Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД /БП/ №154/2022год.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия Р. И. П. за това, че на 01.01.2022г. в гр.Пловдив е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка ”БМВ 325Д” с
регистрационен номер ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,17 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство “Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № 0182 -
престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение
изцяло. Предлага на същия за горепосоченото деяние, да му бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода”, като изпълнението на същото няма пречка
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Р. П. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по делото. В досъдебна фаза разитан в присъствие на защитник
обаче е признал вината си. Неговия защитник намира обвинението за
доказано и пледира за минимално наказание на подзащитния му , определено
при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р. И. П. е роден на ******г. в гр. С., живущ в гр. П., ул.
„******** ” № **, ет.*, ап. **. Той е б., български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на МПС от 2007г. и притежавал
СУМПС № ********* валидно до 12.12.2025г. категории В, М и АМ.
На 01.01.2022г. подс.П. управлявал в гр.Пловдив лек автомобил БМВ
525Д с рег.№ ********. Около 20.15ч. при кръстовището на бул.Христо Ботев
с ул.Иван Вазов преминал покрай полицейски автопатрул в състав
свидетелите М. Б. и К. Д. първият подал сигнал със стоп-палка на подсъдимия
да спре за проверка, но той не сторил това. Продължил движението си по
ул.Иван Вазов, но бил последван от полицейския автопатрул. Бил застигнат в
района на административен адрес №43 на последната посочена улица, където
вече преустановил движението на автомобила си. При извършената му
проврека била установена самоличността му, като подс.П. видимо бил в
нетрезво състояние. Силно лъхал на алкохол, а и се държал неадекватно. Била
му извършена проверка с техническо средство в тази връзка, а именно
Алкотест Дрегер 7510 с номер 0182. Техническото средство отчело
концентрация 2.17 промила. Самият подсъдим също посочил пред
полицейските служители, че е употребил голямо количество алкохол.
1

Пожелал обаче да даде кръв за изследване и му бил издаден талон №
0051971/01.01.22г., след което бил съпроводен до УМБАЛ „Св.Георги“
Пловдив. Там обаче отказал да даде кръв за изследване, което било отразено в
лист за преглед и в протокол за извършен преглед. След това бил отведен в
сградата на ІІ РУ-Пловдив и бил задържан по реда на ЗМВР за 24 ч.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от показанията на разпитания свидетел в съдебната
фаза на производството М. Г. Б., от прочетените по реда на чл.281, ал.7, вр
ал.5, вр ал.1, т.5 НПК показания от досъдебно производство на свид. К. Б. Д.,
а така също и от обясненията на подсъдимия Р. П. депозирани в досъдебна
фаза в присъствие на защитник, в които изрично сочи, че употребил
значително количество алкохол първоначално с приятели, а през деня на
01.01.22г. продължил и сам да пие. В едни момент обаче решил да посети
свой приятел и решил да се придвижи с автомобила . Именно тогава бил
спрян за проверка. Горното фактическо положение е видно и от събраните
писмени документи – характеристична справка / л.8 д.пр./, справка съдимост
на подсъдимия /л.10,11 д.пр./, справка за водач/ нарушител /л.25-29/, заповед
за задържане от 01.01.22г. /л.30 д.пр./, справка за регистрация на автомобила /
л.33/.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели и
обясненията на подс.П. като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с действията си подсъдимият Р. П. е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, за това че на 01.01.2022г. в гр.Пловдив е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка ”БМВ 325Д” с
регистрационен номер *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,17 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство “Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № 0182.
От обективна страна с действията си – управление на посоченото
МПС след консумация на алкохол, с ясното съзнание за това, подсъдимият е
осъществил състава на посоченото престъпление. В случая концентрацията е
била над 1,2 на хиляда, а именно 2,17 промила. Тъй като е отказал
предоставяне на кръв за изследване, то по силата на Наредба №1/2017год. за
реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС изрично е
предвидила в този случай концентрацията да се счита за определена според
показанията на техническото средство, като концентрацията на алкохол в
кръвта на водача се установява след измерване на в издишания от него
въздух.
От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият П. е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването
2

на общественоопасните му последици. Това е видно от факта, че е знаел за
употребен от него алкохол, но въпреки това е действал целенасочено и
съзнателно като привел в движение МПС-то.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
подсъдимия П. престъпление, като се съобрази с обстоятелствата по чл.54 от
НК и целите заложени от законодателя в чл.36 от с.з. съдът намира, че в
случая следва на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е под средното
предвидено в закона. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата
инстанция отчита чистото му съдебно минало /макар формално да е
реабилитиран по две налични осъждания, а трето е по реда на гл.28 НПК/.
Същият е иначе с добра характеристика като работи в чужбина. От друга
страна отегчаващо вината обстоятелство е наличието на 11 други нарушения
по ЗДвП. Същевременно обаче според съда горепосочените смекчаващи
обстоятелства не са нито многобройни, нито сред тях е налице изключително
такова, които освен това да водят до извода, че и най-лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко. Ето защо все пак при наличието на
тези обстоятелства наказанието от една година и четири месеца лишаване от
свобода се явява най-справедливо, съответно на обществената опасност на
дееца, но и на деянието.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът ОТЛАГА за изпълнение това
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като намира, че и по този
начин ще се постигне поправителен ефект върху дееца и останалите членове
на обществото. Налице са предпоставките за това. Подс.П. е неосъждан,
наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода, а с оглед
иначе добрата му характеристика, то поправителен ефект върху него ще се
постигне и по този начин.
Кумулативно в чл.343б, ал.1 НК е предвидено и наказание глоба от 200
до 1000лв. Отчитайки все пак, че деецът е в трудоспособна възраст и здраве, а
и полага труд, то глоба от 500 лева настоящата инстанция намира за
съответна на имотното му състояние, а и се явява най-справедлива.
На основание чл.343Г, вр. чл.343, б, ал.1, вр чл.37, т.7 НК следва да бъде
наложено на подсъдимия и наказание Лишаване от право на управление на
МПС, тъй като подс.П. е правоспособен, макар при проверката да не е
представил СУМПС. Същото наказание не може да бъде по-ниско от
наказанието лишаване от свобода, а възможния максимум е до три години. В
случая лишаването от право за размера на наказанието лишаване от свобода
настоящата инстанция намира за напълно достатъчно като срок, а именно
една година и четири месеца.
На основание чл.59, ал.1 НК следва да се зачете едно денонощие
задържане по реда на ЗМВР на 01.01.22г. на подс.Пончев видно от
приложената заповед за това.
По делото не са направени разноски подлежащи на възстановяване,
поради което и не се възлагат такива в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	38
Дата:	18 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20225330200154
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2022 г.

Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите