Решение по дело №4266/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720104266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 846

Гр. П., 05.06.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.

при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 04266/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Р.Й.С. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 399,80 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 55,74 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2016 г. до 08.02.2018 г., за които суми по                ч. гр. дело № 01298/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 1006 от 26.02.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – П.“ АД твърди, че между него и ответницата Р.Й.С., в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на сумата от 399,80 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 55,74 лв. за периода от 08.01.2016 г. до 08.02.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата Р.С. – адв. Ж.В. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Намира, че в настоящото производство ответницата не е идентифицирана като собственик на процесния недвижим имот. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства на границата на собственост на имота да е монтирано изправно средство за търговско измерване. Не са ангажирани доказателства и за редовното отчитане на СТИ – топломер, нито за годността на индивидуалните разпределители. Оспорва доказателствената сила на приложеното към исковата молба извлечение от сметка. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01298/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, че ответницата е потребител на топлинна енергия, доставяна до процесния имот заради притежаваните от нея права върху последния, съдът приема, че исковите претенции са насочени срещу пасивно процесуалнолегитимирана страна. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна за недопустимост на исковите претенции, следва да се отбележи, че въпрос по същество, а оттук и на основателност на исковете е дали действително ответницата е била собственик или вещен ползвател на имота, а от оттук дали е притежавала качеството потребител на топлинна енергия.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението за отсъствието на доказателства през релевантния период същата да е била собственик на имота, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с декларация с вх.                          № 33445/19.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, третото за процеса лице С.М.С.е декларирало пред Община П. правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,                   ул. „***“ ***с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от 17.01.1989 г., сключен с Общински народен съвет – гр. П.. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и настоящата ответница Р.Й.С. при равни дялове – по ½ част за всеки от тях.

Изяснява се, че по силата на покупко-продажба, обективирана в договор от 17.01.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен между Председателя на ИК на ОНС – гр. П. и С.М.С.последният е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,                                 ул. „***“, в жилищна сграда – ***.

От данните, съдържащи се в приложеното по делото писмо от 29.03.2019 г., издадено от Община П. следва, че лицата С.М.С.и Р.Й.С. са сключили граждански брак, като са станали жители на гр. П. със семейно положение „женен“ и „омъжена“ съответно на 27.09.1988 г. и на 10.04.2002 г.

От така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е бил придобит в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между ответницата Р.С. и третото за процеса лице – С.С.въз основа на покупката от 17.01.1989 г. – арг.                   чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от  23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху имота през 1989 г. ответницата и съпругът ѝ да са се разпоредили с жилището в полза на трето лице. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото вземане – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответницата, като собственик на имота, е придобила качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на                     чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,          вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем сървисис“ ЕООД. Между последната и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в договор от 15.01.2000 г. От заключението се установява, че монтираният в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер е преминал през метрологичен контрол, за което са издавани свидетелства за извършваните проверки, съответно на 23.06.2014 г. и на 12.08.2016 г. със срок на валидност 2 години и констатирани резултати от проверките, че СТИ съответства на одобрения тип. Отразено е, че през процесния период от топлофикационното дружество редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС.                 На ФДР е подавана за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция. В процесния имот след отоплителния сезон е извършен редовен отчет. Изяснява се, че през релевантния период в имота на абоната няма отоплителни тела в помещенията, които да са свързани към сградната инсталация, поради което и не е начисляван разход на топлинна енергия. Такъв е начислен за отоплителното тяло „щранг-лира“ в помещението баня, което няма монтиран ИРУ, а разпределената топлоенергия е определена по изчислителен път в съответствие с Наредба № 16/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Начисляван е разход на топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 205 м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, като е спазена методиката, установена в Наредбата. Не е начисляван разход на топлинна енергия за битова гореща вода, тъй като в имота топлата вода е със статут „затапена“. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от                   6,48 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ и самостоятелно направените от вещото лице изчисления експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. е 399,80 лв.

С оглед становището на особения представител на ответницата, изразено в съдебното заседание, с протоколно определение от 31.01.2019 г. като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че за периода от 08.01.2016 г. до 08.02.2018 г. размерът на обезщетението за забава на месечните плащания възлиза на сочената от ищеца сума – 55,74 лв.

От изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 399,80 лв., което поражда насрещното задължение на Й., като собственик на имота, да заплати стойността ѝ.

За прецизност – по отношение на цената за разхода на топлинна енергия за компонента  сградна инсталация, следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат заплащането ѝ. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Изяснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него, доколкото потребител на услугата е цялата етажна собственост. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се намира имотът на ответницата, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 205 м3. Предвид изложеното и като потребител Р.С. дължи заплащането на сумата.

Всичко изложено обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен – като доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Изясни се, че размерът на обезщетението за процесния период възлиза на сумата от 55,74 лв. – обстоятелство, безспорно между страните. Предвид това, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 01298/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 465 лв. – платени държавни такси, депозит за вещото лице, за назначения особен представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Р.Й.С., с ЕГН: **********,***,                                   ул. „***“ *** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Й.С. *** АД сумата от                    399,80 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П.,                   ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 55,74 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2016 г. до 08.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №                     01298/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 1006 от 26.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Р.Й.С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:                        гр. П.,  ул. „***“ ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,                             да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 01298/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО и сумата от 465 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 01298/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: