Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.06.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и пети март Година 2022
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 729 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Г.В. поддържа, че на 25.09.2008 г. е
сключил с ответника договор за поръчителство, по силата на който се е задължил
да отговаря спрямо ответника за задълженията на кредитополучателя „БГ С.К.“ ЕООД,
/където ищецът работел като охрана/, по договор за кредит №BL22858, сключен на
същата дата. Няколко месеца по-късно, ищецът прекратил трудовите си отношения с
посочената фирма. През 2010г. получил обаждане от банков служител, който го
убедил да подпише Анекс №1 към договора, по силата на който кредитополучателят
и банката освобождават от отговорност досегашния съдлъжник – управител и
едноличен собственик на капитала на „БГ С.К.“ ЕООД Л.С.. Като съдлъжник е приет
неговият син А.С., на когото са продадени и всички дяловe от капитала на
дружеството. Счита, че с тези си действия банката е отпуснала един необезпечен
кредит, с което е увредила както собствените си, така и неговите интереси,
доколкото лицето А.С. не притежава никакво имущество.
Тъй като
дружеството спряло да обслужва кредита, на 14.07.2011г. ответникът подал
заявление за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Било образувано ч.гр.д. №30855/2011г. по описа на СРС, 61 с-в,
по което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение от
10.11.2011г. и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците „БГ С.К.“ ЕООД и А.С., както и ищецът, били осъдени да заплатят солидарно на
банката сумата от 96 392,54 лв., от които 85
259,12 лева - главница, 11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010
год. - 17.05.2011 год., такси в размер на 60.00 лева, законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, която за
периода 14.07.2011г. до датата на исковата молба възлиза на сума в размер от 82
626.48лева; разноски по делото в размер на 3624.56 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№1983 по описа за 2012г. на ЧСИ М.Б..
Действията по принудително изпълнение били насочени единствено срещу ищеца,
като считано от 10.04.2012г. от трудовото му възнаграждение се удържа
ежемесечно сумата от 131,43 лв., като до м. януари 2015г. общо му били удържани
4 759,81 лв., с които били погасени разноските по изп. дело. Междувременно
А.С. починал, а наследниците му извършили отказ от наследство.
Сочи, че по изпълнителното дело след м.март 2012г. изпълнителни действия
срещу „БГ С.К.“ ЕООД и другия длъжник не са предприемани. По тази причина, изп.
дело спрямо тях се е перемирало по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
През 2014г. въз
основа на молба от ищеца е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „БГ С.К.“ ЕООД по т.д. №7968/2014г. по описа на СГС, ТО, VI – 18 с-в. С
решение от 07.02.2019г., доколкото не е било поискано възобновяване на
производството след неговото спиране в срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, съдът
прекратил производството по несъстоятелност, а с Решение от 28.06.2020г. САС
допълнил това решение като заличил „БГ С.К.“ ЕООД в ТР към АВп.
Счита, че с
прекратяване на производството по несъстоятелност неудовлетворените в рамките
на същото вземания са се погасили, вкл. и процесното вземане на банката по
договора за кредит, т.к. същото е било необезпечено с вещно обезпечение.
Твърди, че след като главното вземане се е погасило, следва да се счита
погасено и вземането на банката спрямо поръчителя с оглед акцесорния характер
на поръчителството.
Въпреки
изложеното, изпълнителното производство продължава и по същото се извършват
изпълнителни действия. Ето защо, моли съда да признае за установено, че
вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било
образувано изпълнителното производство, са погасени поради погасяване на
главното вземане към „БГ С.К.“ ЕООД по реда на 739, ал.2 от ТЗ. При условията
на евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително
изпълнение на вземанията по процесния изп. лист поради изтичането на давностния
срок.
Ответникът „Ю.Б.“
АД оспорва допустимостта и основателността на претенцията. На първо място сочи,
че вече не е кредитор на вземанията по процесния договор за кредит, т.к. същите
са цедирани на „Е.М.“ ЕООД с договор от 29.03.2019г. Моли същото лице да бъде
привлечено като трето лице-помагач.
По същество,
счита исковете за неоснователни. Поддържа, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания на
кредитора, обезпечени лично от трети лица, не се погасяват. Възражението за
изтичане на давността намира за бланкетно. По процесното изп. дело са искани и
извършвани многократно изп. действия, които са прекъснали давностния срок.
Навежда доводи и във връзка с приложимостта на ТР №2/26.06.2015г. по отношение
на висящите към момента на обявяването на решението изп. производства и счита,
че от този момент за кредитора е започнала да тече нова давност, която
впоследствие е била прекъсната с предприемането на последващи валидни
изпълнитени действия, съответно производството по несъстоятелност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лица –
помагач Е.М. ЕООД взема становище за неоснователност на предявените искове.
Предявени са в
условията на евентуалност обективно съединени искове с пр. осн. чл.124 вр. с
чл.439 ГПК за признаване на установено в отношенията между ищеца и
ответника, че: 1/ Ищецът не дължи на ответника процесните суми по Заповед за
изпълнение и изп. лист от 10.11.2011г., издадени по ч.гр. д. №30855/2011г. по
описа на СРС, 61 с-в, поради погасяването на главното задължение на „БГ С.К.“
ЕООД по договор за кредит №BL22858, сключен с
ответника, на осн. чл.739, ал.2 от
ТЗ; 2/ правото на принудително изпълнение по процесните заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е погасено поради изтичане на давностния срок.
По
допустимостта на исковете и легитимацията на страните:
В хипотезата на висящ
изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора
е погасено, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица -
прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител
да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване
несъществуването на спорното вземане.
Горното налага извода, че легитимирани страни по иска
с пр. осн. чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ.
длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.
В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил
и качеството на взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия, сключен между взискателя и третото лице – помагач „Е.М.“
ЕООД процесното вземане е прехвърлено
преди датата на завеждане на делото. Няма данни обаче това прехвърляне да е
било съобщено на длъжника – ищец от цедента, нито цесионерът да е бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело. Доколкото и на осн. чл.99,
ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие за длъжника от деня, когато то му бъде
съобщено от предишния кредитор, каквото съобщаване в случая липсва, то за ищеца
и всички трети лица кредитор на вземането продължава да е „Ю.Б.“ АД, поради което това е и
легитимираният ответник по предявените искове. Дори с голяма степен на
условност да се приеме, че ищецът се е уведомил за настъпилото прехвърляне на
вземането в хода на делото, в този случай то следва да продължи между
първоначалните страни на осн. чл.226, ал.1 от ГПК, който следва да намери
приложение в случая /вж. проф. Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално
право“, девето преработено и допълнено издание, стр.425./
Мотивиран от горното, съдът намира, че е сезиран с
допустими искове, насочени срещу легитимирания ответник, които следва да бъдат
разгледани по същество.
По главния иск:
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, а не е и спорно между страните, че на 25.09.2008 год. е бил сключен
договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”) между
банка „Ю.И.Е.Д.Б.” АД /предишно наименование на ответника/, от една страна, а
от друга - „БГ С.К.” ЕООД, ЕИК ******** като кредитополучател и Л.А.С.като
съдлъжник, за сумата от 80 000 лева. С анекс от 20.05.2010г. страните са предоговорили
условията по кредита.
С договор за поръчителство от 25.09.2008г. ищецът се е
задължил в качеството си на поръчител спрямо ответника да отговаря за
задължението на кредитополучателя „БГ С.К.” ЕООД за дължимите суми по договора
за кредит.
По заявление на банката от 14.07.2011г., на
10.11.2011г. по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, а на 09.01.2012г. - и изпълнителен лист, с които „БГ С.К.” ЕООД,
ЕИК ********, Л.А.С.– като длъжници и ищеца – като поръчител, са осъдени да
заплатят солидарно на ответната банка следните суми: 85 259,12 лева - главница по
договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”);
11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010 год. - 17.05.2011 год.;
такси в размер на 60.00 лева; законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61
състав до окончателното плащане; разноски в размер на 3 624.56 лева.
По молба на ответната банка и въз основа на издадения
в нейна полза изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20128380401983/2012 год.
по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ.
По молба на ищеца за обявяване на БГ С.К. ЕООД в несъстоятелност
е образувано т.д. № 7968/2014 год. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-18 състав. С Решение № 2030/18.12.2015 год. съдът е обявил
неплатежоспособността на „БГ С.К.” ЕООД, ЕИК ******** и е определил началната й
дата - 17.05.2011 год., открил е производство по несъстоятелност на
дружеството, както и е обявил същото в несъстоятелност, като е наложил запор и
възбрана върху имуществото на дружеството. Поради липса на налични парични
средства за покриване на разноските по несъстоятелността, производството е било
спряно.
След внасяне на разноските за производството,
ответникът по настоящото дело е поискал възобновяване на същото, което е
постановено от съда с Решение от 23.12.2016г. Назначен е временен синдик и е
свикано Първо събрание на кредиторите на 31.01.2017г.
С молба до съда по несъстоятелността от 27.01.2017г. ответникът
е предявил на осн. чл.865 и чл.632, ал.3 от ТЗ вземанията си по горепосочения
договор за банков кредит, за които се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Вземането е включено в списъка с приети вземания, одобрен с
определение от 30.05.2017г.
С Решение от 15.06.2017г. съдът по несъстоятелността е
постановил да започне осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С Определение от 11.10.2017г. и на осн. чл.629б от ТЗ съдът
е определил начални разноски по несъстоятелността в размер на 5 000 лв.,
вносими от заинтересованите кредитори в указания срок.
С Решение от
05.12.2017год. съдът на основание чл. 632 ТЗ е спрял производството по
несъстоятелност на „БГ С.К.” ЕООД, поради невнасяне на разноските по
несъстоятелността, като е разпоредил делото да се докладва след изтичане на
едногодишен срок от вписване на решението, ако дотогава не са постъпили молби
за възобновяване на производството.
С Решение от
07.02.2019г., доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не е поискано
възобновяване на спряното производство, съдът по несъстоятелността е приел, че
са налице предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ и е прекратил производството по
несъстоятелност спрямо длъжника „БГ С.К.” ЕООД.
С Решение от 18.2.2019г. съдът е допълнил постановеното
по-рано решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, като е оставил
без уважение искането за заличаване на търговеца.
След подадена
жалба срещу решението в частта, с която съдът е отказал заличаване на
търговеца, е образувано въззивно т.д. 1494/2019 год. по описа на Софийски
апелативен съд, като с Решение от 28.06.2020г. съдът е отменил Решение от
18.2.2019 год. и вместо него е допълнил Решение от 07.02.2019г. по т.д. №
7968/2014 год. по описа на СГС, TO VI - 18 състав, като е постановил заличаване
на “БГ С.К.“ ЕООД в ТР към АВп.
Не е спорно между страните, а и се установява при
справка в публично достъпния ТР, че РЕШЕНИЕ от 07.02.2019г. на СГС ТО, 18
състав за прекратяване производството по несъстоятелност по т.д. № 7968/2014г.
е влязло в сила 7 дни след вписването си на 08.02.2019г. в Търговския регистър,
а именно - на 16.02.2019г., доколкото липсват данни да е подадена жалба срещу
същото. На 06.08.2020г. е влязло в сила и решението, с което е постановено
заличаване на търговеца от ТР. Решението е вписано по партидата на търговеца.
Съгласно чл.739, ал.2 от ТЗ неудовлетворените в
производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите
по чл. 744, ал. 1 / при възобновяване/ и в случаите, когато за
обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания
са учредени обезпечения от трети лица.
Страните не спорят по това, че вземането на ответната
банка е останало неудовлетворено след прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаването на търговеца – длъжник.
Спорът между страните е концентриран в това погасено
ли е вземането на ищеца към заличения търговец, като неудовлетворено в
производството по несъстоятелност вземане или е налице изключението по
посочената ал. 2 на чл.739 от ТЗ in fine, т.к. процесното неудовлетворено
вземане е било обезпечено с договор за поръчителство.
По този въпрос съдът споделя виждането на ищеца,
изложено в исковата молба. За правилното тълкуване на разпоредбата на чл.739,
ал.2, следва да се вземе предвид следното:
Ал. 2 на чл.739 е създадена с изменение на ТЗ,
обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2016 г. В предишната редакция на текста законът е
предвиждал погасяване на всички неудовлетворени в производството по
несъстоятелност вземания, без разграничаване на обезпечени или необезпечени от
трети лица. Със същото изменение на ТЗ, законодателят е променил чл. 735, ал. 2 ТЗ, като е предвидил, че производството по несъстоятелност не се прекратява,
когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от
трети лица. От системното тълкуване на тези две разпоредби, става ясно, че идеята
на законодателя е била да постанови, че при наличие на обезпечение, учредено от
трето лице, когато изпълнението срещу обезпеченията не е приключило,
производството по несъстоятелност не се прекратява и неудовлетворените
вземания, за които са учредени обезпечения от трети лица, не се погасяват. Ако
производството е прекратено и търговецът – длъжник е заличен, се прилага общият
принцип на правото, че не може да има нито право, нито задължение без титуляр и
вземането се погасява.
Ето защо съдът намира, че за да бъде приложено
изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ, търговецът следва да не е
заличен, какъвто настоящият случай не е. Освен това, разпоредбата на чл.739,
ал.2 говори за „учредени“ обезпечения, който термин навежда на мисълта, че
законодателят е имал предвид реалните обезпечения – залог, ипотека – които
именно се „учредяват“.
В процесния случай, става въпрос за обезпечаване на
главното задължение – това на търговеца “БГ С.К.“ ЕООД – чрез сключване на
договор за поръчителство. В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение от
09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено,
поръчителството е лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на
чужд дълг - този на главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който
главният длъжник трябва да осъществи - и дължи това, което последният дължи,
освен ако не е уговорено друго или друго не следва от естеството на дължимата
престация. Отговорността на поръчителя е акцесорна - в генетична
и функционална зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и
обема на отговорността на главния длъжник/, но и относително самостоятелна;
тя е солидарна - длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки
от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си /чл. 141 от ЗЗД и т. 5в от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/ и не е субсидиарна -
длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, кредиторът може
да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и
срещу поръчителя. По тези съображения е направен извод, че със сключването
на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на
кредитора.
Тези правни последици обаче не могат да се разглеждат
независимо от същността на договора за поръчителство и неговия акцесорен
характер. Поръчителството е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само
във връзка с главно задължение, което означава, че погасяването или
прекратяването на главното задължение погасява или прекратява и акцесорното. С
този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице - длъжник
да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника. Предметът и обемът на
главния дълг определят предмета и обема на задължението
на поръчителя - чл. 139 от ЗЗД. Предпоставка за действието на
договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Ето защо, погасяването
на главния дълг има аналогично действие и за поръчителството. Този извод следва
пряко от акцесорния характер на поръчителството - аргумент от чл. 138, ал. 2 от ЗЗД и чл. 142 от ЗЗД - ако главният дълг е погасен, поръчителят
също се освобождава. Съгласно нормата на чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да
противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както
и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Това означава, че
може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора
вземане поради погасяването на вземането на осн. чл. 739, ал.2 от ТЗ спрямо главния
длъжник. Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при
прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други
погасителни способи - прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заместване
на длъжника, както и поради изтекла давност. Изключения от правилото за
акцесорната отговорност на поръчителя са уредени в изрични законови
разпоредби и тези разпоредби са в защита интересите на поръчителя -
например в нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 148 от ЗЗД. В конкретния случай, съдът намира,
че приложение следва да намерят правилата, произтичащи от акцесорния характер
на отговорността на поръчителя. Налага се извод, че погасяването
на вземането срещу главния длъжник, прекратен по реда на чл. 735, ал.3 от ТЗ,
има същото действие и по отношение на правата срещу поръчителя. Аргумент в
тази посока може да се изведе и от общото правило на чл. 143 от ЗЗД, съгласно
което поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Когато главен длъжник вече няма, поръчителят е
лишен априори от регресните си права, което го поставя в твърде неблагоприятно
положение, каквато не може да е била идеята на законодателя.
Поради изложеното, съдът намира, че искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото по главния
иск, съдът не следва да разглежда предявения като евентуален иск за погасяване
на правото на принудително изпълнение поради изтичане на давностния срок.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищцовата страна. На осъществилата безплатна правна помощ на ищеца адв. Г., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5 182,87 лв., изчислено по реда на НМРАВ.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 от ГПК, че И.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********следните суми: 85 259,12 лева - главница по договор
за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”), сключен
между БГ С.К. ЕООД и банка „Ю.И.Е.Д.Б.” АД (понастоящем „Ю.Б.” АД); 11 073,42
лева - договорна лихва за периода 21.06.2010 год. - 17.05.2011 год.; такси в
размер на 60.00 лева; 82 626.48 лева - лихва за забава, считано от 14.07.2011
год. (датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа
на СРС, 61 състав) до 18.01.2021 год. (деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба); разноски по ч.гр.д. №
30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав в размер на 3 624.56 лева,
за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 10.11.2011 год., и
изпълнителен лист от 09.01.2012 год. по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на
СРС, 61 състав, поради погасяването по реда на чл. 739, ал. 2 ТЗ на главното
вземане
по договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща лния -
плюс”) от 25.09.2008г., което ответникът „Ю.Б.” АД има спрямо главния длъжник и
в тази връзка погасяване на отговорността на ищеца като поръчител по договор за
поръчителство от 25.09.2008г., сключен между ищеца и ответника.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК
********да заплати на адв. Е.М.Г. от САК с адрес: *** сумата от 5 182,87 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.