мотиви към решение № от 07.10.2020 г. по нохд № 01048/2020 г.
по описа на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура П. на Г.Д.Г. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.316,
вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй като 23.05.2018г. в гр. П. съзнателно е ползвал
(представил пред служител на ТП на НОИ-гр.П.) неистински официални документи
(трудова книжка № 438 от 03.02.1987г., в която на стр.14 и стр.15 е отразен
трудов и осигурителен стаж в „Мини Бобов дол” ЕАД в периода от 11.02.1993г. до
21.12.1994г.; удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. за удостоверяване
на осигурителен(трудов) стаж в „Мини Бобов дол” ЕАД на длъжност „********” за
периода от 06.08.1985г. до 18.12.1986г. и на длъжност „**********” за периода
от 11.02.1993г. до 21.12.1994г. и Удостоверение обр. УП-2 с № 1693 от
19.05.2010г. за удостоверяване на осигурителен стаж и доход в „Мини Бобов дол”
ЕАД на длъжност „********” за периода от 06.08.1985г. до 18.12.1986г. и на
длъжност „**********” за периода от 11.02.1993г. до 21.12.1994г.), като от него
за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В хода на проведеното
разпоредително заседание по искане на страните съдебното производство е
насрочено по реда на глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание”, тъй като за
престъплението, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и с оглед повдигнатото обвинение за престъпление, което е
формално, престъпният състав не обхваща съставомерни вреди, или такива, в
резултат на деянието, подлежащи на репариране, възстановяването на които да е
предпоставка за приложението на чл. 78а от НК, поради което делото е разгледано
именно по особените правила на посочената диференцирана процедура.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Предлага Г.Г. да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лв.
Подсъдимият Г.Г. не участва лично
в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.
Защитникът на подсъдимият Г. –
адв. Бл.Б. от ПАК, пледира за освобождаване на подзащитния й от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, което да
бъде определено в минимално предвидения размер.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Д.Г. е роден на ***
***. Има средно образование. Не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
В периода от 01.07.2010г. до
26.04.2017г. Г.Г. работел на различни длъжности в „Въгледобив Бобов дол” ЕООД,
рудник *****. Тъй като не му достигал необходимия стаж за пенсия, той се
снабдил от непознато за него лице (същото не е и установено по делото) с
неистински официални документи - удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г.
и удостоверение обр. УП-2 № 1693 от 19.05.2010 г., на които бил придаден вид,
че са издадени от „Мини Бобов дол” ЕАД. В удостоверенията било посочено, че
обвиняемият е работил в посоченото дружество на длъжност „********” за периода
от 06.08.1985г. до 18.12.1986г. и на длъжност „**********” за периода от
11.02.1993г. до 21.12.1994г. Последния период и последната заемана позиция били
отразени и на стр. 14-15 в притежаваната от подсъдимия трудова книжка № 438 от 03.02.1987 г., като
непосредствено до тях, в графа „подпис на ръководителя” имало поставени
подписи.
На 23.05.2018 г., въпреки че
съзнавал че няма законово право да получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст, подсъдимият подал лично в ТП на НОИ- гр. П. заявление за отпускане на
такава, което било прието от св.Б.Г.П.– специалист в сектор „Пенсионно
обслужване” и регистрирано с вх. № 2113-13-481 от 23.05.2018г., заедно с
приложените от Г. удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. и
удостоверение обр. УП-2 № 1693 от 19.05.2010 г. с издател „Мини Бобов дол” ЕАД
и трудова книжка № 438
от 03.02.1987 г.
Пенсионната
преписка била разпределена за проверка
на св. С.Д.-експерт по осигуряване в отдел „Пенсии” към ТП на НОИ-гр. П.. При
предприетите действия за служебно изясняване на осигурителния стаж на
подсъдимия, било изпратено писмо до отдел „Обединен осигурителен архив”, с.
Невестино към ТП на НОИ-гр. Кюстендил, където се съхранявала документацията на
осигурителя „Мини Бобов дол” ЕАД. В отговор на извършените проверки било
установено, че подсъдимият не фигурира във ведомостите на осигурителя за
посочените периоди от 06.08.1985 г. до 18.12.1986 г. и от 11.02.1993 г. до
21.12.1994г. От предоставена справка от Военно окръжие гр. П. било констатирано, че от 01.10.1984 г. до 26.12.1986 г. Г.Г. е
бил на наборна военна служба в Министерство на отбраната.
С Разпореждане № 661210 от 10.08.2018 г. било отказано на подсъдимия
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Била сигнализирана Районна прокуратура П., която иницирала
наказателното производство срещу обвиняемия Г.Г. за документно престъпление.
От
заключението на вещото лице Е.К.по назначената в хода на разследването
почеркова експертиза се установило, че
подписите, положени за „Изготвил”, „Гл.счетоводител” и „Ръководител” в
удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. и удостоверение обр. УП-2 № 1693
от 19.05.2010 г. и двете издадени от „Мини Бобов дол” ЕАД, както и ръкописните
текстове и подписите в трудова книжка № 438 от 03.02.1987 г., съдържащи записи за наличен
трудов стаж и получен от Г.Г. доход при същия осигурител не са изпълнени от св.
С.Й.С. и св. К.Р.З.- съответно изпълнителен директор и главен счетоводител на дружеството, както и
от самия подсъдим.
По
доказателствата:
Съдът прие гореизложената
фактическа обстановка като безспорно установена, като взе предвид следния
доказателствен материал:
Не се спори, че подсъдимият Г.Д.Г.
лично е депозирал на 23.05.2018г. подписаното от него заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-13-481, към което приложил необходимите документи, в това число
удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. и удостоверение обр. УП-2 № 1693
от 19.05.2010 г. и двете издадени от „Мини Бобов дол” ЕАД, както и трудова
книжка № 438 от 03.02.1987,
издадените на негово име, манифестирайки своето недвусмислено желание, че се
ползва от тези документи, за да докаже, че притежава отразения в тях трудов стаж
и осигурителен доход.
Заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство почеркова експертиза
обективно и компетентно доказва, че подписите, положени за „Изготвил”,
„Гл.счетоводител” и „Ръководител” в удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г.
и удостоверение обр. УП-2 № 1693 от 19.05.2010 г. и двете издадени от „Мини
Бобов дол” ЕАД, както и ръкописните текстове и подписите в трудова книжка № 438 от 03.02.1987 г., съдържащи записи за наличен
трудов стаж и получен от Г.Г. доход при същия осигурител не са изпълнени от
съответните длъжностни лица К.Р.З. и С.Й.С., както и че са изпълнени от лице,
различно от подсъдимия Г.. Съдът прие,
че посочената експертиза внася категорични данни досежно характера на двете инкриминирани удостоверения и вписванията в
трудовата книжка с посочения работодател „Мини Бобов дол” ЕАД като неистински. Съдебният състав
възприе заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област. Същото не е оспорено от
страните, като съответства на останалите събрани по делото доказателства -
писмо рег. № 3-125 от 12.02.2019 г. на Военно окръжие П., установяващо, че
деецът е бил на наборна военна служба в Министелството на отбраната от
01.10.1984 г. до 26.12.1986 г., Решение
от 18.03.2009 г. по т.д. № 3/2006 г. на Окръжен съд Кюстендил,
уведомление от 17.05.2019 г. от синдика на „Мини Бобов дол” ЕАД-в несъстоятелностото,
писмо изх. № 1029-09-668#1 от 05.06.2019 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, че
подсъдимият не фигурира във ведомостите за заплати при посочения работодател за
периода от м.08.1985г. до м.декември
1986г. и от м. февруари 1993 г. до м. декември 1994 г.
Гореизброените
доказателствени източници еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не се
налага по-детайлното обсъждане и анализ на доказателствените материали. Същата
не се оспорва и подлага на съмнение и от страна на подсъдимия.
От изисканата и
приобщена по делото актуална справка за съдимост рег. №353 от 08.09.2020 г. на
Районен съд Радомир, ведно със съответните бюлетини за съдимост на Г.Д.Г. и
писма с рег.№ 115800-12093 от 23.09.2020 г. на началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР П. и с рег. № 1159 от 08.09.2020 г. на РС „Изпълнение на
наказания”-П. се установява, че лицето е
осъждано по нохд № 49/1999г., нохд № 65/2005 г. и по нохд № 240/2007 г. и трите
по описа на Районен съд Радомир, но към момента на извършване на деянието,
което е предмет на обвинение в настоящето производство е реабилитирано в хипотезата на чл. 88а от НК, т.е. не е осъждано, като същевременно
не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма
от НК.
От правна страна:
С оглед горното, съдът намери, че
подсъдимият Г.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй като 23.05.2018г. в гр. П.
съзнателно е ползвал (представил пред служител на ТП на НОИ-гр.П.) неистински
официални документи (трудова книжка № 438 от 03.02.1987г., в която на стр.14 и
стр.15 е отразен трудов и осигурителен стаж в „Мини Бобов дол” ЕАД в периода от
11.02.1993г. до 21.12.1994г.; удостоверение обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. за
удостоверяване на осигурителен(трудов) стаж в „Мини Бобов дол” ЕАД на длъжност
„********” за периода от 06.08.1985г. до 18.12.1986г. и на длъжност „**********”
за периода от 11.02.1993г. до 21.12.1994г. и удостоверение обр. УП-2 с № 1693
от 19.05.2010г. за удостоверяване на осигурителен стаж и доход в „Мини Бобов
дол” ЕАД на длъжност „********” за периода от 06.08.1985г. до 18.12.1986г. и на
длъжност „**********” за периода от 11.02.1993г. до 21.12.1994г.), като от него
за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие- подсъдимият съзнателно се е ползвал от три неистински
официални документи (описани по-горе), като лично ги е депозирал със своето
заявление с вх. № 2113-13-481 от 23.05.2018г. в ТД на НОИ-гр.П.. Удостоверение
обр. УП-3 № 1694 от 19.05.2010г. и удостоверение обр. УП-2 с № 1693 от
19.05.2010г., издадени от длъжностни лица при „Мини Бобов дол” ЕАД представляват официални документи по смисъла на чл.
93, т.5 от НК, тъй като им е придаден вид, че са издадени от длъжностни лица
при съответния работодател, в кръга на службата им и по предвидения в закона ред и форма, и
едновременно с това са неистински по
силата на чл. 93, т.6 от НК, тъй като всъщност не са били издадени и подписани
от съответните лица, които са имали право и са могли да съставят и подписват
такива документи. Тези изводи са релеванти и към удостовереното на стр.14-15 в
трудова книжка № 438 от 03.02.1987г., където е удостоверено, че лицето има
трудов стаж при посочения работодател, което удостоверение е неистинско, тъй
като към този период деецът не е престрал работната си сила при този
осигурител, поради което и същият не е удостоверявал това относно фактите и
обстоятелствата, свързани с трудовия стаж на подсъдимия и периода на
придобиването му.
По делото не се доказа процесните
три документи да са били съставени от Г.Г., лично или чрез другиго, което
изключва възможността той да носи наказателна отговорност за тяхното съставяне.
Не се спори, обаче, че подсъдимият лично е ползвал документите, представяйки ги
пред съответното длъжностно лице от ТП
на НОИ-гр.П. като доказателства за трудовия му стаж, с оглед подаденото заявление
да му бъде отпусната пенсия, с което е реализирал всички обективни признаци на
престъплението по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл с целени и настъпили
вредни последици, тъй като е съзнавал, че представя пред надлежен орган
неистински официални документи, които не произхождат от лицата, сочени като
техни автори, не са съставени и лично от него, но въпреки това ги използва, тъй
като съдържанието на инкриминираните документи го е ползвало в стремежа да
получи пенсия без да са налице предпоставките за това, поради което и ги е
приложил към депозираното от него в ТП на НОИ - гр. П. заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-481 от 23.05.2018г.
Причини за извършване на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношение към
установения правов ред.
По
вида и размера на наказанието:
Предвид
гореизложените правни изводи, съдът призна Г.Д.Г. за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК. При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази,
че по отношение на същия са налице материалноправните предпоставки визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”. За да достигне до този извод настоящият
състав съобрази, че за престъплението по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК, което е умишлено, е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до три години, като от престъпното деяние няма причинени имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. Същевременно констатира, че Г.Г. макар да е бил осъждан, за него е
настъпила абсолютна реабилитация по право
за всички предходни негови осъждания, като съображенията са следните:
Приложената по делото актуална справка за съдимост и бюлетини за
съдимост към нея доказват, че преди извършване на деянието подсъдимият е
осъждан общо три пъти, както следва:
1. На наказанието глоба в размер на 250 деноминирани лева, наложено с
присъда по нохд № 49/1998 г. на Районен съд Радомир, влязла в сила на
17.12.1999 г. за деяние по чл. 197,т.3, вр. чл. 195, ал.1, т.3,4,5, вр. чл.
194, ал.1 от НК, осъществено на 01/02.12.1996 г., за което е настъпила
реабилитация по право по чл. 86 от НК, предвид изричното отбелязване в
справката за съдимост;
2. С присъда по нохд № 65/2005 г. на Районен съд Радомир, влязла в сила
на 31.03.2005 г. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК е бил осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е
било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила и на наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от пет месеца. Последното изтърпял на
12.08.2005 г., което се доказва от писмо рег. № 115800-12093 от 23.09.2020 г.
на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П..
3. Със споразумение по нохд № 240/2007 г. на Районен съд Радомир, влязло
в сила на 11.12.2007 за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК,
извършено на 10.11.2007 г. са му били наложени наказания пробация със съответни
пробационни мерки и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от една година. Същите изтърпял съответно на 30.12.2008 г. (предвид писмо
рег. № 1159 от 08.09.2020 г. на РС „Изпълнения на наказанията”-П.) и на
10.11.2008 г. (писмо рег. № 115800-12093 от 23.09.2020 г. на началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П.).
За деянието по
т.3 по силата на чл. 88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.5 от НК
подсъдимият е реабилитиран, считано от 31.12.2010 г., като абсолютна
реабилитация по право е настъпила и за деянието посочено в т.2 на основание чл.88а, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК, считано от м. април 2013г., т.е. съдът
намира, че спрямо подсъдимия е настъпила абсолютната реабилитацията по право за всичките му
осъждания, тъй
като сроковете за реабилитация по чл. 88а от
НК са
изтекли за всички осъждания през 2013г. Деянието, предмет на настоящото производство е
извършено на 23.05.2018г., към който момент Г.Г. е бил неосъждан, тъй като реабилитацията е заличила последиците,
които законът свърза с осъжданията.
Към настоящия момент
когато се извършва преценката за характера на отговорността на подсъдимия,
последният не е и освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК с налагане на административно
наказание, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
По изложените
съображения и на
основание чл.78а, ал.1 от НПК настоящият съставя освободи подсъдимия от
наказателна отговорност за престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.1 от НК, като на същото основание му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева).
При определяне на този размер съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като отчете тежестта на противоправното деяние и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав
отчете значителния период от време, изминал от извършване на деянието, тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което и
разследването е следвало до се извърши в разумен срок, добрите характеристични данни
за Г., предвид данните за трудовата и семейната му ангажираност, липсата на
други констатирани противоправни прояви, с оглед кредитираната по делото
справка от Унифицираната информационна система на РБългария, като прие като
отекчаващо такова, че престъплението е осъществено чрез ползване на повече от един неистински официален документ.
С оглед на така изложеното и при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия Г.Д.Г. горепосочения
размер на административното наказание глоба по чл. 78а, ал.1 от НК, като
счете, че същият е съответен на имотното състояние на дееца и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
По веществените доказателства:
С оглед
завършване на наказателното производство и на
основание чл.111, ал.1, вр. чл. 112, ал.4 от НПК настоящият състав
постанови оригиналите на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №
2113-13-481 от 23.05.2018г. от Г.Д.Г., удостоверение обр. УП-3, № 1694 от 19.05.2010 г., удостоверение обр. УП-2 с № 1693 от 19.05.2010 г. (и
двете с посочен издател „Мини Бобов дол” ЕАД) и трудова книжка № 438 на името
на Г.Д.Г. (л.142-145 в досъдебното производство) да се оставят към
делото.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189,
ал.3 от НПК настоящият състав осъди Г.Д. заплати по сметка на ОД на МВР П.
сумата от
242,80 лв (двеста четиридесет и два лева и 80 ст.), представляваща направени
разноски в досъдебното производство. Същата се доказва от приложената на л. 113
сметка за направените разходи по изготвената почеркова експретиза.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