Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260130
гр. Ботевград,
07.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.
С.
при участието на секретаря Х. К.,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1200 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “Е. к.” ЕООД, гр. С. чрез пълномощника си твърди, че на
11.12.2015 г. между “Е. к.” ЕООД, в качеството му на изпълнител, и Община П.,
представлявано от Кмета - Р.Г., в качеството й на възложител, е сключен Договор
No *г. с предмет предоставяне на консултантски услуги
на община П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане
на проекти за обект: Обособена позиция No 1: “Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект
“Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на село О., Община П.”. Сочи, че
целта на възложителя е кандидатстване по подмярка 7.2 “Инвестиции в
създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура” от мярка 7 “Основни услуги и обновяване на селата и селските
райони” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2014-2020 г. Съгласно чл. 3 от сключения между страните Договор No * и точка I от Анекс от дата 19.02.2016 г. “Възложителят
изплаща цялата стойност на изпълнителя
само при одобрението й по проекта и след подписване на договор за безвъзмездна
финансова помощ с Държавен фонд “Земеделие” и получаване на авансово плащане от
фонда”, като “Възложителят заплаща на изпълнителя цената по договора в срок от
5 /пет/ дни от сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ с
Държавен фонд “Земеделие” и получаване на авансово плащане от фонда по
проекта”. Поддържа, че уговорената в Раздел II, чл. 2 от договора обща цена за
изпълнението му е в размер на 41 600.00 лв. без ДДС, или 49 920.00 лв. с ДДС -
съгласно предложена от “Е. к.” ЕООД ценова оферта, като част от проведена
обществена поръчка по ЗОП. В ценовата оферта, която е неразделна част от
Договор No *, е разбита общата цена по договора както
следва: за консултантски услуги за окомплектоване на проектното предложение - 17 600.00 лв. без ДДС, или 21 120.00 лв. с
ДДС; за консултантски услуги за управление на проекта - 24 000.00 лв. без ДДС,
или 28 800.00 лв. с ДДС.
Твърди, че “Е. к.” ЕООД е
изпълнило своето задължение по договора, като е изготвило от името на Община П.
заявление за подпомагане, ведно с всички анализи и приложения към него и е
окомплектовало проектната документация за кандидатстване, за което от страните
е подписан Приемно-предавателен протокол от 28.09.2016 г. за предаване и
приемане без забележки на работата на изпълнителя.
Поддържа, че
Община П. е кандидатствала по проекта и се е ползвала от изработения от “Е. к.”
ЕООД продукт, като на 29.09.2016 г. е подала окомплектованото проектно
предложение за одобрение пред ДФ “Земеделие” и е получила Квитанция за прием с
идентификационен номер 23/07/2/0/00146 от 29.09.2016 г. Излага, че “Е. к.” ЕООД
е изпратило до ответника покана за доброволно изпълнение от 03.05.2019 г.,
получена от него на 07.05.2019 г., към която е била приложена и Фактура No 148/03.05.2019
г., установяваща вземането на дружеството, в размер на 21 120.00 лв. с ДДС. Със
същата ищецът е предоставил на ответната община 30- дневен срок за плащане на
дължимата сума по Договор за услуга No * от 11.12.2015
г., но до момента на подаване на исковата молба Община П. не е предприела
действия по извършване на плащането на сумата, въпреки че срокът за доброволно
плащане е изтекъл на 07.06.2019 г.
Ищецът твърди,
че уговорената в чл. 3 от Договор No * от 11.12.2015 г.
и т. I от Анекс от 19.02.2016 г. клауза относно настъпване на изискуемостта на
плащането, зависещо от бъдещо несигурно събитие, е нищожна, поради което прави
възражение за нищожността й. С оглед на това сочи, че “Е. к.” ЕООД е изпълнило
своето задължение по договора и това изпълнение е било прието от възложителя
без възражения, поради което последният дължи уговорената по договора цена в
размер на 21 120.00 лв. с ДДС.
