РЕШЕНИЕ
№ 13566
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110125430 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.498,
ал.3 КЗ.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] против [**********], с която е предявен осъдителен иск за сумата от
272,57 лева, представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение за нанесени щети по автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№
[**********], причинени в резултат на реализирано на 10.05.2021 г. ПТП по вина на
водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********], ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.05.2021 г. в гр.[**********]
настъпило ПТП между МПС с марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********],
управлявано от [**********], застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество и МПС с марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********],
управлявано от [**********], собственост на ищцовото дружество. Твърди се, че вина
за ПТП има водачът на застрахования в ответното дружество лек автомобил, който
движейки се по [**********], с посока на движение от ж.к.“Тева“ към
ж.к.“[**********]“, на кръстовището с [**********] не съобразил разстоянието между
управлявания от него лек автомобил и спрелия на червен сигнал от светофара
1
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********], поради което не успял
да спре и ударил последния в задната част, реализирайки ПТП. Поддържа се, че в
резултат на ПТП-то на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, като са
повредени облицовка задна броня и врата на багажник, за отстраняването на които
претендира сумата от 710,10 лева. Ищецът сочи, че предявил претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение от ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновното за
причинените щети лице, по която била образувана щета № 43082132101426. По така
предявената претенция, на 27.04.2022 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от
437,53 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящия иск за незаплатената част от
претендираното застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответното застрахователно
дружество се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се размера на иска с доводи, че по делото
не се сочат доказателства и не се установяват различни от обезщетените вече от
ответника вреди, надвишаващи заплатеното. Излагат се доводи, че обезщетяването по
процесната задължителна застраховка за вреди върху МПС е извършено според
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към Наредба
№ 24/08.03.2006 г. Ето защо, в съответствие със закона дружеството-ответник е
установило дължимото за процесното увреждане обезщетение, което е заплатило
своевременно. Поради неоснователност на предявения иск, ответникът оспорва и
дължимостта на претендираните от ищеца лихви и разноски. Възразява се и срещу
размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради
прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 10.05.2021 г. в гр.[**********], на кръстовището на [**********] и
[**********] е настъпило ПТП между процесните два автомобила - „Опел“, модел
„Астра“ с рег.№ [**********] - спрял на светофар и „Опел“, модел „Астра“ с рег.№
[**********], водачът на който не успял да спре своевременно и реализирал удар. В
протокола е обективирана скица на пътната обстановка и ПТП, описани са щетите по
двата автомобила. Видно още от протокола е, че шофьорът на МПС марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег.№ [**********], е признал вината си за настъпването му.
Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТП.
По делото са приложени документите по повод образуваната в ответното
2
дружество щета – уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-
заключение, калкулация по претенция.
Видно от приложената по делото справка от информационната система на
Гаранционен фонд е, че към датата на настъпване на ПТП-то МПС с рег.№
[**********] има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество.
По делото са приложени още фактура от 10.06.2021 г. с получател ищцовото
дружество, на стойност 351,60 лева, във връзка с извършени авторемонтни и
възстановителни дейности, както и вътрешна фактура от 07.06.2021 г. за закупена задна
броня в размер на 358,50 лева.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено от ищеца, но съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че на база схемата и отразените обстоятелства в
двустранния констативен протокол за ПТП, опис на застрахователя и описания
механизъм на ПТП в ДКП, вещото лице констатира, че щетите по л.а. марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег.№ [**********] са в причинно-следствена връзка от настъпилото
на 10.05.2021 г. ПТП. При използване на извършения от ответното дружество опис, в
който са отразени вида и степента на щетите, вещото лице е посочило, че стойността
им, определена при средно пазарни условия с прилагане на нормовремена за
технологичните операции по Методиката и Наредба № 24/08.03.2006 г., възлизат на
сумата от общо 917,84 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
3
Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя
или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
на 18.05.2021 г. ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник
застрахователна претенция. Видно от приложената по делото калкулация по претенция
е, че определеното от ответника застрахователно обезщетение е в размер на 437,53
лева. Между страните не се спори също, а и от констативно-съобразителната част на
експертизата се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца
горепосочената сума, като е останала неплатена сумата в размер на 272,57 лева
/предмет на настоящото производство/.
Ответникът не оспорва, а и приложената по делото разпечатка от
информационната система на Гаранционен фонд се установява, че увреждащият
автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество.
От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената
преписка по щета, проверени от вещото лице при изготвяне на автотехническата
експертиза, съдът приема за установено и настъпването и механизма на процесното
ПТП между гореописаните два автомобила. Тези обстоятелства не се спорят между
страните. Следва да се отбележи още, че вината в случая се предполага до доказване на
противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода
на производството от ответника – застрахователно дружество. Нещо повече,
протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то, като водачът на
увреждащият автомобил е признал вината си.
Предвид гореизложеното съдът приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по
производството е свързан с размера на настъпилите имуществени вреди.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този
4
смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о на ВКС./ .
В настоящия случай, видно от заключението на автотехническата експертиза, в
което вещото лице е съобразило извършения от ответното дружество опис на щетите е,
че стойността им, определена при средно пазарни условия възлизат на сумата от общо
917,84 лева, т.е. дори повече отколкото е цялата претенция на ищеца.
С оглед гореизложеното и при съобразяване с данните по делото, че ответникът
вече е заплатил на ищеца сумата от 437,53 лева, предявения иск за остатъка в размер на
272,57 лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Като законна
последица от уважаване на иска, следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е , че ищецът е
направил разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 660,00 лева. Предвид гореизложеното, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
заплати на [**********], със седалище и адрес на управление: [**********], на
основание чл.432, ал.1, във вр.чл.498, ал.3 КЗ, сумата в размер на 272,57 лева,
представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени щети по автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********],
причинени в резултат на реализирано на 10.05.2021 г. ПТП по вина на водач на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [**********], ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********], сумата от общо 660,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5