№ 31721
гр. София, 27.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20251110109301 по
описа за 2025 година
I. Страни по делото:
Ищец: Т. Х. М., ЕГН **********, представляван от .....
Ответник: ...., със седалище ..... представлявано от ..... и ..... в качеството на
управители. Чрез юрисконсулт ......
II. Предмет на спора:
Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с който цели прогласяване
нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ..../10.06.2021 г. Съгласно чл. 5
от договора е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените
кредитни средства, ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от
....... (....).
Твърди се:
1. Потиворечие със закона: "Годишният процент на разходите в процесния договор
вследствие на тази клауза става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България".
2. Заобикаляне на закона: "както и заобикаля закона защото посочения в договора
ГПР е различен от действителния".
Следователно, ищецът иска нищожност както поради противоречие със закона
(превишен ГПР над законоустановения лимит), така и поради заобикаляне на закона
(различен действителен ГПР от посочения).
1
III. Твърдения и възражения на страните:
1. Твърдения на ищеца (Т. Х. М.):
Договорната клауза (чл. 5 от Договора за потребителски кредит № ..../10.06.2021
г.) е нищожна като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Клаузата е неравноправна, защото задължава потребителя да заплати
необосновано високо възнаграждение за поръчителство (чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП).
В условия на евентуалност, клаузата не е индивидуално уговорена, както
изисква чл. 146 от ЗПК.
Нищожна е на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.
4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) в
процесния договор вследствие на тази клауза става по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, и заобикаля закона, защото
посоченият в договора ГПР е различен от действителния.
2. Възражения на ответника („....“ ...):
Твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договора за кредит е нищожен, е
неоснователно.
Твърдението, че поръчителството от ....... (....) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „....“,
потребителят сам избира обезпечението, следователно сключването на договор
за гаранция не е задължително.
Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са
недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна – ......., а не „....“
....
....... е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в ....,
която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги и е вписана под № ... в регистъра на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „....“
не е страна.
Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен в настоящото производство
няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на ........
Ищецът сам е избрал ....... (....) като поръчител в електронния формуляр, след
като е бил информиран за дължимите такси.
2
Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „....“ изисква поръчителство, и документи от
......., включително Договор за гаранция.
Ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, следователно
не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.
Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или
дължимите суми, като на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията
от своя избор.
Твърденията на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства и исковата
молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни, тъй като чл. 5 от
договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител без задължение за
сключване.
В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за
обезпечение и дължимите суми към ......., които ищецът е приел доброволно.
Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът за нея не се
включва в ГПР, тъй като е незадължителна.
Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон.
„....“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът
е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но
не е упражнил това си право.
Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между
длъжник и поръчител да бъде възмезден.
IV. Правна квалификация на иска:
Искът е с правно основание чл. 26, ал. 1. пр. 1 и ал. 1 пр. 1 и пр. 2 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и
чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). - Потиворечие със
закона поради наличие на неравноправна калауза и на разпоредата , която ограничава
% ГПР. 2. Заобикаляне на закона:
Цели се прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски кредит
№ ..../10.06.2021 г., относно обезпечаването на задължението чрез поръчителство от .......
(....).
Разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът (Т. Х. М.) носи тежестта да докаже:
Наличието на Договор за потребителски кредит № ..../10.06.2021 г. и клаузата по
3
чл. 5 от него.
Че клаузата по чл. 5 е неравноправна, тъй като съдържа уговорка във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Че клаузата задължава потребителя да заплати необосновано високо
възнаграждение за поръчителство.
Че клаузата не е индивидуално уговорена.
Че вследствие на клаузата, ГПР в договора е станал по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, или че посоченият в договора
ГПР е различен от действителния, с което се заобикаля законът.
Ответникът („....“ ...) носи тежестта да докаже:
Че клаузата по чл. 5 от договора не е нищожна.
Че поръчителството от ....... не е задължително условие за сключване на
кредитния договор и че кредитополучателят е имал право на избор на
поръчител.
Че ищецът е бил надлежно информиран за всички условия, включително
дължимите такси и ГПР.
Че не е налице заблуждаваща търговска практика.
Че ....... е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което „....“ не е страна.
Че разходът за договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като услугата е
незадължителна и възмездна услуга от трето лице.
Че българското законодателство не забранява възмезден договор за
поръчителство между длъжник и поръчител.
III. Безспорни факти:
Наличието на Договор за потребителски кредит № ..../10.06.2021 г., сключен между Т.
Х. М. (ищец) и „....“ ... (ответник), със съдържание, посочено в исковата молба,
доколкот ответника не е оспорил същото.
Отпуснатата сума по кредита е 1000 лв., със срок за връщане до 12 месеца.
Наличието на клауза по чл. 5 от договора, която предвижда обезпечаване на
задължението чрез поръчителство от ....... (....).
„....“ ... и ....... (....) са отделни икономически субекти.
....... е лицензирана в .... и е вписана под № ... в регистъра на БНБ.
Представена е държавна такса от ищеца в размер на 80 лева.
Ищецът е Т. Х. М., ЕГН **********.
4
Ответникът е .....
IV. Спорни факти:
Дали клаузата по чл. 5 е нищожна поради неравноправност.
Дали клаузата е индивидуално уговорена.
Дали поръчителството от ....... е задължително условие за сключване на
кредитния договор.
Дали ищецът е имал право на избор на поръчител.
Дали искът е насочен срещу надлежна страна, предвид твърдението, че
„....“ не е страна по Договора за гаранция.
Дали е налице заблуждаваща търговска практика.
Дали ищецът е бил надлежно информиран за всички условия и такси,
свързани с поръчителството.
Дали претенциите на ищеца са подкрепени с убедителни доказателства.
Дали е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП.
Дали разходът за договора за гаранция следва да се включва в ГПР и дали е
налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Дали действителният ГПР се различава от посочения в договора,
заобикаляйки закона.
1.
V. Насрочване на делото:
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК и чл. 146 от ГПК, с оглед на подадената искова молба и
отговора на нея, както и представените доказателства и направените процесуални искания,
съдът следва да насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество.
ОПРЕДЕЛИ:
1. Насрочва открито съдебно заседание по гражданско дело № 9301/2025 г., което да се
проведе на 20.11.2025г. от 10:20ч.
2. Призовавам страните редовно:
Ищец: Т. Х. М., чрез пълномощника му адвокат .....
Ответник: „....“ ..., чрез юрисконсулт ......
3. Указвам на страните да представят всички доказателства, които считат за относими и
5
допустими, както и да направят всички доказателствени искания най-късно в първото
съдебно заседание.
4. Разглеждане при отсъствие на ответника: При условията на чл. 142, ал. 3 от ГПК, в
случай че ответникът „....“ ... е редовно призован, но не се яви негов представител в
първото съдебно заседание, делото ще бъде разгледано в негово отсъствие, съгласно
направеното изрично искане.
5. Приканвам страните да посочат всички факти, на които се позовават, и да
предприемат всички процесуални действия, които са от значение за изхода на делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото
със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако
страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а
давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в
полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани
с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
6. УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от
ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6