№ 804
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110201553 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба (озаглавена „възражение“) на от С. Г. Д. гр.Варна
срещу Наказателно постановление № 1695/25.10.2023г. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което за нарушение на разпоредбата на чл. 173, т.1 ЗВМД на Д. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 426а и 472
ЗВМД.
В жалбата въззивникът счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че докато е разхождала своите домашни любимци е била
спряна от св. К., която без да й се легитимира е поискала документите на животните, като
със съдействие на полицейските служители е успяла да вземе нейния документ за
самоличност, който е отказала да й върне до представяне на паспортите на кучетата и
подписване на някакъв документ. Посочва, че не е отказвала да окаже съдействие за
проверка на чиповете им и моли посоченото обстоятелство да бъде взето предвид, като
представя копия на паспортите на животните, които били издадени при пълно съобразяване
с европейските страндарти.
В съдебно заседание жалбоподателката, ненамерена на предоставения от нея адрес не
се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 06.07.2023г. около 08.40 часа жалбоподателката С. Д. разхождала своите домашни
1
любимци – 2 броя кучета наподобяващи породата „немски шпиц“ в гр. Варна, Приморски
парк, в близост до трета буна, когато била спряна за проверка от служители на Община
Варна, сред които св. А. С. К. – на длъжност главен инспектор „Контрол и регистрация“ към
Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна.
Още при спирането й жалбоподателката започнала да оспорва компетентността на
органите, като отказала да им обърне внимание, което наложило намесата на
придружаващите ги полицейски служители.
След като се легитимирала св. К. поискала от Д. да й представи
ветеринаромедицински документи, а именно паспортите на кучетата, както и да окаже
съдействие при проверка на чиповете на животните, като в хода на проверката станало
ясно,ч е Д. не носи в себе си документи и първоначално не предоставяла съдействие за
проверка на чиповете, след което сама взела устройството за проверка и проверила чиповете
на животните, чиито номера били отразени в констативния протокол от извършената
проверка.
Поради обстоятелството, че не предоставила и не носела в себе си паспортите на
животните на същата незабавно бил съставен АУАН, в който тя отразила, че има
възражения.
На 25.10.2023г. на Д. било издадено процесното НП, което изцяло преповторило
фактическите и правни констатации, направени с АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля актосъставител А. К. както и
приобщените писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност, тъй като тя е била очевидец на събитията и възпроизведе
случилото се с необходимата конкретика.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна- наказаното физическо лице, в преклузивния
14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задълженията си съобразно
изискванията на закона съдът не установи, при издаването на обжалваното наказателно
постановление да са били допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи
до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно
от приложените заповеди), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването
на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Допълнението, че е препятствала проверката на чиповете преди да извърши
2
самостоятелно същата с нейни лични действия, не променя факта, че жалбоподателката е
наказана за това, че не е представила и не е носела в себе си ветеринаромедицинските
паспорти на двете животни, което обстоятелство същата не оспорва.
Разпоредбата на чл.173, т.1 от ЗВМД недвусмислено задължава собствениците на
кучета при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и
да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи, като
несъмнено доказано е, че при проверката Д. не е разполагала с документие, които е
представила едва впоследствие.
Посоченото обстоятелство се установява по несъмнен начин от показанията на
свидетелите, а и по начало не се отрича от страна на жалбоподателя. По този начин Д.
действително е нарушила разпоредбата на чл.173, т.1 от ЗВМД.
На следващо място съдът намира, че санкционната норма е определена правилно.
Разпоредбата на чл.426а ЗВМД предвижда, че който не изпълни задължение по чл. 173, се
наказва с глоба в размер от 50 до 500 лв. Наказанието в случая е наложено в размер доста
над минималния, за които наказващият орган не е изложил конкретни съображения.
Доколкото по преписката отсъстват и данни за други такива извършени от
жалбоподателката, както и обстоятелството, че животните все пак са притежавали
необходимите документи, съдът намира, че следва да измени наложеното наказание до
минималния предвиден размер от 50 лева.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на някакви конкретни вредни
последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая
липсват.
Предвид изложеното, Наказателното постановление следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по настоящото
дело е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, който с оглед изменения размер на
3
санкцията следва да се редуцира до сумата от 13 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1695/25.10.2023г. на Зам. Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 173, т.1 ЗВМД на С. Г. Д. е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 426а и
472 ЗВМД, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция на сумата от 50 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Д. да заплати на Община Варна сумата от 13 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4