Поддържа, че
съгласно чл. 12 от договора, при просрочено изпълнение Община П. дължи
неустойка в размер на 1 % от цената за всеки ден забава. За периода от
08.06.2019 г., от която дата ответникът е в забава, до 10.07.2019 г. или за 62
дни, същият дължи неустойка, равняваща се на 30% от стойността на изработената
и неплатена част от договора или 5 280.00 лв. От страна на ответника не са
постъпили плащания към ищеца по процесния договор за дейността по
окомплектоване на проектното предложение, въпреки приетата работа. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 3 000.00 лв. с ДДС, представляваща
частичен иск от сумата от 21 120.00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до плащане на дължимата сума, както и
сумата от 1 000.00 лв., представляваща
частичен иск от сумата от 5 280.00 лв. неустойка по чл. 12 от Договор No * от 11.12.2015 г. за периода от 07.06.2019 г. до
10.07.2019 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-
Община П. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете
като недопустими, а по същество като неоснователни. Прави възражение за недопустимост
на исковете, поради ненастъпила изискуемост на вземанията. Твърди, че плащането
по процесните договори било поставено в зависимост от получаване на финансиране
от ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция, като размерът следвало да се
определи съгласно одобрената за финансиране сума от ДФЗ-РА. Изрично било
разписано като клауза, че ако Фондът редуцира бюджета, изпълнителят няма да има
претенции по отношение на сумите за възнаграждение. Сочи, че в процесния случай
са приложими специфичните изисквания на ЗОП. Ищецът не издал фактура съгласно
данъчното законодателство. Такава съставил едва след три години. Твърди, че е
налице частично и лошо изпълнение от страна на ищеца, което станало причина за
постановяване на отказ от страна на ДФ “Земеделие” да финансира проекта.
Оспорва автентичността на подписа, положен в Приемо-предавателен
протокол от 28.09.2016 г. В евентуалност твърди, че същият е подписан за Община
П. от лице, неразполагащо със съответните правомощия. Възражението на ищеца за
нищожност на определени съществени клаузи от договора счита за неоснователно
като сочи, че ако същите действително са нищожни, то това влече нищожност на
целия договор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е безспорно между страните, че между
Община П., в качеството на възложител, и ищеца “Е. к.” ЕООД, в качеството на
изпълнител, е сключен процесният Договор No *г., по
силата на който ответната община е възложила, а ищцовото дружество е приело да
извърши следното: да предоставя консултантски услуги на община П. при дейностите,
свързани е окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена
позиция No 1: “Консултантски услуги за
окомплектоване и управление на проект за обект
“Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на село О., Община П.””,
включващи 1. Разработване, окомплектоване и подаване на проектно предложение за
кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения обект;
2. Разработване и/или актуализиране на правила и процедури във връзка с
управлението, изпълнението и отчитането на проекта, както и да разработва
съответните образци на документи, които общинската администрация ще попълва и
подготвя във връзка с тези процедури.
В чл. 2 от договора страните са уговорили обща
цена за упражняване на консултантската дейност в размер на 41 600.00 лв. без
ДДС, съгласно предложението на изпълнителя. Видно от цитираното предложение, а
именно заверено копие на Ценова оферта от Е. к. ЕООД от 23.09.2015 г. до Община
Ботевград за участие в посочената обществена поръчка, предложената от ищцовото
дружество обща цена за цялостно изпълнение на поръчката е 41 600.00 лв., без
ДДС, в това число: цена за консултантски услуги за окомплектоване – 17 600.00
лв., без ДДС; цена за консултантски услуги за управление – 24 000.00 лв., без
ДДС.
Съгласно чл. 3 от договора възнаграждението се
заплаща от възложителя на изпълнителя по банков път – по посочена банкова
сметка ***, като възложителят изплаща цялата стойност на изпълнителя само при
одобрението й по проект по “Програма за развитие на селските райони” 2014-2020,
след подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие” и
получаване на авансово плащане от фонда по проекта, като с Анекс към договор No
341 от 19.02.2016 г. е допълнено, че в случай, че финансиращият орган по
“Програма за развитие на селските райони” ДФ “Земеделие” редуцира бюджета за
дейностите, предмет на договора, възнаграждението по чл. 2 се заплаща от
възложителя на изпълнителя до размера на одобрените от ДФ “Земеделие” финансови
средства и изпълнителят приема, че няма да има претенция върху сумата по чл. 2.
Определен е следният начин на плащане: (1) Авансово плащане до 50% от
възнаграждението без ДДС се заплаща в срок до 5 дни след подписване на договор
за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие”, и (2) Окончателно плащане- в
срок от 30 работни дни, считано от подписване на двустранен протокол, съгласно
условията на договора, за окончателно приемане на работата. Предвидено е плащането да се
извършва по посочена от изпълнителя банкова сметка.
***. 8 от договора, изпълнителят се е задължил да
изпълнява функциите на консултант, който ще подпомага община П. при
техническото и физическото изпълнение на описаните в договора проекти, както и
дейностите, свързани с организацията, управлението и отчитането им; да
разработи и/или актуализира правила и процедури и съответните образци на
документи, които общинската администрация ще попълва и подготвя във връзка с
тези процедури, при управлението и изпълнението на проекта; да организира,
съдейства и осъществява всички съгласувателни процедури, свързани с
окомплектоването, подаването и изпълнението на проекта пред всички компетентни
органи, включително и подготовка на документи и кореспонденция, касаещи
дейностите по проекта; да предоставя консултации и съвети във връзка с всички
аспекти на окомплектоването управлението, изпълнението и отчитането на проекта
пред съответните институции и др. По силата на чл. 6 от договора, възложителят се е задължил да
заплати на изпълнителя дължимото му възнаграждение.
В чл. 12 от договора страните са предвидили, че
при забава на дължимото възнаграждение по същия възложителят дължи на
изпълнителя неустойка в размер на 1% от стойността на сумата по чл. 2 от
договора за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от нея.
Видно от Приемо-предавателен
протокол от 28.09.2016 г., на посочената дата между община П., представлявана
от К. С., в качеството й на Заместник кмет на община П., и П.Р., в качеството
му на управител на “Е. к.” ЕООД е извършено предаване на разработено и
окомплектовано Заявление и проектно предложение за кандидатстване за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ за обект “Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на село О.,
Община П.”,
като същото е предадено на хартиен и електронен носител. Протоколът е
двустранно подписан от посочените в него представители на страните по делото.
Относно така
представения документ - Приемо-предавателен протокол от
28.09.2016 г., е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по
оспорване истинността му предвид направеното оспорване от страна на ответника
на авторството на подписа, положен в
него за Община П. от името на К. С., Зам- кмет на
община П..
В производството по оспорването са изслушани заключенията по
съдебно-почеркова експертиза и допълнителна такава (с предмет, идентичен с този
на първоначалната експертиза, но изготвена след представяне на допълнителен
сравнителен материал) на вещото лице И.И.И., както и
заключението по повторната съдебно-почеркова експертиза на вещото лице С. Паволов А.. При изготвяне на заключенията си вещото лице е
работило със заверено копие на изследвания документ, а вещото лице С.А. – с оригинала на документа,
представен от ищцовата страна на по-късен етап от
производството по делото.
Съгласно заключенията на вещото лице И.И. –
основно от 15.05.2020 г. и допълнително такова от 01.02.2021 г., подписът за “Приел: К.
С. Зам. Кмет на община П.” в оспорения документ, е копие на подпис, който
не е положен от К. В. С.. В основното си заключението вещото лице е приело, че
подписът вероятно не е положен от посоченото лице, а в допълнителното си
заключение, изготвено въз основа на използван допълнителен сравнителен
материал, е направило извод, че подписът не е положен от лицето.
Според заключението на вещото лице С.А. по повторната съдебно-почеркова
експертиза, подписът за “Приел:” от името на Община П.
върху оспорения приемо-предавателен протокол от
28.09.2016 г., е положен от К. В. С..
Съдът кредитира заключението именно на вещото лице А. от двете
взаимоизключващи се като изводи заключения – тези на вещото лице И. (основно и
допълнително такова) и това на вещото лице А..
На първо място съдът не кредитира заключенията на вещото лице И., тъй като
при изпълнението им вещото лице е работило и съответно изследвало оспорения
документ единствено във вид на заверено копие на документа. Същевременно съдът намира, че заключението
на вещото лице А., което е обследвало документа в оригинал, е подробно
мотивирано и почива на обстоен анализ на изследваните материали – обектът на
експертизата и сравнителни такива, като е изготвени компетентно и
професионално. Съдът приема за по-обосновано, резултат на по-задълбочена, при
това цялостна преценка на изследвания материал и то в неговата съвкупност, и
по-убедително аргументирано именно заключението на вещото лице А., което е
подложило на подробен анализ както общите признаци в изследвания подпис и тези
от сравнителния материал, така и наличието на вариантност на движенията при
изпълнение на подписите, в която връзка изрично е аргументирало и извода, че
независимо от високата вариантност, с която се изпълняват подписите, при
изследването се установява комплекс от признаци, характеризиращи писмено
двигателния навик на К. С.. Въз основа на подробния и задълбочен анализ вещото
лице А. е обосновало извод, че съвпадащите общи и частни признаци на почерка са
съществени, устойчиво проявени и образуват съвкупност, достатъчна по обем и
идентификационна стойност за категоричното заключение, че в сравняваните
подписи е отразен писмено двигателния навик на едно лице, с оглед на което е
дало и заключение по възложената му задача.
С оглед изложеното съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице С.А. по
приетата повторна съдебно-почеркова експертиза.
От заверено копие на Квитанция за прием от
29.09.2016 г. е видно, че на посочената дата в Държавен фонд Земеделие –
Разплащателна Агенция, отдел “Прилагане на мерките за развитие на селските
райони” е прието Заявление за подпомагане по Мярка 7.2 “Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от кандидат Община П..
Видно от заверени копия на Доклад от работна група, създадена със Заповед No
03-РД/26 от 31.01.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” с вх. No
03-0416/2322 от 12.06.2017 г. и Заповед No 03-РД/4238 от 16.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, с посочената заповед на
основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр.
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба No 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка
7.2 “Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура” от мярка 7 “Основни услуги и обновяване на селата и селските
райони” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2014-2020 г., е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на
кандидата Община П. поради недостатъчен бюджет по подмярката. В заповедта е
посочено, че същата може да бъде оспорена пред Министъра на земеделието,
храните и горите, респ. пред съответния административен съд, съобразно
правилата на АПК. С предхождащия издаването на заповедта доклад на работната
група, създадена във връзка с получен голям брой възражения в ДФ “Земеделие” от
кандидати по обявен прием на заявления за подпомагане и извършена предварителна
оценка по критериите за подбор на подадените заявления за подпомагане, е прието
за неоснователно подаденото от Община П. възражение. Видно от същия доклад, от
подадени 52 бр. възражения 44 бр. са приети за неоснователни, сред които и подаденото
от Община П. възражение срещу указанията на Управляващия орган, като работната
група е приела, че в противоречие с указанията се иска да се сумира общо
населението, на територията на която минават всички реконструирани
водоснабдителни системи.
С Уведомително писмо изх. No 01-0800/2344 от
17.10.2018 г. от Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция до Кмета на
Община П. последният е уведомен във връзка с пълен отказ за финансиране, че има
право да кандидатства отново за предоставяне на финансова помощ за същата
инвестиция по Наредба No 12 от 25.07.2016 г.
Видно от заверено копие на Фактура No **********
от 03.05.2019 г., същата е издадена от ищцовото дружество за предоставени на
Община П. услуги по процесния договор, а именно разработване, окомплектоване и
подаване на проектно предложение за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, касаещи с. О., общ. П., на стойност 17 600.00 лв. без ДДС, или
за сумата от 21 120.00 лв. с ДДС.
С Покана за доброволно изпълнение вх. No
6900-557/07.05.2019 г. ищцовото дружество е поканило ответника Община П. в срок
от 30 работни дни от получаване на писмото да му заплати договореното
възнаграждение за разработка и окомплектоване по процесния договор, като е
приложена надлежно оформена и подписана фактура.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема за компетентно и обективно, от което се установява, че от страна на ищеца не
са представени документи, че процесната Фактура No **********/03.05.2019 г. е осчетоводена,
съответно включена в “Дневник продажби”. Посочено е, че при ищеца по с/ка 411 “Клиенти” за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г., към ответника се води задължение в размер на 21 120.00 лв. по фактура
No **********/03.05.2019 г. От заключението се установява, че посочената
фактура отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗС и не отговаря на изискванията
на чл. 113 от ЗДДС. Съгласно заключението, за проектното предложение “Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа на село О., Община П.”, от страна нa Държавен фонд “Земеделие” е
получен пълен отказ за финансиране, поради недостатъчен бюджет по подмярката.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
По иска с
правна квалификация чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните
по делото не е спорно, че същите са били в сочените от ищеца облигационни
отношения по сключен договор за консултантски услуги, представляващи разновидност на договора за
изработка, а именно Договор No * от 11.12.2015 г., по
силата на който ответната община е възложила, а ищцовото дружество е поело
задължение за изготвяне
на проектно предложение и управление на проект, както следва: да
предоставя консултантски услуги на община П. при дейностите, свързани е
окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция No
1: “Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за
обект “Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на село О., Община П.””, включващи: 1. Разработване,
окомплектоване и подаване на проектно предложение за кандидатстване за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения обект; 2. Разработване
и/или актуализиране на правила и процедури във връзка с управлението,
изпълнението и отчитането на проекта, както и да разработва съответните образци
на документи, които общинската администрация ще попълва и подготвя във връзка с
тези процедури. По силата на този договор изпълнителят - консултант поема
задължение да извърши конкретни действия, като подпомагане на Община П. при техническото и
физическото изпълнение на описаните в договора проекти, както и дейностите,
свързани с организацията, управлението и отчитането им, разработване и/или
актуализиране на правила и процедури и съответните образци на документи, които
общинската администрация ще попълва и подготвя във връзка с тези процедури, при
управлението и изпълнението на проекта, организиране, съдействане и
осъществяване на всички съгласувателни процедури,
свързани с окомплектоването, подаването и изпълнението на проекта пред всички
компетентни органи, включително и подготовка на документи и кореспонденция,
касаещи дейностите по проекта, предоставяне на консултации и съвети във връзка
с всички аспекти на окомплектоването управлението, изпълнението и отчитането на
проекта пред съответните институции и др., срещу дължимо от поръчващия
възнаграждение.
Предвид
обстоятелството, че ищецът по делото е търговско дружество и сключената сделка е свързана с
упражняваното от него занятие, то същата се явява търговска сделка по смисъла
на чл. 286 от ТЗ.
При договора за
изработка, подвид на който е и сключеният между страните договор за
консултантски услуги, възложителят дължи възнаграждение за приетата работа по
силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение
следва да се заявят при приемането – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 264,
ал. 3 от ЗЗД липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение - признание, че изработеното съответства на договора, като работата
се счита приета.
В настоящия
случай по сключения между страните консултантски договор за предоставяне на
консултантски услуги при дейностите, свързани е окомплектоване, управление и
отчитане на проекти за обект: Обособена позиция No 1: “Консултантски
услуги за окомплектоване и управление на проект за обект “Реконструкция на
вътрешна водопроводна мрежа на село О., Община П.””, включващи 1. Разработване,
окомплектоване и подаване на проектно предложение за кандидатстване за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения обект; и 2. Разработване
и/или актуализиране на правила и процедури във връзка с управлението,
изпълнението и отчитането на проекта, както и разработване на съответните образци на документи, които
общинската администрация ще попълва и подготвя във връзка с тези процедури, е
уговорено заплащане на възнаграждение на консултанта в размер на 41 600.00 лв.
без ДДС, съгласно предложението на изпълнителя, а по силата на последното
общата цена включва цена за консултантски услуги за окомплектоване в размер на 17 600.00
лв., без ДДС, и цена за консултантски услуги за управление в размер на 24
000.00 лв., без ДДС, като е предвидено заплащането му да се извършва на
две части – 1. авансово
плащане до 50% от възнаграждението без ДДС в срок до 5 дни след подписване на
договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие”, и 2. окончателно
плащане- в срок от 30 работни дни, считано от подписване на двустранен
протокол, съгласно условията на договора, за окончателно приемане на работата.
Съдът намира,
че по делото се доказа от страна на ищеца изпълнение по договора за
консултантски услуги в частта относно задълженията му по етап 1 – Разработване,
окомплектоване и подаване на проектно предложение за кандидатстване за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения обект. Безспорно се
установява, че така договорените
консултантски услуги са извършени качествено и в срок, като разработено и
окомплектовано Заявление и проектно предложение
за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за обект “Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на село О., Община П.”
е предадено и съответно прието от Община П. без възражения чрез подписване на приемо-предавателен протокол от 28.09.2016
г. от представители на двете
страни, а заявлението за подпомагане е своевременно подадено в Разплащателната
агенция на 20.09.2016 г., видно от представената квитанция за прием. С
подписването на приемо-предавателния протокол
ответната община е приела изпълнението, като по този начин е изразила съгласие,
че изпълненото съответства на възложеното. Оспорването на истинността на този
документ, касаеща авторството на подписа, положен за
Община П., не беше доказано по делото, с оглед на което и съдът приема, че приемо-предавателният протокол е подписан за ответната
община от посоченото в него лице. Същевременно липсват доказателства за направени от ответника
възражения при приемане на работата за неправилно изпълнение, поради което и
работата се счита за приета от ответника. След като е налице приемане на възложената работа,
то за възложителя е възникнало задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение за действително извършените от изпълнителя в изпълнение на
договора и приети услуги. В случая не е спорно по делото, че Община П. не е
извършила плащане на уговореното между страните възнаграждение за
предоставените консултантски услуги за окомплектоване. При това съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца незаплатеното възнаграждение за извършената работа от ищеца, предвидено в
сключения от тях договор за консултантски услуги, за изпълнената част от
задълженията на ищеца по договора, а именно за консултантски услуги за
окомплектоване в размер на сумата от 17
600.00 лв. без ДДС, или 21 120.00 лв. с ДДС.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недължимост на възнаграждението за
предоставените от ищеца консултантски услуги по процесния договор поради липса
на одобрено проекто-предложение от страна на Държавен
фонд земеделие. В случая безспорно се установява, че подаденото от Община П.
заявление за подпомагане е получило пълен отказ за финансиране от страна на ДФ
“Земеделие” поради недостатъчен бюджет по подмярката, за подпомагане по която е
кандидатствано, както и че в чл. 3 от сключения между
страните договор е предвидено възложителят да изплаща цялата стойност на изпълнителя
само при одобрението й по проект по “Програма за развитие на селските райони”
2014-2020, след подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ
“Земеделие” и получаване на авансово плащане от фонда по проекта, а с Анекс към
договор No 341 от 19.02.2016 г. е допълнено, че в случай, че финансиращият
орган по “Програма за развитие на селските райони” ДФ “Земеделие” редуцира
бюджета за дейностите, предмет на договора, възнаграждението по чл. 2 се
заплаща от възложителя на изпълнителя до размера на одобрените от ДФ
“Земеделие” финансови средства и изпълнителят приема, че няма да има претенция
върху сумата.
Макар договорът, с който
на ищеца е възложено извършването на консултантски услуги, да е сключен във
връзка с договора за отпускане на финансова помощ (доколкото подготвя и предпоставя сключването на последния), същият поражда
самостоятелно облигационно правоотношение между страните. ДФ
“Земеделие” не е страна по договора за
изработка и отказът му за финансиране по подаденото от община П. заявление за
подпомагане не преклудира възможността на изпълнителя
да претендира плащане на дължимото възнаграждение за извършената и приета
работа. Обстоятелството, че ДФ “Земеделие” е отказал подпомагане при липса на твърдения за
виновно неизпълнение на ищеца не освобождава от отговорност възложителя.
Поетите с процесния договор права и задължения са самостоятелни и различни от
тези по договора за отпускане на финансова помощ и са резултат от постигнато
между страните съгласие по съществените за този вид сделки елементи, един от
които е дължимото възнаграждение на изпълнителя. В тази връзка и възраженията
на ответника във връзка с пред-договорните отношения между страните също се
явяват неоснователни. Съществуването на поетото от възложителя задължение за плащане
на уговореното възнаграждение не би могло да бъде обусловено от изпълнението на
поетото към нея от страна на ДФ “Земеделие” задължение за предоставяне на
финансова помощ, респ. от размера на помощта, нито от одобрението на органа,
отпускащ средствата, след като посочените обстоятелства не са предвидени в
договора на страните по делото и като условия за дължимост на насрещната
престация на изпълнителя, тъй като в противен случай би се стигнало до
неравнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Тълкуването на уговорката
относно дължимостта на плащане на възнаграждението като възможност за неговата
недължимост в посочената в чл. 3 хипотеза противоречи на постигнатото при
сключване на договора съгласие възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение
за извършената работа в предвидения в договора размер и е несъвместимо с
възмездния характер на договора за изработка, който не предвижда право за
възложителя да не плати дължимото възнаграждение в случай на несбъдване на
визираните в чл. 3 обстоятелства. Така в Решение No 48/09.07.2020 г. по т. д.
No 1072/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., е посочено, че поставянето на задължението
на възложителя за плащане на възнаграждение за извършената и приета работа в
зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо
само при съблюдаване на принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, като в конкретния разглеждан случай, аналогичен с този по
настоящия спор, принципът за равнопоставеност би бил спазен, ако и задължението
на изпълнителя, срещу което се дължи възнаграждението, е обусловено от
настъпването на бъдещо несигурно събитие. Предвид това постигната при сключване
на договора уговорка, с която е предвидено подобно условие по отношение
задължението на изпълнителя – за изплащане на цялата стойност на изпълнителя
само при одобрението й по проекта, и с оглед изискването за равнопоставеност,
то уговорката в чл. 3 не може да се приравни на уговорка за отлагателно
условие, чието несбъдване има за последица освобождаване на възложителя от
изпълнение на основното му договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД - да
заплати възнаграждение за извършената и приета работа. В същото решение и в
хипотеза, аналогична на разглежданата в настоящото производство, е прието, че
предвид естеството на договора, който е сключен
в рамките на процедура по чл. 8 от ЗОП отм., то единствената цел на
клаузата на чл. 3 от договора е да се отсрочи във времето изпълнението на
задължението на възложителя за плащане на възнаграждението до момента на
осъществяване на определени обстоятелства, специфични за правоотношенията между
възложител и изпълнител по договор за изработка, финансиран от фондовете на
Европейския съюз.
Настоящият състав напълно споделя изложеното по-горе виждане, като приема,
че в случая уговорката по чл. 3 от процесния договор за консултантски услуги от
11.12.2015 г., сключен между страните по делото, следва да се тълкува като
изразено съгласие от страна на изпълнителя плащането на дължимото му
възнаграждение за извършените услуги по договора да бъде отсрочено, т.е.
договорен е по-дълъг срок за изпълнение на паричното задължение. Съдът приема,
че при тълкуване на обективираната в договора и конкретно в чл. 3 от същия обща
воля на страните няма основание да се приеме, че изпълнителят се е съгласил да
не получи възнаграждение в случай на несбъдване на визираните в чл. 3
обстоятелства, въпреки изпълнение от неговата страна на задълженията му по
договора, съответно че несбъдването на обстоятелствата води до освобождаване на
възложителя от изпълнение на основното му договорно задължение за заплащане на
възнаграждението за приетата работа съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
При това обстоятелството,
че ДФ “Земеделие” е отказал поради недостатъчен бюджет по подмярката
финансиране по заявлението за подпомагане на Община П., във връзка с която е
сключен процесният договор с ищеца, и при липса на твърдения за виновно
неизпълнение на ищеца, не освобождава от отговорност възложителя.
Съгласно чл.
303а, ал. 2 от ТЗ, когато
длъжникът е публичен възложител, какъвто именно се явява ответникът в
настоящото производство, страните могат да договорят срок за изпълнение на
парично задължение не повече от 30 дни, а по изключение може да бъде договорен
и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на
стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна
злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. В случая
работата на изпълнителя по предоставените консултантски услуги за окомплектоване на заявление и проектно предложение за
кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е приета на
28.09.2016 г. с двустранно подписания приемо-предавателен
протокол, като съобразно цитираната разпоредба, срокът за изпълнение на задължението
за плащане е не по-късно от 60 дни от тази дата, или до 27.11.2016 г., поради
което падежът на задължението за заплащане на възнаграждението за
окомплектоване в размер на 21 120.00 лв. е настъпил и същото е изискуемо.
Следва да се посочи, че
невалидно издаване на фактурата от ищеца за задължението на ответника не е
основание за недължимост на възнаграждението. Издаването на данъчна фактура не
е предвидена нито в закона, нито в процесния договор, като основание за
изплащане на възнаграждението – такова основание е изпълнението на възложената
по договора работа. В случая в процесния договор е предвидено за извършените услуги
изпълнителят да представя фактура на възложителя, но издаването на фактура не е
посочено като задължение на ищеца, без изпълнение на което плащане не се дължи
от ответника.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск за неизплатено възнаграждение в размер на 21 120.00 лв. по сключения между страните
консултантски договор No *г. се явява основателен и
следва да бъде уважен за пълния му предявен размер – за сумата от 3 000.00 лв.,
представляваща частичен иск от сумата от 21 120.00 лв.
По иска с правна квалификация чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
По силата на чл. 12 от процесния договор, при
забава на дължимото възнаграждение по същия възложителят дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 1% от стойността на сумата по чл. 2 от договора за всеки
просрочен ден, но не повече от 30% от нея. В случая ответникът е изпаднал в
забава по отношение на задължението му за плащане на дължимото на ищеца
възнаграждение за извършената и приета работа, считано от 28.11.2016 г.,
съгласно посоченото по-горе и на основание чл. 303, ал. 2 от ТЗ. Претенцията на
ищеца е за неустойка за периода 07.06.2019 г. – 10.07.2019 г. С оглед посочения
период както и договорната клауза, ограничаваща размерът на неустойката за
забава до 30%, то дължимата неустойка се явява в размер на 6 336.00 лв. (30% х 21 120.00 = 9 828.00).
Предвид това предявеният частичен иск за сумата от 1 000.00 лв. от обща сума
от 5 280.00 лв. се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход
на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за
присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 2147.00 лв.,
от които 160.00 лв. за държавна такса, 687.00 лв. за възнаграждения за вещи лица
и 1300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца. Същото е заявено несвоевременно, едва
с писмените бележки, депозирани от пълномощника ответника, а не в последното по
делото открито съдебното заседание, в което пълномощникът на ищеца е направил
искане за присъждането им и е представил списък по чл. 80 от ГПК. В това
заседание е присъствал и пълномощникът на ответника, който обаче не е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна,
т.е. същият е разполагал с процесуалната възможност да упражни правото си на
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което не е сторил. Крайният срок, до който може да бъде упражнено възражението за това
право, е до приключване на последното заседание пред съответната съдебна
инстанция, след което тази процесуална възможност е преклудирана.
/В този смисъл е Определение No 362 от
22.10.2012 г. по гр.д. No 149/2012 г.
на ІІ г.о. на ВКС/. По-късно заявеното с
писмените бележки възражение за прекомерност не може да бъде уважено, поради
ненавременното му упражняване.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община П.,
Булстат *, с адрес: гр. П., пл. “Т. Ж.” No *,
представлявана от кмета Р.И.Г., да заплати на “Е. к.” ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Х. М.” No *, ет.
*, представлявано от управителя П.Д.Р.,
на основание чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3
000.00 лв. /три хиляди лева/,
представляваща частичен иск от сумата от 21 120.00 лв. за неизплатено възнаграждение по Договор No *г. за предоставяне на консултантски услуги на община П.
при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за
обект: Обособена позиция No 1: “Консултантски услуги за
окомплектоване и управление на проект за обект “Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на село О., Община П.”, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.07.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 000.00
лв. /хиляда лева/, представляваща частичен иск от сумата от 5 280.00 лв. за
неустойка по чл. 12 от Договор No * от 11.12.2015 г.
за периода от 07.06.2019 г. до 10.07.2019 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 2147.00 лв. /две хиляди сто четиридесет и седем лева/ за
направените разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :