РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330112158 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, против И. Н. Б., ЕГН ********** за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ****/****** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 342, 96 лева – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от ***** г. до **** г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „*******“ № **, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от ******* г. до ******* г. в размер на сумата
от 49, 17 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед, а именно 08.07.2022 г., до окончателното погасяване
на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект /магазин/, находящ се в гр.
П., ул. „**********“ № **. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а
търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна
топлинна енергия на стойност от 342, 96 лв. Доставената услуга на посочената стойност,
която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
1
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че е изпълнил
задълженията си към ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са, по реда на чл. 422 ГПК, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.150 от ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал. 1
ЗЗД за вземания за главница и мораторна лихва по договори за продажба и дялово
разпределение на топлинна енергия.
При тези твърдения в тежест на ищеца е докаже: наличието на действително
правоотношение по договор за продажба и разпределение на топлинна енергия, по силата на
което длъжникът се е задължил да заплати уговореното количество топлинна енергия;
фактическо доставяне на топлинната енергия според уговореното в договора, в съответните
обекти, посочени от ищеца; настъпването на падежа на твърдяното вземане; размера на
твърдяното вземане и че ответникът е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се
оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в молба с вх. № ******* г.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след
предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и лихва. Това
обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе и изричното изявление на
процесуалния представител на ищеца, обективирано в становище, депозирано в съда на
***** г. Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти и следва да се цени като
признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца
искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери
приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат
разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така,
доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с
неоснователна молба за защита и съдействие. В настоящия случай искът е отхвърлен поради
осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане
в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по
2
делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало
основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната
основателност, е погасил задължението си.
На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в
сторените в настоящото. В производството по ч.гр.д. № 10049/2022 г. ищецът е доказал
разноски в размер на 75 лв. В настоящото производство по гр. д. № 12158/2022 г. ищецът е
сторил и доказал разноски в общ размер от 175 лв. Следователно в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер от 250 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, против И. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № **, ет.
* искове с правно основание чл.150 от ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5047/11.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 342, 96 лева – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от ****** г. до ****** г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „********“ № **,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от ******* г. до ****** г. в размер на
сумата от 49, 17 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 08.07.2022 г., до окончателното
погасяване на задължението, поради погасяване чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 250 лв. – разноски, от
които 75 лв., сторени в ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на РС – Пловдив, IV брачен състав и
175 лв., сторени в настоящото гр. д. № 12158/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XXIII
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3