236,18 лв.- престъпление
по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.2, т.6 и т.7
вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и счита, че с оглед
заключението на назначената и приета в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че са налице документи доказващи сделки. Прокурорът обаче намира, че не са
налице доказателства за реално извършени сделки, като в този смисъл са
свидетелските показания на Ц. и С., чрез които се установя, че същите не са
извършвали търговска дейност и сделки с търговски дружества, управлявани от
подсъдимите. В подкрепа на изводите си прокурорът посочва, че няма
доказателства и за реални доставки по сделките в Република Румъния. Според
представителя на СГП макар наличие на изредно документирани сделки, не се
доказва реалност на същите, предвид което подсъдимите следва да бъдат признати
за виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъдат наложени наказания около
средния,предвиден в закона размер.
Защитата на
подсъдимите пледира за постановяване на оправдателна присъда като намира, че прокуратурата измества доказателствената
тежест в процеса и изисква от подсъдимите, доказателства за опровергаване на
обвинението.Твърденията на прокурора в пледоарията му, че сделките не са
извършени, е промяна във фактите на обвинението , тъй като внесения за
разглеждане обвинителен акт е посочено, че невярното съдържание на
инкриминираните документи се изразява в тяхната стойност, с оглед на което
защитата счита, че тези твърдения не следва да бъдат приети и коментирани от
съда. Защитата намира, че обвинението, съгласно обвинителния акт е недоказано,
като излага становище по всяко едно от тях. Деянията, за които са обвинени
подсъдимите е, че същите невярно са декларирали и по този начин са избегнали
плащането на данъчни задължения, като са потвърдили неистина относно стойността
на извършените покупки от дружествата „Е.“ и „К.М.“ ЕАД и стойността на продажба на дружеството „Д.К.“ Румъния.
Посочва се, че изводите на съдебно –счетоводната експертиза, изготвена в ДП и
разясненията на вещите лица в съдебно заседание, не могат да обосноват
причината, поради която е прието, че ваучерите закупени от „Л.Т.“ООД от „Е.“ЕООД
са ваучери за храна, а не за телефонна комуникация, какъвто е и предмета на
дейност на дружеството, представлявано от подзащитните й. Безспорно е
установено, че стойността на стоките, която са ваучери за телефонна комуникация
е платена по бА. път, с което е налице
право за ползване на данъчен кредит. непредставянето на доказателства за това
пред данъчната администрация и в ДП не обосновават съставомерност.
Обвинението за
сделките, свързани с продажбата на стоки на „Д.К.“ ООД Румъния също защитата
счита за недоказано. Обстоятелствата, че в получената от румънските данъчна
служба информация е посочено, че при извършена проверка на румънското дружество
са породени съмнения относно реалността на извършените сделки, са неотносими
към предмета на доказване, той като освен, че проверката е извършена повече от
гоД.след сделката, не може да се търси отговорност от подсъдимите къде, как и
кой е съхранявал продадените стоките. В тази връзка се оспорва и заключението на ССЕ, изготвена в ДП, тъй като същата е
обоснована единствено от твърденията на румънската страна, че „Л.Т.“ не е представила
доказателства за осъществен транспорт от България до Румъния. В хода на
съдебното производство обаче, са събрани доказателства установяващи извършени
доставки на ваучерите в Румъния.. Върху изискуемите към онзи момент документи
се съдържат подписи на представляващия „Д.К.“ ООД и печат на фирмата,
следва че стоката е била доставена и
приета, като товарителницата е върната в България. В този смисъл е и
заключението на ССЕ, назначена в СП,
видно от която е, че е налице документална обоснованост на доставката и всички
представени документи отговарят на действащата към онзи момент законова рамка.
Доказателства за извършените доставки се съдържат и разпитите на свидетелите по
делото.
Обвинението касаещо
покупки от „К.М.“ защитата също намира за недоказано. Събрани са доказателства
установяващи грешка в изписване номера
на фактурата, като не е налице грешка или разлика в декларираната данъчна
основа и съответното ДДС от „Л.Т.“ и декларираното от „К.М.“. Формални са
направените изводи от данъчните служители и
ССЧ в ДП, като същите не почиват на запознаване с документите, а се формират единствено въз
основа на номера на фактурата. Изложеното дава основание на защитата да счита, че
обвиненията спрямо двамата й подзащитни са
недоказани.
Позицията на
защитата по обвиненията на подсъдимата Б. е отново за недоказаност. Твърденията
на прокуратурата, че се касае за
извършени данъчни престъпления осъществени посредством потвърдена
неистина относно стойността на
извършените покупки от ЕТ „С.-Ю. Д.“, „С.“ ЕООД,“Н.****“ ЕООД и „Д.Р.“
ЕООД е формирано въз основа на приетото в ССЕ от ДП обстоятелство, че не са
налице първични счетоводни документи ,представени пред данъчната служба, за да
бъде обоснована реалността на доставките, които не почиват на събраните
поделото доказателства. Посочва се , че
по отношение на част от търговците са извършени претърсвания и
изземвания, при които са иззети счетоводни документи. Събрани са доказателства,
че от фирма „С.-Ю. Д.“ се извършени фактурираните услуги, което е обективирано
и в приемо-предавателни протоколи, в подкрепа на което са и приложените справки
от НОИ, видно от които е, че дружеството е разполагало със служители. Липсата
на плащане от „Л.**“ към „С. –Ю. Д.“ не обосновава невярно съдържание на
инкриминираните фактури.
В хода на съдебното
следствие е безспорно установено, че
сделките със „С.“ са разплатени по бА. път. Налице са и документи относно сделките с „Н.****“ и „Д.Р.“, които установяват реалност на сделките и право на
данъчен кредит за „Л.**“ЕООД. При изложените съображения защитата пледира
оправдаване на подсъдимата Б. по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимият А. се
възползва от правото си да не дава обяснения по делото, изразява съгласие със
становището на защитниците си и иска от съда да бъде оправдан.
Подсъдимата Б. в се
възползва от правото си да не дава обяснения по делото, изразява съгласие със
становището на защитниците си и иска от съда да бъде оправдана.
От фактическа страна
Подсъдимият А.Б.А. е
роден на ***г***, с ЕГН **********,българин, с българско гражданство,
неосъждан, със средно-техническо образование, служител в „А.Б.“, женен.
Подсъдимият живее в гр. София, бул. *******
Подсъдимата Л.И.Б. е
родена на ***г***, с ЕГН **********, българка, с българско гражданство,
неосъждана, със средно образование, едноличен собственик и управител на „Л.**“ЕООД, омъжена. Подсъдимата е с адрес в гр. София, ул. *******
Дружеството „Л.Т.“ с ЕИК булстат *******е било
регистрирано с решение №1 от 28.12.2004 по ф.д № 14021/2004г. на СГС, със съдружници подсъдимите
Л.И. Н./ Б./ и А.Б.А.. Седалището и
адрес на управление на дружеството било гр.*******. Дружеството било
управлявано и представлявано от двамата подсъдими заедно и поотделно. Същото било регистрирано
по ЗДДС на 25.05.2005г и е дерегистрарано, поради установени данъчни нарушения
на 04.11.2009г
На
09.03.2009г. била вписана промяна в собствеността и управлението , като
едноличен собственик на капитала и управител е И.С.К..
Дружеството „Л.**“ ЕООД с ЕИК булстат *******било
регистрирано със съдебно решение от 05.07.1994г. на СГС по ф.д№15231/94г. С
решение №4 от 10.06.2005 СГС били вписана промяна на седалище и адрес на
управление от гр. София, ул.*******в гр.Плевен, ул.*******. С определение от
08.07.2005г по ф.д.№ 608/2005г. на
Плевенски окръжен съд била открита партида в Търговския регистър на Плевенски
окръжен съд. С оглед изпълнение на задълженията по параграф 4 от Допълнителните
разпоредби на Закона за Търговския регистър дружеството било вписано в АВ. С
заявление 20091116121444 била вписана смяна на седалището и адреса на
управление гр.София, бул.*******.Собственик на капитала и управител на дружеството била подсъдимата Л.И. Н. /Б./.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на
11.08.2004г и дерегистрирано за установени данъчни нарушения на 20.03.2012г.
Като
предмет на дейност на „Л.Т.“ ООД било вписано търговия, производство, търговско
представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки,
хотелиерски, ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни
и импресарски услуги, лизинг, внос и износ на стоки и всички други сделки и
услуги, които не са забранени със закон. Основата дейност на дружеството е извършване на
телефонни, телекомуникационни и други услуги, продажба на разнородни стоки,
компютърни компоненти, търговия с телефонни апарати и аксесоари.
В
периода 2005 до 2012г.в „Л.Т.“ ООД е имало назначени служители на трудов договор, на
длъжност „продавач-консултанти“, съгласно „Национална класификация на
професията и длъжностите. Съгласно Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея от
МТСП и Министъра на здравеопазването длъжността продавач –консултант не попада
в обхвата работници и служители, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, за които работодателя следва да осигури
безплатна храна.“
Предмет
на дейност на ЕТ„Л.**“ било вписано търговия с козметика,
покупка и производство на стоки с цел продажба, откриване на магазини за
продажба на хранителни и промишлени
стоки и комисионна спедиционна складова и лизингова дейност, превозна,
таксиметрова, рекламна, информационна , програмна, импресарска дейност, хотелиерство
ресторантьорство, международен и вътрешностопански туризъм, покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, външно-търговска дейност, внос и
износ, реекспорт и всякаква друга стопанска дейност, която не е забранена от
закона.
В
периода от 2006 до 2011г дружествата „Л.Т.“
ООД и „Л.**“ЕООД били счетоводно обслужвано от „В.“ЕООД, с управител В.Д.П..
Установения
начин на работа в счетоводна къща бил следния: клиентите / управителите на
дружествата или упълномощени от тях лица/ предоставяли счетоводните документи
на счетоводната къща, която обработвала счетоводната информация при спазване на
закона за счетоводството и данъчното законодателство. В случая, че дружествата
са регистрирани по ЗДДС счетоводната къща поема ангажимента да се изготвят
дневниците за покупка и дневниците за продажби, да се попълнят справките
–декларации по ДДС и същите да бъдат подадени в съответните срокове в НАП. За изготвяне на справките- декларации
било необходимо представяне в края на всеки календарен месец в счетоводната
къща на счетоводните документи, бА.и извлечения, извлечение от касови апарати,
касовите отчети и касовата книга. Представените документи се осчетоводявали,
след което се вписвали в дневниците за
покупки и продажби, извършвало се сверяване,
отмятали се първичните документи и така изготвените справки се подавали по електронен
път или на дискета към онзи момент в НАП. Първичните счетоводни документите на
дружествата се съхранявали в счетоводната къща до годишното приключване с
изготвяне на годишния финансов отчет, след което документите се връщали на
управителите на дружествата.
Като
регистрирани лица по ЗДДС „Л.Т.“ ООД и „Л.**“
ЕООД подавали изготвените справки-декларации
/СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби в съответствие с изискванията на
действащата нормативна уредба в ТД-НАП-София .
Във
връзка с предмета на дейността, на „Л.Т.“
ООД били издадени фактури №6089/27.11.06г.
на стойност 21500,00лв. с вкл.ДДС 4300лв.; №6088/24.11.06г. на стойност
22000,00лв. с вкл.ДДС 4400лв.; №6072/14.11.06г. на стойност 21000,00лв. с
вкл.ДДС 4200лв.; №6091/27.11.06г. на стойност 28000,00лв. с вкл.ДДС 5600лв.;
№6063/09.11.06г. на стойност 19000,00лв. с вкл.ДДС 3800лв.; №6098/28.11.06г. на
стойност 40090,00лв. с вкл.ДДС 8018,00лв. и №6087/24.11.06г. на стойност
17500,00лв. с вкл.ДДС 3500лв, всичките с
предмет на доставка „Ваучери“ за телефония с различна стойност, като същите са
били вписани в дневника за продажба на „Е.“
ЕООД. Закупените стоки по фактурите са осчетоводени в счетоводните регистри на
„Л.Т.“ ООД по сметка 401 „Доставчици“, а дължимия данък по тях е осчетоводен по
сметка 4531 „Начилен ДДС по покупки“, вследствие закупените ваучери са отчетени
като разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“, по сметка 60201 „Телефон,
поща, факс“.
Стойността по посочените фактури била платна по бА. път от
„Л.Т.“ ООД на „Е.“ ЕООД сумата от
32 000лв като основание за превода е посочено „ по фактури м 11. 2006г“ .
На 14.12.2006г била подадена справка –декларация с вх. №
2218-0809390/14.12.2006г, съгласно чл.125 от ЗДДС, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС пред
ТД на НАП, офис „О.К.“, в която била отразена стойността на извършените покупки
и приспаднат данъчен кредит в размер на 33818лв.
В периода от месец декември 2007 до април
2008г „Л.Т.“ ООД извършила вътрешно общностни
доставки /ВОД/ до Република Румъния, като е продала на „Д.К.“ ЕООД, Република
Румъния ваучери за телефони услуги. Част от стоките били доставени чрез
превозвача B&O EAST Sea Truck SRL, друга част с лек автомобил, с
лизингополучател „Л.**“ЕООД. Издадените ЧМР са били подписани и върху тях е бил
поставен печат на получателя „Д.К.“ удостоверяващо получаването на доставката,
като е поставена и дата на получаване на стоката. За извършения превоз била
издадена фактура № **********/29.01.2008г
от превозвача B&O EAST Sea Truck SRL , която е включена в дневника за покупки на „Л.Т.“ ООД , подадена
към СД за месец януари 2008г .
За извършените доставки били
издадени фактури от „Л.Т.“ ООД на
румънската фирма „Д.К.“ ЕООД , както следва: № 693/28-12-2007г,
№807/28.02.2008г, № **********/07.03.2007г , № **********/11.03.2008г, №
**********/03.04.2008г и №**********/04.04.2008г, № **********/07.04.2008 и
№**********/08.04.2008г.
На 14.01.2008г, 14.03.2008г,
14.04.2008г и на 14.05.2008г пред ТД на
НАП, офис „О.К.“ била подадени СД с вх. №2218-0915782/14.01.2008г, вх. № 2218-0918862/14.03.2008г, вх. №
2218-0920282/14.04.2008г и вх.№ 2218-0922106/14.05.2008г, в които били посочени
по-горе фактури, за съответния данъчен период.
На 13.11.2008г . в ТД на НАП , офис О.К.“
била подадена СД с вх. № 2210-1133268/13.11.2008г,
в която била допусната техническа грешка относно номера на фактура, издадена от
„К.М.“ЕАД. В СД на „Л.Т.“ ООД е посочен фактура №533721/10.10.2008г.
Посочената в СД фактура е с различен
номер от тази посочена в дневника за
продажба на „К.М.“, като в последния е
посочена фактура с № **********/10.10.2008
като данъчната основа и ДДС са
идентични.
Във връзка с договор за проектиране на
„Л.**“ ЕООД били издадени два броя фактури за доставка на услугата с № *********/30.07.2010г
и №*********/30.07.2010г от ЕТ „С.-Ю. Д.“, както и подписани приемо-
предавателни протоколи.
На 16.08.2010г в ТД на НАП, офис
Център била подадена в СД на „Л.**“ ЕООД с вх.
№2210-1453481/16.08.2010г , в която била посочена стойността на заплатените
услуги с право на пълен данъчен кредит в съответствие с посочена стойност на фактурите, издадени от ЕТ „С.-Ю. Д.“
Издадените от ЕТ „С. – Ю. Д.“
горепосочени фактури са включени в подадената СД по ЗДДС и дневника за продажби
за месец август 2010г на издателя.
Във връзка с плащане по договор от 15.04.2008г на „Л.**“ ЕООД са издадени
фактура № 208/31.08.2010г. с данъчна
основа 49 058,74лв и № 209/31.08.2010г от „С.“ ЕООД с данъчна основа
120000лв, като сумата е платена по бА. път, съгласно бА.ви извлечение „И.“
На 14.09.2010г. в ТД на НАП, офис
Център била подадена в СД на „Л.**“ ЕООД с вх. №2210-1469658/14.09.2010г
, в която била посочена стойността на заплатените услуга с право на пълен
данъчен кредит съответна на стойността на издадените от „С.“ ЕООД фактури.
На 30.12.2010г. по договор с „Н.К.“ ЕООД
е издадена фактура №
**********/30.12.2010г, съгласно която е предоставена услугата на „Л.**“ ЕООД с
данъчна основа 93 000лв. На същата дата е подписан и приемо-прадавателен протоколна за извършена
услуга.
На 14.01.2011г в ТД на НАП, офис
Център била подадена СД на „Л.**“ ЕООД с вх.
№2210-1535526/14.01.2011г , в която била посочена стойността на услугата
съответстваща на издадената фактура от „Н.К.“ ЕООД с право на данъчен кредит.
Във връзка с дейността си „Л.**“ ЕООД от „Д.Р.„ ЕООД регистрирано по
ЗДДС били издадени фактури с предмет „водопровод“ с № *********/03.08.2011г с данъчна основава
12132лв, , № *********/05.08.2011 с
данъчна основа 11978,20лв, №*********/09.08.2011 с данъчна основа 11146 лв , №*********/11.08.2011
с данъчна основа 12132лв и № *********/15.08.2011г с данъчна основа 11146лв.
На 14.09.2011г в ТД на НАП, офис
Център била подадена СД на „Л.**“ ЕООД с
вх. №2210-1667840/14.09.2011г , в която била посочена стойността на услугите с
право на данъчен кредит в съответствие с
фактурите издадени от „Д.Р.“ ЕООД.
През месец септември 2011г „Л.**“ ЕООД
заплатила на „Д.Р.“ ЕЕОД стойността на
консултантски услуги по фактури № *********/01.09.2011г с данъчна основа
11099лвв, № *********/13.09.2011г и № *********/15.09.2011г, за което и били
издадени фискални бонове.
На 14.10.2011г в ТД на НАП, офис
Център била подадена СД на „Л.**“ ЕООД с
вх. №2210-1682753/14.10.2011г , в която била посочена стойността на услугите с
право на данъчен кредит, включително и тези извършени
от „Д.Р.“ ЕООД в съответствие със стойността по издадените фактури.
Като
регистрирано лице по ЗДДС „Л.Т.“ООД и „Л.**“ ЕООД изготвените справки-декларации
/СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби в съответствие с изискванията на
действащата нормативна уредба, били подавани в ТД-НАП-София по електронен път .
По
отношение на посочените дружества са извършени ревизии, с насрещни проверки, при
които не са представени съответните първични счетоводни документи от „Е.“
ЕООД, ЕТ „С. –Ю. Д.“, „С.“ ЕООД, „Н.К.“
ЕООД, „Д.Р. „ЕООД.
По
друго наказателно производство били извършено претърсване и изземване от
адреса на „Л.**“ ЕООД и от адреса на ЕТ „С. – Ю. Д.“.
По доказателствата
Изложената по-горе
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал както следва – разпити на свидетелите Р.К., Е.Н., А.Д., данъчни
служители, В.П., Ц.Ц., И.К., , Д. Д., Ю. Д., П.П., Х.С., В.В., Л.Л., Т.М.; приобщените
съдебно-счетоводна експертиза от досъдебното производство и разяснения на вещите
лице в съдебно заседание, изготвените и
приети по делото съдебно-счетоводни експертизи в хода на съдебното
следствие и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, приобщените по
чл.283 от НПК фактура №********** от 10.03.2008г., издадена от „К.М.“, писмо от
НОИ с изх. №1029-40-10191 от 16.1.2017г л.200-201 от СП/ отнасящо се за регистрираните
трудови договори на ЕТ „С.- Ю. Д.“,
писмо от НАП ведно с дневници за покупки и продажби за данъчния период
м.януари2008 до м.декември 2008г на „Л.Т.“ ООД /л.219-252 от СП/, справка от ГД“Гранична полиция“ относно регистрираните
пътувания на св.Л. извън страната в периода 01.01.2008г. -31.12.2008г. /л.252 от
СП/, писмо от НАП ведно отчетен регистър по ЗДДС, Дневник за продажби за периода 01.01.2008г. до 31.12.2008г на
„Теленор България“ ЕАД / „Космо България Мобайл“/ - оптичен носител /л.262-263/, извлечение от Търговски
регистър и документи от „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД / предишно наименование „Хипо Алпе-
Адриа-Аутолизинг“ ООД/ ведно с договор за финансов лизинг и прилежащите му
документи /л.265-289 СП/,, писмо от НОИ и писмо от ТД на ***П, съдържащи
информация за „Е.“ЕООД, справки за съдимост на подсъдимите и писмени
доказателства от досъдебното производство, както следва: документи от НАП, бА.и
документи, документи от Агенция „Митници“, документи по молба за правна помощ.
Анализът на
доказателствата по делото не разкрива според настоящия съдебен състав
съществени противоречия във връзка с фактите относими към предмета до доказване
на делото. Показанията на разпитаните свидетели К., Н. и А.Д., служители на
НАП, са еднопосочни по отношение на фактите, свързани с извършените данъчни
ревизия на дружествата „Л.Т.“ ООД и „Л.**“ ЕООД, чрез тях се установява реда на
протичането им и основанията за формираните констатации в изготвените от тях
ревизионни актове. Чрез разпита на свидетелката В.П. се установява, че като
управител дружество „В.“ ЕООД, извършващо счетоводни услуги, същата е водела счетоводната
отчетност на дружеството „Л.Т.“ ООД и „Л.**“
ЕООД през инкриминираните периоди. Съгласно заявеното от П. се установява, че
подсъдимите като управители на търговски дружества, счетоводно обслужвани от „В.“
ЕООД са предоставяли лично или чрез упълномощено лице всички документи касаещи
счетоводството на фирмите за обработване и съответно изготвяне на дневници за
покупки, дневници за продажби и справки
декларации по ЗДДС, които са подавани пред НАП по електронен път или на оптичен носител.
Свидетелката П. е категорична, че посочените счетоводно отчетни документи са
били изготвяни след представяне на фактури, бА.и извлечения и извлечения от
касови апарати, като осчетоводяването е ставало след осчетоводяване на
банковата сметка, касовия отчет и касовата книга. Посочената свидетелката дава
сведение и за предмета на дейност на дружествата, като заявява, че същите са
търгували с ваучери за телефони. Същата разяснява изискването на данъчната
администрация към инкриминирания период за ползване на данъчен кредит, като
уточнява, че фактурата, освен че следва
да е включена в дневника за покупки и описана, съгласно изискванията на ЗДДС, е
било необходимо включването й в едномесечния отчетен период, като в случай, че
същото не бъде направено в следващия отчетен период, дружеството няма право на
данъчен кредит. Свидетелката изяснява и
изискването за ползване на данъчен кредит към ВОД към процесния период 2008г. Свидетелката
е категорична, че доставчикът не може да знае получателя по фактурата, как е
осчетоводил същата, както и обратното. Тези показания съдът цени като
достоверни и обективни, предвид, че същите са последователи, намират подкрепа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода на съдебното
следствие и направените в тази връзка разяснения от вещите лица. Свидетелката П.
е счетоводител с дългогодишен опит, компетентна по въпросите, за които депозира
показания, същата е незаинтересована от изхода делото, предвид заявената от нея
липсата на отношение към момента с подсъдимите, както и с оглед договора за
счетоводно обслужване, изключващ отговорността й за истиността на представените
първични счетоводни документи.
От показанията на свидетелите
Ц.Ц., Х.С. и И.К. се установява, че същите са били организирани от К.Б., съпруг
на подсъдимата срещу минимални парични суми да се съгласят на тяхно име да
бъдат регистрирани търговски дружества, като са предоставили личните си данни и
подписите за целта, както и са подписвали документи, свързани с дружествата. По
този начин са били регистрирани „Е.“ЕООД с едноличен собственик и управител Ц.Ц.,
„Н.К.“ ЕООД с едноличен собственик и управител Х.С. и „Л.Т.“ ЕООД с едноличен
собственик и управител И.К..
Посечените свидетели
са категорични, че същите не са упражнявали лично търговска дейност чрез
посочените с дружества, като и не знаят такава упражняване ли е, същите
посочват единствено подсъдимата като съпруга на лицето К.Б.. По същество
показанията на коментираните свидетели са еднопосочни, поради което съдът
кредитира същите, но чрез същите не могат да бъдат формира фактическите изводи,
че трите дружества, чиито фактури са посочени в дневниците за покупки и в
справките –декларации за инкриминирания период
на „Л.Т.“ ООД и „Л.**“ ЕООД , не
са осъществявали реална търговска дейност, тъй като коментираните свидетели
съобщават за подписвани множество документи, свързани с дружествата.
Съдът намира
свидетелските показания на Д.Д., Т.М. и Л.Л.
относно обстоятелствата за извършени доставки на стоки в Република Румъния от „Л.Т.“
ЕООД за достоверни. Освен, че показанията на посочените свидетели не са в
противоречие помежду си, същите кореспондират с приложени по делото писмени
доказателства, а именно договор за финансов лизинг на лек автомобил „Нисан
Патфайдър“ от 30.08.2007г, справка- декларация за месец януари 2008г с вх. №
2218-0917257/14.02.2008г на „Л.Т.“ ООД, с включена фактура №
**********/29.01.2008г. с издател от превозвача В &O EAST Sea Truck SRL за извършен транспортен разход,
ЧМР.
Свидетелските показания на П. съдът възприема при
изграждане на фактическите си изводи относно създадените търговски
взаимоотношение „Л.**“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД , с едноличен собственик и
управител свидетеля. В съответствие с заявеното от свидетеля е и наличната по
делото фактура, приемо-предавателен протокол и
дневно извлечение от банкова
сметка на „Л.**“ ЕООД, установяващи частично
плащане по фактура към „Н.К.“ ЕООД. Налице е и съответствие между
показанията на П. и тези на Х.С. и Ю. Д.
относно счетоводното обслужване на
дружеството от ЕТ „С. –Ю. Д.“, както и по отношение продажбата му на Х.С..
Свидетелските
показания на Ю. Д., съдът не възприе единствено по отношение на
твърденията й, че в едноличния търговец „С.- Ю. Д.“ не е имало назначени
служители, както и че същата не е нямала търговски отношения с „Л.**“ ЕООД. В тази си част показанията на
свидетелката не кореспондират с приложените по делото писмени доказателства и
по-конкретно справка от НОИ, установяваща сключени трудови договори с четири
лица, както и с установеното от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена в хода на съдебното следствие, а именно, че инкриминираните в
обвинението фактури с №
02000000038/30.07.2010г и с № 02000000039/30.07.20010г , издадено то ЕТ „С. –Ю.
Драаголева“ са включени в дневника за
продажби на едноличния търговец за месец август 2010г, както и в подадената СД
за същия данъчен период, удостоверено с ревизионен доклад №
1108849/09.09.2011г. В останалата част отнасяща се до счетоводното обслужване и
извършените претърсвания и изземвания от органите на разследването, показанията
на коментираната свидетелка намират потвърждение в разпитите на свидетелите П.П. и Х. С..
Съдът изгради фактическите изводи и въз основа на приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, счетоводни документи, банкови извлечение,митнически документи,
справки-декларации по ЗДДС. Съдът не се ползва от доклад от данъчната инспекция
на Република Румъния, тъй като видно от същият се обсъждат отношение между „Д.К.“
ЕООД и „Л.**“ ЕООД, които не са предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство.
Съдът не приема
заключенията на изготвени в хода на досъдебното производство от вещите лица Л.К.
и Я.Ч. съдебно- счетоводни експертиза,
приложени в том 10 от ДП, като намира, че същите не са обосновани и преповтарят
изцяло констатациите в ревизионните актове, като не са съобразени с
наличните доказателства. В съдебно
заседание вещите лица не можаха да обосноват изводите си, като прави
впечатление, че същите не са изследвали предмета на дейност на дружествата и са
направили неточни заключения относно покупка на ваучери за храна от „Е.“ ЕООД.
Констатира се, че не са били изследвани и счетоводните документи установяващи
доставка на стоки от „Л.Т.“ ООД към „Д.К.“ Румъния, като в този смисъл не са
коментирани и съобразени действащите към
посочения период нормативни разпоредби, регламентиращи ВОД, както и наличните по делото ЧМР и
фактура, издадена от превозвач. Същите
вещи лица не са съобразили, че е допусната техническа грешка в посочения
номер на фактура, с която „К.М.“ е продала
ваучери на „Л.Т.“ ООД, като същото е свързано с неизвършване от вещите
лица на проверка в СД на дружеството продавач. Изложените съображения дават
основание на настоящия състав да направи извод, че изготвените
в хода на досъдебното производство експертизи са незадълбочени, формални
и преповтарят изцяло изводите на данъчната администрация.
Съдът възприе обаче,
като компетентни и обосновани заключенията на съдебно-счетоводните експертизи,
изготвени в хода на съдебното следствие. Същите след изслушването на
разясненията направени от вещите лица в съдебни заседания бяха възприети като обективни,
тъй като са съобразени с наличните доказателства и действащата нормативна
уредба към инкриминирания период.
По правото
При така изложената
фактическа обстановка установена въз основа на доказателствения анализ, съдът
намира, че подсъдимите А.Б.А.и Л.И.Б. не
са осъществил престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, съгласно
внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт, като съображенията са следните:
Престъплението по
чл.255 от НК засягат обществените отношения, свързани с данъчните задължения на
гражданите, конституционно закрепени в чл. 60 от КРБ. Субекти на тези
престъпления са данъчно задължените по силата на съответния данъчен закон лица,
които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и в сроковете,
предвидени в него. Нарушенията на тези задължения, когато разкриват определена
степен на обществена опасност, са криминализирани.
Съгласно
чл. 125 от ЗДДС - за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с
изключение на случаите по чл. 157.
Според
чл. 116, ал.1от ППЗДДС - регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период
да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.
Регистрацията
по ЗДДС изисква воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките
и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от
ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри -
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на закона и правилника за прилагане на закона.
Основният състав на
чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми
на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата.
Обвиненията по настоящото дело са по
ал.3 вр. ал.1,т.2,т.6 и т.7 на чл.255 от НК, а именно затова, че подсъдимите А.и
Б. са избегнали установяване и плащане на данъчни задължение / дължимо ДДС за „Л.Т.“
ЕООД/ и отделно подсъдимата Б. / за „Л.**“ ЕООД/ като при представяне на информация пред органите по
приходи, са потвърдили неистина относно стойността на извършените покупки в
справки- декларации като използвали документи с невярно съдържание / дневници
за покупки и данъчни фактури/ , т.е.
изпълнителното деяние, в случая, е осъществено чрез действие, изразяващо се в
извършване на правно забранена дейност. Подсъдимите А.и Б. в качеството си на
управители на дружеството „Л.Т.“ ООД и съответно подсъдимата Б.,в качеството си
на едноличен собственик и управител на „Л.**“ ЕООД, регистрирани по ЗДДС са субекти
на отговорност на посоченото данъчно престъпление.
Макар избягване
установяване на данъчните задължения да е
свързано с дейността на юридическото лице, то наказателната отговорност
е свързана с конкретно виновно поведение на представляващия дружеството. Съгласно ТР №4/12.03.2016г. на ОСНК на ВКС е прието,
че доколкото в нормата на чл.255 от НК не е посочено особено качество на субекта на престъплението, кръгът на
наказателно отговорните лица,които могат да бъдат техен субект, се определя от
специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на
престъплението. В конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 255, ал. 1 от НК както беше посочено по-горе е осъществено чрез действия,
които по естеството си се отнасят до дейността и функциите, предписани на
данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на
счетоводство,които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане
на дължимия данък. Търговските дружества
са данъчен субект и данъчно задължени лица съобразно материалноправните норми
на данъчното законодателство.
При конкретните доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка,
съдът приема, че по обвинението по пункт първи не се установява, че подсъдимите
А.и Б., за да избегнат установяване и плащане на данъчни задължение в размер на
33 818 лв, са потвърдили неистина на 14.12.2008г пред ТД на НАП в справка –декларация с вх.
№2218-0809390/14.12.2006г относно стойността на извършените покупки с право на
пълен данъчен кредит от „Е.“ ЕООД, като използвали документи с невярно
съдържание данъчни фактури – 7бр с данъчна основа в размер на 169 090 лв.
Съгласно констатациите на ССчЕ /л. 384-393 от СП/ фактурите, издадени от „Е.“ ЕООД касаят
продажба на ваучери за телефония, които са платени на дружеството продавач от „Л.Т.“
ООД, съгласно банкова нареждане с
посочено основание „ по фактури м.ноември 2006“. В случая при извършеното
плащане по фактурите, съдът не приема , че е налице потвърждаване на неистина в
инкриминираната от 14.12.2006г СД подадена пред ТД на НАП от управителите на „Л.Т.“ ООД. Обстоятелствата, че фирмата „Е.“
ЕООД не осчетоводила извършената покупка и че същата не е подала ГДД по чл.92
от ЗКПО за финансовата 2006г, не може да обвърже наказателната отговорност на
подсъдимите лице, тъй като същите нямат задължение и възможност да осъществят
контрол върху осчетоводяването на сделката от дружеството продавач. „Л.Т.“ООД
са закупили ваучери за телефония, за което са били издадени
фактури отговарящи на закона за счетоводството, същите са записани в дневниците за покупки за
месец ноември 2006 и са платени по бА.път на дружеството продавач. В този
смисъл не се установява от обективна страна твърдяното на обвинението, че
подсъдимите са потвърдили неистина относно стойността на извършените покупки,
защото тази стойност съответства на отразената по първичната счетоводна
документация стойност.
По пункт 2 от обвинението
се твърди избягване установяване и плащане на данъчни задължение чрез потвърждаване
на неистина в СД от 14.01.2008, 14.03.2008,14.04.2008г и 14.05.2008г, подадени
от „Л.Т.“ ООД пред ТД на НАП за извършени
ВОД на ваучери за телефони на „Д.К.“ Румъния относно стойността като са използвани фактури с невярно съдържание. От
събраните по делото доказателства се установява чрез разпитите на свидетелите Д.Д.,
Л., М.и наличните по делото писмени доказателства ЧМР, фактура, издадена от
фирмата превозвач, договор за финансов лизинг, че действително „Л.Т.“ ООД е осъществила вътрешно
общностни доставки. Към инкриминирания период са били спазени нормативните
изисквания, удостоверяващи, че стоката е получена от „Д.К.“ Румъния, тъй като
върху ЧМР са поставени подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя,
спазени са изискванията на чл.45 от ППЗДДС доставчикът да притежава фактури, в
дневника за покупки на „Л.Т.“ ООД за месец януари 2008г е включена и фактура
№**********/29.01.2008г. , издадена от Би и о И.С.Т.ООД, фирмата превозвач,
като основание за извършената услуга е посочено транспортна услуга ВОД“ .Ползването на данъчен кредит при
осъществена вътрешно общностна доставка е регламентиран в ЗДДС, като стоките ,
предмет на доставка не подлежат на митнически и граничен контрол. При тези доказателства съдът не установи деклариране
на неистина в инкриминираните справки –декларации от подсъдимите, тъй като са
налице документи, обективиращи доставка, издадени фактури, чиято стойност е
съответна на посочената пред органите по
приходите.В хода но съдебното следствие не се събраха доказателства, от които
може да бъде направен извод за неистина
относно стойността на доставката.
По отношение на последното инкриминирано
деяние в пункт 2 от обвинението касаещо избягване установяване и плащане на
данъчно задължение на 13.11.2008г. чрез подаване на СД пред ТД на НАП , с която
е потвърдена неистина относно стойността на покупка от фирма „К.М.“ ОДД чрез
използване на фактура с невярно съдържание , съдът намира същото за недоказано.
От разпита на св. В.П. , както и от извършената съпоставка на дневниците за покупки на „Л.Т.“ ООД и дневниците за продажба на „К.М.“ АД за 2008г се установява, че в дневниците за покупка на „Л.Т.“ ООД за
месец февруари 2008г е декларирана фактура с № 533721/10.02.2008г с данъчна
основа 17142,15лв и ДДС 3428,43лв, а за месец октомври 2008г № 533721/10.10.2008г. с данъчна основа 20538,52лв и ДДС 4107,70лв.
Установява се от дневниците за продажба на „К.М.“ АД, че за месец февруари 2008
е вписана фактура № **********/10.02.2008г. със съответстваща данъчна основа и ДДС на
посочената фактура с дневниците за покупка за месец февруари 2008 на „Л.Т.“ ООД
, но с различен номер. Идентично е положението и за месец октомври 2008г,
декларирана от „К.М.“ АД в дневниците са
продажба за месец октомври 2008г, е фактура с № **********/10.10.2008г с
данъчна основа 20538,52 и ДДС 4107,70лв,
със същата данъчна основа и ДДС е вписана за месец октомври 2008г в дневниците за покупка на „Л.Т.“ ООД
фактура с № 533721/10.10.2008г. При тези обстоятелства се установява, че е
налице допусната техническа грешка при изписване номера на фактурата ,а не е
потвърдена неистина в СД за месец
октомври 2008г подадена пред ТД на НАП от подсъдимите на 13.11.2008г.,
тъй като вписаната в фактура, макар с
различен номер, е с декларирана вярна ДО
и ДДС. При така изложеното съдът намира, че обвинението по пункт 2 , включващо
общо пет деяние, за извършено престъпление от подсъдимите А.и Божково по чл.255, ал.3 вр. ал.1т.2,т.6 и
7 вр.чл.20,ал.2 вр.ла.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като не е
налице състав на престъплението от обективна страна , не се установява
потвърждаване на неистина по отношение стойността на всяко от инкриминираните деяния,
По отношение на
обвинението повдигнато на подсъдимата Б. за извършено престъпление по чл.255, ал.3
вр. ал.1 т.2,т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1
от НК съдът намира, следното:
В хода на досъдебното
производство е представена папка от защитата със счетоводни документи, касаеща
отношенията на „Л.**“ЕООД с посочените в обвинението дружества ЕТ„ Ю. Д.“,“ „С.“ ЕООД, „Н.К.“ ЕООД
и „Д.Р.“ ЕООД.
Първото деяние, чрез
което прокуратурата твърди, че е осъществено престъплението е извършено на 16.08.2010г чрез подаване на СД от
подсъдимата в качеството на едноличен собственик и управител на „Л.**“ ЕООД пред
ТД на НАП, с която е потвърдена неистина относно стойността на покупката с
право на данъчен кредит от ЕТ „С. –Ю. Д.“. По делото са налице два броя фактури
издадени от продавача на стойност декларираната в СД, както и с
приемо-предавателни протоколи. От допълнителното заключение на ССчЕ се
установява, че посочените фактури са включени в подадената СД по ЗДДС и
дневника за продажби за месец август 2010г. на ЕТ „С.-. Ю. Д.“. Макар и месец
по-късно данъчното събитие е декларирано и от продавача, като отделно от това
се установява, че през посочения период фирмата е разполагала със
служители /справка НОИ/. В този смисъл
не може да бъде прието твърдението на прокурора, че е налице потвърждаване на
неистина пред органите по приходите относно стойността на сделката.
Действително по делото няма данни стойността да е платена, но с оглед показания
на св.П., дългогодишен счетоводител, обслужващ счетоводно множество
търговски дружества, които съдът
възприема като обективни и компетентни, е изяснено, че плащането по фактура е
разчетно отношение, което се различава от документирането на сделката, чрез
което се удостоверява приемането на същата без значение покупка или продажба. В
ЗДДС е посочено, че реализирането на сделката е данъчното събитие, при което
следва да бъде начислен данък, като с оглед изискванията на действащите
нормативни правила към инкриминирания период, сделката следва да бъде вписана в
СД за месец, в който е издадена фактурата. В този случай при наличието на
посочената първични счетоводни документи не може да бъде прието, че подсъдимата
е потвърдила неистина в подадената информация до органите по приходите, като
същата е била задължена да декларира
извършената от нея документално покупка,
Съдът намира, че
обвинението не се доказва и относно инкриминираното деяние на 14.09.2010г. По
делото са налице заверени преписи от фактури, издадени от „С.“ ЕООД ведно с
договор и приемо-предавателни протоколи,
както и банкови извлечения, удостоверяващи плащането на стойността по
фактурата, която е съответна на
стойността на фактурата декларира от подсъдимата. В този смисъл не може да бъде
прието, че е потвърдена неистина относно стойността на покупката.
Обвинението за
извършено деяние на 14.01.2011г от подсъдимата, също е недоказано, По делото е
разпитан управителя на дружество
продавач „Н.К.“ ЕООД, св.П.П., който установява създадени отношение във връзка поръчка и издаване на
инкриминираната фактура от „Н.К.“ ЕООД с данъчна основа съответстваща
на декларираната в СД на „Л.**“ ЕООД . По делото е представено и
банково извлечение, установяващо частично плащане от „Л.**“ ЕООД към дружеството
продавач. При тези доказателства съдът намира , че е не е осъществено от
обективна страна престъплението, което се твърди, тъй като не се
установява декларираната стойност на
покупка с право на данъчен кредит да е неистина по отношение на стойността.
Обвиненията по отношение
на деянията вменени на подсъдимата Б. за извършени на 14.09.2011г и на 14.10.2011г съдът намира също за недоказани, по делото са
представени първично счетоводни документи фактури и фискални бонове,
удостоверяващи плащания към „Д.Р.“ ООД в
периода на месец септември 2011. Видно от посочените документи същите
съответстват по стойност на декларираните в СД и дневниците за покупки на „Л.**“
ЕООД за месец септември 2011г. Доколкото са налице документи, удостоверяващи
сделки и плащания между двете дружества, съдът допуска , че подобни документи
са били налице и за предходния период месец август 2011г., като допуска, че
част от тях може да се били иззети при извършване на претърсване и изземване
във офис на бул. *****, за което свидетелства и К.. Не на последно място са
налице и показанията на свидетелката П., която установява реда за обработка на
счетоводните документи, попълването на
СД и дневниците за покупки и продажби, едва след представяне на първичните счетоводни документи.
Съдът се съгласява с доводите на защитата, че
в тежест на прокуратурата е да докаже обвиненията, като за подсъдимите не
съществува задължения да опровергават твърдяното. С обвинителния акт прокурорът
твърди, че са извършени данъчни престъпления, като са използвани документи с
невярно съдържания, като невярно съдържание е стойността на сделките. При
наличните доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен
начин, че счетоводната документация на „Л.**“ ЕООД и „Л.Т.“ ООД, и по –конкретно фактури
за покупки са отговаряли на закона за счетоводството, същите са били обработени
и отразени в съответните изискуеми по
ЗДДС справки декларации и дневници за покупки относими към данъчния период, за
които се подават от счетоводител, като са направени проверки с касов отчет,
касова книга, банкови извлечения. Отразеното в инкриминираните справки –декларации
съответства по ДО и ДДС с издадените
фактури. Налице са доказателства за допусната техническа грешка в СД при
изписване на номера на фактурата за месец октомври 2008г, издадена от „К.М.“,
като обаче отразените ДО и ДДС са идентични,
налице е и документиране на ВОД в Република Румъния от „Л.Т.“ ОООД, в съответствие с нормативната
уредба, като не се установява разлика между декларираното в СД в периода
14.01.2008г -14.05.2008г на“Л.Т.“ ООД данъчна основа и ДДС и издадените на „Д.\К.“
фактури, като представените по делото доклади на данъчната администрация в Румъния
касаят сделки на „Д.К.“ с „Л.**“ ЕООД, които са извън предмета на настоящото
наказателно производство. При така установеното, съдът намира за недоказани
обвиненията както по отношение на подсъдимия А. Б.А.и Л.И.Б. и така и по
отношение на обвинението на Л.И.Б., поради което и на основание чл.304 от НПК
съдът оправда подсъдимите по повдигнатите с обвинителния акт обвинение за
извършени престъпления, както следва: за Анко Б.А.и Л.И.Б. по чл.255,ал.3 вр.
ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.255,ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр.
чл.20,ал.2 вр.а л.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и за Л.И.Б. за престъпление по чл.255, ал.3 вр.ал.1 т.2,
т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.
По отношение на възражението
на защитата относно неяснота и
противоречивост на разглеждания
обвинителен акт, съдът е взел отношение
по повод наведените в този връзка доводи в съдебно заседание по молба за
прекратяване на съдебното производство
на основание чл.288, т.1 от НПК. Действително в обвиненията са
констатира несъответствие между посочени
данъчна основа и данъчно задължение, като обаче , същото подлежи на коментар по
същество при постановяване на осъдителна присъда . Дори да
се приемат за обосновани твърденията на защитата, че изнесената фактология в
обвинителния акт е противоречива и неясна, с което се възпрепятства правото на защитата на подсъдимите лице, то предвид, че е
налице основание за оправдаване на подсъдимите, поради липса на състав на
престъплението от обективна страна, претендираните процесуални нарушения,
са санирани с постановения оправдателен съдебен акт.
С оглед изхода
на делото съдът на основание чл.190, ал.1
от НПК направените по делото разноски в размер
ан 3693,60лв съдът постанови да останат за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: