Р Е
Ш Е Н
И Е
No190
гр. Ботевград, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гражданско дело No 309 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД,
гр. София твърди, че по силата на
сключен между “****” ООД и ответника В.Х.Б. договор за потребителски кредит No ********* от 05.03.2015 г.,
дружеството й е предоставило кредит в размер на 400.00 лв., като страните са договорили дължимост на
фиксирана лихва в размер на 54.64 лв. и такси в общ размер на 253.12 лв., от
които такси за оценка на досието на клиента (20.00 лв.) и за предоставяне на
услуга Домашно посещение (233.12 лв.). Ответникът се е съгласила с условията на
договора и е потвърдила, че е получила пълния размер на кредита. Поддържа, че
предоставената сума е изцяло усвоена от ответника, но същата не е заплатила
дължимите вноски в срок – уговорени 45 седмични плащания, като първото
допуснато просрочие по кредита е от дата 14.08.2015 г. Сочи, че крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 29.08.2015 г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, както и
обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника
в забава. Излага, че на 28.07.16 г. между “****” ООД и ищеца “****”
ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на
процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е упълномощен от “****” ООД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията, за което на длъжника е изпратено писмено
уведомление, но пратката се е върнала в цялост, поради което уведомяването
предстои да бъде направено писмено с уведомление, приложено към исковата молба.
Сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч. гр. д. No 1264/2018 г. на РС- Ботевград, като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
него. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземанията му към ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит No ********* от 05.03.2015 г., както следва: сумата от 242.85 лв. –
главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 17.14 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 11.08.2015 г. до
29.08.2015 г., сумата от 15.10 лв. - лихва за забава за периода от 11.08.2015
г. до 31.05.2018 г., и сумата от 64.37 лв. - такси за периода от 14.08.2015 г.
до 29.08.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът- В.Х.Б. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
С молба вх. No 4097/14.06.2019 г., депозирана преди първото съдебното
заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последната е връчен
препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в
съдебно заседание. Ответникът не е представила в срок отговор на исковата
молба, не се е явила и не е изпратила представител в съдебно заседание по
делото, за което е била редовно призована, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на
ч. гр. д. No 1264/2018 г. по описа на РС- Ботевград, заверени копия на Договор за потребителски кредит No ********* от 05.03.2015 г., Договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. с Приложение No 1 към него и
Пълномощно за уведомяване за цесията, съдът намира
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за вероятно основателни
съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че
исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията
на ищеца към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No
1264/2018 г. по описа на РС- Ботевград, произтичащи от Договор за потребителски
кредит No ********* от 05.03.2015 г., сключен между “****” ООД като кредитодател и ответника
В.Х.Б. като кредитополучател, и които вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество с Договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. с Приложение No 1 към него, както следва: за сумата от 242.85 лв., представляваща
неизпълнено задължение за погасяване на главницата по кредита,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 17.14 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.08.2015 г. до 29.08.2015 г., сумата от 15.10
лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.08.2015 г. до 31.05.2018
г., и сумата от 64.37 лв., представляваща такси за периода от 14.08.2015 г. до
29.08.2015 г., без решението да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на
25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо
разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 275.00 лв., от които 175.00 лв. за държавна такса и
100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” No 15, ет.
7, към В.Х.Б., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No 3643/28.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1264/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата от 242.85 лв.
/двеста четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
неизплатена главница по цедиран Договор за потребителски кредит No ********* от
05.03.2015 г., сумата от 17.14 лв.
/седемнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.08.2015 г. до 29.08.2015 г., сумата от 15.10 лв. /петнадесет лева и десет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 14.08.2015 г. до
31.05.2018 г., и сумата от 64.37 лв. /шестдесет
и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща такси за периода от 14.08.2015
г. до 29.08.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 25.06.2018 г. /датата на подаване на заявлението
в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Х.Б., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” No 15, ет.
7, сумата от 275.00 лв. /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. No 1264/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :