РЕШЕНИЕ
№ 9951
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110151925 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Лера Арт“ ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „С.“, ул. „З. пр.“, блок ..., вх. Б, ет. 7, ап. ...,
срещу „БЛЕНТ.БГ“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А.
Д.“ № ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето вр.
чл. 87, ал. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 262, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за сумата от 1634.40 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор за
изработка на пълноцветен печат върху памучни торби с плътност от 180 гр. на кв.м. с код на
продукта № ..... по номенклатура на ответника от 09.07.2024г, сключен между ищеца като
възложител и ответника като изпълнител, който договор е развален от ищеца поради
виновно неизпълнение от ответника, и с която сума ответникът се обогатил за сметка на
обедняването на ищеца при отпадане на основанието за плащане, ведно със законна лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба - 02.09.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че в периода от 08.07.2024г. до 15.07.2024г. между страните
по делото започнала имейл кореспонденция, водена чрез следните имейл адреси и лица,
представляващи двете дружества -..... с лицето Г. В. за ответника, и ...... с лицето В. И. за
ищеца, в рамките на която и на 09.07.2024г. между страните било постигнато съгласие
доставката на 250 броя памучни торби с плътност от 180гр. на кв.м. с договорен печат на
пет различни изображения (дизайни/визии) върху тях, като проектът на изображенията бил
одобрен от изпълнителя на 10.07.2024г. Било уговорено, че изпълнителят ще изпрати на
възложителя уведомление от дизайнер, съдържащо визуализация за одобрение преди печат
1
на печатаемото поле от 300х300 мм. Възнаграждението за всяка памучна торба било по 1.90
лева на брой без ДДС, а за печата - 3.50 лева за брой без ДДС. Срокът за изпълнение на
поръчката бил 58 работни дни след потвърждаване и заплащане на поръчката. Поръчката
била пусната за изпълнение и плащането било извършено и получено на 15.07.2024г.,
поради което срокът за изпълнение бил най-късно до 26.07.2024г. Общо възнаграждението
възлизало в размер на 1634.40 лева с ДДС по проформа фактура № **********/10.07.2024г.
Ищецът твърди, че тридесет работни дни след потвърждаване и заплащане на поръчката и
въпреки проведени телефонни разговори, все още не бил получил от изпълнителя
визуализация, изготвена от дизайнер, която да потвърди, за да бъде извършен печата. Вместо
това, на 01.08.2024г. получил имейл, че има проблем с два от дизайните, а останалите три
дизайна щели да бъдат получени през следващата седмица, без обаче техният печат да е бил
одобрен от възложителя, въпреки че първоначално изпълнителят потвърдил дизайните. При
тези доводи, ищецът твърди, че е налице хипотезата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД, като изпълнителят
е следвало да предупреди веднага възложителя, ако даденият проект е неподходящ за
правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта,
което не било сторено и изпълнителят бил в забава в резултат на бездействието си. Ищецът
направил и възражение срещу изпратената му визуализация, обосновано с довод, че не
съответства на договореното печатаемо поле и че изображенията са малки и кириви. Тъй
като само два от дизайните били изпълнени и то след срока, а останалите три не били
изпълнени и без одобрена и за тях визуализация, възложителят ищец отправил до ответника
по имейл на 01.08.2024г. изявление, че се отказва от поръчката и иска платената сума да му
бъде възстановена. В последвалата между страните кореспонденция, изпълнителят заявил,
че няма да върне платеното и че ще изпрати три от моделите без за тях да е била одобрена
визуализация в периода 06.08.2024г.- 09.08.2024г., а за останалите два модела - ще изпрати
поръчката без печат и без срок за това. Ищецът твърди, че повторно - на 02.08.2024г. по
имейл уведомил ответника, че се отказва от поръчката, тъй като няма интерес от
изпълнението на възложеното, след като срокът не е спазен многократно и поканил
ответникът да възстанови платеното възнаграждение. Ищецът сочи, че в допълнителния
срок е получил 100 броя брандирани торби, които обаче не съответствали на поръчания от
него и заплатен модел съгласно описанието в придружаващата ги документация - били с
плътност от 140гр. на кв.м., а останалите 150 броя не били получени и към датата на
подаване на исковата молба. Твърди, че след получаването на тази несъответстваща на
поръчаното част от поръката е уведомил изпълнителя, че не приема извършената работа, тъй
като не съответства на възложеното, ведно с уведомление за разваляне на договора на
14.08.2024г. по имейл. Заявява, че връщане на платеното не било постъпило до 21.08.2024г.
При тези доводи моли искът да бъде уважен. Претендира разноски. Представя доказателства
и прави доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели.
Ответникът „БЛЕНТ.БГ“ ЕООД - уведомен за исковата молба съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК,
в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание ответникът релевира, че евентуалното
2
неизпълнение на договора се дължи на бездействие от страна на кредитора - ищец,
изразяващо се в неоказване на необходимото съдействие по изпращане на файлове, а при
условията на евентуалност твърди, че е налице частично неизпълнение.
С оглед възраженията на ответника, проекта на доклад по делото е допълнен.
От процесуалния представите на ищеца са постъпили писмени бележки, в които се
обосновават предпоставките за уважаване на иска, в това число съществуване на правото за
разваляне на договора с оглед неизпълнението на поръчката, които се извеждат посредством
анализ на доказателствата. Представените с писмената защита писмени доказателства не
следва да се обсъждат, тъй като не са приети като доказателства по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обстоятелството, че страните са облигационно обвързани се доказва от разменената
между страните кореспонденция, по силата на която ищецът е възложил на ответника, а
последният е приел да извърши срещу възнаграждение изработката на пълноцветен печат
върху 250 броя памучни торби с плътност от 180 гр. на кв.м., с код на продукта 9845-13 по
номенклатура на ответника, за който ищецът е изпратил потвърждение с имейл от
09.07.2024г. /л. 24/.
Приемането на поръчката е потвърдено с имейл от 10.07.2024 г. /л. 25/, в който
представител на ответното дружество е изпратил на ищеца проформа фактура и е посочил,
че след направено плащане поръчката ще бъде изпратена за изпълнение. В същия имейл е
заявено, че изпратените файлове са одобрени, както и че след потвърдено плащане дизайнер
на ответното дружество ще изготви визуализации и ще ги изпрати на ищеца за одобрение. В
имейл от 09.07.2024 г. /л. 24/ се съдържа и линк към изображенията към поръчката.
Между страните са определени сроковете за извършване на възложената работа от 3 до 5
работни дни, считано от плащането на сумата по договора, съобразно посоченото от
изпълнителя в имейл от 09.07.2024 г. /л. 20/. Задълженията на изпълнителя възникват от
момента на потвърждаване на плащането по договора - 15.07.2024 г., като за изпращане на
поръчката за изпълнение ответникът е изпратил имейл до ищеца /л. 32/.
От представената електронна кореспонденция между страните се установява и че на
31.07.2024 г. /л.35/ от името на ищеца е изпратено искане във връзка с проведен разговор в
срок до края на деня да бъдат изпратени два файла за корекция на изображението.
Представените от ищеца електронна кореспонденция на волеизявления, адресирани до
другата страна по делото, следва да бъдат преценени от съда с оглед останалите
доказателства в производство предвид характера им на частни свидетелстващи документи,
изразяващи субективната преценка на съставилите ги лица. Същите биха се ползвали с
обвързваща за съда сила, в случай че съдържат признание на неизгоден за съставилата ги
страна факт, поради което направените в тях изявления следва да бъдат обсъдени от съда,
съобразявайки останалите събрани в производство доказателства. Кореспонденцията служи
като писмен документ с оглед изявленията на страните, които не я оспорват, както и с оглед
3
показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се извежда този начин на
комуникация, посредством тези имейл адреси и с това съдържание.
Във връзка с договора е издадена проформа фактура № **********/10.07.2024 г. за
сумата от 1634.40 лева с ДДС /л. 26/.
Стойността по фактурата е била заплатена на 11.07.2024 г. по банков път от страна на
ищеца /л. 30/, като получаването на сумата е потвърдено от ответника на 15.07.2024 г. /л. 32/.
От показанията на свидетелите В. Е. И. и Е. В. И., се установява, а и това обстоятелство
не е спорно между страните, че св. И. е водела от името на ищцовото дружество електронна
кореспонденция по посочените в исковата молба имейл адреси с лицето Г. В., представител
на ответника.
От показанията на свидетеля И. се установява, че във връзка с оферта на сайта .......
изпратила запитване през контактната форма на сайта, и като заглавие на запитването
посочила кода на торбичката, за която искала да направи запитване за различни визии и
бройки на торбите, във връзка с което било обяснено, че при направена заявка чрез имейл ще
получи по-ниска цена. Свидетелят И. поискала да получи мостра, за да провери плътността
на материала, но от страна на ответника било обяснено, че мостри се изпраща по куриер и
ще отнеме 3 или 5 дни, при което от страна на ищеца било взето решение да не чакат
толкова дни, както и Г., с който свидетелят комуникирала, я уверил, че плътността на
материала от 180 гр. на кв.м. е достатъчно добра и ще ги устрои. Свидетелят И. заявява, че в
същия ден, и най-късно на следващия ден, в който направили финалното оформление на
офертата, изпратила по имейл визиите, които следвало да бъдат отпечатани. Свидетелят Е.
И. също потвърждава изложеното от свидетеля И., че след договаряне на броя на торбите
последната изпратила по имейл на ответника изображенията, които следвало да бъдат
отпечатани на торбите. След като свидетелят И. и представителят на ответника уточнили
бройката и плътността от 180 гр. на кв.м. плътност, било уговорено да бъде изпратена
проформа фактура. По получената от страна на възложителя проформа фактура свидетелят
Е. И. извършил плащане на стойността по фактурата по банков път. Свидетелят И.
потвърждава, че от изпълнителя бил даден срок за изработка на торбите от 5 до 8 работни
дни, като свидетелят Е. И. сочи, че срокът за изпълнение на поръчката бил уговорен след
плащането на пълната сума за поръчката по проформа фактурата до 7 работни дни след
плащането. И двамата свидетели – Е. И. и В. И., заявяват, че в рамките на посочения срок
ищецът не получил нищо от поръчаното. След изтичането на срока свидетелят Иванова
отправила искане за изпращане на визиите за корекция в продължение на телефонен
разговор с представителя на ответника Георги Вангелов, с когото впоследствие по повод
същото искане разговарял и свидетелят И. На 31 юли свидетелят И. уведомила изпълнителя,
че от името на ищеца счита договора за прекратен с изпратеното уведомление. От
показанията на свидетелите В. И. и Е. И. се извежда, че през месец август чрез куриерска
фирма ищецът получил две пратки от по 50 броя торби за два от дизайните, като пратките
били изпратени от Полша, както и при получаването им същите били запечатани в два
кашона с надпис на полски език, върху които прочели, че плътността на торбите била не
4
тази, която е поръчана, а посочената плътност била 140 гр. на кв.м. Свидетелят И. пояснява
и че през месец август чрез съдействието на ангажиран от ищеца адвокат изпратили
уведомление за прекратяване на договора чрез имейл и чрез техния адвокат. От показанията
на тези двама свидетели се извежда, че са организирали преговорите с другата фирма в
началото на септември и някъде към средата на месеца са получили желаните рекламни
торбички, необходими на ищеца за изложение „Алея на книгата“, което се провеждало от
АБК и започвало около 6 септември, в което изложение ищецът участвал.
Свидетелските показания на двамата свидетели И. и И. се ползват с доверие от съдебния
състав, доколкото показанията им са логични, последователни, взаимно се допълват и
припокриват, не срещат вътрешни противоречия – разказът им е житейски логичен.
Показанията не противоречат на събраните по делото доказателства, поради което се
извежда обективността в думите на свидетелите относно начина и лицата, между които се е
водила комуникация по повод сключения договор, постигнатите уговорки, срок за
изпълнение, предмет на изработката, плътност на поръчаните торбички, постъпилото
изпълнение, липса на изпратен дизайн и трудностите при изработката на поръчаното, тъй
като видно от комуникацията между страните, които сами признават, че са я водили по този
начин и имейл адреси, така и по отношение на датите, съобщени от тези свидетели, които
съвпадат и изцяло кореспондират с приложената по делото електронна кореспонденция.
Поради еднопосочността на показанията на двамата свидетели в тези части, същите се
ползват с доверие като обективно дадени.
Като свидетел, поискан от ответника, е разпитан Г. Б. В., чийто показания частично се
ползват с доверие от съдебния състав, а именно в онези части, в които казаното от свидетеля
се припокрива с останалите писмени и гласни доказателства по делото, а именно – за начина
на кореспонденция между страните, за осъществения контакт с отправено запитване,
предоставянето на оферта и приемането и, с предмета на тази оферта, за постъпилото
плащане от ищеца на 15.07., за началото на срока за изпълнение на поръчката – след
постъпване на плащането, за срока на изпълнение, че възложителят е разбрал за
неподходящия формат на визиите.
В противоречие с приетите по делото писмени доказателства са показанията на
свидетеля Г. Б. В. в останалата част, касаеща кога точно са изпратени визиите, кога точно се
е свързал с ищеца, за да го информира, че формата на визиите е неподходящ за печат и че не
получил отговор. За да не бъдат приети за обективно дадени показанията на свидетеля в
тези части, съдът съобрази, от една страна, че показанията на свидетеля първо са общи – в
голямата си част на поставените въпроси свидетелят отговаря общо, а едва след това дава
отговор конкретно за случая. Показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви в тези
им част, и след като не се припокриват, а напротив – противоречат на останалите
доказателства, съдът ги преценява като необективно дадени. По-конкретно от разменената
между страните кореспонденция, а и от останалите свидетелски показания, се извежда, че
визиите за печат са изпратени на един по-ранен етап, предварително, а именно още на
09.07.2024 г. /л. 24/. От показанията на свидетеля И. се извежда, че е била уведомена по
5
телефон за обстоятелството, че двете визии не са във формат, който е могъл да бъде отворен
от дизайнера за печат в края на месец юли, когато сама е потърсила изпълнителя. Нещо
повече, от писмените доказателства се извежда, че сам възложителят е потърсил
изпълнителя с искане да му изпрати проблемните файлове с писмо от 31.07.2024г. и от
01.08.2024г. /л.35 и 36/, в което последно писмо възложителят е посочил, че очаква
информация относно статуса на поръчката, срока за получаване/доставка и е посочил, че при
изпращане на файловете за печат е бил получен отговор, че са одобрени, като впоследствие
и в много късен етап изпълнителят съобщил, че два от файловете не са изрядни, което
свидетелства за обективността на свидетеля И., както и за явното противоречие между
казаното от този свидетел и показанията на свидетеля В., поради което и казаното от него не
се приема за обективно казаното от последния, че е уведомил сам възложителя за
констатирания недостатък на файловете и то ден след приема на поръчката. Абсолютно
нелогични и несъответстващи на нормалната житейска логика са показанията на свидетеля
В., че е получавал отказ да се отстрани недостатъка, след като сам възложителят е поискал
да му бъдат изпратени некоректните файлове. В останалата част на дадените пред съда
свидетелски показания също е налице съществено несъответствие с приложената електронна
кореспонденция, от която е видно, че отговор на имейлите ответникът е получавал в рамките
на няколко минути, а свидетелят заявява, че за да нямало забавяне в комуникацията с
представителя на ищеца, уведомил последния за несъответствията на файловете в
телефонни разговори. Видно е още, че сам изпълнителят чрез своя представител – свидетеля
В., е предложил торби с тази плътност поради по-добрата визуализация на печата, а в
казаното от него пред съда е в пълна противоположност /л.18/. Противоречие има и в
казаното от свидетеля В., че задължение да изпрати проект на визуализация е на дизайнера,
не е на Блент.БГ, а в същото време заявява, че е изпълнителя има достъп до системата,
където се създават визуализациите. Противоречие съществува и при казаното от свидетеля,
че поръчката не е изпълнена, защото не са изпратени коректни файлове, след като сам
заявява, че само част от файловете не са били в правилен формат за нужния печат.
Ето защо депозираните пред съда показания в посочените части се преценяват от съда
като противоречиви сами по себе си, изолирани от останалите писмени и гласни
доказателствени средства, поради което съдът не кредитира показанията на свидетеля В. в
тези части.
При така изяснените факти, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето вр. чл. 87, ал. 2 вр. чл.
88, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че през месец юли 2024 г. ищецът е сключил с
ответника неформален договор за доставка и изработка на пълноцветен печат върху 250
броя памучни торби с плътност от 180 гр. на кв.м. с код на продукта № 9845-13 по
номенклатура на ответника с договорен печат на пет различни изображения (дизайни/визии)
върху тях на печатаемо поле 300х300 мм, както и срока за изпълнение на поръчката, срещу
възнаграждението за всяка памучна торба било по 1.90 лева на брой без ДДС, а за печата -
6
3.50 лева за брой без ДДС; 2/ че в изпълнение на договора е изпълнил своите задълженията
си по него, включително е заплатил на ответника сумата от 1634.40 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение по сключения неформален договор; 3/ че ответникът
виновно не е изпълнил задължението си по неформалния договор за изработка, сред които
да достави на ищеца в уговорения срок и параметри 250 броя памучни торби с плътност от
180 гр. на кв.м. с код на продукта № 9845-13 по номенклатура на ответника с договорен
печат на пет различни изображения (дизайни/визии) върху тях на печатаемо поле 300х300
мм; 4/ че е получил част от поръчаното, но то не съответства на уговорените в договора
параметри; 5/ че ищецът е развалил договора поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, тъй като изпълнението е станало невъзможно и/или безполезно за кредитора-
ищец; 6/ че е поканил ответника да му върне платеното по договора. При доказване на
горното в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на годно правно основание (правопораждащ юридически факт) да получи
процесната сума, включително точно в количествено, качествено и времево отношение
изпълнение на задълженията му по договора, при евентуалност - погасяване на
претендираното вземане.
По делото не са спорни и се установяват с приложените документи обстоятелствата, че
страните са били обвързани от неформален договор за изработка, по силата на който ищецът
е възложил на ответника изработката на пълноцветен печат върху 250 броя памучни торби с
плътност от 180 гр. на кв.м., с код на продукта 9845-13 по номенклатура на ответника от
09.07.2024 г., с договорен печат на пет различни изображения, като проектът на
изображенията е бил одобрен от изпълнителя на 10.07.2024 г., че кореспонденцията между
двете дружества се е водела по посочените в исковата молба имейл адреси и между лицата Г.
В., за ответника, и В. И., за ищеца, че ответникът е получил от ищеца възнаграждението по
договора в размер на 1634,40 лева с ДДС, по повод издадена проформа фактура от
10.07.2024 г.
С оглед уговореното между страните по договора за изработка от 09.07.2024 г.
ответникът, в качеството му на изпълнител по договора, което качество не се оспорва в
производството, е имал задължението да изработи и достави в уговорения между страните
срок 250 броя памучни торби с плътност от 180 гр. на кв.м., с код на продукта 9845-13 по
номенклатура на ответника от 09.07.2024 г., с договорен печат на пет различни изображения.
На задълженията на изпълнителя кореспондират задълженията на ищеца, като възложител,
да изплати уговореното възнаграждение и да изпрати 5 броя изображения за печат.
Съществена уговорка между страните е била изображенията на бъдат отпечатани в рамките
на първоначално избраното печатаемо поле от 30 х 30 см. на всяка торба, което
обстоятелство се установява от проведената между страните електронна кореспонденция /л.
20/.
Искът се оспорва с довод, че неизпълнението се дължи на виновното и противоправно
поведение на възложителя, свеждащо се до неоказване на нужното съдействие, а при
евентуалност – се твърди частично изпълнение. Направените от ответника в първото по
7
делото отрито съдено заседание възражения за неизпълнение на договора се дължи на
бездействие от страна на кредитора - ищец, изразяващо се в неоказване на необходимото
съдействие по изпращане на файлове, както и заявеното при условията на евентуалност
възражение, че е налице частично неизпълнение, се преценяват от този съдебен състав за
преклудирани. Ответникът е бил редовно уведомен за исковата молба, знаейки за нея, видно
от явяването на негов представител в откритото съдебно заседание на 07.03.2025г., на което
не е даден ход, както и защото препис от исковата молба и приложенията е изпратен на
вписания в Търговски регистър адрес – по седалище и адрес на управление, като във
върнатото съобщение е отразено, че там няма такава фирма по сведения на съседи, които не
познават търсеното лице. Ето защо, при редовно връчен препис от исковата молба, за
ответника се преклудират всички възражения по чл. 133 ГПК с изтичане на срока за отговор,
какъвто не е подаден. В тази насока е и даденото разяснение в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл.
133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася
само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. В
процесния случай ответникът в указания едномесечен срок не е заявил искане за
произнасяне на съда по наведеното възражение за неизпълнение, както и не твърди
конкретни факти, за чието наличие да е узнал след изтичане срока на отговора на исковата
молба и на това основание съдът приема възражението за преклудирано и като такова не
следва да го разглежда.
Дори да се приеме, че възраженията не се явяват преклудирани поради нередовна
процедура по уведомяване, то същите по същество се явяват неоснователни по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът по иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД не може да се освободи от отговорност поради виновно неизпълнение
на договорните задължения от кредитора. Основанието за освобождаване на длъжника от
отговорност поради вина на кредитора произтича от нормативно установения принцип в чл.
63, ал. 1 ЗЗД, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно. Спрямо кредитора това означава, че той с поведението си не трябва
да пречи на другата страна да изпълнява задълженията си по договора.
Отговорността на кредитора поради неоказване съдействие на длъжника да изпълни
задълженията си по договора, не може да бъде форма на отговорност за получена престация
без основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание. Всяко от трите
вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от договорно неизпълнение,
а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято
разновидност са исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без
основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното
виновното неизпълнение от страните на договорните задължения. Вината на кредитора е от
значение само при търсене последиците от неизпълнение на договорните задължения на
длъжника, евентуално при иск за обезщетение по чл. 82 ЗЗД, при който като
8
правоизключващо възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, може да се разгледа виновното поведение
на кредитора. Вината на страните в договорната връзка би имала значение за развалянето на
договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, но само разваленият договор е основание за предявяване на
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание.
Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия се нямат договорен характер даже
когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение.
Задължението за връщане произтича не от договора, а от заличаването на договорната
връзка с обратна сила. Ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, не
може да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за освобождаването му от
отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора. Принципът за
значимостта на виновното поведение на кредитора за намаляване, респективно за
освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД само при търсене
последиците от договорното неизпълнение по чл. 82 ЗЗД. В последното от цитираните
решения е прието, че предпоставка за връщане на даденото в която и да е било от хипотезите
на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е установяване на отпадане на основанието, на неосъществяването му
или на началната му липса, т. е. предпоставка за връщане на получената без основание
престация е липсата на основание тя да се задържи, а не евентуалното виновно
неизпълнение от страните на договорните задължения. Връщане на авансово платената сума,
на която не съответства насрещна престация, не би могло да бъде осуетено чрез възражение
за неизпълнен договор. Ако изпълнителят по договора търпи вреди от прекратяване на
действието на договора /преки вреди или пропуснати ползи/ той следва да ги заяви изрично
за прихващане, а не да се ползва от общото възражение за неизпълнен договор или
възражение за кредиторова забава с оглед обосноваване на отпадане на задължението му за
връщане на аванса. (Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т. д. № 558/2010 г. на ВКС, Първо ТО).
При все това – ако възраженията на ищеца се приемат за заявени в срок и подлежи на
изследване поведението на ищеца, то за да се претендира връщане на даденото при отпадане
на основанието по чл. 55,ал.1, предложение трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при
неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване,
надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на
волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били
налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният
носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното
си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ.
да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на
длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с
изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален.
9
В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може
да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос
за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще
се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Формата на разваляне на договора е в
зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по
съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал.
3 от ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. /Решение № 27 от 04.01.2019 г. по т. д. №
5140 / 2015 г. на ТО VI-9 състав на СГС/
Не се оспорва в производството, че на 11.07.2024 г. ищецът е заплатил сумата от 1634.40
лева с ДДС, представляваща цената на торбите. Не се установява наличието на
допълнително съглашение между страните, с което сключеният договор за изработване на
торби по индивидуален проект на ищеца от 09.07.2024 г. да е бил изменен, доколкото и
страните не се позовават на такива обстоятелства.
След анализа на доказателствата по делото съдебният състав достига до извод, че
ищецът е изправна страна по договора. В сключения между страните договор в тежест на
възложителя е предвидено задължение за оказване на съдействие на изпълнителя при
работата му, предоставяне на изображения за отпечатване в указания от изпълнителя срок.
Срокът за изпълнение на договореното предаване на поръчаните артикули и страните не
спорят, че е до 8 работни дни от датата на потвърждение на плащането по договора, което е
станало на 15.07.2024г., т.е. крайният срок е до 25.07.2024г., включително. Към датата на
сключване на договора не са уговорени условия за спиране на сроковете по същия до
неговото преустановяване, или когато някоя от страните поиска промени при изработка на
продуктите.
По делото не са и представени доказателства за изпълнение на задължението
уговорения срок до 25.07.2024г., както е договорено. Доказателства по делото не се
съдържат данни изпълнителят да е уведомил в рамките на срока за изпълнение възложителя,
че изпълнението на поръчката е невъзможно в една част, а въведените възражения в тази
връзка освен че са преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата молба, са и
недоказани по делото. Това е така, доколкото недоказано е ответникът да е отправял до
ищеца искане за представяне на изображения в различен от изпратения първоначален
формат. Анализът на материалите по делото позволява да се изведе още, че на ищеца не са
изпратени и графични проекти - визуализации на артикулите преди печат от представител на
ответника, въпреки че ответникът е посочил, че такива визуализации ще бъдат изпратени до
ищеца в имейл от 10.07.2024 г. /л.25/ и при все, че самият той като изпълнител е имал достъп
до системата на дизайнера за визуализациите.
Въведените възражения от ответника могат да бъдат субсумирани под хипотезите на
10
съгласуване на идейни решения и искане за промяна в поръчката. В тази връзка следва да
бъде посочено, че искане за изпращане на две изображения е направено от изпълнителя след
изтичане срока за изпълнение на поръчката – едва на 01.08.2024 г. /л.45/ и то след като
ищецът в предходен имейл /л.44/ е обективирал волеизявление за разваляне на договора и
след като с имейл от 31.07.2024г. ищецът сам е поискал да му бъдат изпратени двата файла
за корекция.
Към тази дата – 01.08.2024г., срокът за изпълнение е бил изтекъл, поради което е и
обективно невъзможно е да бъде спрян или прекъснат срок, който вече е изтекъл.
Изложеното дава основание да се приеме, че към 25.07.2024г. ответникът е бил в забава по
отношение изпълнението на договореното от страна на ответника и към тази дата не се
установи забавата да е причинена от виновно неизпълнение на задълженията на
възложителя, поради което и спрямо последния е съществувала възможността да развали
договора към този момент.
По делото не са представени доказателства задължението за проектиране по договора да
е изпълнено и след тази дата. Както се посочи по-горе, дори да се приеме от показанията на
свидетелите, заявено и от ищеца в исковата молба, че е получил изпълнение на част от
поръчката и при липса на спор за нейния предмет, който също несъмнено се установява от
доказателствата - че поръчаните торби са били 250 броя и с плътност от 180 гр. на кв.м., то
от гласните доказателствени средства се установява, че доставените торби са общо 100 броя
и с плътност от 140 гр. на кв.м., както и към датите на доставка – 07.08.2024 г. и 08.08.2024
г., което обстоятелство е неоспорено в производството, срокът за изпълнение на поръчката е
бил изтекъл. Казано по друг начин, частичното изпълнение също е неточно в качествено и
темпорално отношение - доставката на торбички с печат е станало далеч след срока и то във
вид – плътност на торбичката, който не отговаря на поръчания. Това е така, защото
плътността на торбичката е една от съществените уговорки между страните с цел ясно
отразяване на дизайна върху тях. По отношение на срока за изпълнение – същият е бил от
значение за възложителя, тъй като от показанията на свидетеля Иванов се извежда, че
торбичките са били необходими за конкретен повод, провеждан през месец септември 2024г.
Предаването на различни от поръчаните артикули не може да се приеме за срочно
изпълнение, както защото срокът е изтекъл далече по-рано и при липса на основание за
неговото спиране или прекъсване, така и защото не се доказва да е налице изпълнение на
задължението на ответника да достави торби с посочената от ищеца плътност, доколкото и
тази характеристика на артикулите е била съществен елемент от договора между страните, за
което ответникът е бил уведомен от възложителя още в рамките на преддоговорните им
отношения посредством разменената между страните електронна кореспонденция /л. 15, 17 и
19/.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно задълженията си, в това число
да предостави изработеното, както твърди, че е сторил. При липса на ангажирани
доказателства за представени артикули съгласно характеристиките на поръчката към датата
на изтичане на срока по договора, то ответникът не доказва изработване на поръчаното и
11
съответствието на доставените артикули с възложеното. Установено по делото е, че
ответникът е доставил артикули, които не съответстват с поръчаните от ищеца, а също и че
са налице недостатъци в количествено и качествено отношение, които са съществени и които
предвид характера на възложената работа, изискваща срочно извършване с оглед
предвидения срок за изпълнение, в който са били необходими на ищеца за участие в
събитие, на което планирал да продава изработените артикули, се характеризират като
съществени и правят изработеното негодна за неговото договорно предназначение.
Ето защо, този състав приема, че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест
да установи изпълнение на своето задължение по договора, то същият се явява неизправна
страна по него, ерго ищецът е този, който има право да развали договора.
В заключение, както се посочи по-горе, кредиторът е развалил договора в хипотезата на
чл. 262, ал. 2 ЗЗД, изпращайки до длъжника-ответник имейл, без да е предоставил срок за
изпълнение, който имейл е получен от последния на 01.08.2024г., а и на 02.08.2024г. Този
съдебен състав намира, че развалянето на договора е надлежно упражнено с достигане до
ответника на имейл от 01.08.2024 г. до знанието на ответника, което е породило правното си
действие. В настоящото производство не се установи изпълнение на задължението на
ответника, нито такова е било налице в рамките на производството, ерго ответникът е в
забава досежно изпълнението си. Ако изпълнителят бе доказал, че е положил грижа и е
изпълнил възложената работа, макар и след срока, има право да оспори основанието на
възложителя да развали договора, поради безполезност на извършената работа от
допуснатата от изпълнителя забава, каквото не е сторено в настоящото производство - така и
в Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о., ТК.
С оглед изложените мотиви, съдът намери исковата претенция по чл. 55, ал. 1, предл.
трето вр. чл. 87, ал. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 262, ал. 2 за установяване съществуване
на вземане за сумата 1634.40 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор
за изработка на пълноцветен печат върху памучни торби с плътност от 180 гр. на кв.м. с код
на продукта № ..... по номенклатура на ответника от 09.07.2024г, сключен между ищеца като
възложител и ответника като изпълнител, който договор е развален от ищеца поради
виновно неизпълнение от ответника, и с която сума ответникът се обогатил за сметка на
обедняването на ищеца при отпадане на основанието за плащане. Като акцесорна последица
от уважаването на главния иск е присъждането на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.09.2024г. до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски в исковата молба и е
представил доказателства за плащането им /л.11/ за 65.38 лева държавна такса, които
подлежат на присъждане. По делото не се съдържат данни за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което и такова не следа да се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
12
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето вр. чл. 87, ал. 2 вр. чл. 88, ал. 1, изр.
1 вр. чл. 262, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, „БЛЕНТ.БГ“ ЕООД, ЕИК .....,
да заплати на „Лера Арт“ ЕООД, ЕИК ....., сумата от 1634.40 лева, представляваща
възнаграждение по неформален договор за изработка на пълноцветен печат върху памучни
торби с плътност от 180 гр. на кв.м. с код на продукта № ..... по номенклатура на ответника
от 09.07.2024г, сключен между ищеца като възложител и ответника като изпълнител, който
договор е развален от ищеца поради виновно неизпълнение от ответника, и с която сума
ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца при отпадане на основанието за
плащане, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба -
02.09.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „БЛЕНТ.БГ“ ЕООД, ЕИК ....., да заплати на
„Лера Арт“ ЕООД, ЕИК ....., сумата 65.38 лева – разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13